Перник е домакин на изложба „Европейски визуални диалози“ с творби на Соня Русков
Изложба на Соня Русков , наречена „ Европейски образни разговори “, ще бъде открита на 17 февруари в Двореца на културата в Перник, осведомят от фонда за изкуство и просвета „ Ангел Симеонов “.
Куратор е доктор Весела Познер .
Русков от 2000 година живее и работи в Крефелд (Германия). Тя е член на Съюза на професионалните немски художници в Северен Рейн Вестфалия и взе участие в голям брой независими и общи изложения в Европа.
„ Между Перник и Крефелд – два града, белязани от промишлеността, труда и паметта – живописта на Соня Русков отваря пространство за среща. Това е една среща сред коприната и метала, сред мекотата и тежестта, сред забележимото и това, което остава прикрито. Географията отстъпва място на общата европейска история, а индустриалният пейзаж се трансформира в културна метафора. Живописта на Соня Русков не споделя – тя нашепва. Тя не илюстрира притчите, а ги превежда в облици, в които смисълът поражда от напрежението сред жест и безмълвие, сред светлина и сянка. Зрителят е поканен не да разпознае, а да взе участие – да довърши описа, да влезе в разговор със личната си сензитивност “, показват уредниците.
По думите им в тези картини противоположностите не се изключват, а съжителстват: „ Голота и необщителност, деликатност и принуждение, самовглъбеност и превзетост. Телата и пространствата се двоумят сред съня и будността, сред вътрешното прекарване и театралното наличие. Живописната материя пулсира – като памет, като мирис, като диря. Смесената техника, богатата фактура и дълбоката, нюансирана цветност построяват самостоятелен свят, в който обликът е по едно и също време мистерия и признание. Тук действителността не се възпроизвежда, а се пречупва – по непредвидени, от време на време мъчителни, от време на време нежни траектории “.
„ Библейските притчи участват не като доктрина, а като архетип. Чрез знаци, колаж и живописни наслоявания Соня Русков преплита всекидневното с божественото, нежното човешко тяло с безконечния честен въпрос. Това е живопис на търсенето, на подозрението, на вярата за възмездие. Мистичната светлина, която прониква в картините, носи загатна за църковни входове и прозорци – претърпяна светлина, позната от опита на художничката като реставратор на български храмове. В този синтез сред сакрална сензитивност и актуален жест се ражда връзката сред българската живописна традиция и европейския авангард “, показват от фонда за изкуство и просвета „ Ангел Симеонов “.
/ДД
Куратор е доктор Весела Познер .
Русков от 2000 година живее и работи в Крефелд (Германия). Тя е член на Съюза на професионалните немски художници в Северен Рейн Вестфалия и взе участие в голям брой независими и общи изложения в Европа.
„ Между Перник и Крефелд – два града, белязани от промишлеността, труда и паметта – живописта на Соня Русков отваря пространство за среща. Това е една среща сред коприната и метала, сред мекотата и тежестта, сред забележимото и това, което остава прикрито. Географията отстъпва място на общата европейска история, а индустриалният пейзаж се трансформира в културна метафора. Живописта на Соня Русков не споделя – тя нашепва. Тя не илюстрира притчите, а ги превежда в облици, в които смисълът поражда от напрежението сред жест и безмълвие, сред светлина и сянка. Зрителят е поканен не да разпознае, а да взе участие – да довърши описа, да влезе в разговор със личната си сензитивност “, показват уредниците.
По думите им в тези картини противоположностите не се изключват, а съжителстват: „ Голота и необщителност, деликатност и принуждение, самовглъбеност и превзетост. Телата и пространствата се двоумят сред съня и будността, сред вътрешното прекарване и театралното наличие. Живописната материя пулсира – като памет, като мирис, като диря. Смесената техника, богатата фактура и дълбоката, нюансирана цветност построяват самостоятелен свят, в който обликът е по едно и също време мистерия и признание. Тук действителността не се възпроизвежда, а се пречупва – по непредвидени, от време на време мъчителни, от време на време нежни траектории “.
„ Библейските притчи участват не като доктрина, а като архетип. Чрез знаци, колаж и живописни наслоявания Соня Русков преплита всекидневното с божественото, нежното човешко тяло с безконечния честен въпрос. Това е живопис на търсенето, на подозрението, на вярата за възмездие. Мистичната светлина, която прониква в картините, носи загатна за църковни входове и прозорци – претърпяна светлина, позната от опита на художничката като реставратор на български храмове. В този синтез сред сакрална сензитивност и актуален жест се ражда връзката сред българската живописна традиция и европейския авангард “, показват от фонда за изкуство и просвета „ Ангел Симеонов “.
/ДД
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ