Излъга ти народа, че си лев... Ден до,ще пак ще

" Излъга ти народа, че си лев...

Ден до,ще отново ще чуйм магарешкий ти плач.4

Неизвестен създател

Разгащеният водач на ГЕРБ опита до дъно да разгащи и страната

Има и положителни вести в последно време. Пенсионерите не употребяват обществени мрежи, а другите българи работят по 10 часа дневно – не им остава време да наблюдават прецизно изстъпленията на Бойко Методиев Борисов. Новината е добра, тъй като прилежното следене на премиера в оставка рискува да донесе на хората напълно същински смут. Едва ли някой е предполагал, че човек от държавните върхове ще се държи толкоз низко и ще трансформира страната в подобен цирк. Всичко това може да донесе само обезсърчение и затваряне в себе си на естествените хора – сякаш няма по какъв начин да е истина протичащото се, само че е реалност, демон да го вземе.

Борисов постоянно е бил предизвикателство за психолозите, само че в седмиците след вота надминава и

най-смелите упования с потресаващото си държание

Лидерът на ГЕРБ съчета противоположни облици вкупом: молещ, заплашващ, диалогичен (уж), поучителен, дядо на внуците си, татко на нацията, отпускар, работещ, безпардонен, шегуващ се, безсрамен, умилкващ, здрав, болен; от „ не можете без мен, аз съм най-опитен” скоропостижно се трансформира в зайче, което го е боязън да отиде при тия, които сякаш не могат без него (в Народното събрание за изслушване). Роди невероятни умозрения („ Вече не съм министър председател, а гражданин”), просташки назова съпернички „ истерични” (Мая Манолова, Татяна Дончева, Мария Капон, Корнелия Нинова), отмъстително удари някои от тях под пояса (намекът да вземем за пример, че дъщерята на Манолова работела при него). И в последна сметка не е ясно кой тъкмо е венецът на фарса – самата футболна травма, в която целият народ не има вяра и я смята за извинението, който той изнамери, с цел да не се яви пред депутатите; или последващите подиуми, в които опериран по къси панталони показа проектокабинет, преди да навести бабите из болничните стаи – съчетано с 40 минутен монолог и реплики като „ Кире, я дай тоя стол!” (към Кирил Ананиев) и

„ Искам да те видя по плочки на барабаните!”

(към Калин Вельов). Самото качество на проектоминистрите няма потребност да се разяснява. Такава разюзданост страната просто не помни!



Повечето обществени оценки се концентрират върху принизяването на институциите в целия този цирк. И в действителност, с умопомрачителното си държание Борисов девалвира до краен лимит премиерската служба, а с неявяването си пред депутатите неглижира за следващ път Народното събрание.

При по-дълбок прочит обаче нещата стават разнообразни. Парламентът, даже при безбройните си недостатъци в новия вид, ще да е много действена институция, щом Борисов изпитва безумен боязън да се яви в нея. Трагикомедията при представянето на проектоминистрите пък бе създадена с ясното негово схващане, че предлагането няма да мине – Борисов просто се правеше на вманиачен, трансформирайки в посмешище сякаш близки до него хора. Така просташкото му държание парадоксално онагледи една жива към момента парламентарна република и държавна институция, която не е за изхвърляне, щом Борисов желае да я унизи, оставайки вън от нея. Разгащването на страната се оказа неизпълнена до дъно задача.

Поведението на Борисов в политически проект има още една специфичност.

Това е стремежът да прави на инат

на политиите, които желаят да го изхвърлят от политиката. Предизвиква ги. Напук на Слави Трифонов ГЕРБ внесе прашясалия си план за мажоритарен избор, на инат на „ Демократична България” изкопа довчерашния й сподвижник Даниел Митов като кандидат-премиер, отново на инат на Трифонов вкара двама някогашни членове на екипа му (Любен Дилов-син и Вельов) в проектоправителството. „ Аре да видя в този момент по какъв начин ще се изложите пред хората, отказвайки се от себе си” – това е концепцията на тази „ стратегия”.

През цялото време той пробва да приказва нещо на съперниците. Но тази тактика с изключение на обикновена, е и безпределно глупава. Борисов явно не схваща (или се прави, което води до същия резултат) най-важния факт – той няма проблем с другите партии; огромният негов проблем е болшинството от народа, което не ще да чува повече за него. В този смисъл няма никакво значение ще се откаже или не Трифонов от мажоритарния избор, ще покаже ли плочките си Вельов, ще има ли изобщо кадърно държавно управление след ГЕРБ... - българите просто желаят той

да си върви, в случай че ще да платят цената с ново отчаяние

„ 12 години стигат! Не знаем какво ще пристигна след теб, само че не ти траем повече джипа, късите панталони, патериците и всички добре известни нелепости!” – това бе огромното обръщение на изборите, загатнато още на миналогодишните митинги. Пренебрегвайки тази очевадна истина, Борисов се изявява като прекомерно простодушен политик. Не проличава особена умност и в опита да окопае свои фрагменти в енергетиката и министерствата. Те ще бъдат махнати, несъмнено, а цената ще я заплати той посредством загубен още повече рейтинг. Просто няма към този момент народ, който да му се хваща на простотиите.

А беше време, когато същите тези българи безусловно припадаха по него. Той беше избавител, избавител... Никого не избави, само че пък всичко му бе разрешено, въпреки безпардонно да фабрикуваше невъобразими мечти. Защо българите толкоз дълго имаха вяра в него, евентуално няма да бъде обяснено в никакъв случай. По-интересно е да се разбере що за човек е той въпреки всичко. Притежава доста лица, необяснимо е по какъв начин ги съчетава. Днешното му заешко сърце да вземем за пример не кореспондира със смелостта, която е имал в годините на охранител. Че наглостта му не познава граници, е ясно, само че отде се вземат тия мащаби? Може би, в случай че се допусне въпреки всичко, че е човек без грам персонално достолепие, нещата ще си дойдат на мястото. Смел, нагъл, комбинативен, пленителен в миналото... – само че без персонално достолепие.

Само човек без достолепие

може да употребява от дълго време умрелия си дядо за политически цели (старецът, дето комунистите го убили), да се прави на религиозен при толкоз доста грехове, да потегля да трансформира конституцията в името на личното оцеляване. Себеуважаващите се хора просто не слизат чак толкоз ниско. Липсата на достолепие изяснява и сегашните метаморфози. Впрочем, в болничната си дрънканица Борисов подмятна за себе си „ няма човек, няма проблем” - май някой отново потегля да го убива, тъкмо както като и Ахмед Доган, когато ГЕРБ падна от власт през 2013 година Отново неналичието на достолепие изяснява повторението на този от дълго време втръснал филм.

Но по-добре е да не приказваме за филми, а непосредствено за литература. Прочутият популярен комбинатор Остап Бендер на Илф и Петров завършва трагично, а последната му имитация в „ Златният телец” е: „ Ще би трябвало да се преквалифицирам в домоуправител”. Тъй и Борисов – популярен комбинатор беше, и Батман даже, само че завършва в заешка дупка. И ще би трябвало да се преквалифицира в домоуправител.

Източник: