Ценен ръкопис на 200 години издаде габровската Регионална библиотека
Излезе от щемпел „ Габровски алманах ” от 1824 година – юбилейно фототипно издание, отдадено на 200-годишнината от написването на ръкописа и 165-годишнината от оповестяването на Габрово за град.
Сборникът е наименуван с това име поради мястото на написване и поради града, в който е роден един от българските нови преподобномъченици. Друга причина за названието на книгата е принадлежността ѝ към Габровската действителна гимназия, чийто щемпел е непокътнат на първия лист на ръкописа. Както е известно, към гимназията е основан първият музей (1883). По-късно книгата е изпратена в Софийския национален музей, откъдето през 1922 година е постъпила във фонда на Софийската национална библиотека. Проф. Беньо Цонев включва описанието на книжовния монумент в своя „ Опис на славянските ръкописи в Софийската национална библиотека “. Ръкописът има 38 листа. Съдържа просторно житие на преподобномъченик Онуфрий Габровски, Служба за преподобномъченика Онуфрий, Гръмник и зодиак – съчинения, доста обичани и употребени от четящите българи, постоянно включвани в печатните Вечни календари от епохата на българската старопечатна книжнина. Чрез текстовете в Гръмника се вършат предсказанията за метеорологичното време и за ориста на обособения човек и общността, според от проявата на това естествено събитие. В края на книгата е изписан текстът на апокрифното Видение Павлово. Двата съществени дяла на ръкописа са писани с разнообразни, въпреки и сходни почерци, най-вероятно от двама писачи, от друга ръка, с друго мастило, е преписан апокрифният текст. Подвързан е с картон, обгърнат с кожа. Върху кожата на левия похлупак с врязани линии е обрисувано правоъгълно поле. Щемпелът, нанесен в средата, съдържа сцената „ Разпятие Христово ”. Централният печат върху кожата на десния похлупак представя изображение на Света Богородица на престол с детето Иисус в скута ѝ, с изображения на ангели от двете ѝ страни.
Благодарение на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий ” този ръкопис, съхраняван в отдел „ Старопечатни, редки и скъпи книги ”, сбирка „ Ръкописи ” (сигнатура 698), е оповестен и е наличен за прилагане от всички откриватели, които демонстрират интерес.
Автори на встъпителната студия са проф. Елисавета Мусакова и доцент Елена Узунова. Подборната книгопис е направена от библиотечните експерти от отдел „ Краезнание ” на Регионална библиотека „ Априлов – Палаузов ” – Габрово.
Ръкописът е цифровизиран и е наличен в Дигиталната библиотека на уеб страницата на Националната библиотека
Изданието е осъществено по план „ Регионална библиотека „ Априлов – Палаузов ” – актуален културно – информативен и обучителен център за публичните библиотеки от Габровска област ”, финансиран от Министерството на културата.
Сборникът е наименуван с това име поради мястото на написване и поради града, в който е роден един от българските нови преподобномъченици. Друга причина за названието на книгата е принадлежността ѝ към Габровската действителна гимназия, чийто щемпел е непокътнат на първия лист на ръкописа. Както е известно, към гимназията е основан първият музей (1883). По-късно книгата е изпратена в Софийския национален музей, откъдето през 1922 година е постъпила във фонда на Софийската национална библиотека. Проф. Беньо Цонев включва описанието на книжовния монумент в своя „ Опис на славянските ръкописи в Софийската национална библиотека “. Ръкописът има 38 листа. Съдържа просторно житие на преподобномъченик Онуфрий Габровски, Служба за преподобномъченика Онуфрий, Гръмник и зодиак – съчинения, доста обичани и употребени от четящите българи, постоянно включвани в печатните Вечни календари от епохата на българската старопечатна книжнина. Чрез текстовете в Гръмника се вършат предсказанията за метеорологичното време и за ориста на обособения човек и общността, според от проявата на това естествено събитие. В края на книгата е изписан текстът на апокрифното Видение Павлово. Двата съществени дяла на ръкописа са писани с разнообразни, въпреки и сходни почерци, най-вероятно от двама писачи, от друга ръка, с друго мастило, е преписан апокрифният текст. Подвързан е с картон, обгърнат с кожа. Върху кожата на левия похлупак с врязани линии е обрисувано правоъгълно поле. Щемпелът, нанесен в средата, съдържа сцената „ Разпятие Христово ”. Централният печат върху кожата на десния похлупак представя изображение на Света Богородица на престол с детето Иисус в скута ѝ, с изображения на ангели от двете ѝ страни.
Благодарение на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий ” този ръкопис, съхраняван в отдел „ Старопечатни, редки и скъпи книги ”, сбирка „ Ръкописи ” (сигнатура 698), е оповестен и е наличен за прилагане от всички откриватели, които демонстрират интерес.
Автори на встъпителната студия са проф. Елисавета Мусакова и доцент Елена Узунова. Подборната книгопис е направена от библиотечните експерти от отдел „ Краезнание ” на Регионална библиотека „ Априлов – Палаузов ” – Габрово.
Ръкописът е цифровизиран и е наличен в Дигиталната библиотека на уеб страницата на Националната библиотека
Изданието е осъществено по план „ Регионална библиотека „ Априлов – Палаузов ” – актуален културно – информативен и обучителен център за публичните библиотеки от Габровска област ”, финансиран от Министерството на културата.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ