Изкуственият интелект е представян като универсално решение за икономиката, сигурността

Изкуственият разсъдък е представян като универсално решение за стопанската система, сигурността и ръководството. Но зад маниакалните обещания се обрисува въпросът дали сме очевидци на действителна софтуерна гражданска война или на нов, рисково надуващ се балон.
Голямото заричане на епохата
В началото на XXI век няма друга технология, натоварена с толкоз упования, страхове и очаквания, както изкуственият разсъдък.
Той се показва като повсеместен ключ: за стопански напредък, за управническа успеваемост, за сигурност, за „ освобождение “ на индивида от тежкия и неправилен труд.

В обществения роман AI към този момент не е инструмент.
Той е заричане за бъдеще .

Правителства, корпорации и медии приказват за нова индустриална гражданска война, в която логаритмите ще вземат по-добри решения от хората, ще усъвършенстват цели стопански системи и ще заменят „ неефективната “ човешка преценка.

Тази изразителност не е инцидентна.
Тя поражда в миг, когато класическите модели на напредък се изчерпват, обществените напрежения се натрупват, а световният капитал търси нова история , която да оправдае големи вложения и нови форми на централизация.

Но историята познава добре такива моменти – когато технологиите стартират да носят не просто функционалности, а избавителни упования.
Инвестиционната логичност и признаците на балона
Финансовите потоци към бранша на изкуствения разсъдък порастват лавинообразно.
Оценките на компании скачат не поради потвърдена продуктивност, а поради „ капацитет “, „ визия “ и „ бъдещи благоприятни условия “.

Тази логичност е позната.

По същия метод:
интернет беше трансфорат в повсеместен мотор на благосъстояние,
криптовалутите – в завършек на финансовата система,
метавселените – в ново човешко съществуване.

Във всички тези случаи упованията изпревариха действителната стопанска система .

Изкуственият разсъдък към този момент демонстрира същите признаци:

големи разноски за изчислителна мощност

енергийна взаимозависимост

скъпа инфраструктура

стеснен брой приложения с действителна, мащабируема възвръщаемост

Балонът не се образува в лабораториите, а във финансовото въображение.

Когато капиталът влага в упования, а не в резултати, въпросът неизбежно се измества: кой печели още преди балонът да се спука?
Изкуственият разсъдък като механизъм за централизация
Най-съществената характерност на AI не е интелигентността, а концентрацията .

Достъпът до:
данни,
изчислителни запаси,
сила,
алгоритмични модели

е съсредоточен в ръцете на дребен брой корпорации и държавни структури.

Изкуственият разсъдък не демократизира знанието.
Той го капитализира .

Колкото по-„ интелигентен “ става логаритъмът, толкоз по-затворен става достъпът до него.
Колкото по-мощна става системата, толкоз по-голяма е зависимостта на обществата от нейните притежатели.

Тук AI престава да бъде софтуерен инструмент и се трансформира в инфраструктура на властта .

И когато властта се маскира като успеваемост, публичният спор се заменя с технократско безмълвие.
Трудът сред автоматизация и послушание
Един от най-упоритите легенди към изкуствения разсъдък е обещанието за освобождение на индивида от труда.
Реалността е по-сложна и по-мрачна.

AI не отстранява труда.
Той го преоформя .

Рутинният интелектуален труд се автоматизира.
Висококвалифицираният труд се концентрира в дребни елити.
Масовата претовареност става по-несигурна, по-временна и по-алгоритм