Яра Бубнова пак напира да е шеф на Националната галерия, отрязаха я
Изкуствоведката Ярослава Бубнова, която е в пенсионна възраст, е желала да продължи да бъде шеф на Националната изложба и е подала документи за присъединяване в състезанието за нов началник. Комисията към Министерство на културата, която преглежда кандидатурите, обаче не е позволила Бубнова, излиза наяве от оповестено известие на уеб страницата на ведомството. Това значи, че в околните месеци Националната изложба ще има нов шеф.
Конкурсът беше разгласен седмици, откакто съветската посланичка Елеонора Митрофанова отиде на разкриване на галерия в " Квадрат 500 " и беше изгонена от посетители на събитието, а абсурдът се придвижи и в Народното събрание.
Бубнова беше отпред на Националната изложба от 2018 година - първо като краткотрайно изпълняваща длъжността, а от ноември 2019 година като титуляр след извоюван конкурс. Мандатът ѝ изтече през 2024 година В навечерието на 8 март тази година в " Квадрат 500 " при откриването на изложбата " Герила гърлс: Изкуството да си непослушна " измежду гостите е и съветската посланичка Митрофанова и част от присъстващите стартират да я гонят с възгласи " Тук не е Москва ".
Клипът беше качен в обществените мрежи. Последва и петиция, инициирана от Станка Желева - художник и щерка на президента Желю Желев, както и още над 1000 души, с която се изиска директорката на галерията Ярослава Бубнова да бъде уволнена.
Към директорката бяха отправени и обвинявания в " занемареност, спор на ползи и злоупотреби със служебно състояние ", само че инциаторите по-късно смъкнаха оповестената от тях подписка против Бубнова.
Дни по-късно Бубнова изясни за абсурда: " Предполагам, че съветският дипломат, дружно с другите посланици, е поканен в границите на нашия мейлинг лист. Абсолютно съм последовател на свободното изложение на мнението досега, в който то прекрачи границата на здравето и живота на други хора ". По мотив войната на Русия против Украйна Бубнова, която е съветска еврейка и е родена в Москва, където е приключила и висше обучение, съобщи, че е срещу експанзията.
Общо седем подадоха документи за шеф на Националната изложба. Трима не са позволени до състезанието, измежду които е и Бубнова. В надпреварата остават четири дами:
* Надежда Джакова, която завежда филиала " Софийски боеприпас – Музей за модерно изкуство " към Националната изложба.
* Светлана Куюмджиева - историк на изкуството, критик и куратор.
* Благовеста Иванова-Цоцова - критик, член на Съюза на българските художници.
* Анелия Николаева - изкуствовед, основен организатор на НХГ.
Имената на Маргарита Доровска, Пламен Петров и Ярослава Бубнова са посочени на уеб страницата на Министерството на културата като недопуснати до състезанието претенденти.
Маргарита Доровска сама показа, че не е позволена до състезанието, защото няма изкуствоведско или художествено обучение – изискване по правилник. За Петров и Бубнова формалните аргументи остават неразбираеми, макар че и двамата са изкуствоведи по обучение.
За датата и часа на осъществяване на състезанието позволените претенденти ще бъдат известени в допълнение.
Министърът на културата Мариан Бачев разяснява: „ Високият интерес демонстрира, че претендентите виждат в този конкурс опция за същинско съревнование на хрумвания и опит. Вярвам, че напълно скоро Националната изложба ще има нов заслужен и влиятелен шеф. “
Новият шеф ще има петгодишен мандат.
Националната изложба, позната от предишното като Национална художествена изложба, е най-големият живописен музей в България. Обект е от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Намира се в центъра на София. Помещава се в централния корпус и в северозападното крило на някогашния Царски замък, като употребява общ вход с Националния етнографски музей.
Притежава над 41 000 творби на живописта, скулптурата, графиката, декоративното и актуалното изкуство, най-богатата колекция от християнско изкуство по българските земи (ІV – ХІХ век), едни от най-хубавите достижения на българските майстори от Възраждането до наши дни, мостри на европейското изкуство (XV – XX в.) и неповторими произведения от Азия, Африка и Америка.
Създадена е с разпореждане на държавното управление на 24 ноември 1948 година като правоприемник на тогавашната Софийска градска художествена изложба, от която получава много от експонатите си. Настанява се в Двореца през 1952 година
През 2014 година Националният музей на българското изобразително изкуство и Националната изложба за задгранично изкуство са обединени в Национален музеен комплекс, който се назовава Национална изложба от юли 2015 година
Галерията сплотява, с изключение на Двореца на пл. „ Княз Aлександър I “ № 1 и няколко филиала - Квадрат 500, Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „ Св. Александър Невски ”, Музея на изкуството от интервала на социализма, Софийски Арсенал – Музей за модерно изкуство, както и къщите-музеи на Вера Недкова, Никола Танев, Иван Лазаров и Андрей Николов.
Конкурсът беше разгласен седмици, откакто съветската посланичка Елеонора Митрофанова отиде на разкриване на галерия в " Квадрат 500 " и беше изгонена от посетители на събитието, а абсурдът се придвижи и в Народното събрание.
Бубнова беше отпред на Националната изложба от 2018 година - първо като краткотрайно изпълняваща длъжността, а от ноември 2019 година като титуляр след извоюван конкурс. Мандатът ѝ изтече през 2024 година В навечерието на 8 март тази година в " Квадрат 500 " при откриването на изложбата " Герила гърлс: Изкуството да си непослушна " измежду гостите е и съветската посланичка Митрофанова и част от присъстващите стартират да я гонят с възгласи " Тук не е Москва ".
Клипът беше качен в обществените мрежи. Последва и петиция, инициирана от Станка Желева - художник и щерка на президента Желю Желев, както и още над 1000 души, с която се изиска директорката на галерията Ярослава Бубнова да бъде уволнена.
Към директорката бяха отправени и обвинявания в " занемареност, спор на ползи и злоупотреби със служебно състояние ", само че инциаторите по-късно смъкнаха оповестената от тях подписка против Бубнова.
Дни по-късно Бубнова изясни за абсурда: " Предполагам, че съветският дипломат, дружно с другите посланици, е поканен в границите на нашия мейлинг лист. Абсолютно съм последовател на свободното изложение на мнението досега, в който то прекрачи границата на здравето и живота на други хора ". По мотив войната на Русия против Украйна Бубнова, която е съветска еврейка и е родена в Москва, където е приключила и висше обучение, съобщи, че е срещу експанзията.
Общо седем подадоха документи за шеф на Националната изложба. Трима не са позволени до състезанието, измежду които е и Бубнова. В надпреварата остават четири дами:
* Надежда Джакова, която завежда филиала " Софийски боеприпас – Музей за модерно изкуство " към Националната изложба.
* Светлана Куюмджиева - историк на изкуството, критик и куратор.
* Благовеста Иванова-Цоцова - критик, член на Съюза на българските художници.
* Анелия Николаева - изкуствовед, основен организатор на НХГ.
Имената на Маргарита Доровска, Пламен Петров и Ярослава Бубнова са посочени на уеб страницата на Министерството на културата като недопуснати до състезанието претенденти.
Маргарита Доровска сама показа, че не е позволена до състезанието, защото няма изкуствоведско или художествено обучение – изискване по правилник. За Петров и Бубнова формалните аргументи остават неразбираеми, макар че и двамата са изкуствоведи по обучение.
За датата и часа на осъществяване на състезанието позволените претенденти ще бъдат известени в допълнение.
Министърът на културата Мариан Бачев разяснява: „ Високият интерес демонстрира, че претендентите виждат в този конкурс опция за същинско съревнование на хрумвания и опит. Вярвам, че напълно скоро Националната изложба ще има нов заслужен и влиятелен шеф. “
Новият шеф ще има петгодишен мандат.
Националната изложба, позната от предишното като Национална художествена изложба, е най-големият живописен музей в България. Обект е от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Намира се в центъра на София. Помещава се в централния корпус и в северозападното крило на някогашния Царски замък, като употребява общ вход с Националния етнографски музей.
Притежава над 41 000 творби на живописта, скулптурата, графиката, декоративното и актуалното изкуство, най-богатата колекция от християнско изкуство по българските земи (ІV – ХІХ век), едни от най-хубавите достижения на българските майстори от Възраждането до наши дни, мостри на европейското изкуство (XV – XX в.) и неповторими произведения от Азия, Африка и Америка.
Създадена е с разпореждане на държавното управление на 24 ноември 1948 година като правоприемник на тогавашната Софийска градска художествена изложба, от която получава много от експонатите си. Настанява се в Двореца през 1952 година
През 2014 година Националният музей на българското изобразително изкуство и Националната изложба за задгранично изкуство са обединени в Национален музеен комплекс, който се назовава Национална изложба от юли 2015 година
Галерията сплотява, с изключение на Двореца на пл. „ Княз Aлександър I “ № 1 и няколко филиала - Квадрат 500, Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „ Св. Александър Невски ”, Музея на изкуството от интервала на социализма, Софийски Арсенал – Музей за модерно изкуство, както и къщите-музеи на Вера Недкова, Никола Танев, Иван Лазаров и Андрей Николов.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ