Отбелязваме 100 години Жозе Сарамаго с книга и филм
Излезе от щемпел ново издание на романа " Слепота " – едно от върховите творби на португалския публицист Жозе Сарамаго. По думите на преводачката Вера Киркова-Жекова, в озъбеното време на духовни рецесии тази безмилостна притча за сриващия се социум има напълно настоящо звучене. Завършен през 1995-а година, " Слепота " (Колибри) е може би най-известният разказ на Жозе Сарамаго, в който фикция и действителност се преплитат и ни разрешават да забележим доста по-ясно вътрешния си свят.
Неслучайно издателство " Колибри " слага началото на поредност от 30 " бисера " от литературата на XX век тъкмо с тази емблематична творба на Нобеловия лауреат. В една неназована страна, в един неназован град, до момента в който чака на светофара зад кормилото на колата си, eдин мъж ненадейно ослепява. Това е началото на зараза, която се популяризира стремително в цялата страна. Затворени в болница или оставени сами на себе си, лишени от всевъзможен ориентир, ордите слепци са изправени пред най-примитивното у индивида – волята за оцеляване непременно.
Предвожда ги една жена – единственото създание, което не е изумено от " сияйната белота ". Героите на този превъзходен и невероятен разказ минават през хиляди премеждия. Любовта, омразата, жестокостта, безразличието, страхът – все пристрастености, които ни заслепяват и посредством които Жозе Сарамаго построява потресаваща притча на времето, в което живеем. В последна сметка " Слепота " е разказ за отговорността на зрящите.
Защото се оказва, че " с течение на времето сме натикали съвестта в цвета на кръвта и в солта на сълзите и като че ли това не е задоволително, а сме създали от очите нещо като огледала, обърнати във вътрешността, и резултатът е, че те постоянно разкриват безотказно това, което сме се опитвали да отречем с уста ". Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в малко португалско селце покрай Лисабон. През 1947 година разгласява първата си книга – той я назовава " Вдовицата ", само че издателят я преименува на " Земя на прегрешението ". През идващите години превежда от френски, занимава се с литературна рецензия, написа стихотворения.
През 80-те години на предишния век основава романи, които го популяризират: " Възпоминание за манастира ", " Годината на гибелта на Рикарду Рейш ", " История на обсадата на Лисабон " … През 1991-ва португалското държавно управление отхвърля да показа неговото удивително " Евангелие по Исуса Христа " на състезанието за Европейска литературна премия и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Сарамаго се подрежда измежду носителите на Нобелова премия за литература през 1998 година поради това, че " с притчи, изтъкани от въображение, съчувствие и подигравка, ни дава все нови и нови шансове да осезаем действителността, която ни убягва ". Писателят издъхва на 87-годишна възраст в дома си на остров Лансароте през юни 2010 година.
Неслучайно издателство " Колибри " слага началото на поредност от 30 " бисера " от литературата на XX век тъкмо с тази емблематична творба на Нобеловия лауреат. В една неназована страна, в един неназован град, до момента в който чака на светофара зад кормилото на колата си, eдин мъж ненадейно ослепява. Това е началото на зараза, която се популяризира стремително в цялата страна. Затворени в болница или оставени сами на себе си, лишени от всевъзможен ориентир, ордите слепци са изправени пред най-примитивното у индивида – волята за оцеляване непременно.
Предвожда ги една жена – единственото създание, което не е изумено от " сияйната белота ". Героите на този превъзходен и невероятен разказ минават през хиляди премеждия. Любовта, омразата, жестокостта, безразличието, страхът – все пристрастености, които ни заслепяват и посредством които Жозе Сарамаго построява потресаваща притча на времето, в което живеем. В последна сметка " Слепота " е разказ за отговорността на зрящите.
Защото се оказва, че " с течение на времето сме натикали съвестта в цвета на кръвта и в солта на сълзите и като че ли това не е задоволително, а сме създали от очите нещо като огледала, обърнати във вътрешността, и резултатът е, че те постоянно разкриват безотказно това, което сме се опитвали да отречем с уста ". Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в малко португалско селце покрай Лисабон. През 1947 година разгласява първата си книга – той я назовава " Вдовицата ", само че издателят я преименува на " Земя на прегрешението ". През идващите години превежда от френски, занимава се с литературна рецензия, написа стихотворения.
През 80-те години на предишния век основава романи, които го популяризират: " Възпоминание за манастира ", " Годината на гибелта на Рикарду Рейш ", " История на обсадата на Лисабон " … През 1991-ва португалското държавно управление отхвърля да показа неговото удивително " Евангелие по Исуса Христа " на състезанието за Европейска литературна премия и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Сарамаго се подрежда измежду носителите на Нобелова премия за литература през 1998 година поради това, че " с притчи, изтъкани от въображение, съчувствие и подигравка, ни дава все нови и нови шансове да осезаем действителността, която ни убягва ". Писателят издъхва на 87-годишна възраст в дома си на остров Лансароте през юни 2010 година.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ