Изкуственият интелект се проваля в първичната диагностика при над 80% от случаите
Изкуственият разсъдък се проваля в първичната диагностика при над 80% от случаите, демонстрира изследване. Това оповестява Euronews, представен от специализароното издание. Оказва се, че системите с изкуствен интелект се оправят добре при слагане на дефинитивна диагноза, когато разполагат с цялостна информация, само че срещат съществени усложнения в началните стадии на диагностичния развой, когато данните са лимитирани, демонстрира ново проучване.
„ Тези системи са доста положителни в това да назоват крайна диагноза, когато информацията е цялостна, само че изпитват усложнения при започване на случая, когато наличните данни са нищожни “, показва един от откривателите.
Анализът демонстрира, че всички изследвани AI системи не съумяват да предложат съответна диференциална диагноза в над 80% от случаите. Това е основен стадий в здравната процедура, при който лекарите преглеждат разнообразни вероятни болести въз основа на признаците.
При слагане на дефинитивна диагноза резултатите са доста по-добри – успеваемостта варира сред към 60% и над 90% според от съответната система.
Повечето от тези решения демонстрират по-висока акуратност, когато към текстовата информация се прибавят лабораторни резултати и образни проучвания.
Сред най-добре представящите се системи са група, включваща Grok 4, GPT-5, GPT-4.5, Claude 4.5 Opus, Gemini 3.0 Flash и Gemini 3.0 Pro.
Въпреки подобренията в по-новите версии и напредъка при решенията, усъвършенствани за логическо размишление, откривателите акцентират, че наличните все още системи с изкуствен интелект към момента не доближават равнището, належащо за безвредно приложение в клиничната процедура.
„ Резултатите ни удостоверяват, че потреблението на изкуствен интелект в опазването на здравето изисква наложително присъединяване на човек и доста непоколебим надзор “, декларира откривателят Сучи.
Същото мнение показва и доктор Сусана Мансо Гарсия от Испанското сдружение по фамилна и общностна медицина, която не е взела участие в изследването.
„ Самото проучване акцентира, че тези технологии не трябва да се употребяват за взимане на клинични решения без контрол. Въпреки че изкуственият разсъдък е обещаващ инструмент, клиничната преценка на лекаря остава незаменима “, показва тя.
„ Препоръката към обществото е да употребява тези технологии с нараснало внимание и при здравословни проблеми постоянно да се съветва със експерт “, добавя специалистът.
фотография: Pixabay
„ Тези системи са доста положителни в това да назоват крайна диагноза, когато информацията е цялостна, само че изпитват усложнения при започване на случая, когато наличните данни са нищожни “, показва един от откривателите.
Анализът демонстрира, че всички изследвани AI системи не съумяват да предложат съответна диференциална диагноза в над 80% от случаите. Това е основен стадий в здравната процедура, при който лекарите преглеждат разнообразни вероятни болести въз основа на признаците.
При слагане на дефинитивна диагноза резултатите са доста по-добри – успеваемостта варира сред към 60% и над 90% според от съответната система.
Повечето от тези решения демонстрират по-висока акуратност, когато към текстовата информация се прибавят лабораторни резултати и образни проучвания.
Сред най-добре представящите се системи са група, включваща Grok 4, GPT-5, GPT-4.5, Claude 4.5 Opus, Gemini 3.0 Flash и Gemini 3.0 Pro.
Въпреки подобренията в по-новите версии и напредъка при решенията, усъвършенствани за логическо размишление, откривателите акцентират, че наличните все още системи с изкуствен интелект към момента не доближават равнището, належащо за безвредно приложение в клиничната процедура.
„ Резултатите ни удостоверяват, че потреблението на изкуствен интелект в опазването на здравето изисква наложително присъединяване на човек и доста непоколебим надзор “, декларира откривателят Сучи.
Същото мнение показва и доктор Сусана Мансо Гарсия от Испанското сдружение по фамилна и общностна медицина, която не е взела участие в изследването.
„ Самото проучване акцентира, че тези технологии не трябва да се употребяват за взимане на клинични решения без контрол. Въпреки че изкуственият разсъдък е обещаващ инструмент, клиничната преценка на лекаря остава незаменима “, показва тя.
„ Препоръката към обществото е да употребява тези технологии с нараснало внимание и при здравословни проблеми постоянно да се съветва със експерт “, добавя специалистът.
фотография: Pixabay
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ