Наш ред е. Зорница София, която с филмите си разказва историите на жените, които вдъхновяват
Изкуството е в кръвта ѝ. Затова биографията ѝ е многообразна. Най-известна обаче е с работата си на режисьор. С филмите си най-често тя споделя за непоказаните лица на дамите. Така е и с последния ѝ филм " Майка ", който завоюва първа премия на кинофестивала във Вуковар.
Като дете всеки фамилен празник за нея значи нов сюжет за зрелище. От дребна се занимава с изкуства, само че едвам на 29 години намира своя път – режисурата. Сега тя е и сценарист, и продуцент, а от време на време и художник и желае да споделя историите на дамите.
Тя е Зорница София Попганчева или по-позната единствено като Зорница София. В събота филмът ѝ " Майка " завоюва премията за пълнометражен игрален филм на кинофестивала във Вуковар, Хърватия .
В основните функции във кино лентата влизат Дария Симеонова , Леон Лучев и Дария Димитрова .
Филмът споделя историята жена, която не може да има деца, само че намира метод да бъде " майка " за доста деца в Африка и в България. Той е въодушевен от историята на театралната режисьорка Елена Панайотова .
Тя е създател на " Лятна театрална академия за деца в риск " в Широка лъка и интернационалната стратегия " Артисти за деца " в Кения.
Попганчева се среща с нея преди повече от 15 години. Тя я включва в един от по-ранните си филми - " Модус вивенди " (начин на живот, лат.) , в който споделя за хората, създали нетрадиционни избори в живота си.
Години по-късно тя желае да направи нов филм, в който да наблюдава развиването на тези хора, само че в последна сметка взема решение, че историята на Елена Панайотова заслужава да бъде разказана настрана.
" Изобщо не мислех, че върша филм за майчинството, по-скоро потеглих с концепцията по какъв начин един човек трансформира контузията си в успех с гений, твърдоглавие и отдаденост в работата ", споделя тя за Impressio.
В началото заради липса на средства екипът обмисля дали да не снима сцените, които би трябвало да са в Кения , в квартал " Факултета " в София.
" Слава Богу, че не го направихме! ", споделя тя и споделя, че след първите получени пари от Националния кино център отпътува за африканската страна. Първоначалната концепция е филмът да се снима в Кисуму - мястото, където е работила Попйорданова, само че то се оказва неуместно поради проливните дъждове.
Режисьорката обаче има и друга концепция. При първото си пътешестване до Найроби тя открива, че има туристически уеб сайтове, в които се оферират туристически обиколки на тамошното гето - Кибера .
Задължителните спирки на тура са две - сиропиталище и място за фотоси със сирачета. В последна сметка, въпреки и по друг път, тя попада на същото сиропиталище, където е сниман и филмът.
" За мен това беше най-вдъхновяващият снимачен развой - основно поради децата, които се отвориха към нас ", споделя тя.
За Зорница София изкуството е мощен генератор на смяна и с кино лентата си се надява даже малко да е съумяла да промени живота на децата в гетото. По време на премиерата на кино лентата две от тях даже пътуват до Варна.
" Ако не имах вяра, че с работата си можем да вършим света по-добро място, несъмнено щях да влагам старания в нещо друго ", споделя тя.
Още от дребна тя се насочва към изкуството. Нито един фамилен празник не минава без направен от нея сюжет за уместно зрелище.
Тя приключва живопис в Националната художествена Академия, специализира в Ню Йорк , а след това приключва и постановка в НАТФИЗ . Има редица изложения по целия свят с видео арт съоръжения, пърформанси и живопис.
Първият ѝ игрален филм е " Мила от Марс " и въпреки че той е единствено дипломен план, печели няколко награди.
Във филмите ѝ постоянно в центъра застава мощната жена и въпреки изборът да наподобява умишлен, тя споделя, че просто споделя историите, които я вълнуват. Според нея във филмовото изкуство до момента историите на дамите са незаслужено по-малко от тези на мъжете, а тези разказани от женска позиция - даже още по-малко.
" Наш ред е, на жените-режисьори, да запълним тази бездна с нашите истории, които не са още разказани. Ето даже ми е мъчно да кажа " режисьорки ", тъй като не е признато и някак не звучи съществено ", споделя тя за " Жената Днес ".
Освен " Майка " различен подобен неин филм е " Воевода " , в който се споделя за живота на българската хайдутка Румена челник.
Режисьорката към този момент работи и по нов план. Името му е " Три кг благополучие " и в него още веднъж се споделя за неконвенционална форма на родителство. Остава да забележим дали и в него Зорница София ще заложи на персонажа на дамата, която със силата си трансформира света към себе си.
Като дете всеки фамилен празник за нея значи нов сюжет за зрелище. От дребна се занимава с изкуства, само че едвам на 29 години намира своя път – режисурата. Сега тя е и сценарист, и продуцент, а от време на време и художник и желае да споделя историите на дамите.
Тя е Зорница София Попганчева или по-позната единствено като Зорница София. В събота филмът ѝ " Майка " завоюва премията за пълнометражен игрален филм на кинофестивала във Вуковар, Хърватия .
В основните функции във кино лентата влизат Дария Симеонова , Леон Лучев и Дария Димитрова .
Филмът споделя историята жена, която не може да има деца, само че намира метод да бъде " майка " за доста деца в Африка и в България. Той е въодушевен от историята на театралната режисьорка Елена Панайотова .
Тя е създател на " Лятна театрална академия за деца в риск " в Широка лъка и интернационалната стратегия " Артисти за деца " в Кения.
Попганчева се среща с нея преди повече от 15 години. Тя я включва в един от по-ранните си филми - " Модус вивенди " (начин на живот, лат.) , в който споделя за хората, създали нетрадиционни избори в живота си.
Години по-късно тя желае да направи нов филм, в който да наблюдава развиването на тези хора, само че в последна сметка взема решение, че историята на Елена Панайотова заслужава да бъде разказана настрана.
" Изобщо не мислех, че върша филм за майчинството, по-скоро потеглих с концепцията по какъв начин един човек трансформира контузията си в успех с гений, твърдоглавие и отдаденост в работата ", споделя тя за Impressio.
В началото заради липса на средства екипът обмисля дали да не снима сцените, които би трябвало да са в Кения , в квартал " Факултета " в София.
" Слава Богу, че не го направихме! ", споделя тя и споделя, че след първите получени пари от Националния кино център отпътува за африканската страна. Първоначалната концепция е филмът да се снима в Кисуму - мястото, където е работила Попйорданова, само че то се оказва неуместно поради проливните дъждове.
Режисьорката обаче има и друга концепция. При първото си пътешестване до Найроби тя открива, че има туристически уеб сайтове, в които се оферират туристически обиколки на тамошното гето - Кибера .
Задължителните спирки на тура са две - сиропиталище и място за фотоси със сирачета. В последна сметка, въпреки и по друг път, тя попада на същото сиропиталище, където е сниман и филмът.
" За мен това беше най-вдъхновяващият снимачен развой - основно поради децата, които се отвориха към нас ", споделя тя.
За Зорница София изкуството е мощен генератор на смяна и с кино лентата си се надява даже малко да е съумяла да промени живота на децата в гетото. По време на премиерата на кино лентата две от тях даже пътуват до Варна.
" Ако не имах вяра, че с работата си можем да вършим света по-добро място, несъмнено щях да влагам старания в нещо друго ", споделя тя.
Още от дребна тя се насочва към изкуството. Нито един фамилен празник не минава без направен от нея сюжет за уместно зрелище.
Тя приключва живопис в Националната художествена Академия, специализира в Ню Йорк , а след това приключва и постановка в НАТФИЗ . Има редица изложения по целия свят с видео арт съоръжения, пърформанси и живопис.
Първият ѝ игрален филм е " Мила от Марс " и въпреки че той е единствено дипломен план, печели няколко награди.
Във филмите ѝ постоянно в центъра застава мощната жена и въпреки изборът да наподобява умишлен, тя споделя, че просто споделя историите, които я вълнуват. Според нея във филмовото изкуство до момента историите на дамите са незаслужено по-малко от тези на мъжете, а тези разказани от женска позиция - даже още по-малко.
" Наш ред е, на жените-режисьори, да запълним тази бездна с нашите истории, които не са още разказани. Ето даже ми е мъчно да кажа " режисьорки ", тъй като не е признато и някак не звучи съществено ", споделя тя за " Жената Днес ".
Освен " Майка " различен подобен неин филм е " Воевода " , в който се споделя за живота на българската хайдутка Румена челник.
Режисьорката към този момент работи и по нов план. Името му е " Три кг благополучие " и в него още веднъж се споделя за неконвенционална форма на родителство. Остава да забележим дали и в него Зорница София ще заложи на персонажа на дамата, която със силата си трансформира света към себе си.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ




