Изкуството и до днес се смята за един от най-големите

Изкуството и до през днешния ден се счита за един от най-големите блага на човечеството. Макар и да е мъчно да вникнем в концепцията на модерното такова, не и без някаква тенденция, умерено можем да открием, че хора като Банкси трансформираха усещанията за него. Всяка една картина може да опише история за предишното, да ни показа вълненията на едно общество, да ни срещне с създателя и метода му на изложение, даже да разсъни редица конспирации.

Ако се загледате малко по-подробно в картината „ Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител “, може да откриете, че художникът се е подписал на едно доста нетрадиционно място – тъкмо до дребната локвичка кръв. Ако се чудите за какво го е направил, тогава дано проследим малко по-сериозно историята на Микеланджело да Караваджо. Роден е на 29 септември 1571 година в Милано, татко му Фермо работи като домакински админ и архитект-декоратор за маркиза на Караваджо – градче на към 35 километра от Милано.

Семейството му се мести в същия град през 1576 година, с цел да избяга от върлуващата чума по това време. През 1577 година татко му и дядо му умират в един и същи ден. Не е ясно къде тъкмо е израснал младият Микеланджело, само че още тогава демонстрира забавни влечения и занимания към изкуството. Майка му умира през 1584 година, тъкмо когато младият художник стартира да взима уроци от Симоне Петерцано. Това обаче е единствено началото в един дълъг креативен живот, тъй като в най-ранна възраст съумява да улови майсторството и на други художници, в това число и самият Леонардо да Винчи. Има единствено един огромен проблем, около любовта към изкуството, Микеланджело да Караваджо е извънреден агресор и във всеки един миг ще показва своята буйна кръв. При идването си в Рим съумява да се сбие с представител на властта, въпреки и да разполага само и единствено с дребни пари в джоба си и облеклата на гърба си, той скоро ще бъде един от любимците на папа Климент VII за  изобразяването на плодове и цветя.

И до момента в който творчеството е във напредък, Караваджо може да се счита за един от огромните хулигани в Рим. Художникът можел да прекара много време в студиото си и по-късно да се шляе към месец-два с меча си, следван единствено от прислужникът си. Често върви от съд в съд, заплаща санкции и е подготвен постоянно да влезе в дуел, единствено тъй като някой го е обидил. През 1606 година убива млад мъж, съгласно историците случаят е станал по нехайство, само че Карваджо е заставен да избяга от Рим, тъй като не желае да бъде наказан на гибел – присъдата за осъществяването на ликвидиране. Интересен факт е, че множеството му произведения се продават за жълти стотинки, въпреки и в тях да стои бъдещето на една цяла просвета. Използва перото си, с цел да внесе религиозните претекстове непосредствено в реализма, като по този метод печели вниманието на аудиторията.

Една такава е „ Покаяната Магдалена “, изобразена единствено мигове, откакто се отхвърля от остарелия си живот на кортизанка, въпреки и в нито един набожен списък да не участва информация или доказателство за сходни практики. Славата му идва, когато би трябвало да нарисува параклиса Контарели. Някога той е ръководен от френския кардинал Матийо Коинтерел, който има проекти за реставрирането му, само че умира през 1585 година Преди да почине, оставя указания по какъв начин да бъде реставриран и какви картини желае да има вътре. По това време Рим не желае да бъде залят от френски поклонници и затова избира да наеме някои италиански художници, ето за какво префектът на Фабрика търси помощ от кардинал Франческо Мария Дел Монте, същият вика своя персонален художник в лицето на Караваджо, който би трябвало да изрисува две платна на двете стени на дребния параклис. Едната картина се назовава „ Викът на Свети Матей “, до момента в който другата е „ Мъченичеството на Свети Матей “.

Давид с главата на Голиат

Двете се окачат през юли 1600 година и се счита, че от този миг нататък, художникът към този момент не мизерства, а се радва на разточителен живот, тъй като поръчките идвали една след друга. През 1602 година слага и третата картина „ Вдъхновението на Свети Матей “. Това, което го прави специфичен в това изкуство е, че преди да стартира да твори, той обръща доста внимание на светлината и метода, по който се осветява самия параклис. Едва по-късно стартира да скицира, като взима поради придвижването на светлината и метода, по който фенът ще съзерцава неговото творчество. Днес тъкмо тези картини са считани и за едни от най-хубавите, както и атракция за въпросния параклис.

Открива и един нов и доста по-различен жанр за обрисуване на религията. Избира нападателните, грозните и по-жестоки сражения, които включват даже гибелта. Една от картините му „ Залавянето на Исус “, рисувана през 1602 година е открита едвам при започване на 90-те години в Ирландия, откакто повече от два века не може да бъде разпозната като негово творчество. Защо е толкоз мъчно? Караваджо в никакъв случай не се подписва, има единствено една картина, която носи неговото име. След като декларирахме, че първото самопризнание идва през 1600-1606 година в Рим, тогава мнозина му дават купата „ Най-добрият художник “, само че през 1606 година, правилен на своите практики, създателят към този момент е натрупал доста съществено досие. Говори се за битката през 1590-1592 година, за която също се счита, че има смъртен случай, само че не е доказан. На 28 ноември 1600 година той живее под патронажа на кардинал Дел Монте, само че го търси едвам откакто има физическа кавга с благородника Гироламо Стампа да Мотепулчиано –  също другар на кардинала.

Легендата споделя, че Микеланджело го е налагал с дървена сопа, като не спестявал никакви похвали. Обиден и наскърбен от това посрещане, Гироламо незабавно се оплаква на управляващите. По-лошото е, че не е финален, Караваджо постоянно раздавал правораздаване, до момента в който най-сетне не е хвърлен в пандиза Тор ди Нона. Освобождават го през 1601 година и след дълга пауза от изобразителното изкуство, стартира да прави идващите си шедьоври, единствено 2 години по-късно още веднъж е задържан, откакто клюки собствен сътрудник – Джовани Бальоне. Истината е, че Караваджо не е бил единствен в писането на обидни поеми, само че пък неговите се оказали най-хубави, по тази причина поема цялата виновност. Малко след следващата затворническа присъда, френският дипломат се намесва и понижава наказването на домакински арест.

Единствената картина, на която художникът се подписва

Между май и октомври 1604 година още веднъж е упрекнат за притежаването на незаконно оръжие, за засегнатост на градските пазачи, а обвиняване повдига и един от келнерите на римска таверна, който получил артишок в лицето си. През 1605 година бяга за към три седмици в Генуа, откакто се изправя против съперника си в любовните трепети – Мариано Паскулоне ди Акумоли – нотариус, който не е очаквал, че човек на изкуството може да се бие толкоз гневно. Веднъж откакто е набит, Марионо незабавно споделя, че има тежко пострадване на главата. Патроните на създателя незабавно се намесват, с цел да потулят случая. При завръщането си, неговата хазяйка го съди за това, че не е плащал наем, а той я замеря с камъни и чупи прозореца ѝ през нощта, затова още веднъж е арестуван.

През ноември влиза в болница с прободна рана, само че декларира, че се е наранил самичък, тъй като паднал на меча си. Последната капка е спречкването с Ранусио Томасони, локален мафиозо от заможно семейство, с който двамата не се обичат въобще. След доста спречквания, двамата влизат в двубой, който не приключва толкоз добре за Томасони, мъжът умира по-късно от раните си. Никой не знае каква е била повода – задължения, ревнивост към една съответна римска продажница, която се появява на платната на Караваджо или даже с политически пристрастености, тъй като съперникът е имал мощно изразена испанска принадлежност.

Убийството се оказва последната капка и този път фамилията на жертвата се задейства. Нито един от патроните не може да помогне, мъжът е наказан на гибел посредством обезглавяване, дадена е премия за главата му и в случай че някой го види и убие, той няма да бъде преследван от закона за осъществяването на това дело. По тази причина доста от картините след издадената присъда стартират да включват момента с обезглавяването. Като множеството са нарисувани в Неапол, Малта и Сицилия. Точно тук се ражда и най-великата му картина, като за мнозина тя е една от най-важните за западната просвета.

По размери е и една от най-големите – 3.7 метра на широчина и към 5.2 метра на дължина. Ето тук идва и един доста забавен и любопитен факт. Подписът е видян доста по-късно. Едва през 50-те години на предишния век, когато реставраторите се пробват да върнат остарелия искра, виждат, че в дребното леке кръв участва и подписа на художника, като през днешния ден е емфатичен,  с цел да може повече хора да го видят. В дребната локвичка кръв участва следното: „ Аз, Караваджо, направих това “ в опит да признае едно от двете си закононарушения, като се счита, че е това от 1606 година, въпреки и да не е несъмнено, тъй като досието му е в действителност извънредно богато. Докато е в заточение, непрекъснато сменя местоположението си, тъй като е преследван от хората, които желаят да вземат премията за най-скъпата глава – неговата лична.

Така и не съумява да получи амнистия от папата, въпреки и да има огромни очаквания. В следствие умира от тресчица в Порто Ерколе. Едва през  2010 година при анализ  на костите излиза наяве, че художникът е починал от оловно натравяне – по това време боите били с високо наличие на тъкмо този метал. Кой би подозирал, че един от най-агресивните художници ще стане жертва на четката, а не на перото?

Снимки: Wikipedia