Изкуството, театърът трябва да стряска своята публика, да я изненадва,

„ Изкуството, театърът би трябвало да стряска своята аудитория, да я изненадва, да й задава въпроси, които никой в никакъв случай не й е задавал, и да я повдига от там, където я е забутал животът. Да й приказваш за нематериалност.

Театърът стартира да губивсе повече. Днес, даже за множеството хора, които се занимават с него, той стартира да стои като нещо старомодно. „ Сега е друго, в този момент е шоу. “ Това чувство за нахлуване в храма, където първо би трябвало, започваме да метем, дориза да стигнем до там, че да стартираме да проповядваме, към този момент тотално се е изгубило. “



Кристина Беломорска и Иван Добчев

„ Искам моите студенти да запомнят от мен и да проповядват това, че като артист би трябвало да влизаш във всяка една роля невъоръжен, гол. Да застанеш пред монолога на Хамлет като пред безоблачен лъч и да оставаш този монолог да премине през тебкато безоблачен лъч. Това да го превърнеш в норма, във всяка една роля да влизаш по този метод - невъоръжен, гол. Да си махнал всички хватки, номера, обноски от предходните функции от предходните представления, и да влезеш в нещо ново, в нещо друго и това да бъде всяка вечер. Всяка вечер да играеш като за първи път, да се премерваш като за първи път с този безоблачен лъч. Ако можеш да отстоиш това, мисля, театърът ще има смисъл за теб.

„ Условията са ужасни. Наистина ужасни, само че бидейки ужасни, тъкмо това за мен се трансформира в едно голямо предизвикателство, което ме стимулира да потвърдя, че можем да се оправим и да създадем нещо, което никой не е очаквал. Имам възприятието, че в случай че я нямам тази мотивация и всичко е налично за мен, няма да реализираме това, което реализираме на този стадий, и няма да бъдем толкоз стимулирани. Естествено, не би трябвало да бъде нито едната, нито другата прекаленост. Трябва да има равновесие, само че тази конвенционалност ме стимулира. Това е опция човек да се обогатява културно, да търси естетически прекарвания, нематериалност и смисъл. “



Ради Стоянов

Той описа и за ръководения от проф. Георги Дюлгеров „ Майсторски клас “ в Нов български университет, от който е бил част като студент:

„ Този клас има страховит механизъм и логаритъм, открит от проф. Дюлгеров,който за извънредно малко време да ти помогне, без значение от знанията ти, от практиката ти, да разкажеш една история. И фенът, който е гледал твоя филм, да може най-малко да хване какво се е случило във кино лентата на повърхността. Като частите на този механизъм, с цел да върви, са доста елементарни: да имаш събитието в историята, да имаш случката, която води до събитието, да изградиш свят – дали конвенционален, дали органически, дали баснословен – който е достоверен.

Тоест фенът да има вяра на този свят, без значение какво се случва вътре. Едни доста елементарни неща, които с повторение, с разискване на нашите хрумвания, с гледане на филми от огромни класици, стартират работят. В този клас ние непрестанно обсъждаме всичките си хрумвания и всеки има правото да даде мнение, съвет. Повтарят се едни и същи неща, които като научиш най-после имаш опцията по-лесно, без да се спънеш доста съществено, да разкажеш една история. “

Чуйте целият диалог от ефира на Дарик в аудиофайла.