Фотоизложбата „Далеч от Африка гостува във Варна
Изложбата “Далеч от Африка ” към този момент е експонирана в Градската художествена изложба „ Борис Георгиев “ във Варна.
Експозицията, която ще може да бъде прегледана до 13 май, показва селекция от огромен план на двама одобрени актьори - професионалния фотограф Атанас Кънев и театралната режисьорка Елена Панайотова .
В дни на закриването на изложбата - 13 май, ще има две събития: от 10:30 ч. - ателие за деца и младежи по улична снимка, и от 16:00 - лекция " Приложен спектакъл в Африка " и диалог с създателите.
Това е програмата „ Артисти за деца “ , продуцирана от Фондация " ДЕН ГРИ " и ръководена от Елена Панайотова в Кения (2011- 2017) и България (2002- 2017). В този план са били въвлечени 5000 деца и младежи в риск и 300 актьори от Африка и Европа, подготвени от български екип в практиките на приложния спектакъл. През 2016 програмата е измежду осемте плана от общо 1800 от целия свят, подкрепени от ЮНЕСКО за допринасяне за културно многообразие в света.
Проектът е подсилен от Национален фонд „ Култура “/ National Culture Fund, Bulgaria, стратегия " Социално ангажирани изкуства ".
Фотографиите отразяват процеса на въвличането на африкански актьори и деца в риск в креативен образования и основаването на театрални фестивали върху локални митове и приказки на брега на езерото Виктория в Кения. Включени са и документални фрагменти от Кения и Занзибар. Изложбата повдига въпроси за ролята на документалната снимка, като разпространява неповторим български модел за използване на театрални изкуства за обществена смяна.
Преди идването на изложбата във Варна Елена Панайотова показа пред Нина Локмаджиева план на програмата, историята на плана и развиването му от началния стадий в Широка лъка, България, до региона към езерото Виктория в Кения, както и своя опит във фотографията:
“Аз се усещам прелестно с камера, тъй като съм щерка на Панайот Панайотов, светла му памет, доста прочут дълготраен шеф на Директива за птиците “Българска снимка ”. Моето детство постоянно е било заобиколено от филми, от фотографии, мислила съм постоянно за тях, само че не ми беше оставало време да осъществявам нещо с фотокамера. Това се случи в взаимната ни работа с Атанас Кънев, с който се познаваме доста от дълго време, и двамата сме от Пловдив, още от деца искахме да ставаме актьори, да вършим спектакъл, след това той остана във фотографията, аз останах в режисурата и постоянно сме си сътрудничили в разнообразни планове. Той е бил част от програмата „ Артисти за деца “ и в България, в Широка лъка, и в Кения.
С цялостната убеденост от Наско като сътрудник, че и моите фотоси са доста почтени и със самочувствието на щерка на фотограф зад тила си, аз съм доста щастлива, че съумях да направя първата си взаимна фотографска галерия. Тази галерия се осъществя благодарение на Националния фонд “Култура ” https://ncf.bg/, и то по стратегия “Социално ангажирани изкуства ”.
Това не е е просто документалистика, има документална, само че има и художествена снимка. Според мен особеното е, че ние отразяваме, първо, един развой на работа с деца и актьори, който не беше прочут за България. Аз работих 6 години в Кения, бях призната от общността, това разреши на мен и на Наско да влезем в другите общности, в другите племена. Позволи ни да станем невидими като фотографи и да застанем доста близо до обектите и хората, които снимаме, което да ни подсигурява доста разнообразни от познатите фотоси за Африка. Когато открихме изложбата в Пловдив, една жена ме попита за какво тези деца са щастливи и аз не можах да схвана какво ме пита.
Дадох си сметка, че нашата визия за Африка е - бедност, апетит, а в действителност моята Африка, нашата Африка, е цветна и жизнеутвърждаваща. Аз считам, че в Африка е бъдещето и то е безусловно друго - това са едни хора, които живеят сега и са изпълнени с признателност към живота. Това е едно място, в което заболяванията и нещастието са просто част от живота и не си коства човек да се стопира на тях и да се оплаква. По-важна е насладата от живота. Това е доста друго за нас, българите, тъй като ние обичаме доста да се оплакваме и забравяме да благодарим - това е последното, което се сещаме да създадем.
Началото беше програмата “Артисти за деца ”, която аз започнах в далечната 2002 в Широка лъка. Беше една стратегия за спектакъл и обучение, или, както в този момент се назовават тези практики, прибавен спектакъл. В тях се ползват спектакъл и театрални изкуства за работа с маргинализирани общности, в тази ситуация - група деца в неравностойно състояние. Цели 15 години аз развъртвам тази стратегия с един огромен екип от сътрудници - актьори, хореографи, писатели, танцьори, в Широка лъка с деца от домове от цяла България. Ние разработихме едно ноу-хау за използване на изкуството при работа с деца. И когато една година пристигна спонсор, който има организации в Кения, той беше доста впечатлен и сподели: “Може ли да изнесете това в Кения? ”
Така се оказах в района, където има най-вече сираци - 90 000 може би имаше през 2011, когато аз дойдох. Причината за това са големите епидемии от СПИН в Кения и аз се оказах в една от тези зони. Това оставя доста деца сираци. По публични данни се твърди, че 2 % от децата в България тогава бяха по домове - имаше към 200 дома, а в Кения, когато аз започвах, цели 40 % от децата бяха по домове и аз посетих 30 дома единствено в града Кисумо на езерото Виктория.
Нас ориста ни заведе, само че нашата работа се оказа доста нужна и по този начин се роди концепцията да обучим локални актьори в Кения, които да работят с техните деца. Късметът ни беше, че страната е била под английско господство преди да стане самостоятелна, което значи, че с изключение на локалните езици на съответните племена (42 племена има в страната) и суахили, всички говореха и британски, което направи по-лесно нашето другарство и по този начин ние пренесохме в действителност нашето ноу-хау за работа посредством изкуство с деца в Кения. Но какво значи това? - Ние не просто работехме с тях, а постоянно правехме фестивали - по няколко фестивала на брега на езерото Виктория - с приказки от целия свят, с приказки от Африка, а в самата стратегия се включваха ателиета - спектакъл на маската, куклен спектакъл, танц, музика, сценография - това превръщаше мястото в цветно място на пиршества за децата. Беше необикновен празник.
Трябва да споменем, че Кения е страна, в която театърът е бил неразрешен, тъй като се счита за рисково средство за разпространяване на нездравословна за обществото агитация. Аз си помислих тогава какъв брой съм признателна, че съм родена в България, където в този момент, след времето на цензурата, мога да върша спектакъл, какъвто си желая.
Беше изумително, тъй като от време на време сме имали 4000 индивида на един стадион и 200 деца, които разиграват африкански приказки. Виждаш по какъв начин тези хора в никакъв случай не са виждали кукли, спектакъл и в този миг нещо като че ли се трансформира в създанието им. Аз съм доста горда, тъй като градът, в който работехме - Кисумо, когато пристигнахме, беше една заспала хубавица - никой преди нас не правеше фестивали, спектакъл, а след нашите планове това се промени. В Кения няма такива места и няма проблем за публиката, тъй като театърът е въвличащ публиката, той е малко родов и където и да спреш, започваш да привличаш публиката. Но най-важното беше, че когато започнах да върша навън фестивали, това беше нещо безусловно ново за тях, а в този момент този град към този момент е изпълнен с доста фестивали и актьори. Благодарение на нашата стратегия, на същото място, където превихме планове, се сътвори най-големият културен център за продан на актьори в Кения. Така че доста огромни следи оставихме.
Започна се петиция за основаване на учебни заведения за изкуство и спорт за деца от домове, тъй като там общността доста внимаваше какво вършим ние, обществените служащи ни следиха. Това е племенна просвета, доста друга от нашата, доста обичат децата си, и те откриваха, че някои деца може да не са умни академично, само че имат артистични гении. За мен най-важното беше да уважим тази просвета и да събудим личния й капацитет за реализация посредством изкуството и образованията, които правихме. Мисля, че беше извънредно сполучливо. Тези процеси, тази работа е снимана и това е главната част от изложбата, която заснехме в Африка.
Нашата галерия е доста огромна, ние няма да можем да я покажем цялата, тъй като има фрагменти и от Занзибар, от Зимбабве, от Кения още - ще дадем приоритет на фрагментите от работата с деца тъкмо по тази стратегия - “Артисти за деца ”, която е въвлякла към 5 000 деца сред България и Кения за 15 години на два континента. Специално за Африка е доста значимо. За феновете на кино лентата “Майка ” на Зорница София, който стана известен - също - аз съм прототипът на героинята - там се показва една по-мрачна Африка. Затова считам, че е добре редом феновете да видят тази красива, витална Африка, живота, който ние сме събудили и сме дали там. И това е един български модел, който е прибавен в световен подтекст - български миг на прибавен спектакъл.
Очаквам всеки миг да излезе книгата, в която разказвам този мой опит и знам, че това е неповторимо и друго. Не мисля, че някой в човешката цивилизация ще тръгне след нас от Широка лъка до Кисумо, това очевидно ни е орис, само че съм доста признателна за опцията да пренеса опита си в такава мултикултурна среда. Изключително познавателно е. Смятам, че човек изцяло познава себе си, когато отиде в друга просвета. Най-важното за мен в действителност беше както при децата в България, по този начин и при децата в Африка, правейки приказки от разнообразни култури, да ги научим, че разликата не е нещо, което има отрицателен подтекст. То е просто друга демонстрация на човешкия дух, всеки може да бъде друг в един по-духовен смисъл. Децата, срещайки хора от разнообразни култури, отварят съзнанието си и получават опция за вероятност за едно по-друго бъдеще.
Знаете ли, в Кения те нямат дума за “бъдеще ” и за “мечта ”, а в края на нашия план започнаха да мечтаят. Даже имах скандал с един шеф на дом, който ми сподели: “Вземи си ги тези деца - ти ги накара да мечтаят, какво да ги върша в този момент? ”
Експозицията, която ще може да бъде прегледана до 13 май, показва селекция от огромен план на двама одобрени актьори - професионалния фотограф Атанас Кънев и театралната режисьорка Елена Панайотова .
В дни на закриването на изложбата - 13 май, ще има две събития: от 10:30 ч. - ателие за деца и младежи по улична снимка, и от 16:00 - лекция " Приложен спектакъл в Африка " и диалог с създателите.
Това е програмата „ Артисти за деца “ , продуцирана от Фондация " ДЕН ГРИ " и ръководена от Елена Панайотова в Кения (2011- 2017) и България (2002- 2017). В този план са били въвлечени 5000 деца и младежи в риск и 300 актьори от Африка и Европа, подготвени от български екип в практиките на приложния спектакъл. През 2016 програмата е измежду осемте плана от общо 1800 от целия свят, подкрепени от ЮНЕСКО за допринасяне за културно многообразие в света.
Проектът е подсилен от Национален фонд „ Култура “/ National Culture Fund, Bulgaria, стратегия " Социално ангажирани изкуства ".
Фотографиите отразяват процеса на въвличането на африкански актьори и деца в риск в креативен образования и основаването на театрални фестивали върху локални митове и приказки на брега на езерото Виктория в Кения. Включени са и документални фрагменти от Кения и Занзибар. Изложбата повдига въпроси за ролята на документалната снимка, като разпространява неповторим български модел за използване на театрални изкуства за обществена смяна.
Преди идването на изложбата във Варна Елена Панайотова показа пред Нина Локмаджиева план на програмата, историята на плана и развиването му от началния стадий в Широка лъка, България, до региона към езерото Виктория в Кения, както и своя опит във фотографията:
“Аз се усещам прелестно с камера, тъй като съм щерка на Панайот Панайотов, светла му памет, доста прочут дълготраен шеф на Директива за птиците “Българска снимка ”. Моето детство постоянно е било заобиколено от филми, от фотографии, мислила съм постоянно за тях, само че не ми беше оставало време да осъществявам нещо с фотокамера. Това се случи в взаимната ни работа с Атанас Кънев, с който се познаваме доста от дълго време, и двамата сме от Пловдив, още от деца искахме да ставаме актьори, да вършим спектакъл, след това той остана във фотографията, аз останах в режисурата и постоянно сме си сътрудничили в разнообразни планове. Той е бил част от програмата „ Артисти за деца “ и в България, в Широка лъка, и в Кения.
С цялостната убеденост от Наско като сътрудник, че и моите фотоси са доста почтени и със самочувствието на щерка на фотограф зад тила си, аз съм доста щастлива, че съумях да направя първата си взаимна фотографска галерия. Тази галерия се осъществя благодарение на Националния фонд “Култура ” https://ncf.bg/, и то по стратегия “Социално ангажирани изкуства ”.
Това не е е просто документалистика, има документална, само че има и художествена снимка. Според мен особеното е, че ние отразяваме, първо, един развой на работа с деца и актьори, който не беше прочут за България. Аз работих 6 години в Кения, бях призната от общността, това разреши на мен и на Наско да влезем в другите общности, в другите племена. Позволи ни да станем невидими като фотографи и да застанем доста близо до обектите и хората, които снимаме, което да ни подсигурява доста разнообразни от познатите фотоси за Африка. Когато открихме изложбата в Пловдив, една жена ме попита за какво тези деца са щастливи и аз не можах да схвана какво ме пита.
Дадох си сметка, че нашата визия за Африка е - бедност, апетит, а в действителност моята Африка, нашата Африка, е цветна и жизнеутвърждаваща. Аз считам, че в Африка е бъдещето и то е безусловно друго - това са едни хора, които живеят сега и са изпълнени с признателност към живота. Това е едно място, в което заболяванията и нещастието са просто част от живота и не си коства човек да се стопира на тях и да се оплаква. По-важна е насладата от живота. Това е доста друго за нас, българите, тъй като ние обичаме доста да се оплакваме и забравяме да благодарим - това е последното, което се сещаме да създадем.
Началото беше програмата “Артисти за деца ”, която аз започнах в далечната 2002 в Широка лъка. Беше една стратегия за спектакъл и обучение, или, както в този момент се назовават тези практики, прибавен спектакъл. В тях се ползват спектакъл и театрални изкуства за работа с маргинализирани общности, в тази ситуация - група деца в неравностойно състояние. Цели 15 години аз развъртвам тази стратегия с един огромен екип от сътрудници - актьори, хореографи, писатели, танцьори, в Широка лъка с деца от домове от цяла България. Ние разработихме едно ноу-хау за използване на изкуството при работа с деца. И когато една година пристигна спонсор, който има организации в Кения, той беше доста впечатлен и сподели: “Може ли да изнесете това в Кения? ”
Така се оказах в района, където има най-вече сираци - 90 000 може би имаше през 2011, когато аз дойдох. Причината за това са големите епидемии от СПИН в Кения и аз се оказах в една от тези зони. Това оставя доста деца сираци. По публични данни се твърди, че 2 % от децата в България тогава бяха по домове - имаше към 200 дома, а в Кения, когато аз започвах, цели 40 % от децата бяха по домове и аз посетих 30 дома единствено в града Кисумо на езерото Виктория.
Нас ориста ни заведе, само че нашата работа се оказа доста нужна и по този начин се роди концепцията да обучим локални актьори в Кения, които да работят с техните деца. Късметът ни беше, че страната е била под английско господство преди да стане самостоятелна, което значи, че с изключение на локалните езици на съответните племена (42 племена има в страната) и суахили, всички говореха и британски, което направи по-лесно нашето другарство и по този начин ние пренесохме в действителност нашето ноу-хау за работа посредством изкуство с деца в Кения. Но какво значи това? - Ние не просто работехме с тях, а постоянно правехме фестивали - по няколко фестивала на брега на езерото Виктория - с приказки от целия свят, с приказки от Африка, а в самата стратегия се включваха ателиета - спектакъл на маската, куклен спектакъл, танц, музика, сценография - това превръщаше мястото в цветно място на пиршества за децата. Беше необикновен празник.
Трябва да споменем, че Кения е страна, в която театърът е бил неразрешен, тъй като се счита за рисково средство за разпространяване на нездравословна за обществото агитация. Аз си помислих тогава какъв брой съм признателна, че съм родена в България, където в този момент, след времето на цензурата, мога да върша спектакъл, какъвто си желая.
Беше изумително, тъй като от време на време сме имали 4000 индивида на един стадион и 200 деца, които разиграват африкански приказки. Виждаш по какъв начин тези хора в никакъв случай не са виждали кукли, спектакъл и в този миг нещо като че ли се трансформира в създанието им. Аз съм доста горда, тъй като градът, в който работехме - Кисумо, когато пристигнахме, беше една заспала хубавица - никой преди нас не правеше фестивали, спектакъл, а след нашите планове това се промени. В Кения няма такива места и няма проблем за публиката, тъй като театърът е въвличащ публиката, той е малко родов и където и да спреш, започваш да привличаш публиката. Но най-важното беше, че когато започнах да върша навън фестивали, това беше нещо безусловно ново за тях, а в този момент този град към този момент е изпълнен с доста фестивали и актьори. Благодарение на нашата стратегия, на същото място, където превихме планове, се сътвори най-големият културен център за продан на актьори в Кения. Така че доста огромни следи оставихме.
Започна се петиция за основаване на учебни заведения за изкуство и спорт за деца от домове, тъй като там общността доста внимаваше какво вършим ние, обществените служащи ни следиха. Това е племенна просвета, доста друга от нашата, доста обичат децата си, и те откриваха, че някои деца може да не са умни академично, само че имат артистични гении. За мен най-важното беше да уважим тази просвета и да събудим личния й капацитет за реализация посредством изкуството и образованията, които правихме. Мисля, че беше извънредно сполучливо. Тези процеси, тази работа е снимана и това е главната част от изложбата, която заснехме в Африка.
Нашата галерия е доста огромна, ние няма да можем да я покажем цялата, тъй като има фрагменти и от Занзибар, от Зимбабве, от Кения още - ще дадем приоритет на фрагментите от работата с деца тъкмо по тази стратегия - “Артисти за деца ”, която е въвлякла към 5 000 деца сред България и Кения за 15 години на два континента. Специално за Африка е доста значимо. За феновете на кино лентата “Майка ” на Зорница София, който стана известен - също - аз съм прототипът на героинята - там се показва една по-мрачна Африка. Затова считам, че е добре редом феновете да видят тази красива, витална Африка, живота, който ние сме събудили и сме дали там. И това е един български модел, който е прибавен в световен подтекст - български миг на прибавен спектакъл.
Очаквам всеки миг да излезе книгата, в която разказвам този мой опит и знам, че това е неповторимо и друго. Не мисля, че някой в човешката цивилизация ще тръгне след нас от Широка лъка до Кисумо, това очевидно ни е орис, само че съм доста признателна за опцията да пренеса опита си в такава мултикултурна среда. Изключително познавателно е. Смятам, че човек изцяло познава себе си, когато отиде в друга просвета. Най-важното за мен в действителност беше както при децата в България, по този начин и при децата в Африка, правейки приказки от разнообразни култури, да ги научим, че разликата не е нещо, което има отрицателен подтекст. То е просто друга демонстрация на човешкия дух, всеки може да бъде друг в един по-духовен смисъл. Децата, срещайки хора от разнообразни култури, отварят съзнанието си и получават опция за вероятност за едно по-друго бъдеще.
Знаете ли, в Кения те нямат дума за “бъдеще ” и за “мечта ”, а в края на нашия план започнаха да мечтаят. Даже имах скандал с един шеф на дом, който ми сподели: “Вземи си ги тези деца - ти ги накара да мечтаят, какво да ги върша в този момент? ”
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ