Излезе от печат „ЕХО от ВЕКОВЕТЕ…“ на Христина Маринска - цѐнен принос към българското краезнание и езикознание ***
Излезе от щемпел краеведското и диалектоложко изследване на доктор ф. н. Христина Маринска „ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ - приказват архивите, записи на терен: Кален до Освобождението и локален диалект “ (Издателство „ МегаПринт БГ “ - София).
„ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ - приказват архивите, записи на терен: Кален до Освобождението и локален диалект “ - по този начин е озаглавила своето краеведско и диалектоложко изследване доктор ф. н. Христина Маринска*.
„ Настоящата книга е предопределена за всички от близо и надалеч, за които Родината стартира от Кален!, споделя в предговора на проучването авторката. За мен Родината също стартира оттова.
Интересът ми към предишното на селището, към бита и богатите му обичаи, съпричастността и болката по починалите във войните, тихите премеждия и безконечният недостиг на коравия залък самун все ме теглеха и връщаха към родното огнище. И колкото по-дълго съм отсъствала от селото, толкоз по-свидно е било то за мен. “
След сходно признание бих добавил, че този обемист теоретичен труд (над 450 страници) е цѐнен и потребен освен за каленчени. Той е нужен за всички българи, които са пѐтимни за предишното, историята и съществуването на нашата страна.
Още в самото начало авторката среща читателя с местоположението, естествените условия на живот и етнографската принадлежност на с. Кален. Описва най-ранната му история, произхода на името му и неговото средновековно минало. Проследява следите от древността като тракийско населено място и преди този момент. Доказва с обстоятелства, документи и фотоси на археологически находки интервалите на римското и византийското господство.
Любопитство провокират разделите за основаването и одобряването на българската страна, написването на българската писменост, одобряването на християнството като държавна вяра по нашите земи.
Аргументирано изследва живота, бита и традициите на своите предшественици по време на петвековното османско иго, тяхната взаимозависимост от турските спахии и бейове - налаганите непостижими налози, безправието, безчинствата, поругаването на българската кръв с така наречен „ кръвен налог “, с който дребни момченца принудително са отнемани от родителите им и са превръщани в еничари.
Проследява битието на каленчани през интервала на Възраждането, като подчертава върху стопанския живот, комерсиалните взаимоотношения на Кален с най-близкия търговски център - Враца, а на няколко места акцентира, че още през римско време в селището е имало… 70 дюкяна (магазини).
В проучването си изследва и записва съществувалите и съществуващи многочислени оброчни плочи и оброчни кръстове в каленското землище. Не пропуща да ни запознае с освобождението на селото и на Врачанския край от съветските войски по време на Руско-турската война 1877-1878 година
С изключително внимание се стопира на учебното устройство и просветното дело като наблюдава в последователен ред какъв брой възпитаници е имало в Кален и какъв е приносът на учителите (изброени поименно) за ограмотяването на локалното население.
В един голям по размерите си раздел (над 200 страници) Маринска, като експерт със предпазена докторска дисертация по диалектология, ни среща с говора на с. Кален, който е „ с типично „ северни “ западномизийски черти “. Подробно са разказани фонетиката и морфологията, глаголната система, синтаксисът на изреченията, словоредът и т. н.
Авторката прави резюме на говорните особености на локалните поданици и обрисува мястото на каленския акцент измежду диалектите в Северозападна България и в частност в триъгълника Видин, Монтана, Берковица, Враца, Мездра, София, Ботевград, Луковит, Червен бряг, Никопол.
Съдържанието на книгата допълват рецензии на проф. доктор Иван Кочев, проф. доктор ф. н. Михаил Виденов и проф. доктор ф. н. Боян Байчев за докторската дисертация на Христина Маринска „ Говорът на с. Кален, Врачанско (с оглед на доуточняване на понятието врачански диалект) “.
А по този начин също каленски старинни песни (които вълнуват със своето наличие, изключително песента за (Х)ан Татар), мъдрости и остроумия, топонимия на върхове, местности и кошари в землището на с. Кален.
И не на последно място - извънредно скъпата „ История на село Кален “, написана от учителя по история Христо Дилков през 1967 година
„ Предлаганото от Христина Маринска изследване „ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ… “ е принос към поселищната история на българското землище, написа в рецензията си за книгата проф. доктор Върбан Вътов. В него е показана една дребна част от античната и по-нова история на българските земи, в която се осветлява селищната и землищната история на с. Кален от природно-географско, историческо (демографско, политическо, стопанско, културно-просветно) и езиково-речево становище.
(…) В умозаключение мога да изразя мнение, че предлаганата История на с. Кален има всички качества на автентично изследване, направено от лице, което освен е родено в с. Кален, само че и трайно е обвързвано с неговото духовно и езиково съществуване. Това прави повествованието завладяващо и вълнуващо, изпълнено с патриотичен възторг и безрезервност. “
„ Вложих цялото си усърдие и обич, с цел да извърша един патриотичен дълг, написа в предговора на книгата Христина Маринска. Това е моят непретенциозен подарък за всички.
Винаги има какво още да се каже - тематиката е непресъхващ извор. Приканвам и други земляци да пишат. Нека се прибавя към каленската съкровищница още, и още, и още! Наш дълг е! “
Кирил Радовенски
***
* Христина Иванова Маринска е родена на 14 октомври 1943 година в село Кален, Врачанско. Завършила е „ Българска лингвистика “ в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “. Впоследствие специализира във Факултета по публицистика и всеобща връзка, компетентност „ Печат “.
Защитава докторска дисертация на тематика „ Говорът на село Кален, Врачанско (с оглед на доуточняване на понятието врачански диалект) “, която по-късно издава като монография (2004 година, Университетско издателство „ Св. св. Кирил и Методий “ - Велико Търново).
Автор е на повече от 50 изявления в региона на българската диалектология, краезнание и учебни проблеми.
Била е теоретичен помощник в Института по български език към Българска академия на науките. Член е на Регионално краеведско сдружение - Враца и на Краеведско сдружение - Мездра.
„ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ - приказват архивите, записи на терен: Кален до Освобождението и локален диалект “ - по този начин е озаглавила своето краеведско и диалектоложко изследване доктор ф. н. Христина Маринска*.
„ Настоящата книга е предопределена за всички от близо и надалеч, за които Родината стартира от Кален!, споделя в предговора на проучването авторката. За мен Родината също стартира оттова.
Интересът ми към предишното на селището, към бита и богатите му обичаи, съпричастността и болката по починалите във войните, тихите премеждия и безконечният недостиг на коравия залък самун все ме теглеха и връщаха към родното огнище. И колкото по-дълго съм отсъствала от селото, толкоз по-свидно е било то за мен. “
След сходно признание бих добавил, че този обемист теоретичен труд (над 450 страници) е цѐнен и потребен освен за каленчени. Той е нужен за всички българи, които са пѐтимни за предишното, историята и съществуването на нашата страна.
Още в самото начало авторката среща читателя с местоположението, естествените условия на живот и етнографската принадлежност на с. Кален. Описва най-ранната му история, произхода на името му и неговото средновековно минало. Проследява следите от древността като тракийско населено място и преди този момент. Доказва с обстоятелства, документи и фотоси на археологически находки интервалите на римското и византийското господство.
Любопитство провокират разделите за основаването и одобряването на българската страна, написването на българската писменост, одобряването на християнството като държавна вяра по нашите земи.
Аргументирано изследва живота, бита и традициите на своите предшественици по време на петвековното османско иго, тяхната взаимозависимост от турските спахии и бейове - налаганите непостижими налози, безправието, безчинствата, поругаването на българската кръв с така наречен „ кръвен налог “, с който дребни момченца принудително са отнемани от родителите им и са превръщани в еничари.
Проследява битието на каленчани през интервала на Възраждането, като подчертава върху стопанския живот, комерсиалните взаимоотношения на Кален с най-близкия търговски център - Враца, а на няколко места акцентира, че още през римско време в селището е имало… 70 дюкяна (магазини).
В проучването си изследва и записва съществувалите и съществуващи многочислени оброчни плочи и оброчни кръстове в каленското землище. Не пропуща да ни запознае с освобождението на селото и на Врачанския край от съветските войски по време на Руско-турската война 1877-1878 година
С изключително внимание се стопира на учебното устройство и просветното дело като наблюдава в последователен ред какъв брой възпитаници е имало в Кален и какъв е приносът на учителите (изброени поименно) за ограмотяването на локалното население.
В един голям по размерите си раздел (над 200 страници) Маринска, като експерт със предпазена докторска дисертация по диалектология, ни среща с говора на с. Кален, който е „ с типично „ северни “ западномизийски черти “. Подробно са разказани фонетиката и морфологията, глаголната система, синтаксисът на изреченията, словоредът и т. н.
Авторката прави резюме на говорните особености на локалните поданици и обрисува мястото на каленския акцент измежду диалектите в Северозападна България и в частност в триъгълника Видин, Монтана, Берковица, Враца, Мездра, София, Ботевград, Луковит, Червен бряг, Никопол.
Съдържанието на книгата допълват рецензии на проф. доктор Иван Кочев, проф. доктор ф. н. Михаил Виденов и проф. доктор ф. н. Боян Байчев за докторската дисертация на Христина Маринска „ Говорът на с. Кален, Врачанско (с оглед на доуточняване на понятието врачански диалект) “.
А по този начин също каленски старинни песни (които вълнуват със своето наличие, изключително песента за (Х)ан Татар), мъдрости и остроумия, топонимия на върхове, местности и кошари в землището на с. Кален.
И не на последно място - извънредно скъпата „ История на село Кален “, написана от учителя по история Христо Дилков през 1967 година
„ Предлаганото от Христина Маринска изследване „ ЕХО от ВЕКОВЕТЕ… “ е принос към поселищната история на българското землище, написа в рецензията си за книгата проф. доктор Върбан Вътов. В него е показана една дребна част от античната и по-нова история на българските земи, в която се осветлява селищната и землищната история на с. Кален от природно-географско, историческо (демографско, политическо, стопанско, културно-просветно) и езиково-речево становище.
(…) В умозаключение мога да изразя мнение, че предлаганата История на с. Кален има всички качества на автентично изследване, направено от лице, което освен е родено в с. Кален, само че и трайно е обвързвано с неговото духовно и езиково съществуване. Това прави повествованието завладяващо и вълнуващо, изпълнено с патриотичен възторг и безрезервност. “
„ Вложих цялото си усърдие и обич, с цел да извърша един патриотичен дълг, написа в предговора на книгата Христина Маринска. Това е моят непретенциозен подарък за всички.
Винаги има какво още да се каже - тематиката е непресъхващ извор. Приканвам и други земляци да пишат. Нека се прибавя към каленската съкровищница още, и още, и още! Наш дълг е! “
Кирил Радовенски
***
* Христина Иванова Маринска е родена на 14 октомври 1943 година в село Кален, Врачанско. Завършила е „ Българска лингвистика “ в Софийски университет „ Св. Климент Охридски “. Впоследствие специализира във Факултета по публицистика и всеобща връзка, компетентност „ Печат “.
Защитава докторска дисертация на тематика „ Говорът на село Кален, Врачанско (с оглед на доуточняване на понятието врачански диалект) “, която по-късно издава като монография (2004 година, Университетско издателство „ Св. св. Кирил и Методий “ - Велико Търново).
Автор е на повече от 50 изявления в региона на българската диалектология, краезнание и учебни проблеми.
Била е теоретичен помощник в Института по български език към Българска академия на науките. Член е на Регионално краеведско сдружение - Враца и на Краеведско сдружение - Мездра.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ