Изкуственият интелект може и да сe научи добре да анализира, но не и да пресъздава чувство, каза в Хасково писателката Светлана Николова
Изкуственият разсъдък може да се научи добре да проучва, само че не и да пресъздава възприятие, сподели писателката и държавник от Харманли Светлана Николова в изявление за Българска телеграфна агенция, преди представянето в Хасково на новата ѝ трета книга - сборника с разкази „ Очите на Марта “. Добрите поети и белетристи не трябва да се усещат застрашени, най-малко не в близко бъдеще, от стремително развиващия се изкуствен интелект (ИИ) поради умеенето им да генерират влияние посредством усеща, счита Николова.
Тя е безапелационна, че с цел да е сполучлив в съвремието, всеки би трябвало да се стреми към придобиването на умения за потребление на цифровия опит. „ Изкуственият разсъдък улеснява работата ни, в която и сфера на развиване да се намираме, в това число и в попрището на литературата, само че той умее да основава повтаряеми сюжети и клиширани изречения, само че не и страст. Чрез подаване на основни думи ИИ може да сътвори брилянтен свободен стих, само че добър типичен стих - нямам доверие, тъй като той умее да проучва, само че не и да усеща... Затова смятам, че положителните поети и белетристи няма да бъдат скоро сменени от него “, добави Николова.
Чувствата и страстите са измежду водещите влакна и в книгата „ Очите на Марта “. Изданието беше показано в зала „ Хасково “ на регионалния град от историка Милен Вълчев, журналиста и публицист Тодор Кръшков и журналиста Златка Михайлова. Разказ от него пред публиката прочетоха Димитър Иванов и ръководителят на настоятелството на читалище „ Дружба 1870„ в Харманли Росица Христозова.
Сборникът е на издателство „ Изида “ и е отпечатан с финансиране от Министерството на културата. След поетичните „ Дъждовни автомагистрали " (2014 г.) и „ На раменете ми “ (2023 г.), сборникът с разкази „ Очите на Марта “(2025) е първата белетристична книга на Светлана Николова. В нея са оповестени 33 описа, които отразяват живота и въжделенията в актуалното българско село.
Много от разказите в сборника са отличени от национални състезания, а самата книга е с трета премия от литературния конкурс „ Светлоструй “, която се присъжда за произведения на извънстолични създатели. Книгата е номинирана през 2025 година и за Националната премия „ Д-р Иван Богоров “ за потребления от създателя чист български език в изрече. Разказът, който дава име на изданието – „ Очите на Марта “, е обвързван със спомените за починалата ѝ баба Мата Льондева, описа Светлана Николова.
Освен че е разнолик създател, тя е и човек с разностранни ползи и умения. Има тапия за акушерка и преди години е практикувала специалността. Завършила е българска лингвистика във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “. Магистър е по настояща българистика и дипломация и интернационалните връзки от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Има специализация от Тракийския университет в Стара Загора по организация и ръководство на образованието. Работила е като публицист в печатни издания в Харманли и Хасково. Била е и специалист за връзки с обществеността в регионална администрация – Хасково. Понастоящем е заместник-директор на Професионалната гимназия „ Захари Стоянов “ в Харманли, където преподава български език на осмокласници, и е консултант в Общинския съвет на родния си град Харманли.
От общуването с младежите около учителската специалност нейното обръщение към подрастващите е да не стопират да четат и да се пробват да творят в мерена тирада, тъй като, по думите ѝ, това обогатява душевността на личността. „ Едно от първите неща, които споделям на учениците си, запознавайки се с тях, е да не не помнят, че тези, които четат, ръководят тези, които гледат телевизия. Без четене в действителност няма триумф, няма сериозно мислене, няма мислене, което да формулира верни решения “, уточни още създателят.
Светлана Николова стартира актуалната 2026 година в подготовка за излизането на още две нейни книги, като едната от тях ще я показа в ново амплоа, тъй като е обвързвана с творчество за деца, сподели създателят.
Тя е безапелационна, че с цел да е сполучлив в съвремието, всеки би трябвало да се стреми към придобиването на умения за потребление на цифровия опит. „ Изкуственият разсъдък улеснява работата ни, в която и сфера на развиване да се намираме, в това число и в попрището на литературата, само че той умее да основава повтаряеми сюжети и клиширани изречения, само че не и страст. Чрез подаване на основни думи ИИ може да сътвори брилянтен свободен стих, само че добър типичен стих - нямам доверие, тъй като той умее да проучва, само че не и да усеща... Затова смятам, че положителните поети и белетристи няма да бъдат скоро сменени от него “, добави Николова.
Чувствата и страстите са измежду водещите влакна и в книгата „ Очите на Марта “. Изданието беше показано в зала „ Хасково “ на регионалния град от историка Милен Вълчев, журналиста и публицист Тодор Кръшков и журналиста Златка Михайлова. Разказ от него пред публиката прочетоха Димитър Иванов и ръководителят на настоятелството на читалище „ Дружба 1870„ в Харманли Росица Христозова.
Сборникът е на издателство „ Изида “ и е отпечатан с финансиране от Министерството на културата. След поетичните „ Дъждовни автомагистрали " (2014 г.) и „ На раменете ми “ (2023 г.), сборникът с разкази „ Очите на Марта “(2025) е първата белетристична книга на Светлана Николова. В нея са оповестени 33 описа, които отразяват живота и въжделенията в актуалното българско село.
Много от разказите в сборника са отличени от национални състезания, а самата книга е с трета премия от литературния конкурс „ Светлоструй “, която се присъжда за произведения на извънстолични създатели. Книгата е номинирана през 2025 година и за Националната премия „ Д-р Иван Богоров “ за потребления от създателя чист български език в изрече. Разказът, който дава име на изданието – „ Очите на Марта “, е обвързван със спомените за починалата ѝ баба Мата Льондева, описа Светлана Николова.
Освен че е разнолик създател, тя е и човек с разностранни ползи и умения. Има тапия за акушерка и преди години е практикувала специалността. Завършила е българска лингвистика във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “. Магистър е по настояща българистика и дипломация и интернационалните връзки от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Има специализация от Тракийския университет в Стара Загора по организация и ръководство на образованието. Работила е като публицист в печатни издания в Харманли и Хасково. Била е и специалист за връзки с обществеността в регионална администрация – Хасково. Понастоящем е заместник-директор на Професионалната гимназия „ Захари Стоянов “ в Харманли, където преподава български език на осмокласници, и е консултант в Общинския съвет на родния си град Харманли.
От общуването с младежите около учителската специалност нейното обръщение към подрастващите е да не стопират да четат и да се пробват да творят в мерена тирада, тъй като, по думите ѝ, това обогатява душевността на личността. „ Едно от първите неща, които споделям на учениците си, запознавайки се с тях, е да не не помнят, че тези, които четат, ръководят тези, които гледат телевизия. Без четене в действителност няма триумф, няма сериозно мислене, няма мислене, което да формулира верни решения “, уточни още създателят.
Светлана Николова стартира актуалната 2026 година в подготовка за излизането на още две нейни книги, като едната от тях ще я показа в ново амплоа, тъй като е обвързвана с творчество за деца, сподели създателят.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ