Изкуственият интелект вече не е тема за бъдещето, а новата

Изкуственият разсъдък към този момент не е тематика за бъдещето, а новата среда, в която бизнесът взема решения, влага, ръководи риск и построява конкурентоспособност. Именно към тази теза мина полемиката по време на конференцията „ Заедно в новата бизнес действителност: ПредизвикAI специалиста “, проведена от Enterprise Europe Network България и Българската стопанска камара в София.

Форумът очерта един все по-ясен европейски въпрос: по какъв начин стопанските системи да употребяват капацитета на изкуствения разсъдък за продуктивност и напредък, без да изгубят надзор върху сигурността, отговорността и човешката преценка.

Още в откриващото си изявление ръководителят на Българската стопанска камара Добри Митрев зададе рамката на диалога.

„ Изкуственият разсъдък не е просто технология, а нова бизнес среда, в която всички към този момент живеем “, съобщи той и акцентира, че дигитализацията, ИИ и киберсигурността към този момент трансформират метода, по който фирмите ръководят процесите си, проучват данни, поддържат връзка с клиенти и вземат решения. По думите му новата среда не пита дали фирмите са подготвени, а към този момент слага своите условия.

Митрев сложи акцент върху двойствения резултат на технологията. От една страна, изкуственият разсъдък може да форсира икономическия напредък, да отвори нови пазари и да увеличи конкурентоспособността. От друга – слага въпроси, които бизнесът към момента не е решил дефинитивно: кой носи отговорност за решения, подкрепени от логаритми, по какъв начин се пази сензитивната информация и по какъв начин несъразмерни разноски и трудност.

Киберсигурността към този момент не може да бъде оставена единствено на софтуерните отдели

„ Киберсигурността към този момент не е въпрос единствено на IT отделите. Тя е част от устойчивостта и цялостното ръководство на всяка компания “, предизвести ръководителят на БСК, като акцентира, че един пробив може да значи спиране на производството, загуба на доверие и директни финансови вреди.

В края на изявлението си той формулира и един от главните заключения на форума: „ Изкуственият разсъдък може да бъде мощен съдружник, само че посоката би трябвало да бъде задавана от хората “.

Държавата желае да бъде ускорител, а не наблюдаващ

Подобна линия разви и министърът на нововъведенията и цифровата промяна Иван Василев, който сложи ИИ в центъра на икономическата политика.

„ Технологиите и изкуственият разсъдък би трябвало да се трансфорат в мотор за интензивен стопански напредък и рационализация на държавната администрация “, съобщи министърът.

Според него новото министерство има две стратегически цели – интензивен напредък посредством артикули и услуги с висока добавена стойност и промяна на страната посредством технологии и изкуствен интелект.

Василев очерта модел, в който България развива стопанска система, основана на нововъведения, роботика, дронове и ИИ, а страната не остава „ въздържан наблюдаващ “, а се трансформира в деен ускорител на процеса.

„ Технологията е средство да реализираме повече с по-малко “, сподели министърът и аргументира нуждата ИИ да бъде употребен за ускорение на административните услуги и понижаване на тежестта за жителите и бизнеса.

Той сложи и по-широк публичен въпрос: „ Готови ли сме като хора, бизнес и общество за това, което следва? “

Според него технологията няма да направи хората непотребни, а ще изисква преосмисляне на процесите, компетенциите и пазарите. Подготовката за тази промяна съгласно министъра би трябвало да бъде общ план сред страната, бизнеса и експертната общественост.

Брюксел сменя тона: от регулации към конкурентоспособност

Ако първите години на европейската политика към технологиите бяха доминирани от регулации, през днешния ден акцентът последователно се измества към конкурентоспособността.

Това беше централното обръщение на ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова.

„ Опростяването на европейските регулации и намаляването на административната тежест за бизнеса са измежду главните цели на Европейската комисия “, съобщи тя.

Чобанова изясни, че Европейската комисия работи по по-гъвкава регулаторна рамка, по-подходяща за опциите на дребните компании. Сред инструментите тя уточни така наречен „ 28-и режим “, който би трябвало да улесни трансграничната активност на фирмите в Европейски Съюз.

По отношение на изкуствения разсъдък тя акцентира, че постигнатото европейско съглашение би трябвало да даде повече предвидимост за бизнеса, в това число посредством по-дълги периоди за използване на разпоредбите за високорисковите AI системи. Предвидени са и промени в GDPR, Акта за данните и NIS2, тъй че да се понижат припокриващите се условия и административните разноски.

Голямата алтернатива: по какъв начин Европа да не остане единствено регулатор

Извън институционалните позиции форумът очерта и по-дълбокия спор – за какво Европа изостава в световната конкуренция за изкуствен интелект.

Днес водачеството е съсредоточено главно в Съединени американски щати и Китай – с помощта на достъп до капитал, големи масиви от данни, мощна изчислителна инфраструктура и по-бърз цикъл сред научните разработки и бизнеса.

Европа остава мощна в индустриалните приложения, научните проучвания и регулаторната рамка, само че изостава при мащабирането на софтуерни компании, достъпа до рисков капитал и построяването на световни AI платформи.

България се намира още по-назад във веригата – със относително добър човешки капитал и разрастваща се софтуерна екосистема, само че с стеснен вътрешен пазар, ниска активност на научно-развойните вложения и дефицит на индустриално внедряване.

Именно по тази причина едно от най-конкретните послания на форума беше капиталовото – оповестените близо 210 млн. евро за новаторски компании в области като микроелектроника и изкуствен интелект бяха показани като късмет страната да премине от позиция на консуматор към основател на технологии.

Възможностите са огромни. Рисковете също

В полемиките участниците обрисуваха четири огромни благоприятни условия: растеж на продуктивността, автоматизация, цифровизация на обществените услуги и интернационална съгласуваност посредством европейските мрежи за поддръжка на бизнеса.

Но наред с тях бяха откроени и четири систематични риска: ескалация на киберзаплахите посредством ИИ; компрометиране на чувствителни корпоративни данни; неразбираема юридическа отговорност при алгоритмични решения; ерозия на човешката преценка и прекалено доверие в автоматизираните системи..

Проф. Илин Савов сложи акцент върху предварителната защита против киберрисковете, а юристът Георги Христов предизвести, че несъразмерната регулация може да се трансформира в стопански минус за Европа. Футуролози и икономисти като доцент доктор Мариана Тодорова и Мартин Дановски подчертаваха върху риска софтуерната успеваемост да стартира да измества сериозното мислене.

Голямата алтернатива: по какъв начин Европа да не остане единствено регулатор

Извън институционалните позиции форумът очерта и по-дълбокия спор – дали Европа не изостава в световната конкуренция за изкуствен интелект.

Днес водачеството е съсредоточено главно в Съединени американски щати и Китай – с помощта на достъп до капитал, големи масиви от данни, мощна изчислителна инфраструктура и по-бърз цикъл сред научните разработки и бизнеса.

Европа остава мощна в индустриалните приложения, научните проучвания и регулаторната рамка, само че изостава при мащабирането на софтуерни компании, достъпа до рисков капитал и построяването на световни AI платформи.

България се намира още по-назад във веригата – със относително добър човешки капитал и разрастваща се софтуерна екосистема, само че с стеснен вътрешен пазар, ниска активност на научно-развойните вложения и дефицит на индустриално внедряване.

Именно по тази причина едно от най-конкретните послания на форума беше капиталовото – оповестените близо 210 млн. евро за новаторски компании в области като микроелектроника и изкуствен интелект бяха показани като късмет страната да премине от позиция на консуматор към основател на технологии.

Финалният извод от форума беше, че въпросът към този момент не е дали изкуственият разсъдък ще промени стопанската система. Въпросът е дали Европа и България ще съумеят да трансфорат регулациите, вложенията и човешкия капитал в задоволително бърз механизъм за акомодация.