Владимир Пенев: Изкуството не трябва да дава отговори, а да задава правилните въпроси
" Изкуството не би трябвало да дава отговори, а да задава верните въпроси, с цел да търсят хората своите решения ", сподели пред Българска телеграфна агенция артистът Владимир Пенев, който през вчерашния ден вечерта още веднъж излезе на варненска сцена като Андре в постановката на Народния спектакъл „ Бащата “.
С представлението на режисьора Диана Добрева бе сложено началото на 30-о издание на Международния сценичен фестивал в крайморския град.
" Със сигурност тази роля ме натоварва по необикновен метод, тъй като е персонална като прекарване, защото е обвързвана със мемоари за близки хора ", изясни Пенев. Според него никой не може да отговори на въпроса дали старостта би трябвало безусловно да е самотна. Най-вероятно обаче, човек както се ражда в самотност, по този начин си и отива, сподели артистът. Според него няма отговор и на въпроса кое е по-мъчително - да усещаш и виждаш, че си в тежест за близките и да се чудиш по какъв начин да им окажеш помощ или даже да не си даваш сметка, че си проблем.
" В анотацията на представлението написа, че Андре е 80-годишен мъж, само че аз играя човек на моите години, " добави Пенев. Според него това е и огромната мощ на пиесата – че повдига въпроси и слага казуса, че разболяването, загубата наизуст не е присъща единствено на най-възрастните и от време на време се случва даже без човек да осъзнава.
„ Ако играех 80-годишен, може би щеше да бъде някакво клинично занятие, а не проучване на една опция, в която човек не може да откри вярното решение, тъй като то е отвън нашите правила, морал, образование, даже отвън любовта ни “, уточни артистът.
Пенев показа още, че за него най-важното е общуването сред артистите и публиката. Според него една част от нея избира да се забавлява и там завършва потребността ѝ от спектакъл, друга част обаче има нужда от съществени неща.
" Въпросът е да има многообразие и страната да основава среда театърът да възпитава, да възвишава публиката ", счита артистът. Всичко, което се прави обаче, би трябвало да бъде равнопоставено, тъй като броят на феновете никога не дефинира цената на постановката, бе безапелационен Пенев.
„ В Япония, където Народният спектакъл неотдавна взе участие в един от най-големите международни фестивали, има фамозна каменна градина, в която се знае, че откъдето и да погледнеш, виждаш 12 камъка, а те в действителност са 13. Обикаляш, гледаш, с цел да схванеш най-после, че смисълът е в съзерцанието, в търсенето, в осъзнаването, че очевидното не изпълва наличието. Същото е и с театъра “, показа артистът.
За появяването си пред варненската аудитория, пред която е дебютирал преди 40 години в ролята на Тузенбах в „ Три сестри “ на Чехов, Пенев показа, че това е едно щастливо съвпадане в неговия живот и е доста вълнуващо. Той обаче добави, че не отдава огромно значение на цифрата, която може в профил да наподобява стряскащо, само че е единствено момент и не лишава вярата му, че пред него има още доста време.
С представлението на режисьора Диана Добрева бе сложено началото на 30-о издание на Международния сценичен фестивал в крайморския град.
" Със сигурност тази роля ме натоварва по необикновен метод, тъй като е персонална като прекарване, защото е обвързвана със мемоари за близки хора ", изясни Пенев. Според него никой не може да отговори на въпроса дали старостта би трябвало безусловно да е самотна. Най-вероятно обаче, човек както се ражда в самотност, по този начин си и отива, сподели артистът. Според него няма отговор и на въпроса кое е по-мъчително - да усещаш и виждаш, че си в тежест за близките и да се чудиш по какъв начин да им окажеш помощ или даже да не си даваш сметка, че си проблем.
" В анотацията на представлението написа, че Андре е 80-годишен мъж, само че аз играя човек на моите години, " добави Пенев. Според него това е и огромната мощ на пиесата – че повдига въпроси и слага казуса, че разболяването, загубата наизуст не е присъща единствено на най-възрастните и от време на време се случва даже без човек да осъзнава.
„ Ако играех 80-годишен, може би щеше да бъде някакво клинично занятие, а не проучване на една опция, в която човек не може да откри вярното решение, тъй като то е отвън нашите правила, морал, образование, даже отвън любовта ни “, уточни артистът.
Пенев показа още, че за него най-важното е общуването сред артистите и публиката. Според него една част от нея избира да се забавлява и там завършва потребността ѝ от спектакъл, друга част обаче има нужда от съществени неща.
" Въпросът е да има многообразие и страната да основава среда театърът да възпитава, да възвишава публиката ", счита артистът. Всичко, което се прави обаче, би трябвало да бъде равнопоставено, тъй като броят на феновете никога не дефинира цената на постановката, бе безапелационен Пенев.
„ В Япония, където Народният спектакъл неотдавна взе участие в един от най-големите международни фестивали, има фамозна каменна градина, в която се знае, че откъдето и да погледнеш, виждаш 12 камъка, а те в действителност са 13. Обикаляш, гледаш, с цел да схванеш най-после, че смисълът е в съзерцанието, в търсенето, в осъзнаването, че очевидното не изпълва наличието. Същото е и с театъра “, показа артистът.
За появяването си пред варненската аудитория, пред която е дебютирал преди 40 години в ролята на Тузенбах в „ Три сестри “ на Чехов, Пенев показа, че това е едно щастливо съвпадане в неговия живот и е доста вълнуващо. Той обаче добави, че не отдава огромно значение на цифрата, която може в профил да наподобява стряскащо, само че е единствено момент и не лишава вярата му, че пред него има още доста време.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ