Откриват изложба, посветена на 70 години от построяването на Дунав мост
Изложба, отдадена на 70 години от построяването на Дунав мост, ще бъде открита в сряда, 19 юни, от 10.00 ч. Тя включва 10 пана, ситуирани на оградата на Лапидариума – двора на музея. Това е взаимен артикул на музеите в Гюргево и Русе във връзка популярната годишнина.
Изложбата показва роман за нуждата от свързване и другарство сред хората на двата бряга на огромната река още от Римско време и от интервала на Османската империя. Проектирането на първия мост при Русе и Гюргево е от 1870 – 1875 година Той би трябвало да свързва железопътните линии на Букурещ и Гюргево с тези на Варна и Русе, което ще обезпечи връзка сред Букурещ и Варна, сред Европа и Османската империя. Документите, съхранявани в румънските и турските архиви обаче демонстрират, че договарянията сред държавните институции от двете страни се провалят.
Свързаността на териториите от двете страни на Дунав след оповестяването на Руско-Турската война се случва с понтонни мостове, първият от които е построен при Зимнич – Свищов. След това такива са направени и при Русе, Никопол и Бръшлен. Целта е да се улесни достъпността на съветската армия. През Балканската война са основани понтонни мостове при Бекет – Оряхово, Турну Мъгуреле – Никопол и при Корабия – Гиген, а по-късно още веднъж при Свищов – Зимнич и Русе – Гюргево. През Втората международна война германците строят мост, а по-късно и руските войски вършат уреди при Русе и Батин. Първата непрекъсната връзка е фериботът Русе - Гюргево през 1941 година
В интервала 1941 – 1954 година са правени още два опита за създаване на свързващи уреди. Първият е дело на одобрени компании от Германия и Дания благодарение на румънски инженери, а вторият е във времето на Втората международна война с подписването на българо-румънско съглашение, следено от Германия, само че и тази идея не се осъществя.
Идеята за Дунав мост е възобновена през 1945 година посредством Съвета за икономическо съдействие на страните от Източния блок. През 1950 година се взема решение за построяването на мост сред Русе и Гюргево. Година по-късно в Букурещ е подписан Протокол за съдействие. Същата година в Москва е взето решение за техническата част от плана, като са предоставени съоръжение и логистика от Съюз на съветските социалистически републики, Чехословакия, Унгария и Полша. Съоръжението носи името Мост на дружбата. Изпълнението стартира през 1952 година По най-големия мост в Европа по това време работят по едно и също време 5000 души. Построен е за смесено придвижване – двулентов път и железопътна линия. Има 37 елементи и обща дължина от 2224 м. В центъра е екипиран с преносим отвор, който разрешава прекосяването на високи плавателни съдове с височина до 29 м.
Архитектурното оформление на моста е дело на екип от по двама румънски и двама български архитекти, ръководени от арх. Георги Овчаров. Проектът е умислен като триумфална врата от двете страни на моста. Колоните трябвало да се извисяват в пространството, да бъдат монументални, тържествени. Смъртта на арх. Овчаров през 1953 година става спънка за реализирането на замислената художествена целокупност. Голяма част от детайлите остават неосъществени. Такива са каменните орлови глави за покрива, като автентичен модел на такава глава е непокътнат в Русенския музей.
Изложбата показва роман за нуждата от свързване и другарство сред хората на двата бряга на огромната река още от Римско време и от интервала на Османската империя. Проектирането на първия мост при Русе и Гюргево е от 1870 – 1875 година Той би трябвало да свързва железопътните линии на Букурещ и Гюргево с тези на Варна и Русе, което ще обезпечи връзка сред Букурещ и Варна, сред Европа и Османската империя. Документите, съхранявани в румънските и турските архиви обаче демонстрират, че договарянията сред държавните институции от двете страни се провалят.
Свързаността на териториите от двете страни на Дунав след оповестяването на Руско-Турската война се случва с понтонни мостове, първият от които е построен при Зимнич – Свищов. След това такива са направени и при Русе, Никопол и Бръшлен. Целта е да се улесни достъпността на съветската армия. През Балканската война са основани понтонни мостове при Бекет – Оряхово, Турну Мъгуреле – Никопол и при Корабия – Гиген, а по-късно още веднъж при Свищов – Зимнич и Русе – Гюргево. През Втората международна война германците строят мост, а по-късно и руските войски вършат уреди при Русе и Батин. Първата непрекъсната връзка е фериботът Русе - Гюргево през 1941 година
В интервала 1941 – 1954 година са правени още два опита за създаване на свързващи уреди. Първият е дело на одобрени компании от Германия и Дания благодарение на румънски инженери, а вторият е във времето на Втората международна война с подписването на българо-румънско съглашение, следено от Германия, само че и тази идея не се осъществя.
Идеята за Дунав мост е възобновена през 1945 година посредством Съвета за икономическо съдействие на страните от Източния блок. През 1950 година се взема решение за построяването на мост сред Русе и Гюргево. Година по-късно в Букурещ е подписан Протокол за съдействие. Същата година в Москва е взето решение за техническата част от плана, като са предоставени съоръжение и логистика от Съюз на съветските социалистически републики, Чехословакия, Унгария и Полша. Съоръжението носи името Мост на дружбата. Изпълнението стартира през 1952 година По най-големия мост в Европа по това време работят по едно и също време 5000 души. Построен е за смесено придвижване – двулентов път и железопътна линия. Има 37 елементи и обща дължина от 2224 м. В центъра е екипиран с преносим отвор, който разрешава прекосяването на високи плавателни съдове с височина до 29 м.
Архитектурното оформление на моста е дело на екип от по двама румънски и двама български архитекти, ръководени от арх. Георги Овчаров. Проектът е умислен като триумфална врата от двете страни на моста. Колоните трябвало да се извисяват в пространството, да бъдат монументални, тържествени. Смъртта на арх. Овчаров през 1953 година става спънка за реализирането на замислената художествена целокупност. Голяма част от детайлите остават неосъществени. Такива са каменните орлови глави за покрива, като автентичен модел на такава глава е непокътнат в Русенския музей.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ