Излезе от печат втора част от краеведското изследване на Христина Маринска за историята на село Ка̀лен
Излезе от щемпел втора част от краеведското проучване на доктор ф. н. Христина Маринска за село Ка̀лен, община Мездра – „ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ – приказват архивите и записи на терен.
Втора част: История на с. Ка̀лен от Освобождението до наши дни “ (Враца, 2025 година, Книгоиздателство „ Медиа груп “). В резултат на дългогодишни изследвания на голям брой писмени и устни извори, в нея авторката е събрала скъпа информация за историята през последния век и половина на античното населено място, ситуирано в подножието на връх Космàтица във Веслешкия Балкан.
Новоиздадената книга е продължение на първа част от краеведско-диалектоложкото проучване на Маринска за родното й село – „ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ – приказват архивите, записи на терен. Ка̀лен до Освобождението и локален диалект “ (София, 2023 година, Издателство „ МегаПринт БГ “).
Съдържанието на „ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ – приказват архивите и записи на терен. Втора част: История на с. Ка̀лен от Освобождението до наши дни “ е структурирано в три раздела, съпроводени от богат снимков материал:
• I. Движение на популацията след Освобождението: 1. Ка̀ленските родове, 2. Статистики, 3. Войните. Загинали ка̀ленчени във войните;
• II. Каленска община: 1. Статут и локално самоуправление. Кален в състава на близки селищни системи, 2. Благоустрояване, 3. Хигиена и медицина. Народът се лекува самичък. Здравна работа, 4. История на учебното заведение (продължение от първа част). Инструментариум против агресия/престъпност. 5. Читалище „ Наука “ и Въздържателно сдружение „ Пламък “;
• III. Приложения и книгопис. “
***
„ ПОСВЕЩАВАМ на светлата памет на ка̀ленските мъже – вòини, воювали и починали по бойните полета на Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората международни войни, на завърналите се живи и взели участие в последвалите битки за свободата и независимостта на Майка България!, споделя Христина Маринска в „ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ – приказват архивите и записи на терен. Втора част: История на с. Ка̀лен от Освобождението до наши дни “.
ПОСВЕЩАВАМ на 80-годишнината от Отечествената война и на светлата памет на редови войник Тошо Дилов от с. Кален, умрял на 8 март 1945 година при с. Мат, Унгария!
ПОСВЕЩАВАМ с обич и незабрава на учителя Георги Тодоров (с каленски корени), вдъхвал любов към родното посредством образованието по литература и изграждал полезности у възпитаници и възрастни от с. Кален!
Останал постоянно жив!
ПОКЛОН!
ДЪЛБОК ПОКЛОН,
СВИДНИ НАШИ КАЛЕНЧЕНИ! “
***
„ Читателят към този момент държи в ръце втора част на книгата „ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ – приказват архивите и записи на терен. История на с. Ка̀лен от Освобождението до наши дни “, написа в предговора на книгата Маринска. В нея е разказан животът в селото след Освобождението, а той върви по всеобщия път на Родината,
Събудени от петвековната заспалост, ка̀ленчени поемат ориста си в свои ръце. В началото е вярата. Врачанската митрополия най-сетне чува гласа им и дава обещание парична помощ, както и височайшата си благословия за градеж на черква. Многобройното тогава християнско население в селото (над 800 жители) се втурва в конкуренция за материал. За малко време е набавено всичко и струпано на „ Бахчъта ”. Но най-неочаквано Враца изрично се отмята от обещанието за черква и издава предписание да се проведат избори за Църковно настоятелство, което да обслужва църквата в с. Горна Бешовица. Заповедта е изпълнена. Настоятелството заработва, както го изисква черковния канон.
Веднага след Освобождението е сложено началото на циклични преброявания на популацията в страната ни по разнообразни индикатори. За моя наслада в Централна библиотека на Българска академия на науките се откри единственият цялостен, първокласно подвързан свитък – „ Царски списък на Царство България ”. Предоставена ми бе опция да го употребявам, позволиха да получа копия от страниците с данни за с. Кален. Събрах ги в директория (личен архив) „ … на ползу роду “. Тези статистики се разгласяват за първи път тук.
Войните – тези мъчителни светини от предишното, са отразени сбито и неопределено – с доста пропуски в архивите. А кой различен да ни ги каже? Тези ка̀ленски мъже (в т. ч. доста доброволци), оставили плуга и дървеното рало в ръцете на дамите и невръстните си деца, поемат по пътищата на войната, с цел да защитят достойнството на Родината, белким не са заслужили да се каже всичко това, което е било. Защото в село имаме: „ Неизвестни имена, незнайно къде починали ” За такива поетът Иван Вазов написа: „ Къде им е гробът, през днешния ден никой не знай?!. “ С една тирада, в тази посока следва още да се търси.
Достойно място е отредено на Каленската селска община. Не съм първата, само че дай Боже да не бъда и последната, която написа за нея. Важно е да се прибавят нови обстоятелства от архиви и мемоари, неописани до в този момент.
История на учебното заведение продължава от първа книга с една доста специфична глава, създадена също с материал от учебния списък, само че с извънредно настоящо звучене – „ Инструментариум против агресия/престъпност… “ С нея апелирам моите сътрудници – учители, публицисти и родители, да вникнат (да се вгледат) в пòвика на днешния ден, който е разрушителна буря за подрастващите: алкохолът, опиатите. Заедно, всички дружно, сполучливо ще се преборим. В противоположен случай ще гледаме светулки зад решетките. После идва невъзвратимото… краят! Считам за неверен израза: „ Ние търсим инструментариум, само че няма, не можем да намерим “. Темата е отворена и има продължение в различен независим труд, тъй като бъдещето на децата ни е през днешния ден.
Читалище „ Наука “ и Въздържателно сдружение „ Пламък “ отразяват една богата активност и традиция. Това са неповторими за България всеобщи форми на работа за възрастни и подрастващи. Тук са употребявани архивни обстоятелства и документи, публикации, мемоари и информация от очевидци.
Това още не е всичко.
За предишното на родното ни село може доста да се написа, тъй като в гънките на времето се крият мемоари, тайнственост и какво ли още не.
Уважаеми земляци, пишете!
Написаното остава! “
***
„ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ – приказват архивите и записи на терен. Втора част: История на с. Ка̀лен от Освобождението до наши дни “ е издадена с финансовата поддръжка на Община Мездра. Редактор на книгата е Мирослав Гетов, а предпечатната подготовка е дело на Калин Младенов.
В момента Христина Маринска приготвя за щемпел трета част от своето краеведско проучване за историята на село Ка̀лен.
***
Христина Иванова Маринска е родена на 14 октомври 1943 година в с. Кален, Врачанско.
Завършила е полувисше обучение в Институт за подготовка на начални учители в гр. Станке Димитров (1964 г.) и в Институт за подготовка на детски, начални и прогимназиални учители „ Дичо Петров “ в гр. Смолян (1974 г.), компетентност „ Български език и литература “, с втора компетентност „ Руски език “, и висше обучение в СУ „ Св. Климент Охридски “ – гр. София, компетентност „ Българска лингвистика “ (1981 г.).
Специализирала е по специалността „ Печатна публицистика “ във Факултет по публицистика и всеобща връзка на СУ „ Св. Климент Охридски “. Защитила е докторска дисертация на тематика „ Говорът на село Кален, Врачанско (с оглед на доуточняване на понятието врачански диалект) “.
Работила е като преподавател по български език и литература в 59-о ЕСПУ „ Васил Левски “, 13-о ОУ „ Св. св. Кирил и Методий “ и 7-о ССОУ „ Георги Димитров ” (сега 7-о СУ „ Св. Седмочисленици) – гр. София, като теоретичен служащ в Институт за български език „ Проф. Любомир Андрейчин “ на Българска академия на науките и като учител във ВУЗ.
Автор е на монографията „ Говорът на село Кален, Врачанско (с оглед на доуточняване на понятието врачански диалект) “ (2002 година, София и 2004 година, Велико Търново) и на краеведското и диалектоложко проучване „ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ – приказват архивите, записи на терен. Кален до Освобождението и локален диалект “ (София, 2023 г.), както и на повече от 50 научни изявления в областите Българска диалектология, Краезнание и Педагогика.
Мирослав Гетов/ Краеведско сдружение към НЧ „ Просвета 1925 “ – гр. Мездра
Втора част: История на с. Ка̀лен от Освобождението до наши дни “ (Враца, 2025 година, Книгоиздателство „ Медиа груп “). В резултат на дългогодишни изследвания на голям брой писмени и устни извори, в нея авторката е събрала скъпа информация за историята през последния век и половина на античното населено място, ситуирано в подножието на връх Космàтица във Веслешкия Балкан.
Новоиздадената книга е продължение на първа част от краеведско-диалектоложкото проучване на Маринска за родното й село – „ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ – приказват архивите, записи на терен. Ка̀лен до Освобождението и локален диалект “ (София, 2023 година, Издателство „ МегаПринт БГ “).
Съдържанието на „ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ – приказват архивите и записи на терен. Втора част: История на с. Ка̀лен от Освобождението до наши дни “ е структурирано в три раздела, съпроводени от богат снимков материал:
• I. Движение на популацията след Освобождението: 1. Ка̀ленските родове, 2. Статистики, 3. Войните. Загинали ка̀ленчени във войните;
• II. Каленска община: 1. Статут и локално самоуправление. Кален в състава на близки селищни системи, 2. Благоустрояване, 3. Хигиена и медицина. Народът се лекува самичък. Здравна работа, 4. История на учебното заведение (продължение от първа част). Инструментариум против агресия/престъпност. 5. Читалище „ Наука “ и Въздържателно сдружение „ Пламък “;
• III. Приложения и книгопис. “
***
„ ПОСВЕЩАВАМ на светлата памет на ка̀ленските мъже – вòини, воювали и починали по бойните полета на Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората международни войни, на завърналите се живи и взели участие в последвалите битки за свободата и независимостта на Майка България!, споделя Христина Маринска в „ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ – приказват архивите и записи на терен. Втора част: История на с. Ка̀лен от Освобождението до наши дни “.
ПОСВЕЩАВАМ на 80-годишнината от Отечествената война и на светлата памет на редови войник Тошо Дилов от с. Кален, умрял на 8 март 1945 година при с. Мат, Унгария!
ПОСВЕЩАВАМ с обич и незабрава на учителя Георги Тодоров (с каленски корени), вдъхвал любов към родното посредством образованието по литература и изграждал полезности у възпитаници и възрастни от с. Кален!
Останал постоянно жив!
ПОКЛОН!
ДЪЛБОК ПОКЛОН,
СВИДНИ НАШИ КАЛЕНЧЕНИ! “
***
„ Читателят към този момент държи в ръце втора част на книгата „ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ – приказват архивите и записи на терен. История на с. Ка̀лен от Освобождението до наши дни “, написа в предговора на книгата Маринска. В нея е разказан животът в селото след Освобождението, а той върви по всеобщия път на Родината,
Събудени от петвековната заспалост, ка̀ленчени поемат ориста си в свои ръце. В началото е вярата. Врачанската митрополия най-сетне чува гласа им и дава обещание парична помощ, както и височайшата си благословия за градеж на черква. Многобройното тогава християнско население в селото (над 800 жители) се втурва в конкуренция за материал. За малко време е набавено всичко и струпано на „ Бахчъта ”. Но най-неочаквано Враца изрично се отмята от обещанието за черква и издава предписание да се проведат избори за Църковно настоятелство, което да обслужва църквата в с. Горна Бешовица. Заповедта е изпълнена. Настоятелството заработва, както го изисква черковния канон.
Веднага след Освобождението е сложено началото на циклични преброявания на популацията в страната ни по разнообразни индикатори. За моя наслада в Централна библиотека на Българска академия на науките се откри единственият цялостен, първокласно подвързан свитък – „ Царски списък на Царство България ”. Предоставена ми бе опция да го употребявам, позволиха да получа копия от страниците с данни за с. Кален. Събрах ги в директория (личен архив) „ … на ползу роду “. Тези статистики се разгласяват за първи път тук.
Войните – тези мъчителни светини от предишното, са отразени сбито и неопределено – с доста пропуски в архивите. А кой различен да ни ги каже? Тези ка̀ленски мъже (в т. ч. доста доброволци), оставили плуга и дървеното рало в ръцете на дамите и невръстните си деца, поемат по пътищата на войната, с цел да защитят достойнството на Родината, белким не са заслужили да се каже всичко това, което е било. Защото в село имаме: „ Неизвестни имена, незнайно къде починали ” За такива поетът Иван Вазов написа: „ Къде им е гробът, през днешния ден никой не знай?!. “ С една тирада, в тази посока следва още да се търси.
Достойно място е отредено на Каленската селска община. Не съм първата, само че дай Боже да не бъда и последната, която написа за нея. Важно е да се прибавят нови обстоятелства от архиви и мемоари, неописани до в този момент.
История на учебното заведение продължава от първа книга с една доста специфична глава, създадена също с материал от учебния списък, само че с извънредно настоящо звучене – „ Инструментариум против агресия/престъпност… “ С нея апелирам моите сътрудници – учители, публицисти и родители, да вникнат (да се вгледат) в пòвика на днешния ден, който е разрушителна буря за подрастващите: алкохолът, опиатите. Заедно, всички дружно, сполучливо ще се преборим. В противоположен случай ще гледаме светулки зад решетките. После идва невъзвратимото… краят! Считам за неверен израза: „ Ние търсим инструментариум, само че няма, не можем да намерим “. Темата е отворена и има продължение в различен независим труд, тъй като бъдещето на децата ни е през днешния ден.
Читалище „ Наука “ и Въздържателно сдружение „ Пламък “ отразяват една богата активност и традиция. Това са неповторими за България всеобщи форми на работа за възрастни и подрастващи. Тук са употребявани архивни обстоятелства и документи, публикации, мемоари и информация от очевидци.
Това още не е всичко.
За предишното на родното ни село може доста да се написа, тъй като в гънките на времето се крият мемоари, тайнственост и какво ли още не.
Уважаеми земляци, пишете!
Написаното остава! “
***
„ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ – приказват архивите и записи на терен. Втора част: История на с. Ка̀лен от Освобождението до наши дни “ е издадена с финансовата поддръжка на Община Мездра. Редактор на книгата е Мирослав Гетов, а предпечатната подготовка е дело на Калин Младенов.
В момента Христина Маринска приготвя за щемпел трета част от своето краеведско проучване за историята на село Ка̀лен.
***
Христина Иванова Маринска е родена на 14 октомври 1943 година в с. Кален, Врачанско.
Завършила е полувисше обучение в Институт за подготовка на начални учители в гр. Станке Димитров (1964 г.) и в Институт за подготовка на детски, начални и прогимназиални учители „ Дичо Петров “ в гр. Смолян (1974 г.), компетентност „ Български език и литература “, с втора компетентност „ Руски език “, и висше обучение в СУ „ Св. Климент Охридски “ – гр. София, компетентност „ Българска лингвистика “ (1981 г.).
Специализирала е по специалността „ Печатна публицистика “ във Факултет по публицистика и всеобща връзка на СУ „ Св. Климент Охридски “. Защитила е докторска дисертация на тематика „ Говорът на село Кален, Врачанско (с оглед на доуточняване на понятието врачански диалект) “.
Работила е като преподавател по български език и литература в 59-о ЕСПУ „ Васил Левски “, 13-о ОУ „ Св. св. Кирил и Методий “ и 7-о ССОУ „ Георги Димитров ” (сега 7-о СУ „ Св. Седмочисленици) – гр. София, като теоретичен служащ в Институт за български език „ Проф. Любомир Андрейчин “ на Българска академия на науките и като учител във ВУЗ.
Автор е на монографията „ Говорът на село Кален, Врачанско (с оглед на доуточняване на понятието врачански диалект) “ (2002 година, София и 2004 година, Велико Търново) и на краеведското и диалектоложко проучване „ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ – приказват архивите, записи на терен. Кален до Освобождението и локален диалект “ (София, 2023 г.), както и на повече от 50 научни изявления в областите Българска диалектология, Краезнание и Педагогика.
Мирослав Гетов/ Краеведско сдружение към НЧ „ Просвета 1925 “ – гр. Мездра
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ