AI – не е бъдеще, а настояще: Омбудсманът подкрепя изкуствен интелект в образованието, но с правила
Изкуственият разсъдък към този момент не е бъдеще, а настояще, което бързо трансформира метода, по който работят институциите, стопанската система и образованието. От автоматизирани системи до цифрови асистенти в класната стая, технологиите навлизат все по-дълбоко в всекидневието и слагат нови въпроси за ролята на индивида, знанието и отговорността в този развой.
Именно в този подтекст тематиката за въвеждането на изкуствения разсъдък в учебните заведения придобива особена тежест и публично значение
Омбудсманът Велислава Делчева поддържа плана на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №5 от 2015 година за общообразователната подготовка, с който министерството на образованието предлага публично консолидиране на изкуствения разсъдък и цифровата просветеност в образованието от III до XII клас.
В мнението си до служебния министър проф. Сергей Игнатов омбудсманът акцентира, че препоръчаните промени са навременна и нужна стъпка към модернизиране на българското обучение в изискванията на бързото нахлуване на новите технологии във всички публични сфери.
Според Делчева изкуственият разсъдък може да бъде скъп асистент в образователния развой, в изследователските и креативните действия на учениците, както и инструмент за осъвременяване на просветителната среда и възстановяване на противоположната връзка сред учители и възпитаници. В същото време тя акцентира, че технологиите не би трябвало да заместват познавателния развой, а да го подкрепят.
Според омбудсмана сполучливото въвеждане на изкуствения разсъдък в образованието зависи от това той да бъде употребен като навигатор към знанието, а не като негов сурогат.
В мнението си Делчева подчертава върху нуждата учениците да развиват сериозно мислене, умения за инспекция на обстоятелствата, различаване на дезинформация и алгоритмични пристрастия, както и етична отговорност при потреблението на изкуствен интелект. Отбелязва се и новата роля на учителя освен като източник на познания, а и като наставник и навигатор в цифровата среда.
Велислава Делчева обръща внимание и на рисковете, които би трябвало да вземат поради при въвеждането на промяната
Сред тях са опцията за задълбочаване на цифровото неравноправие сред учебните заведения и районите, нуждата от качествено образование и поддръжка за учителите, отбраната на персоналните данни на учениците, рискът от плагиатство и несъразмерна взаимозависимост от технологии, неналичието на ясни механизми за оценяване на новите компетентности и потребността от задоволителна техническа инфраструктура.
В мнението си омбудсманът показва още, че планът в огромна степен подхожда на Насоките на ЮНЕСКО за генеративен изкуствен интелект в образованието и на европейските правила по Регламент (ЕС) 2024/1689 за изкуствения разсъдък, който дефинира образованието като високорискова сфера.
Делчева предлага на просветителното министерство да обмисли основаването на лист със сертифицирани и безвредни принадлежности с изкуствен интелект за потребление в учебните заведения, както и спомагателни правила за отбрана на децата, бистрота и човешки надзор при потреблението на технологии в образователния развой.
Специален акцент тя слага и върху нуждата от повсеместен метод към психологичното здраве в учебно заведение, в това число посредством стратегии за социално-емоционално учене, които да подкрепят акомодацията на децата към бързо изменящата се цифрова среда.
Източник: МОН, омбудсман на Р. България
Още вести четете в: България За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News