Баташкото клане: Черната дата в историята на България
" Излишно е да прибавим, че без Батак нямаше да има свободна България ", е споделил Патриархът на българската литература националният стихотворец Иван Вазов. Днес почитаме паметта на светите Баташки мъченици, написа Блиц.
реклама
През 1876 година по време на Априлското въстание, след траялата две седмици яростна и неравна борба с многохилядна турска войска гибелта си намират хиляди души от населението на Батак. В кървавата пролет градът е опожарен до основи, а смелите българи загиват в името на православната религия.
Ролята на Батак в Априлското въстание е била да заеме складовете в околните селища и да обезпечи хранителни запаси на въстаниците в близките територии, да блокира важните пътища и по този начин да попречи на турските войници да получават колета с хранителни запаси. Батак е трябвало да се оправи с околните помашки села (Чепино – през днешния ден квартал на гр.Велинград, Корово – днес с.Драгиново, Ортакьой – днес гр.Костандово). Единственият проблем бил, че от самото начало на въстанието Батак е трябвало да се пази самичък от турската войска, само че рискът е стихотворец.
Една от най-ранните фотоси на храма след клането (1878)
След началото на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. част от въоръжените, боеспособни мъже от популацията на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават против турската власт. Както е застъпено в проекта, бунтовниците отстраняват част от турските управляващи, когато против тях е изпратена 5-хилядна войска от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията.
Първенците на селото и чорбаджиите вземат решение да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той декларирал с клетва, че ще си отиде, незабавно щом получи боеприпасите на въстаниците. По време на предаването на оръжието, някои от хората в селото съумели да избягат, само че по-късно селището било обкръжено, с цел да не може никой да го напусне.
Башибозуците се разпределили по къщите и почнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, а башибозуците стреляли слепешката. Хората почнали да се крият в постройките с по-здрава структура в селото, които щели да устоят, като църквата и учебното заведение, само че и в някои от къщите на чорбаджиите. Впоследствие башибозукът прави всеобщо кръвопролитие. Благодарение и на тези събития, светът узнава за волята за избавление на българския народ.
Марга Горанова, брачна половинка на лидера на въстанието в Батак – Никола Горанов. С кости е изписано в профил – „ Останки от 1876 година “
В продължение на три денонощия повече близо 2 000 индивида, събрани в църквата " Св. Неделя " бранят своята чест и религия. Всички те умират след разрушителните пламъци в храма.
На 3 април 2011 година Българската православна черква канонизира за светци жертвите на баташкото кръвопролитие. Но на първо време те са приети за мъченици и светци на първо време от Българската старостилна православна черква на днешната дата - 17 май, през 2006 г. От тогава означаваме деня като Събор на св. Баташки мъченици.
Историята е запазила единствено някои от имената на починалите българи от Батак – локалните свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Керелов, Иван, Илия и други.
реклама
През 1876 година по време на Априлското въстание, след траялата две седмици яростна и неравна борба с многохилядна турска войска гибелта си намират хиляди души от населението на Батак. В кървавата пролет градът е опожарен до основи, а смелите българи загиват в името на православната религия.
Ролята на Батак в Априлското въстание е била да заеме складовете в околните селища и да обезпечи хранителни запаси на въстаниците в близките територии, да блокира важните пътища и по този начин да попречи на турските войници да получават колета с хранителни запаси. Батак е трябвало да се оправи с околните помашки села (Чепино – през днешния ден квартал на гр.Велинград, Корово – днес с.Драгиново, Ортакьой – днес гр.Костандово). Единственият проблем бил, че от самото начало на въстанието Батак е трябвало да се пази самичък от турската войска, само че рискът е стихотворец.
Една от най-ранните фотоси на храма след клането (1878)
След началото на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. част от въоръжените, боеспособни мъже от популацията на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават против турската власт. Както е застъпено в проекта, бунтовниците отстраняват част от турските управляващи, когато против тях е изпратена 5-хилядна войска от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията.
Първенците на селото и чорбаджиите вземат решение да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той декларирал с клетва, че ще си отиде, незабавно щом получи боеприпасите на въстаниците. По време на предаването на оръжието, някои от хората в селото съумели да избягат, само че по-късно селището било обкръжено, с цел да не може никой да го напусне.
Башибозуците се разпределили по къщите и почнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, а башибозуците стреляли слепешката. Хората почнали да се крият в постройките с по-здрава структура в селото, които щели да устоят, като църквата и учебното заведение, само че и в някои от къщите на чорбаджиите. Впоследствие башибозукът прави всеобщо кръвопролитие. Благодарение и на тези събития, светът узнава за волята за избавление на българския народ.
Марга Горанова, брачна половинка на лидера на въстанието в Батак – Никола Горанов. С кости е изписано в профил – „ Останки от 1876 година “
В продължение на три денонощия повече близо 2 000 индивида, събрани в църквата " Св. Неделя " бранят своята чест и религия. Всички те умират след разрушителните пламъци в храма.
На 3 април 2011 година Българската православна черква канонизира за светци жертвите на баташкото кръвопролитие. Но на първо време те са приети за мъченици и светци на първо време от Българската старостилна православна черква на днешната дата - 17 май, през 2006 г. От тогава означаваме деня като Събор на св. Баташки мъченици.
Историята е запазила единствено някои от имената на починалите българи от Батак – локалните свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Керелов, Иван, Илия и други.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ