Вежди Рашидов: Държим се като роби, не уважаваме свободата
„ Изкуственият разсъдък не е идеален, тъй като е основан от човек, а индивидът също не е идеален “, декларира скулпторът и някогашен министър на културата Вежди Рашидов в изявление за БГНЕС.
Според него в технологиите се крие и капацитет за корист, както демонстрира историята с превръщането на селскостопански машини в оръжия.
„ Винаги има две страни – в случай че нещо носи положително, то безусловно носи и неприятно. Балансът в живота е това “, счита Рашидов и акцентира: „ Не би трябвало да губим човешката си химия – чувствителността, страстите и любовта “.
Химия с Ватикана и паметни срещи с папи
Връзката на Рашидов с Ватикана стартира още през 1981 година, когато като млад актьор печели златния орден на Ватикана на името на Данте Алигиери. Наградата му е връчена персонално от папа Йоан Павел II. Оттогава той поддържа контакт с Ватикана – освен като създател, само че и като министър на културата.
Сред ярките му мемоари е замяната на неправилен надпис в базиликата „ Санта Мария Маджоре “, който години наред съдържал объркана писмен знак на български. „ Като министър се обърнах към Ватикана, направихме нова каменна плоча и по този начин стартира моя действителен разговор с тях “, споделя той.
През годините е имал срещи с папа Бенедикт XVI и четири с папа Франциск, като при една от тях му подарява бронзова маска на Бетовен. „ Папата я погали, а Борисов сподели, че аз съм създателят – прегърна ме и химията стана “, спомня си Рашидов.
Българинът и свободата
По думите му, огромният ни народен проблем е неналичието на умеене да боравим със свободата. „ Ние сме като подвластни плебеи. Когато ни я дадат, не знаем какво да вършим с нея и отново се заробваме “, счита той.
Според Рашидов, българинът постоянно е най-големият си зложелател, а ниското самочувствие подкопава националната ни еднаквост. „ На сцената на света има 7.5 милиарда души. И ние би трябвало да присъстваме – не по брой, а с качество. Никой не ни е зложелател, ние сами се погубваме. “
Талантите ни би трябвало да бъдат приети у нас
„ Защо би трябвало един Борис Христов да отиде в Италия, с цел да го признаем за популярен? Защо Жул Паскин би трябвало да напусне Видин, с цел да го открият в Париж? “, пита реторично създателят.
„ Имаме Българска академия на науките, а някои учени там са известни единствено до входа ѝ. Така се разрушава ценностната система, а с нея и самочувствието “, заключава Рашидов.
Според него в технологиите се крие и капацитет за корист, както демонстрира историята с превръщането на селскостопански машини в оръжия.
„ Винаги има две страни – в случай че нещо носи положително, то безусловно носи и неприятно. Балансът в живота е това “, счита Рашидов и акцентира: „ Не би трябвало да губим човешката си химия – чувствителността, страстите и любовта “.
Химия с Ватикана и паметни срещи с папи
Връзката на Рашидов с Ватикана стартира още през 1981 година, когато като млад актьор печели златния орден на Ватикана на името на Данте Алигиери. Наградата му е връчена персонално от папа Йоан Павел II. Оттогава той поддържа контакт с Ватикана – освен като създател, само че и като министър на културата.
Сред ярките му мемоари е замяната на неправилен надпис в базиликата „ Санта Мария Маджоре “, който години наред съдържал объркана писмен знак на български. „ Като министър се обърнах към Ватикана, направихме нова каменна плоча и по този начин стартира моя действителен разговор с тях “, споделя той.
През годините е имал срещи с папа Бенедикт XVI и четири с папа Франциск, като при една от тях му подарява бронзова маска на Бетовен. „ Папата я погали, а Борисов сподели, че аз съм създателят – прегърна ме и химията стана “, спомня си Рашидов.
Българинът и свободата
По думите му, огромният ни народен проблем е неналичието на умеене да боравим със свободата. „ Ние сме като подвластни плебеи. Когато ни я дадат, не знаем какво да вършим с нея и отново се заробваме “, счита той.
Според Рашидов, българинът постоянно е най-големият си зложелател, а ниското самочувствие подкопава националната ни еднаквост. „ На сцената на света има 7.5 милиарда души. И ние би трябвало да присъстваме – не по брой, а с качество. Никой не ни е зложелател, ние сами се погубваме. “
Талантите ни би трябвало да бъдат приети у нас
„ Защо би трябвало един Борис Христов да отиде в Италия, с цел да го признаем за популярен? Защо Жул Паскин би трябвало да напусне Видин, с цел да го открият в Париж? “, пита реторично създателят.
„ Имаме Българска академия на науките, а някои учени там са известни единствено до входа ѝ. Така се разрушава ценностната система, а с нея и самочувствието “, заключава Рашидов.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ