Изложба разказва живота на Алеко Константинов
Изложба в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ споделя за живота на огромния български публицист, държавник, юрист и учредител на туристическото придвижване в България Алеко Константинов, като разкрива непознати до момента обстоятелства за неговата персона, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Главният библиограф Юлия Карадачка и библиограф специалистът Красимира Стойнева, редят изложбата във връзка 1 януари, когато се навършиха 160 години от рождението на Алеко Константинов. И защото надали има човек, който да не знае кой е Алеко Константинов, тяхната цел е да накарат посредством експозицията българинът да го преоткрие. Пред БГНЕС Карадачка и Стойнева описаха, че до момента в който са правили изложбата, самите те са го преоткрили и като създател, и като персона през една напълно друга, по-зряла позиция. „ Не стопира да ни удивлява какъв брой настоящи и мощно въздействащи са текстовете, писани от него преди повече от 100 години “, съобщи основният библиотекар.
Алеко Константинов израства в една доста борбена и будна среда, която съумява да надгради. Той произлиза от много заможни и будни възрожденски родове на родолюбци, милеещи за българщината и просветата. По линия на своята майка Алеко Константинов е родственик с проф. Иван Шишманов, а техният прародител още през 1824 година, преди битката за църковна самостоятелност, се застъпва за тази концепция. Неговите чичовци по бащина линия, които се замонашват в Света Гора на Атон, също водят извънредно просветителска активност. Баба му Елена Шишманова е една от основателките на женското сдружение и читалище в Свищов.
В изложбата са показани истински фотографии и документи, предоставени от Националния книжовен музей със съдействието на неговия шеф Атанас Капралов. В експозицията могат да бъдат видени родната къща на Алеко Константинов, която той приживе завещава и още през 1929 година се провежда предприемчив комитет да се направи музей, както и неговите родители Тинка Хаджииванова и Иваница Хаджиконстантинов, а също и трите му сестри, които умират доста млади. Щастливеца, както го назоваваме, губи цялото си семейство и в действителност остава самичък. Ръкопис, в който негова родственица събира фамилната история на Алековия жанр и написа за неговите родители, сестри и за ранните му години, също е поместен в изложбата, както и собственоръчно написаните му авторски бележки.
Посетителите на Националната библиотека ще видят и картини, които удивляват, за които се допуска, че Алеко Константинов е рисувал на 10 – 12-годишна възраст. Оказва се, че той е имал гений освен на публицист, само че и на художник, който, обаче, не е развил на по-късен стадий.
Алеко Константинов има бурни училищен години. Той отпътува да учи в Южнославянския интернат, частно образователно заведение, основано извънредно със спомоществователството и средствата на Тодор Минков, одобрено и благословено от съветския император Александър II, в началото поместено в град Николаев. В тази връзка изложбата включва и мемоари от негови съученици, които описват по какъв начин още тогава той демонстрира своя поетически и музикален гений. Алеко е свирил на цигулка, правил е даже опити да композира лични творби, а едни от първите му стихове са отпечатани в списанието, издавано в Южнославянския интернат, а по-късно, могат да бъдат видени в „ Български глас “ и „ Целокупна България “. Още през 1880 година, в случай че се зачетем, можем да усетим в творбите му острото, мощно, саркастично възприятие, с което той по-късно написа и фейлетоните, и сатирата си.
Завършил право в Одеса, Алеко Константинов развива кариера като арбитър, помощник-прокурор и прокурор в Софийския апелативен съд, след което излиза на свободна процедура като юрист. Една от витрините в Националната библиотека е поместила документи, свързани с интервала от живота му като юрист, в това число оригиналът на свидетелството, което му дава право да практикува адвокатската специалност.
Писмо до Иван Грозев пък разкрива безапелационния отвод на Алеко Константинов да бъде включен в делегация, която трябвало да посети царя, евентуално към 24 май, в двореца. Причината е обвързвана със затворения в Черната джамия Петко Каравелов, с който са извънредно близки и съратници в Демократическата партия. Константинов е бранител по делото против Каравелов и Трайко Китанчев, които са упрекнати, че приготвят скрит план за убийството на Негово Височество Княза и министър-председателя Стефан Стамболов.
Лични движимости като грамофона, мастилницата и завивка с ириси също са част от експозицията.
Алеко Константинов се отдава на преводаческата и на литературната активност, откакто е уволнен като арбитър. Той превежда от съветски и от френски език, както и взаимно с Пенчо Славейков, който дава доста висока оценка на преводаческата заложба на Алеко Константинов.
Различни издания и преводи на пътеписа „ До Чикаго и обратно “, първото издание на „ Бай Ганьо “, пособие за проучване на непознати езици, автентично ръкописно тефтерче, както и неговата изповед под формата на лексикон, ни разкриват още детайлности за живота на писателя. Изложбата ни разкрива и една друга негова страна – той се е занимавал и с снимка. Запазените черно-бели фотографии, направени от Алеко Константинов, се допуска, че са направени в покрайнините на София, може би в някои от селата под Витоша, само че няма други сведения за тях. Заслугата му за развиването на българския туристически живот също е маркирана.
Оригинален ръкопис на негова публикация под названието „ Българинът, плебей в Македония “, разкрива, че за Алеко Константинов, който през 1895 година е определен за член на Върховния македоно-одрински комитет, тематиката за тежненията на българите в Македония му е била драговолно.
„ Неспособността и нравственото недостойнство не могат да останат скрити и ненаказани, тъй като самата съвест, законите и мненията на народа са неумолими съдии “, декларира той на протест. Алеко Константинов е вярвал в силата на правото, на законите и че никой не е над тях, и в действителност с активността си се е борил точно за това.
Последната фотография на Алеко Константинов, направена пред учебното заведение в Пещера, безусловно часове преди убийството му, две истински писма, изразяващи покрусата от жестокото му ликвидиране, писани от неговите съидейници и другари, специфичен брой в негова памет, приключват обиколката из виталния му, държавник и креативен път. /БГНЕС
Главният библиограф Юлия Карадачка и библиограф специалистът Красимира Стойнева, редят изложбата във връзка 1 януари, когато се навършиха 160 години от рождението на Алеко Константинов. И защото надали има човек, който да не знае кой е Алеко Константинов, тяхната цел е да накарат посредством експозицията българинът да го преоткрие. Пред БГНЕС Карадачка и Стойнева описаха, че до момента в който са правили изложбата, самите те са го преоткрили и като създател, и като персона през една напълно друга, по-зряла позиция. „ Не стопира да ни удивлява какъв брой настоящи и мощно въздействащи са текстовете, писани от него преди повече от 100 години “, съобщи основният библиотекар.
Алеко Константинов израства в една доста борбена и будна среда, която съумява да надгради. Той произлиза от много заможни и будни възрожденски родове на родолюбци, милеещи за българщината и просветата. По линия на своята майка Алеко Константинов е родственик с проф. Иван Шишманов, а техният прародител още през 1824 година, преди битката за църковна самостоятелност, се застъпва за тази концепция. Неговите чичовци по бащина линия, които се замонашват в Света Гора на Атон, също водят извънредно просветителска активност. Баба му Елена Шишманова е една от основателките на женското сдружение и читалище в Свищов.
В изложбата са показани истински фотографии и документи, предоставени от Националния книжовен музей със съдействието на неговия шеф Атанас Капралов. В експозицията могат да бъдат видени родната къща на Алеко Константинов, която той приживе завещава и още през 1929 година се провежда предприемчив комитет да се направи музей, както и неговите родители Тинка Хаджииванова и Иваница Хаджиконстантинов, а също и трите му сестри, които умират доста млади. Щастливеца, както го назоваваме, губи цялото си семейство и в действителност остава самичък. Ръкопис, в който негова родственица събира фамилната история на Алековия жанр и написа за неговите родители, сестри и за ранните му години, също е поместен в изложбата, както и собственоръчно написаните му авторски бележки.
Посетителите на Националната библиотека ще видят и картини, които удивляват, за които се допуска, че Алеко Константинов е рисувал на 10 – 12-годишна възраст. Оказва се, че той е имал гений освен на публицист, само че и на художник, който, обаче, не е развил на по-късен стадий.
Алеко Константинов има бурни училищен години. Той отпътува да учи в Южнославянския интернат, частно образователно заведение, основано извънредно със спомоществователството и средствата на Тодор Минков, одобрено и благословено от съветския император Александър II, в началото поместено в град Николаев. В тази връзка изложбата включва и мемоари от негови съученици, които описват по какъв начин още тогава той демонстрира своя поетически и музикален гений. Алеко е свирил на цигулка, правил е даже опити да композира лични творби, а едни от първите му стихове са отпечатани в списанието, издавано в Южнославянския интернат, а по-късно, могат да бъдат видени в „ Български глас “ и „ Целокупна България “. Още през 1880 година, в случай че се зачетем, можем да усетим в творбите му острото, мощно, саркастично възприятие, с което той по-късно написа и фейлетоните, и сатирата си.
Завършил право в Одеса, Алеко Константинов развива кариера като арбитър, помощник-прокурор и прокурор в Софийския апелативен съд, след което излиза на свободна процедура като юрист. Една от витрините в Националната библиотека е поместила документи, свързани с интервала от живота му като юрист, в това число оригиналът на свидетелството, което му дава право да практикува адвокатската специалност.
Писмо до Иван Грозев пък разкрива безапелационния отвод на Алеко Константинов да бъде включен в делегация, която трябвало да посети царя, евентуално към 24 май, в двореца. Причината е обвързвана със затворения в Черната джамия Петко Каравелов, с който са извънредно близки и съратници в Демократическата партия. Константинов е бранител по делото против Каравелов и Трайко Китанчев, които са упрекнати, че приготвят скрит план за убийството на Негово Височество Княза и министър-председателя Стефан Стамболов.
Лични движимости като грамофона, мастилницата и завивка с ириси също са част от експозицията.
Алеко Константинов се отдава на преводаческата и на литературната активност, откакто е уволнен като арбитър. Той превежда от съветски и от френски език, както и взаимно с Пенчо Славейков, който дава доста висока оценка на преводаческата заложба на Алеко Константинов.
Различни издания и преводи на пътеписа „ До Чикаго и обратно “, първото издание на „ Бай Ганьо “, пособие за проучване на непознати езици, автентично ръкописно тефтерче, както и неговата изповед под формата на лексикон, ни разкриват още детайлности за живота на писателя. Изложбата ни разкрива и една друга негова страна – той се е занимавал и с снимка. Запазените черно-бели фотографии, направени от Алеко Константинов, се допуска, че са направени в покрайнините на София, може би в някои от селата под Витоша, само че няма други сведения за тях. Заслугата му за развиването на българския туристически живот също е маркирана.
Оригинален ръкопис на негова публикация под названието „ Българинът, плебей в Македония “, разкрива, че за Алеко Константинов, който през 1895 година е определен за член на Върховния македоно-одрински комитет, тематиката за тежненията на българите в Македония му е била драговолно.
„ Неспособността и нравственото недостойнство не могат да останат скрити и ненаказани, тъй като самата съвест, законите и мненията на народа са неумолими съдии “, декларира той на протест. Алеко Константинов е вярвал в силата на правото, на законите и че никой не е над тях, и в действителност с активността си се е борил точно за това.
Последната фотография на Алеко Константинов, направена пред учебното заведение в Пещера, безусловно часове преди убийството му, две истински писма, изразяващи покрусата от жестокото му ликвидиране, писани от неговите съидейници и другари, специфичен брой в негова памет, приключват обиколката из виталния му, държавник и креативен път. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ