Защо е опасно използването на изкуствения интелект?
Изкуственият разсъдък към този момент е на всички места към нас. Ползваме го при основаване на наличие, в рекламата, съвсем на всички места. Колко интелигентен обаче е АI, може ли да ни подведе и до каква степен би трябвало да му се доверяваме безусловно?
Вярвате или не, в модерния свят евентуално няма човек, който да не употребява услугите на изкуствения разсъдък всекидневно. Той ни улеснява, когато сме претрупани или ни липсва време, като бързо намира данни, проучва ги и ги систематизира. Помага ни даже когато не си даваме сметка, че работим точно с изкуствен интелект.
Обретен Обретенов, специалист по киберсигурност: " На всеки му се е случвало, когато написа текст в самия смарт телефон да му излизат оферти горе каква дума да употребява. Изкуственият разсъдък не е някакъв електронен мозък, който знае всичко, а тъкмо това, само че в доста по-големи мащаби и доста по-добро. "
Изкуственият разсъдък основава системи и модели, способни да извършват задания. Той се самообучава стотици пъти по-бързо от индивида, ползвайки информацията, която е свободно налична в интернет. Според специалистите обаче, тази среда към този момент е цялостна с неточности.
Обретен Обретенов, специалист по киберсигурност: " Голяма част от наличието, което се изкарва онлайн, действително е генерирано от изкуствен интелект. Тези неща, когато се вкарват назад в подготвителния модел на изкуствения разсъдък се случва по този начин, че замърсяват тази проба и наличието, което генерира по-късно е такова, че съдържа доста повече грешки и е доста по-неточно единствено по себе си. "
И по този начин се стига до циничен кръг - колкото повече непроверено наличие публикуваме в интернет, основано с изкуствен интелект, с толкоз повече неверни данни работи той. И защото в програмата му е заложено постоянно да спомага на индивида, той е податлив да ни сервира по този начин наречените халюцинации като тествани обстоятелства.
Маргарита Пешева, медиен специалист: " Когато един ChatGPT или изобщо изкуствен интелект се тренира с информация основана от изкуствен интелект се стига до така наречен “дигитално блудничество ”, когато самият изкуствен интелект стартира да оглупява. "
За да не се случва това изкуственият разсъдък се нуждае от база данни, основани от индивида. Те обаче се натрупат постепенно и костват скъпо. Затова основателите на изкуствен интелект се нуждаят от подготвени осведомителни или научни масиви, които не са свободно налични в интернет.
Обретен Обретенов, специалист по киберсигурност: " Хората, които сортират материал за подготовка на тези модели, имат апетити към огромните издателства, към огромните новинарски канали… и има диалози на тематика какво и на каква цена може да се даде на моделите за подготовка и за образование. Когато му се посочат данни, които са тествани и са основани от действителни хора, които фактически носят качествена информация, моделите се почистват. "
Изводът е, че не би трябвало да се доверяваме сляпо на изкуствения разсъдък и постоянно да ревизираме какво ни е поднесъл. Защото колкото и неща да знае, не може да имитира сериозното мислене на индивида. Засега!
Вярвате или не, в модерния свят евентуално няма човек, който да не употребява услугите на изкуствения разсъдък всекидневно. Той ни улеснява, когато сме претрупани или ни липсва време, като бързо намира данни, проучва ги и ги систематизира. Помага ни даже когато не си даваме сметка, че работим точно с изкуствен интелект.
Обретен Обретенов, специалист по киберсигурност: " На всеки му се е случвало, когато написа текст в самия смарт телефон да му излизат оферти горе каква дума да употребява. Изкуственият разсъдък не е някакъв електронен мозък, който знае всичко, а тъкмо това, само че в доста по-големи мащаби и доста по-добро. "
Изкуственият разсъдък основава системи и модели, способни да извършват задания. Той се самообучава стотици пъти по-бързо от индивида, ползвайки информацията, която е свободно налична в интернет. Според специалистите обаче, тази среда към този момент е цялостна с неточности.
Обретен Обретенов, специалист по киберсигурност: " Голяма част от наличието, което се изкарва онлайн, действително е генерирано от изкуствен интелект. Тези неща, когато се вкарват назад в подготвителния модел на изкуствения разсъдък се случва по този начин, че замърсяват тази проба и наличието, което генерира по-късно е такова, че съдържа доста повече грешки и е доста по-неточно единствено по себе си. "
И по този начин се стига до циничен кръг - колкото повече непроверено наличие публикуваме в интернет, основано с изкуствен интелект, с толкоз повече неверни данни работи той. И защото в програмата му е заложено постоянно да спомага на индивида, той е податлив да ни сервира по този начин наречените халюцинации като тествани обстоятелства.
Маргарита Пешева, медиен специалист: " Когато един ChatGPT или изобщо изкуствен интелект се тренира с информация основана от изкуствен интелект се стига до така наречен “дигитално блудничество ”, когато самият изкуствен интелект стартира да оглупява. "
За да не се случва това изкуственият разсъдък се нуждае от база данни, основани от индивида. Те обаче се натрупат постепенно и костват скъпо. Затова основателите на изкуствен интелект се нуждаят от подготвени осведомителни или научни масиви, които не са свободно налични в интернет.
Обретен Обретенов, специалист по киберсигурност: " Хората, които сортират материал за подготовка на тези модели, имат апетити към огромните издателства, към огромните новинарски канали… и има диалози на тематика какво и на каква цена може да се даде на моделите за подготовка и за образование. Когато му се посочат данни, които са тествани и са основани от действителни хора, които фактически носят качествена информация, моделите се почистват. "
Изводът е, че не би трябвало да се доверяваме сляпо на изкуствения разсъдък и постоянно да ревизираме какво ни е поднесъл. Защото колкото и неща да знае, не може да имитира сериозното мислене на индивида. Засега!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ