60 % от работодателите и 40% от хората използват изкуствен интелект
Изкуственият разсъдък (ИИ) е нашия нов Прометей, даряващ ни с огън, който може да осветява нови пътища и да въодушевява съзидание или пък да падне в пожари от измами до бездуховност и конформизъм, да носи светлина, която озарява бъдещето ни или пък огън, който да изгори дома ни, сподели през днешния ден ректорът на Международното висше бизнес учебно заведение (МВБУ) - проф. доктор Георги Апостолов, на 20-ата интернационална научна конференция, проведена от висшето учебно заведение. Тема на форума бе „ Интелигентно бъдеще, изкуственият разсъдък в образованието, стопанската система, бизнеса и ръководството “.
„ ИИ навлиза интензивно във всички области на социално-икономическия живот на планетата, притежавайки капацитета да се оправи със комплицирани провокации, свързани с възстановяване на образованието, поощряване на научните проучвания и нововъведенията, опазването на здравето, климата, финансовия бранш, изобретателните промишлености и други
Смята се, че минимум 70% от компаниите ще одобряват и употребяват някои аспекти от технологията на ИИ до 2030 година. Европейската комисия започва консултация за бъдещата тактика за ИИ в науката. Целта на този документ е да се форсира виновното потребление на ИИ в научните проучвания и да се улесни достъпа на учените до профилирани принадлежности, изчислителна инфраструктура и финансиране “, сподели заместник-ректорът проф. доктор Стела Балтова.
„ Нашата цел е да превърнем този конгрес във конгрес на учените в региона на обществените науки, естествените науки, филантропичните науки и промишлеността, с цел да могат да споделят между тях, и да разпространят своите най-нови достижения и резултати от проучвания, свързани с ИИ и неговото приложение, както и за разискване на пазарното позициониране и ръководство, при създаване на интелигентното бъдеще, учредено на приложението на ИИ, в подтекста на образованието, стопанската система, бизнеса и ръководството, както и опция да се дискутират иновационни модели на практика провокации и вероятни решения в тези стратегически за социално-икономическото развиване на България, на Европейския съюз и на световно равнище въпроси “, добави доцент Стела Балтова.
„ Само за няколко години станахме очевидци на това по какъв начин едно събитие, което допреди по-малко от десетилетие беше като че ли напълно в полето на научната фантастика. Днес диктува темпото на протичащото се в всекидневието ни. ИИ към този момент не е новото, той е сегашното, което преобразява нашите език, мислене, труд и въобще нашите живот и упования за бъдещето. Какво значи това за нас като хора, като учени, като преподаватели, като създатели на смисъл - едно общество, което все по трескаво търси ориентири. Тук не приказваме единствено за технологии, а приказваме за нов вид човешко битие. Съществуване в съдействие с машина на генерирания разсъдък. ИИ навлиза в образованието освен като асистент, само че и като тестване. Знанието към този момент не е в положение на недостиг, а се генерира автоматизирано и незабавно ", сподели проф. доктор Георги Апостолов.
Сред гостите на събитието беше ръководителят на Икономическия и обществен съвет на Република България - Зорница Русинова, която изнесе пленарен отчет на тематика „ Очаквани резултати от въздействието на изкуствения разсъдък върху пазара на труда в България. Мерки за превъзмогване на проблемите от актуалната политика ".
„ Аз смятам, че тази научна конференция ще способства значително за всички тематики, които и ние като работещи хора си слагаме, само че и за работодателите и страната. Подготвяйки се за показване на едно от последните мнения на Икономическия и обществен съвет по тематиката за ИИ, попаднах на една статистика, която не е чак толкоз обнадеждаваща, само че в същото време може да ни сложи на положително място. Всъщност, България е на осмо място в страните от Източна Европа, по брой научни изявления в региона на ИИ, което се равнява на малко над 3000 документа. Това ни слага на едно относително приблизително равнище и имам вяра, че днешната конференция в действителност ще има значителен принос за България, освен във връзка с това да има по-добро визионерство, когато става въпрос за консолидираното на ИИ във всички сфери на живота ни, само че и това ние да се наредим на по-горно равнище и да имаме общ принос във връзка с общите европейски и международни нужни изявления, свързани с използването на ИИ “, сподели Зорница Русинова.
„ Около 60 % от работодателите към този момент употребяват ИИ, а малко над 40 % от хората, съвсем в всекидневието, стартират да употребяват ИИ. Той се употребява главно в специалности, които са по-високотехнологични и допускат по-висока подготовка, само че оттук-нататък упованията са да има все по-голямо потребление и разрастване на ИИ като всекидневие в огромна част от специалностите.
Към момента, данните и статистиките демонстрират, че към 30 % от специалностите, към този момент всекидневно употребяват ИИ. Всъщност, доста по-малко са процентите, когато имаме потребление на ИИ за цялостна автоматизация. Спекулациите със страха на хората, че ще изгубят работните си места, с все по-голямото софтуерно нахлуване на ИИ, са мит. По-скоро е противоположното. Развитието на технологиите ще даде нов тласък на стопанската система, а също и благоприятни условия да се основат доста повече работни места “, посочи Зорница Русинова.
След отчет на ръководителя на Икономическия и обществен съвет на Република България - Зорница Русинова, беше образуван спорен панел с модератор проф. доктор Цветан Илиев от екипа на МВБУ. В панела взеха присъединяване ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България - доктор Йорданка Чобанова, създателят и изпълнителен шеф на Umni.bg - Елица Стоилова, ръководител на управителния съвет на Българската работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ) - Доброслав Димитров, предприемачът Радослав Симионов, и проф. доктор Ирина Цакова от екипа на МВБУ.
„ ИИ дава доста благоприятни условия, само че също по този начин и доста опасности. До каква степен можем да идентифицираме тази опасности, все още, е значителен въпрос. Целта на Европейския съюз е да върне доверието в ИИ, в това число като сътвори етични и морални правила, тъй като ИИ би трябвало да бъде в интерес на всички хора. Статистика на европарламента демонстрира, че 83 % от жителите на Европейския съюз, имат вяра, че научните разработки и технологиите ще допринесат за благоденствието на съюза. В същото време, след питане доколко е потребен ИИ, незабавно процентът трагично спада на 38 %, което значи, че има извънредно високо съмнение по отношение на ИИ. На въпрос дали ИИ би трябвало да бъде следен, процентът още веднъж се повишава до 84 %. Гражданите на Европейския съюз изискват да има надзор и правилник “, сподели ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България – Йорданка Чобанова.
„ ИИ навлиза интензивно във всички области на социално-икономическия живот на планетата, притежавайки капацитета да се оправи със комплицирани провокации, свързани с възстановяване на образованието, поощряване на научните проучвания и нововъведенията, опазването на здравето, климата, финансовия бранш, изобретателните промишлености и други
Смята се, че минимум 70% от компаниите ще одобряват и употребяват някои аспекти от технологията на ИИ до 2030 година. Европейската комисия започва консултация за бъдещата тактика за ИИ в науката. Целта на този документ е да се форсира виновното потребление на ИИ в научните проучвания и да се улесни достъпа на учените до профилирани принадлежности, изчислителна инфраструктура и финансиране “, сподели заместник-ректорът проф. доктор Стела Балтова.
„ Нашата цел е да превърнем този конгрес във конгрес на учените в региона на обществените науки, естествените науки, филантропичните науки и промишлеността, с цел да могат да споделят между тях, и да разпространят своите най-нови достижения и резултати от проучвания, свързани с ИИ и неговото приложение, както и за разискване на пазарното позициониране и ръководство, при създаване на интелигентното бъдеще, учредено на приложението на ИИ, в подтекста на образованието, стопанската система, бизнеса и ръководството, както и опция да се дискутират иновационни модели на практика провокации и вероятни решения в тези стратегически за социално-икономическото развиване на България, на Европейския съюз и на световно равнище въпроси “, добави доцент Стела Балтова.
„ Само за няколко години станахме очевидци на това по какъв начин едно събитие, което допреди по-малко от десетилетие беше като че ли напълно в полето на научната фантастика. Днес диктува темпото на протичащото се в всекидневието ни. ИИ към този момент не е новото, той е сегашното, което преобразява нашите език, мислене, труд и въобще нашите живот и упования за бъдещето. Какво значи това за нас като хора, като учени, като преподаватели, като създатели на смисъл - едно общество, което все по трескаво търси ориентири. Тук не приказваме единствено за технологии, а приказваме за нов вид човешко битие. Съществуване в съдействие с машина на генерирания разсъдък. ИИ навлиза в образованието освен като асистент, само че и като тестване. Знанието към този момент не е в положение на недостиг, а се генерира автоматизирано и незабавно ", сподели проф. доктор Георги Апостолов.
Сред гостите на събитието беше ръководителят на Икономическия и обществен съвет на Република България - Зорница Русинова, която изнесе пленарен отчет на тематика „ Очаквани резултати от въздействието на изкуствения разсъдък върху пазара на труда в България. Мерки за превъзмогване на проблемите от актуалната политика ".
„ Аз смятам, че тази научна конференция ще способства значително за всички тематики, които и ние като работещи хора си слагаме, само че и за работодателите и страната. Подготвяйки се за показване на едно от последните мнения на Икономическия и обществен съвет по тематиката за ИИ, попаднах на една статистика, която не е чак толкоз обнадеждаваща, само че в същото време може да ни сложи на положително място. Всъщност, България е на осмо място в страните от Източна Европа, по брой научни изявления в региона на ИИ, което се равнява на малко над 3000 документа. Това ни слага на едно относително приблизително равнище и имам вяра, че днешната конференция в действителност ще има значителен принос за България, освен във връзка с това да има по-добро визионерство, когато става въпрос за консолидираното на ИИ във всички сфери на живота ни, само че и това ние да се наредим на по-горно равнище и да имаме общ принос във връзка с общите европейски и международни нужни изявления, свързани с използването на ИИ “, сподели Зорница Русинова.
„ Около 60 % от работодателите към този момент употребяват ИИ, а малко над 40 % от хората, съвсем в всекидневието, стартират да употребяват ИИ. Той се употребява главно в специалности, които са по-високотехнологични и допускат по-висока подготовка, само че оттук-нататък упованията са да има все по-голямо потребление и разрастване на ИИ като всекидневие в огромна част от специалностите.
Към момента, данните и статистиките демонстрират, че към 30 % от специалностите, към този момент всекидневно употребяват ИИ. Всъщност, доста по-малко са процентите, когато имаме потребление на ИИ за цялостна автоматизация. Спекулациите със страха на хората, че ще изгубят работните си места, с все по-голямото софтуерно нахлуване на ИИ, са мит. По-скоро е противоположното. Развитието на технологиите ще даде нов тласък на стопанската система, а също и благоприятни условия да се основат доста повече работни места “, посочи Зорница Русинова.
След отчет на ръководителя на Икономическия и обществен съвет на Република България - Зорница Русинова, беше образуван спорен панел с модератор проф. доктор Цветан Илиев от екипа на МВБУ. В панела взеха присъединяване ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България - доктор Йорданка Чобанова, създателят и изпълнителен шеф на Umni.bg - Елица Стоилова, ръководител на управителния съвет на Българската работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ) - Доброслав Димитров, предприемачът Радослав Симионов, и проф. доктор Ирина Цакова от екипа на МВБУ.
„ ИИ дава доста благоприятни условия, само че също по този начин и доста опасности. До каква степен можем да идентифицираме тази опасности, все още, е значителен въпрос. Целта на Европейския съюз е да върне доверието в ИИ, в това число като сътвори етични и морални правила, тъй като ИИ би трябвало да бъде в интерес на всички хора. Статистика на европарламента демонстрира, че 83 % от жителите на Европейския съюз, имат вяра, че научните разработки и технологиите ще допринесат за благоденствието на съюза. В същото време, след питане доколко е потребен ИИ, незабавно процентът трагично спада на 38 %, което значи, че има извънредно високо съмнение по отношение на ИИ. На въпрос дали ИИ би трябвало да бъде следен, процентът още веднъж се повишава до 84 %. Гражданите на Европейския съюз изискват да има надзор и правилник “, сподели ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България – Йорданка Чобанова.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ