Изкуственият интелект няма да замени книгата и да намали броя на читателите ни, казват от Ловешката библиотека
Изкуственият разсъдък няма да размени книгата и да понижи броя на читателите, споделиха за Българска телеграфна агенция от управлението на Регионална библиотека „ Проф. Беню Цонев “ в Ловеч. Тенденцията е за увеличение на читателите измежду младежите, изключително на модерна литература, отвън наложителното образователно наличие.
„ Изкуственият разсъдък постоянно ще бъде в изгода, само че с цел да се сътвори той като артикул, то някой е тръгнал от книгата, от знанията. Това да държиш книга, която е първоизточникът на информация, е доста по-добре. Факт е, че с изкуственият разсъдък по-лесно се търси информация, само че постоянно би трябвало да се прави информация, тъй като може да има неточности “, сподели за Българска телеграфна агенция Цветомира Николова, завеждащ отдел „ Заемна “.
По думите ѝ в последно време се вижда нараснал интерес към книги на модерни създатели, което се дължи и на дилемите, сложени от учителите. Взимат се разнообразни издания – от фентъзи до любовни романи.
„ Децата на България са умни, будни. Трябва да им дадем късмет, да променим отношението си към тях и към това, което им се преподава, да не се затварят в граници. Винаги би трябвало да сме отворени да им предлагаме нещо друго от наложителната в учебно заведение литература “, добави Николова.
В заемната за възрастни са регистрирани 1 139 читатели, като повече са дамите – 895. Най-много са четящите с висше обучение – 551, със приблизително обучение – 297, а с главно – 171. Заеманите книги за у дома през предходната година са 13 945.
Най-търсените създатели са Ваня Бойчева, Гергана Лаптева, Георги Господинов, Мартин Ралчевски, Георги Бърдаров, Радослав Бимбалов, Мария Пеева, Лусинда Райли, Ане Якобс и други
Според статистиката с 300 повече са читателите в Детския отдел на библиотеката – общо 1 449. Най-много са от 1 до 4 клас – 739. Посещенията през предходната година са се нараснали по отношение на миналата – надлежно 15 885 по отношение на 12 561.
„ Ние работим доста за поощряване на ранното детско четене. Приобщаваме децата към библиотеката, демонстрираме им новите книги и възпитаваме у тях читателска просвета “, сподели за Българска телеграфна агенция Петя Павлова, основен библиотекар в Детския отдел на библиотеката.
По думите ѝ дребните читатели избират книги освен с текст, само че и с картинки. Шрифтовете в тях са разнообразни и забавни, наподобяват четенето от екран.
Сред най-четените издания са „ Дневникът на един Дръндьо “, „ Барбароните “ и комиксите от поредицата за Тото.
Според Павлова изкуственият разсъдък няма да размени книгата. Той оказва помощ при намирането на информация. Хората от ден на ден се учат по какъв начин да го употребяват, търсейки бързи обстоятелства и къса информация, само че когато става въпрос за задълбочено четене, учене или проучване на научна литература, се избира хартиеният притежател.
„ Ние работим доста за насърчаване на сериозното мислене, което ще е основополагащо в живота на младежите. Предимствата на книгите са, че, с изключение на да ти носят приятност, да те възпитават, да те учат на нови познания, ти оказват помощ в развиването точно на сериозното мислене, анализиране и учене през целия живот. Когато един човек се концентрира да чете книга, вниманието му е по-дълго фокусирано върху текста и по този начин развива своята централизация “, добави Павлова.
По думите ѝ младите търсят информация и от изкуствения разсъдък, и от книгата. „ Светът е пъстър, хората са разнообразни. Все по-често обаче се допитват и до научната литература, защото желаят да са по-оригинални, да знаят повече “, уточни библиотекарят.
Библиотекарите подтикват четенето посредством национални акции и начинания, четат в учебните заведения и детските градини и провеждат летни занимания, акцентиращи на четенето.
Читателите се усилват и в отдел „ Читалня “, регистрира Веселина Мончева, основен библиотекар и завеждащ отдела.
„ Откриваме, че има доста хора, които не престават да четат и изпитват същинска нужда за това. Нашата функционалност е да откликваме на читателските ползи “, сподели Мончева.
По думите ѝ няма по какъв начин изкуственият разсъдък да размени книгите, защото той работи единствено с логичен интервенции. „ Това е една доста дребна част от функционалностите на мозъка, останалите са присъщи единствено на хората и на живите организми. Дори да го облечем в някакъв тип кожа, да му придадем човешки или скотски облик, той няма да има нашите сетива и не може да се учи като нас. Затова постоянно ще бъде един инструмент, машина, която се развива в логическите интервенции “, уточни Мончева.
Според нея преимуществата на книгата са, че тя дава най-много естетическо задоволство на душевните потребности и прави читателя съпричастен с това, което създателят споделя. „ А той въпреки всичко е човек, той е претърпял нещо, пречупва го през призмата на своите креативен музи, качества и благоприятни условия и го споделя с останалите хора “, добави библиотекарят.
„ Ние сме улеснени в метода си на живот, с доста техника и достъп до огромна информация. Хората обаче имат нужда да четат, да отворят книгата, която е с доста функционалности. Прелиствайки страниците ѝ, ти участваш със сетивата си, усещаш аромата на хартията, виждаш фотосите, реагираш на тях, или даже на изображението на буквите с друг жанр на изписване, това дали е остаряла или нова книгата, по какъв начин е съхранявана, къде е била, даже някакви почерци, в случай че някой е оставил бележчица в нашите библиотечни книги, тъй като са употребявани от други. Преживяването е неповторимо “, сподели още Веселина Мончева.
В библиотеката подтикват четенето и посредством срещи с създатели, когато читателите имат опция да видят създателя, да поговорят с него и да му зададат въпроси.
„ Мисля, че това ги подтиква – като видят по какъв начин реагира създателят, когато и той им опише какво тъкмо го е подтикнало да написа едно или друго. Получава се връзката публицист – четец “, уточни библиотекарят.
„ Изкуственият разсъдък постоянно ще бъде в изгода, само че с цел да се сътвори той като артикул, то някой е тръгнал от книгата, от знанията. Това да държиш книга, която е първоизточникът на информация, е доста по-добре. Факт е, че с изкуственият разсъдък по-лесно се търси информация, само че постоянно би трябвало да се прави информация, тъй като може да има неточности “, сподели за Българска телеграфна агенция Цветомира Николова, завеждащ отдел „ Заемна “.
По думите ѝ в последно време се вижда нараснал интерес към книги на модерни създатели, което се дължи и на дилемите, сложени от учителите. Взимат се разнообразни издания – от фентъзи до любовни романи.
„ Децата на България са умни, будни. Трябва да им дадем късмет, да променим отношението си към тях и към това, което им се преподава, да не се затварят в граници. Винаги би трябвало да сме отворени да им предлагаме нещо друго от наложителната в учебно заведение литература “, добави Николова.
В заемната за възрастни са регистрирани 1 139 читатели, като повече са дамите – 895. Най-много са четящите с висше обучение – 551, със приблизително обучение – 297, а с главно – 171. Заеманите книги за у дома през предходната година са 13 945.
Най-търсените създатели са Ваня Бойчева, Гергана Лаптева, Георги Господинов, Мартин Ралчевски, Георги Бърдаров, Радослав Бимбалов, Мария Пеева, Лусинда Райли, Ане Якобс и други
Според статистиката с 300 повече са читателите в Детския отдел на библиотеката – общо 1 449. Най-много са от 1 до 4 клас – 739. Посещенията през предходната година са се нараснали по отношение на миналата – надлежно 15 885 по отношение на 12 561.
„ Ние работим доста за поощряване на ранното детско четене. Приобщаваме децата към библиотеката, демонстрираме им новите книги и възпитаваме у тях читателска просвета “, сподели за Българска телеграфна агенция Петя Павлова, основен библиотекар в Детския отдел на библиотеката.
По думите ѝ дребните читатели избират книги освен с текст, само че и с картинки. Шрифтовете в тях са разнообразни и забавни, наподобяват четенето от екран.
Сред най-четените издания са „ Дневникът на един Дръндьо “, „ Барбароните “ и комиксите от поредицата за Тото.
Според Павлова изкуственият разсъдък няма да размени книгата. Той оказва помощ при намирането на информация. Хората от ден на ден се учат по какъв начин да го употребяват, търсейки бързи обстоятелства и къса информация, само че когато става въпрос за задълбочено четене, учене или проучване на научна литература, се избира хартиеният притежател.
„ Ние работим доста за насърчаване на сериозното мислене, което ще е основополагащо в живота на младежите. Предимствата на книгите са, че, с изключение на да ти носят приятност, да те възпитават, да те учат на нови познания, ти оказват помощ в развиването точно на сериозното мислене, анализиране и учене през целия живот. Когато един човек се концентрира да чете книга, вниманието му е по-дълго фокусирано върху текста и по този начин развива своята централизация “, добави Павлова.
По думите ѝ младите търсят информация и от изкуствения разсъдък, и от книгата. „ Светът е пъстър, хората са разнообразни. Все по-често обаче се допитват и до научната литература, защото желаят да са по-оригинални, да знаят повече “, уточни библиотекарят.
Библиотекарите подтикват четенето посредством национални акции и начинания, четат в учебните заведения и детските градини и провеждат летни занимания, акцентиращи на четенето.
Читателите се усилват и в отдел „ Читалня “, регистрира Веселина Мончева, основен библиотекар и завеждащ отдела.
„ Откриваме, че има доста хора, които не престават да четат и изпитват същинска нужда за това. Нашата функционалност е да откликваме на читателските ползи “, сподели Мончева.
По думите ѝ няма по какъв начин изкуственият разсъдък да размени книгите, защото той работи единствено с логичен интервенции. „ Това е една доста дребна част от функционалностите на мозъка, останалите са присъщи единствено на хората и на живите организми. Дори да го облечем в някакъв тип кожа, да му придадем човешки или скотски облик, той няма да има нашите сетива и не може да се учи като нас. Затова постоянно ще бъде един инструмент, машина, която се развива в логическите интервенции “, уточни Мончева.
Според нея преимуществата на книгата са, че тя дава най-много естетическо задоволство на душевните потребности и прави читателя съпричастен с това, което създателят споделя. „ А той въпреки всичко е човек, той е претърпял нещо, пречупва го през призмата на своите креативен музи, качества и благоприятни условия и го споделя с останалите хора “, добави библиотекарят.
„ Ние сме улеснени в метода си на живот, с доста техника и достъп до огромна информация. Хората обаче имат нужда да четат, да отворят книгата, която е с доста функционалности. Прелиствайки страниците ѝ, ти участваш със сетивата си, усещаш аромата на хартията, виждаш фотосите, реагираш на тях, или даже на изображението на буквите с друг жанр на изписване, това дали е остаряла или нова книгата, по какъв начин е съхранявана, къде е била, даже някакви почерци, в случай че някой е оставил бележчица в нашите библиотечни книги, тъй като са употребявани от други. Преживяването е неповторимо “, сподели още Веселина Мончева.
В библиотеката подтикват четенето и посредством срещи с създатели, когато читателите имат опция да видят създателя, да поговорят с него и да му зададат въпроси.
„ Мисля, че това ги подтиква – като видят по какъв начин реагира създателят, когато и той им опише какво тъкмо го е подтикнало да написа едно или друго. Получава се връзката публицист – четец “, уточни библиотекарят.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ