`Изложба показва и разказва за казармата по време на социализма
Изложба за казармата по времето на социализма към този момент е в София . До 20-и август тя ще е изложена в Етнографския музей при Българската академия на науките, който се намира в Княжевския замък.
Целта й не е патриотично човек да изиска още веднъж да служи, а да си спомни, в случай че е служил , сподели пред БНР създателят на изложбата гл. ас. доктор Илия Вълев.
Обувки „ цинтарки “, така наречен „ нож на дневалния “, паласки, мешка с бойна подготвеност, дарове към новобранеца, получени на новобранската му вечер, даже хигиенични и козметични такъми, употребявани от мъжа в казармата – това са предметите, които, в случай че вашите дядовци и татковци се поразровят, може да открият и у вас. Дори и особено издадената брошура със починалите по време на наборната работа военнослужещи е там.
За доктор Илия Вълев предизвикването от проучването, което подхванал преди години, е да направи не историческия, а културологичния прочит :
„ През социализма казармата се възприема като обред на преход – по тази причина споделяме „ когато момчето става мъж “ – това е особеното, като една митология, обвързвана с казармата, освен уредбата. Младежите на процедура се опасяват до началото, а в следствие с някаква носталгия си спомнят за наборната си военна работа. Мисля, че възрастното потомство ще си спомни с интерес за своите юношески години. Това го виждам на всички места, където е гостувала изложбата “.
Макар и доцент Иванка Петрова, зам.-директор на Института за етнология и фолклористика, да не е ходила в казарма, наблюденията, които има тя по историите от брачна половинка си, удостоверяват, че събирането за образование на наборните младежи е имало позитивен резултат. Тя споделя, че евентуално институтът ще продължи културологичното си изследване на ролята на казармата върху обществото и след идването на демокрацията :
„ Ние сме открити за такава самодейност, а точно всеки, който пожелае, може да пристигна в института, да остави предмети, фотографии, да опише история или някакви документи, които за него са били в действителност значими и скъпи, за нас също съставляват интерес. Добре пристигнали са слушателите. Добре пристигнали са и на изложбата, и като наши респонденти, които да опишат и покажат “.
Снимки: Добромир Видев
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
Целта й не е патриотично човек да изиска още веднъж да служи, а да си спомни, в случай че е служил , сподели пред БНР създателят на изложбата гл. ас. доктор Илия Вълев.
Обувки „ цинтарки “, така наречен „ нож на дневалния “, паласки, мешка с бойна подготвеност, дарове към новобранеца, получени на новобранската му вечер, даже хигиенични и козметични такъми, употребявани от мъжа в казармата – това са предметите, които, в случай че вашите дядовци и татковци се поразровят, може да открият и у вас. Дори и особено издадената брошура със починалите по време на наборната работа военнослужещи е там.
За доктор Илия Вълев предизвикването от проучването, което подхванал преди години, е да направи не историческия, а културологичния прочит :
„ През социализма казармата се възприема като обред на преход – по тази причина споделяме „ когато момчето става мъж “ – това е особеното, като една митология, обвързвана с казармата, освен уредбата. Младежите на процедура се опасяват до началото, а в следствие с някаква носталгия си спомнят за наборната си военна работа. Мисля, че възрастното потомство ще си спомни с интерес за своите юношески години. Това го виждам на всички места, където е гостувала изложбата “.
Макар и доцент Иванка Петрова, зам.-директор на Института за етнология и фолклористика, да не е ходила в казарма, наблюденията, които има тя по историите от брачна половинка си, удостоверяват, че събирането за образование на наборните младежи е имало позитивен резултат. Тя споделя, че евентуално институтът ще продължи културологичното си изследване на ролята на казармата върху обществото и след идването на демокрацията :
„ Ние сме открити за такава самодейност, а точно всеки, който пожелае, може да пристигна в института, да остави предмети, фотографии, да опише история или някакви документи, които за него са били в действителност значими и скъпи, за нас също съставляват интерес. Добре пристигнали са слушателите. Добре пристигнали са и на изложбата, и като наши респонденти, които да опишат и покажат “.
Снимки: Добромир Видев
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ