Излезе от печат книга за Българския Махатма Ганди
Излезе от щемпел разказ, отдаден на юрист Йордан Ковачев (1895 - 1966) - един от спасителите на пловдивските евреи и създател на Вегетарианското придвижване в България. Съставител и редактор на изданието е Бистра Риндова - краевед и генеалог, създател на голям брой проучвания и изявления за историята на Пазарджик и създател на Общинския комитет “Васил Левски “ в града.
Романът “Така стартира животът “ остава неиздаден от 1955г. до 2022г. След 67 години в този момент се отпечатва за първи път с финансовата поддръжка на Ева Драгомирова - внучка на адв. Йордан Ковачев.
През април 1952 година той е освободен от концлагера в Белене. Изпитал несгодите на тежкия физически труд и насилието нед свободата на духа, като почитател на Толстой и Махатма Ганди известният интелектуалец - ръководител на Съюза на писателите от провинцията (1934-1944 г.) се връща в спомените за своето детство в градовете Пещера и Пловдив в края на XIX и началото на XX век. Творбата носи атмосферата на това време, отдалечено от нас, което сегашните генерации не познават. Романът остава неиздаден. На 11 юли 1957 година адв. Йордан Ковачев е въдворен още веднъж в Белене. Умира през 1966 година
Йордан Методиев Ковачев е стихотворец, преводач и правист, както и изтъкнат български толстоист лоялен на концепцията за по-справедлив и идеален свят, вегетарианец, трезвеник, читалищен и кооперативен деятел, есперантист, създател на Лигата за отбрана на човешките права.
Роден е на 18 октомври 1895 година в град Пещера, България, в семейство на изселници от Македония. Баща му е от Белица, Разложко, преселил се в Пещера, където основава семейство и работи като арбитър. Йордан приключва главно обучение в Пещера, гимназия в Пловдив през 1914 година През 1919 година приключва право в София, след което се открива да живее и работи в Пловдив.
От 1919 година е член на Български земеделски народен съюз. Участва в XV конгрес на Български земеделски народен съюз през 1919 година Привлечен от концепциите на Драгиев за малко разгласява публикации във вестник Земеделска истина. Членува в Български земеделски народен съюз – Врабча, без да взе участие интензивно в земеделските разпри. Като претендент за депутат 1938 година е интерниран в Несебър с цел да се усоети избирането му. Научил за интернирането му, за него се застъпва Дж. Лансбъри с писмо до цар Борис Трети от 24 март 1938 година На съюзната конференция – 14/15.10.1944 година дружно с група гичевисти се приобщават към Български земеделски народен съюз – Ал. Стамболийски, а след една година е подписано и обединяването с подписите на Димитър Гичев и Никола Петков. Избран е за народен представител на Обединената Опозиция в VI велико национално заседание (1946 – 1949) като участва в работата му до 26 август 1947 година (участва интензивно в изработването на плана за Конституция на Обединената Опозиция). След разтурянето ѝ е затворен в лагера „ Куциян “ 01.11.1947 – 01.05.1948 година Два пъти е затварян в лагера Белене: 29.04.1951 – 28.04.1952 година и 11.07.1957 – 19.12.1958 година На 25.10.1957 година група културни дейци, сред които акад. Людмил Стоянов и Христо Радевски – ръководител на Съюз на българските писатели, вършат несполучлива постъпка за освобождението му от лагера. По искане на Интернационала на борците срещу войната членът на английския парламент Фенър Брокуей насочва писмо до Президиума на Народно събрание. Посланието, подписано от 15 английски парламентаристи гласи: „ Ние самоуверено заявяваме, че освобождението на Ковачев ще издигне името на България в доста страни, където делата му са известни... “ При всяко арестуване на Ковачев му конфискуват книги и ръкописи, а след всяко „ освобождение “ е в неразпознаваем тип и с разрушено здраве.
Адвокат е от 1920 година Защитава преследваните земеделци и комунисти от 1923 до 1944 година, както и българските толстоисти при отхвърли им от военна работа. Защитава и подсъдими по политическите процеси на незаконната Българска комунистическа партия (т.нар. есперантско и ученическо дело). Защитник е и на Трифон Кунев и Никола Д. Петков, само че този път към този момент пред комунистическия съд, за което заплаща с трикратно въдворяване в концентрационните лагери Куциян и Персин. Изявява се като деен поборник за анулация на смъртното наказване. В-к Стършел разгласява редица пасквили, един от които директно ориентиран против юриста бранител Й. Ковачев по отношение на процеса на Н. Петков. Лишен е, както и сина му Методи, от правото на адвокатска процедура през 1947 година Забранен и като публицист и журналист, Ковачев се устоя от скромна пенсия и от преводи. Не му позволяват други изявления с изключение на преводи от съветски. Така през 1954 година изд. Народна просвета издава „ Избрани стихотворения от М.Ю.Лермонтов “, където са поместени 3 стихотворения в негов превод. Здравето му е съществено влошено, боледува от няколко тежки заболявания. Умира на 19 февруари 1966 година На 29 март 1990 година е оправдан с решение на IX национално заседание.
Първото му стихотворение „ Есенна пролет “ е оповестено в 1914 година, а първата му стихосбирка „ Моето утро “ е издадена 1924 година Творчеството му се демонстрира в разнообразни литературни жанрове-поезия, разкази, спектакъл и преводи от съветски и френски. Културната общност го познава като създател на стихове, разкази, митове, драми, преводи от съветски, френски и британски език. Не по-малко плодовита е и публицистичната и журналистическата му активност. Редактира седмичника „ Свобода “ 1923 – 1934 година – орган на вегетарианското придвижване, вестник „ Нов живот “ 1935 – 1949 година Сътрудничи в сп. „ Възраждане 1918 – 1934 година, в „ Светлоструй “, „ Мисъл и воля “, „ Мисъл “, „ Литературен глас “, „ Кавал “, Народно земеделско знаме “ и други
Председател е на Съюза на писателите от провинцията в България (замества на този пост самоубилия се стихотворец Н. В. Ракитин) 1934 – 1944 година, когато той се влива в Съюза на българските писатели. През 1932 година е признат за почетен член на Международния съюз на писателите демократи със седалище Париж.
На 01.11.1944 година в Пловдив изнася сказка „ Великият чужд. Политическите и стопанските идеали на Български земеделски народен съюз “, в която излага и обосновава земеделските си хрумвания. Посреща земеделските водачи за огромния аграрни събор – 24.12.1944 година в Пловдив.
Изданието на преводите на Толстой в последните години на живота му (1965), както и награждаването с медал „ Кирил и Методий “ I степен е фиктивен опит за публична реабилитация и самопризнание на разностранната му креативна активност от страна на формалния режим.
Из писмо до Борис Делчев: “...Ако пък с твоя поход против мене се прибавя нещо към твоята популярност или благонадеждност – насладата ми ще бъде по-голяма. И ти нещо спечелваш – и аз нищо не изгубвам.... “
Българският Махатма Ганди
„ Има за какво да се върви след светлите флагове на духа през всяко време, че страданието за истината, без което няма ни творчество, ни изкуство, има смисъл даже тогава, когато лъжливата картина на външния живот ни твърди, че към този момент е свършено с всичко благородно и благо. “ Йордан Ковачев
Йордан Ковачев е многолика персона. Адепт на ненасилието той става жертва на диктатурата на властта в България.
От ранни млади години сътрудничи и оказва помощ на филантропични придвижвания като вегетарианското. Той е един от създателите на Българския вегетариански съюз през 1914 година, на Българското вегетарианско кооперативно сдружение през 1919 година, основател за образуването на тяхното кооперативно стопанство в с. Мечкюр, дн. Пловдивски кв. Прослав-1926 година Участва във въздържателното, есперантското сдружения. От 1928 година е член на „ Интернационала на борците срещу войната “ (International des résistants contre la guerre), със седалище в гр. Инфилд, Англия, а от 1935 до 1947 година е и член на Международния му съвет. Участва в конгресите му във Виена 1928 година, където се среща с доктор Радженат Прасад, съмишленик на Махатма Ганди и първи президент на Свободна Индия – 1947 година Това е организация, която афишира войната и приготовленията за война за закононарушения против човечеството. През 1931 година взе участие в Международното придвижване за помиряване в Лионза, както и в неговите съвещания в гр. Билтхофен, Холандия 1939 година Застава на дейна позиция срещу расизма и антисемитизма, като през 1943 година се афишира в отбрана на застрашените от изпращането им в Германия евреи. Йордан Ковачев е най-видния представител на българския толстоизъм. Среща се със секретаря на Лев Толстой Валентин Булгаков, когато посещава България през 1924 година Гостува на видния съветски толстоист Павел Бирюков в Женева. На симпозиум в Русия, отдаден на 130-ата годишнина от рождението на Л. Н. Толстой, западен участник декларира: „ На Запад съществува мнението, че най-хубавият ценител на творчеството на Толстой и толстоизма отвън границите на Русия е българинът Йордан Ковачев “. През 1960 година Ковачев пътува из Съюз на съветските социалистически републики в елементарна туристическа група и отива, с още двама български писатели в Ясна поляна, на честванията на 132-годишнина от рождението на Лев Толстой, като се среща наново с Булгаков, по чиято покана произнася тирада.
Става почитател на икономическата доктрина на Хенри Джордж, като превежда трудовете му. Публикува листовка „ На битка с бедността “ в която излага учението на Хенри Джордж.
Участва в няколко интернационалните анкети сред най-големите имена на учени и интелектуалци:
„ Пътищата към мира “ – 1931 година, водена от румънския публицист Еужен Релжис.
„ Проблемата за смъртното наказване “ – 1931 година, водена от унгарския публицист Еуген Гьомьори, преведена и издадена на български.
„ Ревизията на мирните контракти “ – 1932 година, проведена от Международния съюз на писателите-демократи.
Председател е на Пловдивския предприемчив комитет в отбрана на мира и културата.
Участва в активността на Международния комитет за Индия – 1933 година и съпровожда Рабиндранат Тагор по време на визитата му в България 1926 година
Жени се през 1920 година за Сийка Влахлиева, студентка по философия, от с. Дъбене, Карловско. Имат две деца Методи и Анка, които приключват право, само че заради възбрана да работят като юристи, се насочват в региона на книгоиздаването.
„ Ако Йордан живееше в страна на половина огромна колкото Индия, щеше да бъде четири пъти по-популярен от Ганди, тъй като индиецът бе мистик и агностик, а Ковачев е сангвиник. “ Димитър Гичев
„ Йордан Ковачев обича енергично и с неизказана лоялност българския народ, той боготвори изобщо индивида и е посветил всичките си способности и сили в тяхна работа. Той е идеалист и герой за един свят идеален и обективен, където не ще има място за омразата, злобата и враждата, а човек за индивида ще бъде брат и сърцата ще бъдат изпълнени единствено с безкрайна обич и добрина едно към друго. За тези велики хрумвания са мечтали и са се борили, както знаем, всички велики реформатори на човечеството, всички благородни мозъци, всички призвани жреци на истината и себепожертвуванието! “ Делчо Василев
*В текста е употребена информация от Wikipedia
Романът “Така стартира животът “ остава неиздаден от 1955г. до 2022г. След 67 години в този момент се отпечатва за първи път с финансовата поддръжка на Ева Драгомирова - внучка на адв. Йордан Ковачев.
През април 1952 година той е освободен от концлагера в Белене. Изпитал несгодите на тежкия физически труд и насилието нед свободата на духа, като почитател на Толстой и Махатма Ганди известният интелектуалец - ръководител на Съюза на писателите от провинцията (1934-1944 г.) се връща в спомените за своето детство в градовете Пещера и Пловдив в края на XIX и началото на XX век. Творбата носи атмосферата на това време, отдалечено от нас, което сегашните генерации не познават. Романът остава неиздаден. На 11 юли 1957 година адв. Йордан Ковачев е въдворен още веднъж в Белене. Умира през 1966 година
Йордан Методиев Ковачев е стихотворец, преводач и правист, както и изтъкнат български толстоист лоялен на концепцията за по-справедлив и идеален свят, вегетарианец, трезвеник, читалищен и кооперативен деятел, есперантист, създател на Лигата за отбрана на човешките права.
Роден е на 18 октомври 1895 година в град Пещера, България, в семейство на изселници от Македония. Баща му е от Белица, Разложко, преселил се в Пещера, където основава семейство и работи като арбитър. Йордан приключва главно обучение в Пещера, гимназия в Пловдив през 1914 година През 1919 година приключва право в София, след което се открива да живее и работи в Пловдив.
От 1919 година е член на Български земеделски народен съюз. Участва в XV конгрес на Български земеделски народен съюз през 1919 година Привлечен от концепциите на Драгиев за малко разгласява публикации във вестник Земеделска истина. Членува в Български земеделски народен съюз – Врабча, без да взе участие интензивно в земеделските разпри. Като претендент за депутат 1938 година е интерниран в Несебър с цел да се усоети избирането му. Научил за интернирането му, за него се застъпва Дж. Лансбъри с писмо до цар Борис Трети от 24 март 1938 година На съюзната конференция – 14/15.10.1944 година дружно с група гичевисти се приобщават към Български земеделски народен съюз – Ал. Стамболийски, а след една година е подписано и обединяването с подписите на Димитър Гичев и Никола Петков. Избран е за народен представител на Обединената Опозиция в VI велико национално заседание (1946 – 1949) като участва в работата му до 26 август 1947 година (участва интензивно в изработването на плана за Конституция на Обединената Опозиция). След разтурянето ѝ е затворен в лагера „ Куциян “ 01.11.1947 – 01.05.1948 година Два пъти е затварян в лагера Белене: 29.04.1951 – 28.04.1952 година и 11.07.1957 – 19.12.1958 година На 25.10.1957 година група културни дейци, сред които акад. Людмил Стоянов и Христо Радевски – ръководител на Съюз на българските писатели, вършат несполучлива постъпка за освобождението му от лагера. По искане на Интернационала на борците срещу войната членът на английския парламент Фенър Брокуей насочва писмо до Президиума на Народно събрание. Посланието, подписано от 15 английски парламентаристи гласи: „ Ние самоуверено заявяваме, че освобождението на Ковачев ще издигне името на България в доста страни, където делата му са известни... “ При всяко арестуване на Ковачев му конфискуват книги и ръкописи, а след всяко „ освобождение “ е в неразпознаваем тип и с разрушено здраве.
Адвокат е от 1920 година Защитава преследваните земеделци и комунисти от 1923 до 1944 година, както и българските толстоисти при отхвърли им от военна работа. Защитава и подсъдими по политическите процеси на незаконната Българска комунистическа партия (т.нар. есперантско и ученическо дело). Защитник е и на Трифон Кунев и Никола Д. Петков, само че този път към този момент пред комунистическия съд, за което заплаща с трикратно въдворяване в концентрационните лагери Куциян и Персин. Изявява се като деен поборник за анулация на смъртното наказване. В-к Стършел разгласява редица пасквили, един от които директно ориентиран против юриста бранител Й. Ковачев по отношение на процеса на Н. Петков. Лишен е, както и сина му Методи, от правото на адвокатска процедура през 1947 година Забранен и като публицист и журналист, Ковачев се устоя от скромна пенсия и от преводи. Не му позволяват други изявления с изключение на преводи от съветски. Така през 1954 година изд. Народна просвета издава „ Избрани стихотворения от М.Ю.Лермонтов “, където са поместени 3 стихотворения в негов превод. Здравето му е съществено влошено, боледува от няколко тежки заболявания. Умира на 19 февруари 1966 година На 29 март 1990 година е оправдан с решение на IX национално заседание.
Първото му стихотворение „ Есенна пролет “ е оповестено в 1914 година, а първата му стихосбирка „ Моето утро “ е издадена 1924 година Творчеството му се демонстрира в разнообразни литературни жанрове-поезия, разкази, спектакъл и преводи от съветски и френски. Културната общност го познава като създател на стихове, разкази, митове, драми, преводи от съветски, френски и британски език. Не по-малко плодовита е и публицистичната и журналистическата му активност. Редактира седмичника „ Свобода “ 1923 – 1934 година – орган на вегетарианското придвижване, вестник „ Нов живот “ 1935 – 1949 година Сътрудничи в сп. „ Възраждане 1918 – 1934 година, в „ Светлоструй “, „ Мисъл и воля “, „ Мисъл “, „ Литературен глас “, „ Кавал “, Народно земеделско знаме “ и други
Председател е на Съюза на писателите от провинцията в България (замества на този пост самоубилия се стихотворец Н. В. Ракитин) 1934 – 1944 година, когато той се влива в Съюза на българските писатели. През 1932 година е признат за почетен член на Международния съюз на писателите демократи със седалище Париж.
На 01.11.1944 година в Пловдив изнася сказка „ Великият чужд. Политическите и стопанските идеали на Български земеделски народен съюз “, в която излага и обосновава земеделските си хрумвания. Посреща земеделските водачи за огромния аграрни събор – 24.12.1944 година в Пловдив.
Изданието на преводите на Толстой в последните години на живота му (1965), както и награждаването с медал „ Кирил и Методий “ I степен е фиктивен опит за публична реабилитация и самопризнание на разностранната му креативна активност от страна на формалния режим.
Из писмо до Борис Делчев: “...Ако пък с твоя поход против мене се прибавя нещо към твоята популярност или благонадеждност – насладата ми ще бъде по-голяма. И ти нещо спечелваш – и аз нищо не изгубвам.... “
Българският Махатма Ганди
„ Има за какво да се върви след светлите флагове на духа през всяко време, че страданието за истината, без което няма ни творчество, ни изкуство, има смисъл даже тогава, когато лъжливата картина на външния живот ни твърди, че към този момент е свършено с всичко благородно и благо. “ Йордан Ковачев
Йордан Ковачев е многолика персона. Адепт на ненасилието той става жертва на диктатурата на властта в България.
От ранни млади години сътрудничи и оказва помощ на филантропични придвижвания като вегетарианското. Той е един от създателите на Българския вегетариански съюз през 1914 година, на Българското вегетарианско кооперативно сдружение през 1919 година, основател за образуването на тяхното кооперативно стопанство в с. Мечкюр, дн. Пловдивски кв. Прослав-1926 година Участва във въздържателното, есперантското сдружения. От 1928 година е член на „ Интернационала на борците срещу войната “ (International des résistants contre la guerre), със седалище в гр. Инфилд, Англия, а от 1935 до 1947 година е и член на Международния му съвет. Участва в конгресите му във Виена 1928 година, където се среща с доктор Радженат Прасад, съмишленик на Махатма Ганди и първи президент на Свободна Индия – 1947 година Това е организация, която афишира войната и приготовленията за война за закононарушения против човечеството. През 1931 година взе участие в Международното придвижване за помиряване в Лионза, както и в неговите съвещания в гр. Билтхофен, Холандия 1939 година Застава на дейна позиция срещу расизма и антисемитизма, като през 1943 година се афишира в отбрана на застрашените от изпращането им в Германия евреи. Йордан Ковачев е най-видния представител на българския толстоизъм. Среща се със секретаря на Лев Толстой Валентин Булгаков, когато посещава България през 1924 година Гостува на видния съветски толстоист Павел Бирюков в Женева. На симпозиум в Русия, отдаден на 130-ата годишнина от рождението на Л. Н. Толстой, западен участник декларира: „ На Запад съществува мнението, че най-хубавият ценител на творчеството на Толстой и толстоизма отвън границите на Русия е българинът Йордан Ковачев “. През 1960 година Ковачев пътува из Съюз на съветските социалистически републики в елементарна туристическа група и отива, с още двама български писатели в Ясна поляна, на честванията на 132-годишнина от рождението на Лев Толстой, като се среща наново с Булгаков, по чиято покана произнася тирада.
Става почитател на икономическата доктрина на Хенри Джордж, като превежда трудовете му. Публикува листовка „ На битка с бедността “ в която излага учението на Хенри Джордж.
Участва в няколко интернационалните анкети сред най-големите имена на учени и интелектуалци:
„ Пътищата към мира “ – 1931 година, водена от румънския публицист Еужен Релжис.
„ Проблемата за смъртното наказване “ – 1931 година, водена от унгарския публицист Еуген Гьомьори, преведена и издадена на български.
„ Ревизията на мирните контракти “ – 1932 година, проведена от Международния съюз на писателите-демократи.
Председател е на Пловдивския предприемчив комитет в отбрана на мира и културата.
Участва в активността на Международния комитет за Индия – 1933 година и съпровожда Рабиндранат Тагор по време на визитата му в България 1926 година
Жени се през 1920 година за Сийка Влахлиева, студентка по философия, от с. Дъбене, Карловско. Имат две деца Методи и Анка, които приключват право, само че заради възбрана да работят като юристи, се насочват в региона на книгоиздаването.
„ Ако Йордан живееше в страна на половина огромна колкото Индия, щеше да бъде четири пъти по-популярен от Ганди, тъй като индиецът бе мистик и агностик, а Ковачев е сангвиник. “ Димитър Гичев
„ Йордан Ковачев обича енергично и с неизказана лоялност българския народ, той боготвори изобщо индивида и е посветил всичките си способности и сили в тяхна работа. Той е идеалист и герой за един свят идеален и обективен, където не ще има място за омразата, злобата и враждата, а човек за индивида ще бъде брат и сърцата ще бъдат изпълнени единствено с безкрайна обич и добрина едно към друго. За тези велики хрумвания са мечтали и са се борили, както знаем, всички велики реформатори на човечеството, всички благородни мозъци, всички призвани жреци на истината и себепожертвуванието! “ Делчо Василев
*В текста е употребена информация от Wikipedia
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ