Как за 7 дни САЩ и Иран стигнаха до прага на войната и не го прекрачиха
Излитането на самолета се бави доста и изпълнителите на интервенцията стартират да се изнервят. Графикът демонстрира, че полет 6Q501 на частната сирийска самолетна компания Cham Wings е изхвърчал от Дамаск за Багдад в 19:30. Но информаторът на сирийското летище споделя, че вижда машината паркирана и предстоящият пасажер още не се е появил.
Часовете текат и някои в екипа стартират да се замислят дали интервенцията да не бъде прекъсната.
И тогава, тъкмо преди вратите на самолета да затворят, до него на пистата стопира кола с тъмни стъкла. От нея излиза Касем Солеймани и се качва на борда с двама от четиримата души конвой от Революционната армия. Нито генералът, нито те са в листата с пасажери на този Airbus A320. Солеймани заобикаля да употребява персоналния си аероплан поради опасения за сигурността си.
С 3 часа забавяне полетът стартира. Той ще е последният за архитекта на иранското въздействие по света и изключително в Близкия изток и от над две десетилетия шеф на бригадите " Ал Кудс ". Съединени американски щати от месеци са възнамерявали удар и тази нощ той ще почине.
Самолетът каца на Международното летище в Багдад 36 минути след среднощ и Солеймани и антуражът му първи го напущат. На пистата ги чака Абу Махди ал Мухандис, един от най-доверените хора на Иран в Ирак и пълководец на шиитски милиции в страната.
Групата се качва в две бронирани коли, потеглили в нощта. Високо в небето придвижването им се следи от въоръжени американски дронове MQ-9 Reaper. В 00:47 първата от ракетите удря кортежа, от който остават горящи парчета и 10 овъглени тела.
© Reuters
Това разказват " Ройтерс " и " Ню Йорк таймс " в извънредни изявления за последните часове от живота на индивида, считан за втори по въздействие в Иран, персонално упрекнат от Съединени американски щати и Европейски Съюз в тероризъм. Те се базират на разкази на лични източници в Сирия, Ирак и Съединени американски щати, в това число изявленията с десетки осведомени с предисторията и провеждането на интервенцията и сериозните дни по-късно.
Това са 7 дни, в които освен Съединени американски щати и Иран бяха на прага на боен конфликт. Това бяха и най-напрегнатите моменти в трите години на Доналд Тръмп в Белия дом - от решението за ликвидирането на почитан ирански боен на територията на трета страна до потреблението на съдружници в Европа и Близкия изток и секрети канали за попречване загуба на надзор над рецесията и отбягване прерастването ѝ във война.
Фактическият водач на Саудитска Арабия, да вземем за пример, е толкоз обезпокоен от протичащото се, че изпраща брат си във Вашингтон за среща с Тръмп. Лидери в Европа, гневни, че са ги държали на мрачно, трескаво се пробват да попречат на ескалирането на напрежение. През швейцарски медиатори на Техеран е предадено да не отвръща по метод, който би предиздвикал Тръмп да отиде още по-далеч. Ако не съумеят тези старания, Пентагонът има проекти да потопи ирански команден транспортен съд и с кибер офанзива отчасти да сковава петролния и газов бранш на Иран.
Отговорът се оказват 16 ракети против иракска база с американци, изстреляни с предизвестие и в част от военния комплекс, където няма доста хора. Тръмп афишира, че никой от бойците му не е потърпевш (макар че седмиа по-късно се оказва, че 11 от тях са лекувани за разтърсване от детонациите). Швейцарците връщат във Вашингон известие, че към този момент това ще е отмъщението. От приемането му в Техеран до предаването му на Тръмп минават единствено 5 минути. Война няма да има.
Все още не престават разногласията до каква степен законно е било ликвидирането на Солеймани, а висши военни са стреснати от това, че главнокомандващият им е избрал толкоз коренен ход с мъчно предвидими последствия.
Иракското следствие на удара стартира до момента в който колите на летището още горят, споделят два иракски източника на " Ройтерс " от силите за сигурност. Агенти на държавна сигурност блокират цялото летище. Никой не може да го напуща, в това число полиция, чиновници на паспортния надзор или на спецслужбите.
Фокусът е върху това кои са информаторите на американците и по какъв начин в действително време е проследено придвижването на ликвидираната група. Разследването се води от Фалих ал Фаядх, консултант по въпросите на националната сигурност на Ирак и началник на PMF, структурата, която поддържа координацията с шиитските милиции в Ирак.
© Reuters
Един от проверяващите споделя за " Ройтерс " няколко дни по-късно, че " има съществени признаци, че е взела участие мрежа от шпиони на летището в Багдад, която е предавала [на САЩ] секрети данни за сигурността " към идването на Солеймани. Интерес съставляват четирима (все още не са арестувани) души: двама от защитата на летището в Багдад и двама чиновници на Cham Wings - един на летището в Дамаск и различен на борда на самолета. Но те най-вероятно са част от по-голяма мрежа, споделят в Багдад.
Движението на Солеймани би трябвало да е известно на американците от години. Но за какво Тръмп, който предишния юни анулира въздушни удари по Иран едвам десетина минути преди нанасянето им, този път реши да отиде до дъно, пита " Ню Йорк таймс ".
Конфронтацията може да е почнала напълно инцидентно и поради гибелта на Наврес Уалид Хамид, споделя изданието. Това е цивилният американски чиновник, който умира при ракетно нахлуване против базата К1 край Киркук на 27 декември 2019 година Има и 7 ранени, само че от подслушаните диалози сред причинителите от подкрепяната от Иран формация " Катаиб Хизбула " и гвардейците на Солеймани се знае, че те желаят да тормозят американците, само че не и да ескалират спора. Ракетите падат на място и в миг, когато няма иракски или американски военни и наличието на Хамид там евентуално е просто съвпадане, споделят американски публични източници
Съветници на Тръмп му споделят, че може въздържането на Съединени американски щати от приложимост на мощ да е било разчетено от съперника като уязвимост. За да ги сдържа, президентът би трябвало да позволи съдбоносен отговор. От имението си в Мар-а-Лаго във Флорида той се съгласява на удари по 5 обекта в Ирак и Сирия. На 29 декември са убити най-малко 25 и ранени над 50 шиитски бойци на проиранските милиции.
Още два дни по-късно - тъкмо преди Нова година, проирански стачкуващи с поддръжката на същите милиции нападат посолството на Съединени американски щати в Багдад и съумяват да обхванат на територията му и да подпалят пожари. Тръмп подрежда незабавно повече от 100 морски пехотинци от Кувейт да се трансферират в посолството с ясна заповед от командирите си да убиват, в случай че протестиращите влязат в постройката. Президентът не желае повтаряне на драмата с американски заложници от 1979 година при завладяването на посолството в Техеран или офанзивата от 2012 година в Бенгази, когато бе погубен посланикът на Съединени американски щати в Либия. В Багдад не е даден нито един изстрел, употребен е единствено сълзотворен газ и иракчаните се отдръпват без клане.
Точно в този миг във Вашингтон към този момент се върти строго конфиденциален документ на съветника по националната сигурност Робърт O`Браян с евентуални цели в Иран. Това са детайли от енергетиката и провокиращ от месеци американците команден транспортен съд на Революционната армия за ориентиране на катерите, с които са унизени петролни танкери във водите към Иран.
© Reuters
Има и по-радикални ограничения - военни удари по ирански публични лица, в това число Абдул Реза Шахлай, ирански боен в Йемен, помагащ локалните хуси да бъдат финансирани и въоръжавани за гражданския спор в страната и за набези против Саудитска Арабия. В листата е и 62-годишният Солеймани.
След десетилетия на работа в сенките, той е излязъл на ярко през последните години, евентуално и тъй като се счита за недостижим и предпазен от известността си в Иран и региона. Хора, които са воювали с него в Сирия, споделят, че той бил и толкоз набожен в задачата си, че приел възможното му очистване като най-славната част от нея. В Съединени американски щати от 18 месеца разискват дали да бъде нападнат. Изключвайки очистване в Иран, вариантите се свиват до някоя от визите му в Ирак или Сирия.
За следенето му е създадена мрежа от информатори в 7 структури - сирийската войска, силите на " Ал Кудс " в Дамаск, на " Хизбула " в сирийската столица, летищата в Дамаск и Багдад, в " Катаиб Хизбула " и обединяването от шиитски милиции в Ирак.
След нападението против 4 петролни танкера през май 2019 година съветникът по националната сигурност Джон Болтън поисква от военните и разузнаването да предложат нови разновидности за прекъсване на иранската настъпателност. Предложено му е и ликвидирането на Солеймани и негови съратници в командването на Революционната армия.
Планирането на такава интервенция стартира през септември с привличането на Централното военно командване на Съединени американски щати (то дава отговор за Близкия изток и Афганистан) и Обединеното командване за специфични интервенции. Сирия се оказва по-неудобна за реализиране на задачите, защото американците са по-ограничени в тази страна. Другата причина е, че в Солеймани там е съвсем непрестанно в обграждане на офицери от ливанската " Хизбула ". Ако те загинат в удар против него, шиитската организация най-вероятно ще нападне Израел.
Вече се знае по какъв начин пътува Солеймани - употребява разнообразни самолетни компании, купуват му билети за няколко полета по едно и също време, той се качва на определения в последния миг и сяда на първия ред в бизнес класата, с цел да е първият, излязъл от самолета.
Преди да се качи на полет 6Q501 генералът пътува на 1 януари от Дамаск до Ливан за среща с водача на " Хизбула " Хасан Насрала и се връща същия ден. В централата на Централно разузнавателно управление на САЩ в Лангли, щата Вирджиния, шефът Джина Хаспел получава отчет, че Солеймани ще пътува до Ирак и че работи върху огромно нахлуване, което да докара до изтеглянето на американските сили от региона.
© Reuters
Няма съответни данни за някаква интервенция, а просто части от мозайка, очертаващи активизиране на подставените сили на Иран в региона, в това число Ливан, Йемен и Ирак, за офанзива против посолства и бази на Съединени американски щати. Сигналите са тревожни, само че не сочат непосредствена опасност. Хаспел обаче преценя, че е по-добре да се нанесе изпреварващ удар и уверявава, че реакцията на Техеран ще е премерена - най-вероятно под формата на неефекетвен ракетен удар по иракски бази, където има американци.
Дан Хофман, някогашен чиновник на Централно разузнавателно управление на САЩ в Ирак, разяснява за " Ню Йорк таймс ", че " в случай че предишното ни споделя нещо, то научихме, че когато очертаем " алена линия " за Иран, когато ги ударим през ръцете, те вършат тактическо оттегляне, което може да е ефимерно и последвано от тестване на врага с нови ескалиращи офанзиви, само че това държание непрестанно се повтаря ".
Практически във Вашингтон не е имало някой, който да се опълчи на убиването на Солеймани. По-скоро няколко души са считали, че се поема прекомерно огромен риск.
Противоречиви са данните за какво генералът отива в Ирак тъкмо тогава. Той от дълго време е фактор в локалната политика и съгласно двама иракски политици идвал да форсира промяната на премиера след рухването на държавното управление под натиска на антиирански митинги през ноември.
По-късно министър-председателят Абдел Абдул Махди ще каже друга версия - че носел ирански отговор за Саудитска Арабия за понижаване на напрежението сред двете страни. Това изказване се посреща по-скоро с подигравка в региона.
Има и трета догадка - че е пристигнал на 3 януари да провежда по какъв начин шиитските милиции да смажат антииранските улични митинги с вяра да има нов и антиамерикански министър председател, който да опита да разкара американците.
На 4 януари Тръмп възнамерява да играе голф. Но съветниците му заключават, че за Близкия изток това би било прекомерно надменно след ликвидирането на Солеймани и рецесията може да излезе отвън надзор. Президентът очаквал петъчната интервенция да бъде посрещната с овации, само че през уикенда вижда по малкия екран, че го подлагат на критика за безотговорна ескалация.
Големият въпрос, който задават всички, е какъв е проектът откакто дроновете са изстреляли ракетите по кортежа на Солеймани.
Няколко страни оферират да посредничат сред Съединени американски щати и Иран, само че е известно, че Тръмп не обича медиатори. Затова европейците се концентрират върху това да не би Техеран да отвърне прекомерно нападателно. Макрон, който " не утвърждава, само че и не осъжда ", научава в телефонен разтовор с Тръмп в неделя, 5 януари, че той е отворен за дипломация. Стига иранците да го потърсят, с цел да се договорят. Меркел споделя на президента, че е загрижена за стабилността на Ирак, в случай че американците си тръгнат. Ако Съединени американски щати останат, и ние оставаме, споделила тя. Тръмп се пошегувал, че Германия е добре пристигнала да оглави интернационалните сили и да замести войските на Пентагона. Меркел се засмяла.
© Reuters
Отново най-важната европейска страна се оказва Швейцария, която от скъсването на дипломатическите връзки на Техеран с Вашигтон през 1980 година е главният медиатор. В деня на удара в Ирак дипломат Маркус Лайтер в Техеран два пъти посещава външното министерство. През него Съединени американски щати изпраща сигнал, че ще отвърне уверено, в случай че иранците преиграят в реакцията си.
В писмото се казвало, че " в случай че желаете възмездие, то би трябвало да е съразмерно на това, което направихме ", споделя пред държавната телевизия контраадмирал Али Фадави, зам.-командващ Резолюционната армия. Американски източници на " Ню Йорк таймс " споделят, че формулировката не е такава и че по-скоро иранците по този начин са го разчели.
Без иранците да знаят, Тръмп се съгласява да бъдат атакувани цели оттатък първия лист с енергийни обекти и команден транспортен съд. Нито една от тях не е културен монумент, както президентът шокира света с изказването си. Просто Тръмп преувеличи, както реагира, когато го подлагат на критика, споделят хора от обкръжението му.
На 7 януари Агенцията за национална сигурност заключава, че данните сочат идно ракетно нахлуване от Иран по бази в Ирак и предизвестява Белия дом.
Вицепрезидентът Майк Пенс и съветникът по националната сигурност О`Браян незабавно отиват в Ситуационната зала в подземието, скоро идват президентът и държавния секретар Майк Помпео. В Пентагона в конферентна зала министърът на защитата Марк Еспър и цялото висше командване на Съвета на шеф щабовете, отпред с ръководителя ген. Марк Майли, разискват по какъв начин да реалокират войски и цивилни американци в региона в безвредни места.
Малко след 17:30 те оповестяват в Ситуационната зала, че има данни за изстрелване на ирански ракети към Ирак, Сирия и Йордания. После се прецизира, че най-много има една цел - авиационната база Ал Асад в Ирак с 2000 американски бойци. Ракетният обстрел стопира след към час.
Още час по-късно - към 19:30 Еспър и ген. Майли отпътуват за среща с Тръмп в Белия дом, с цел да му кажат, че са развалени хеликоптер, няколко палатки и други уреди, само че няма жертви и ранени с помощта на ранното предизвестие.
От швейцарците идва друго известие: " Това е. Толкова ще е тяхната отплата ".
Еспър приканва за хладноктръвие, откакто " топката е в нашето поле ". " Да не прибързваме. Нека поспим и ще мислим на следващия ден. " На сутринта Тръмп се обръща към нацията и декларира, че няма да има повече ескалация и отговор от американците на иранските ракети.
В Съединени американски щати не считат, че рецесията е завършила и наблюдават по какъв начин Иран ще се прегрупира и ще търси способи да отвърне.
Часовете текат и някои в екипа стартират да се замислят дали интервенцията да не бъде прекъсната.
И тогава, тъкмо преди вратите на самолета да затворят, до него на пистата стопира кола с тъмни стъкла. От нея излиза Касем Солеймани и се качва на борда с двама от четиримата души конвой от Революционната армия. Нито генералът, нито те са в листата с пасажери на този Airbus A320. Солеймани заобикаля да употребява персоналния си аероплан поради опасения за сигурността си.
С 3 часа забавяне полетът стартира. Той ще е последният за архитекта на иранското въздействие по света и изключително в Близкия изток и от над две десетилетия шеф на бригадите " Ал Кудс ". Съединени американски щати от месеци са възнамерявали удар и тази нощ той ще почине.
Самолетът каца на Международното летище в Багдад 36 минути след среднощ и Солеймани и антуражът му първи го напущат. На пистата ги чака Абу Махди ал Мухандис, един от най-доверените хора на Иран в Ирак и пълководец на шиитски милиции в страната.
Групата се качва в две бронирани коли, потеглили в нощта. Високо в небето придвижването им се следи от въоръжени американски дронове MQ-9 Reaper. В 00:47 първата от ракетите удря кортежа, от който остават горящи парчета и 10 овъглени тела.
© Reuters
Това разказват " Ройтерс " и " Ню Йорк таймс " в извънредни изявления за последните часове от живота на индивида, считан за втори по въздействие в Иран, персонално упрекнат от Съединени американски щати и Европейски Съюз в тероризъм. Те се базират на разкази на лични източници в Сирия, Ирак и Съединени американски щати, в това число изявленията с десетки осведомени с предисторията и провеждането на интервенцията и сериозните дни по-късно.
Това са 7 дни, в които освен Съединени американски щати и Иран бяха на прага на боен конфликт. Това бяха и най-напрегнатите моменти в трите години на Доналд Тръмп в Белия дом - от решението за ликвидирането на почитан ирански боен на територията на трета страна до потреблението на съдружници в Европа и Близкия изток и секрети канали за попречване загуба на надзор над рецесията и отбягване прерастването ѝ във война.
Фактическият водач на Саудитска Арабия, да вземем за пример, е толкоз обезпокоен от протичащото се, че изпраща брат си във Вашингтон за среща с Тръмп. Лидери в Европа, гневни, че са ги държали на мрачно, трескаво се пробват да попречат на ескалирането на напрежение. През швейцарски медиатори на Техеран е предадено да не отвръща по метод, който би предиздвикал Тръмп да отиде още по-далеч. Ако не съумеят тези старания, Пентагонът има проекти да потопи ирански команден транспортен съд и с кибер офанзива отчасти да сковава петролния и газов бранш на Иран.
Отговорът се оказват 16 ракети против иракска база с американци, изстреляни с предизвестие и в част от военния комплекс, където няма доста хора. Тръмп афишира, че никой от бойците му не е потърпевш (макар че седмиа по-късно се оказва, че 11 от тях са лекувани за разтърсване от детонациите). Швейцарците връщат във Вашингон известие, че към този момент това ще е отмъщението. От приемането му в Техеран до предаването му на Тръмп минават единствено 5 минути. Война няма да има.
Все още не престават разногласията до каква степен законно е било ликвидирането на Солеймани, а висши военни са стреснати от това, че главнокомандващият им е избрал толкоз коренен ход с мъчно предвидими последствия.
Иракското следствие на удара стартира до момента в който колите на летището още горят, споделят два иракски източника на " Ройтерс " от силите за сигурност. Агенти на държавна сигурност блокират цялото летище. Никой не може да го напуща, в това число полиция, чиновници на паспортния надзор или на спецслужбите.
Фокусът е върху това кои са информаторите на американците и по какъв начин в действително време е проследено придвижването на ликвидираната група. Разследването се води от Фалих ал Фаядх, консултант по въпросите на националната сигурност на Ирак и началник на PMF, структурата, която поддържа координацията с шиитските милиции в Ирак.
© Reuters
Един от проверяващите споделя за " Ройтерс " няколко дни по-късно, че " има съществени признаци, че е взела участие мрежа от шпиони на летището в Багдад, която е предавала [на САЩ] секрети данни за сигурността " към идването на Солеймани. Интерес съставляват четирима (все още не са арестувани) души: двама от защитата на летището в Багдад и двама чиновници на Cham Wings - един на летището в Дамаск и различен на борда на самолета. Но те най-вероятно са част от по-голяма мрежа, споделят в Багдад.
Движението на Солеймани би трябвало да е известно на американците от години. Но за какво Тръмп, който предишния юни анулира въздушни удари по Иран едвам десетина минути преди нанасянето им, този път реши да отиде до дъно, пита " Ню Йорк таймс ".
Конфронтацията може да е почнала напълно инцидентно и поради гибелта на Наврес Уалид Хамид, споделя изданието. Това е цивилният американски чиновник, който умира при ракетно нахлуване против базата К1 край Киркук на 27 декември 2019 година Има и 7 ранени, само че от подслушаните диалози сред причинителите от подкрепяната от Иран формация " Катаиб Хизбула " и гвардейците на Солеймани се знае, че те желаят да тормозят американците, само че не и да ескалират спора. Ракетите падат на място и в миг, когато няма иракски или американски военни и наличието на Хамид там евентуално е просто съвпадане, споделят американски публични източници
Съветници на Тръмп му споделят, че може въздържането на Съединени американски щати от приложимост на мощ да е било разчетено от съперника като уязвимост. За да ги сдържа, президентът би трябвало да позволи съдбоносен отговор. От имението си в Мар-а-Лаго във Флорида той се съгласява на удари по 5 обекта в Ирак и Сирия. На 29 декември са убити най-малко 25 и ранени над 50 шиитски бойци на проиранските милиции.
Още два дни по-късно - тъкмо преди Нова година, проирански стачкуващи с поддръжката на същите милиции нападат посолството на Съединени американски щати в Багдад и съумяват да обхванат на територията му и да подпалят пожари. Тръмп подрежда незабавно повече от 100 морски пехотинци от Кувейт да се трансферират в посолството с ясна заповед от командирите си да убиват, в случай че протестиращите влязат в постройката. Президентът не желае повтаряне на драмата с американски заложници от 1979 година при завладяването на посолството в Техеран или офанзивата от 2012 година в Бенгази, когато бе погубен посланикът на Съединени американски щати в Либия. В Багдад не е даден нито един изстрел, употребен е единствено сълзотворен газ и иракчаните се отдръпват без клане.
Точно в този миг във Вашингтон към този момент се върти строго конфиденциален документ на съветника по националната сигурност Робърт O`Браян с евентуални цели в Иран. Това са детайли от енергетиката и провокиращ от месеци американците команден транспортен съд на Революционната армия за ориентиране на катерите, с които са унизени петролни танкери във водите към Иран.
© Reuters
Има и по-радикални ограничения - военни удари по ирански публични лица, в това число Абдул Реза Шахлай, ирански боен в Йемен, помагащ локалните хуси да бъдат финансирани и въоръжавани за гражданския спор в страната и за набези против Саудитска Арабия. В листата е и 62-годишният Солеймани.
След десетилетия на работа в сенките, той е излязъл на ярко през последните години, евентуално и тъй като се счита за недостижим и предпазен от известността си в Иран и региона. Хора, които са воювали с него в Сирия, споделят, че той бил и толкоз набожен в задачата си, че приел възможното му очистване като най-славната част от нея. В Съединени американски щати от 18 месеца разискват дали да бъде нападнат. Изключвайки очистване в Иран, вариантите се свиват до някоя от визите му в Ирак или Сирия.
За следенето му е създадена мрежа от информатори в 7 структури - сирийската войска, силите на " Ал Кудс " в Дамаск, на " Хизбула " в сирийската столица, летищата в Дамаск и Багдад, в " Катаиб Хизбула " и обединяването от шиитски милиции в Ирак.
След нападението против 4 петролни танкера през май 2019 година съветникът по националната сигурност Джон Болтън поисква от военните и разузнаването да предложат нови разновидности за прекъсване на иранската настъпателност. Предложено му е и ликвидирането на Солеймани и негови съратници в командването на Революционната армия.
Планирането на такава интервенция стартира през септември с привличането на Централното военно командване на Съединени американски щати (то дава отговор за Близкия изток и Афганистан) и Обединеното командване за специфични интервенции. Сирия се оказва по-неудобна за реализиране на задачите, защото американците са по-ограничени в тази страна. Другата причина е, че в Солеймани там е съвсем непрестанно в обграждане на офицери от ливанската " Хизбула ". Ако те загинат в удар против него, шиитската организация най-вероятно ще нападне Израел.
Вече се знае по какъв начин пътува Солеймани - употребява разнообразни самолетни компании, купуват му билети за няколко полета по едно и също време, той се качва на определения в последния миг и сяда на първия ред в бизнес класата, с цел да е първият, излязъл от самолета.
Преди да се качи на полет 6Q501 генералът пътува на 1 януари от Дамаск до Ливан за среща с водача на " Хизбула " Хасан Насрала и се връща същия ден. В централата на Централно разузнавателно управление на САЩ в Лангли, щата Вирджиния, шефът Джина Хаспел получава отчет, че Солеймани ще пътува до Ирак и че работи върху огромно нахлуване, което да докара до изтеглянето на американските сили от региона.
© Reuters
Няма съответни данни за някаква интервенция, а просто части от мозайка, очертаващи активизиране на подставените сили на Иран в региона, в това число Ливан, Йемен и Ирак, за офанзива против посолства и бази на Съединени американски щати. Сигналите са тревожни, само че не сочат непосредствена опасност. Хаспел обаче преценя, че е по-добре да се нанесе изпреварващ удар и уверявава, че реакцията на Техеран ще е премерена - най-вероятно под формата на неефекетвен ракетен удар по иракски бази, където има американци.
Дан Хофман, някогашен чиновник на Централно разузнавателно управление на САЩ в Ирак, разяснява за " Ню Йорк таймс ", че " в случай че предишното ни споделя нещо, то научихме, че когато очертаем " алена линия " за Иран, когато ги ударим през ръцете, те вършат тактическо оттегляне, което може да е ефимерно и последвано от тестване на врага с нови ескалиращи офанзиви, само че това държание непрестанно се повтаря ".
Практически във Вашингтон не е имало някой, който да се опълчи на убиването на Солеймани. По-скоро няколко души са считали, че се поема прекомерно огромен риск.
Противоречиви са данните за какво генералът отива в Ирак тъкмо тогава. Той от дълго време е фактор в локалната политика и съгласно двама иракски политици идвал да форсира промяната на премиера след рухването на държавното управление под натиска на антиирански митинги през ноември.
По-късно министър-председателят Абдел Абдул Махди ще каже друга версия - че носел ирански отговор за Саудитска Арабия за понижаване на напрежението сред двете страни. Това изказване се посреща по-скоро с подигравка в региона.
Има и трета догадка - че е пристигнал на 3 януари да провежда по какъв начин шиитските милиции да смажат антииранските улични митинги с вяра да има нов и антиамерикански министър председател, който да опита да разкара американците.
На 4 януари Тръмп възнамерява да играе голф. Но съветниците му заключават, че за Близкия изток това би било прекомерно надменно след ликвидирането на Солеймани и рецесията може да излезе отвън надзор. Президентът очаквал петъчната интервенция да бъде посрещната с овации, само че през уикенда вижда по малкия екран, че го подлагат на критика за безотговорна ескалация.
Големият въпрос, който задават всички, е какъв е проектът откакто дроновете са изстреляли ракетите по кортежа на Солеймани.
Няколко страни оферират да посредничат сред Съединени американски щати и Иран, само че е известно, че Тръмп не обича медиатори. Затова европейците се концентрират върху това да не би Техеран да отвърне прекомерно нападателно. Макрон, който " не утвърждава, само че и не осъжда ", научава в телефонен разтовор с Тръмп в неделя, 5 януари, че той е отворен за дипломация. Стига иранците да го потърсят, с цел да се договорят. Меркел споделя на президента, че е загрижена за стабилността на Ирак, в случай че американците си тръгнат. Ако Съединени американски щати останат, и ние оставаме, споделила тя. Тръмп се пошегувал, че Германия е добре пристигнала да оглави интернационалните сили и да замести войските на Пентагона. Меркел се засмяла.
© Reuters
Отново най-важната европейска страна се оказва Швейцария, която от скъсването на дипломатическите връзки на Техеран с Вашигтон през 1980 година е главният медиатор. В деня на удара в Ирак дипломат Маркус Лайтер в Техеран два пъти посещава външното министерство. През него Съединени американски щати изпраща сигнал, че ще отвърне уверено, в случай че иранците преиграят в реакцията си.
В писмото се казвало, че " в случай че желаете възмездие, то би трябвало да е съразмерно на това, което направихме ", споделя пред държавната телевизия контраадмирал Али Фадави, зам.-командващ Резолюционната армия. Американски източници на " Ню Йорк таймс " споделят, че формулировката не е такава и че по-скоро иранците по този начин са го разчели.
Без иранците да знаят, Тръмп се съгласява да бъдат атакувани цели оттатък първия лист с енергийни обекти и команден транспортен съд. Нито една от тях не е културен монумент, както президентът шокира света с изказването си. Просто Тръмп преувеличи, както реагира, когато го подлагат на критика, споделят хора от обкръжението му.
На 7 януари Агенцията за национална сигурност заключава, че данните сочат идно ракетно нахлуване от Иран по бази в Ирак и предизвестява Белия дом.
Вицепрезидентът Майк Пенс и съветникът по националната сигурност О`Браян незабавно отиват в Ситуационната зала в подземието, скоро идват президентът и държавния секретар Майк Помпео. В Пентагона в конферентна зала министърът на защитата Марк Еспър и цялото висше командване на Съвета на шеф щабовете, отпред с ръководителя ген. Марк Майли, разискват по какъв начин да реалокират войски и цивилни американци в региона в безвредни места.
Малко след 17:30 те оповестяват в Ситуационната зала, че има данни за изстрелване на ирански ракети към Ирак, Сирия и Йордания. После се прецизира, че най-много има една цел - авиационната база Ал Асад в Ирак с 2000 американски бойци. Ракетният обстрел стопира след към час.
Още час по-късно - към 19:30 Еспър и ген. Майли отпътуват за среща с Тръмп в Белия дом, с цел да му кажат, че са развалени хеликоптер, няколко палатки и други уреди, само че няма жертви и ранени с помощта на ранното предизвестие.
От швейцарците идва друго известие: " Това е. Толкова ще е тяхната отплата ".
Еспър приканва за хладноктръвие, откакто " топката е в нашето поле ". " Да не прибързваме. Нека поспим и ще мислим на следващия ден. " На сутринта Тръмп се обръща към нацията и декларира, че няма да има повече ескалация и отговор от американците на иранските ракети.
В Съединени американски щати не считат, че рецесията е завършила и наблюдават по какъв начин Иран ще се прегрупира и ще търси способи да отвърне.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ