Андрей Ковачев: Сръбската православна църква стои зад отвратителните антибългарски прояви
Излъченият от ГЕРБ член на групата на Европейската национална партия в Европейския парламент Андрей Ковачев счита, че провокациите и дискриминирането от локалните служби против българското население в Босилеградско не престават, само че въпросът е дали централното ръководство в Белград ги толерира.
Ковачев напомни за сполучливото опълчване против желанието на сръбските управляващи да накарат българските младежи от Западните околности да пишат за „ българските зверства “, както и против провокацията „ Македония “ да бъде наричана „ Вардарска Сърбия “. Евродепутатът означи, че и в българската локална общественост има голямо разделяне, поддържано от сътрудниците на сръбските секрети служби.
Според депутата от ГЕРБ в Европарламента непрекъснато са налице проблеми с превода на учебниците, с образуването на българските паралелки в учебните заведения, с монументи, с възобновяване на историческото име на Цариброд, поискано от локалната общественост, с унищоженото военно гробище там, както и с икономическата вероятност на този изостанал район.
Ковачев съобщи, че непрекъснато слага тези въпроси пред посланичката на Сърбия в Европейския съюз и упорства и външното министерство да потърси пояснения от Белград.
Сръбската православна черква се занимава с извънредно националистическа агитация, акцентира евродепутатът, и добави, че тя стои в основата на „ тези отвратителни антибългарски прояви “.
В отчетите за напредъка на Сърбия към участие в Европейски Съюз междусъседските връзки и недискриминацията на българската етническа общественост са главен акцент и поддръжката на нашата страна за присъединението на Белград към Съюза не е безусловна, съобщи Ковачев. Той е уверен, че превъзмогването на проблемите би трябвало да стане „ единствено по пътя на европейската интеграция. Всичко друго би било още веднъж принуждение и дискриминация, а това не го желаеме. Нали това е концепцията изобщо на Европа – да преодолеем разделянето посредством съдействие, посредством това справедливите граници да станат алегорични “.
Драголюб Иванчов, водач на Демократичния съюз на българите в Сърбия, разгласи пред микрофона на кореспондента на БНР в Кюстендил Кирил Фалин, че неговата организация е протестирала пред сръбското посолство в София против фалшификациите на историята и несправедливите обвинявания от страна на сръбския епископ Пахомий и локалните управляващи за принуждение от страна на българската войска против жителите на Сурдулица преди 100 години.
Радко Стоянчов, стихотворец и член на екипа на Културно-информационния център в Босилеград, също не крие възмущението си:
„ Така да се вулгарно изопачава историята – това е просто смешно и несериозно. Но сърбите – те са си майстори в това отношение. Тия жертви – тридесет хиляди души – това е голяма численост народ. Просто не е действителна. И ги прогласиха за мъченици… Аз мисля, че в основата на тази акция е владиката Пахомий, сръбските управляващи и държавна сигурност “.
Димитър Димитров, деятел на Съюза на българите в Сърбия, сложи въпроса за незадоволителната интензивност от страна на София:
„ Докога българските политици ще мълчат?... Ние преди обед се борим със сръбския национализъм, а следобяд – с българския нихилизъм “.
Според него елементарните българи в Босилеградско живеят в боязън.
Историкът учен Георги Марков коментира, че по време на въстанието в региона на Сурдулица през Първата международна война в тила на воюващата българска войска и немските ѝ съдружници е имало принуждение и от двете страни – въстанието е трябвало да бъде потушено, само че е имало почтени жертви в Босилеград, който е бил и разграбен и опожарен от въстаниците:
„ Те настояват, че единствено българите са направили зверства, само че не и те. Историческата истина би трябвало да се признае такава, каквато е. Но към момента сърбите имат едно шовинистично завещание. Те дълго време си фантазираха, че са безконечните спечелили на Балканите, само че ето те също изживяват национално поражение. Аз не зложелателствам, само че това е една историческа правдивост, тъй като те ми споделят: " Ей, знаеш ли какъв брой ни боли за Косово ". Викам: " Знам, нас по какъв начин ни боли за Македония! " Защо трябваше да протягат ръка на Вардарска Македония и да вършат от българите „ прави сърби “?! Значи историята е обективна. Невинаги силата има правото ".
Запис на репортажа на кореспондента на БНР в Кюстендил Кирил Фалин и диалога с евродепутата Андрей Ковачев можете да чуете от звуковия файл.
Ковачев напомни за сполучливото опълчване против желанието на сръбските управляващи да накарат българските младежи от Западните околности да пишат за „ българските зверства “, както и против провокацията „ Македония “ да бъде наричана „ Вардарска Сърбия “. Евродепутатът означи, че и в българската локална общественост има голямо разделяне, поддържано от сътрудниците на сръбските секрети служби.
Според депутата от ГЕРБ в Европарламента непрекъснато са налице проблеми с превода на учебниците, с образуването на българските паралелки в учебните заведения, с монументи, с възобновяване на историческото име на Цариброд, поискано от локалната общественост, с унищоженото военно гробище там, както и с икономическата вероятност на този изостанал район.
Ковачев съобщи, че непрекъснато слага тези въпроси пред посланичката на Сърбия в Европейския съюз и упорства и външното министерство да потърси пояснения от Белград.
Сръбската православна черква се занимава с извънредно националистическа агитация, акцентира евродепутатът, и добави, че тя стои в основата на „ тези отвратителни антибългарски прояви “.
В отчетите за напредъка на Сърбия към участие в Европейски Съюз междусъседските връзки и недискриминацията на българската етническа общественост са главен акцент и поддръжката на нашата страна за присъединението на Белград към Съюза не е безусловна, съобщи Ковачев. Той е уверен, че превъзмогването на проблемите би трябвало да стане „ единствено по пътя на европейската интеграция. Всичко друго би било още веднъж принуждение и дискриминация, а това не го желаеме. Нали това е концепцията изобщо на Европа – да преодолеем разделянето посредством съдействие, посредством това справедливите граници да станат алегорични “.
Драголюб Иванчов, водач на Демократичния съюз на българите в Сърбия, разгласи пред микрофона на кореспондента на БНР в Кюстендил Кирил Фалин, че неговата организация е протестирала пред сръбското посолство в София против фалшификациите на историята и несправедливите обвинявания от страна на сръбския епископ Пахомий и локалните управляващи за принуждение от страна на българската войска против жителите на Сурдулица преди 100 години. Радко Стоянчов, стихотворец и член на екипа на Културно-информационния център в Босилеград, също не крие възмущението си:
„ Така да се вулгарно изопачава историята – това е просто смешно и несериозно. Но сърбите – те са си майстори в това отношение. Тия жертви – тридесет хиляди души – това е голяма численост народ. Просто не е действителна. И ги прогласиха за мъченици… Аз мисля, че в основата на тази акция е владиката Пахомий, сръбските управляващи и държавна сигурност “.
Димитър Димитров, деятел на Съюза на българите в Сърбия, сложи въпроса за незадоволителната интензивност от страна на София:
„ Докога българските политици ще мълчат?... Ние преди обед се борим със сръбския национализъм, а следобяд – с българския нихилизъм “.
Според него елементарните българи в Босилеградско живеят в боязън.
Историкът учен Георги Марков коментира, че по време на въстанието в региона на Сурдулица през Първата международна война в тила на воюващата българска войска и немските ѝ съдружници е имало принуждение и от двете страни – въстанието е трябвало да бъде потушено, само че е имало почтени жертви в Босилеград, който е бил и разграбен и опожарен от въстаниците:
„ Те настояват, че единствено българите са направили зверства, само че не и те. Историческата истина би трябвало да се признае такава, каквато е. Но към момента сърбите имат едно шовинистично завещание. Те дълго време си фантазираха, че са безконечните спечелили на Балканите, само че ето те също изживяват национално поражение. Аз не зложелателствам, само че това е една историческа правдивост, тъй като те ми споделят: " Ей, знаеш ли какъв брой ни боли за Косово ". Викам: " Знам, нас по какъв начин ни боли за Македония! " Защо трябваше да протягат ръка на Вардарска Македония и да вършат от българите „ прави сърби “?! Значи историята е обективна. Невинаги силата има правото ".
Запис на репортажа на кореспондента на БНР в Кюстендил Кирил Фалин и диалога с евродепутата Андрей Ковачев можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ