&format=webp)
AI разработва антибиотици за гонорея и супербактерии
Изкуственият разсъдък е измислил два нови антибиотика, които могат да убият резистентната на медикаменти гонорея и устойчив вариант на стафилококова бактерия, разкриват откриватели.
Лекарствата са проектирани на молекулярно равнище от AI и са унищожили супербактериите в лабораторни и скотски проби, оповестява BBC. Двете съединения към момента се нуждаят от години на рационализиране и клинични изпитвания, преди да могат да бъдат пуснати на пазара.
Но екипът от Масачузетския софтуерен институт (MIT), който стои зад откритията, твърди, че изкуственият разсъдък може да сложи началото на „ втора златна епоха “ в откриването на антибиотици.
Инфекциите, които са резистентни към лекуване, към този момент предизвикват над един милион смъртни случая годишно. Прекомерната приложимост на антибиотици е спомогнала за еволюцията на бактериите, които са се научили да заобикалят резултата на медикаментите. От десетилетия насам има и дефицит на нови антибиотици.
Учените към този момент са употребявали изкуствен интелект, с цел да прегледат хиляди известни химични субстанции в опит да разпознават тези, които имат капацитет да се трансфорат в нови антибиотици.
Сега екипът от MIT е направил още една крачка напред, като употребява AI, с цел да проектира антибиотици за полово излъчената зараза гонорея и за евентуално смъртоносния метицилин-резистентен стафилокок (MRSA). Проучването им, оповестено в списанието Cell, изследва 36 милиона съединения, в това число такива, които не съществуват или към момента не са открити.
Учените образоват изкуствения разсъдък, като му дават химичната конструкция на известни съединения, дружно с данни за това дали те забавят растежа на разнообразни типове бактерии. След това AI научава по какъв начин бактериите се въздействат от разнообразни молекулни структури, построени от атоми като въглерод, О2, водород и азот.
Проведени са опити с два разнообразни метода за планиране на нови антибиотици. Първият разпознава обещаваща насочна точка, като претърсва библиотека от милиони химични фрагменти с размер от 8 до 19 атома, и продължава да работи оттова. Вторият дава на AI цялостна независимост през цялото време.
Процесът на планиране също по този начин отсява всичко, което изглеждаше прекомерно сходно на към този момент съществуващите антибиотици. Той се пробва и да подсигурява, че се измислят нови медикаменти, а не химични субстанции с различен тип приложение.
Учените употребяват изкуствения разсъдък, с цел да основат антибиотици за гонорея и MRSA – вариант на стафилококова бактерия, който живее безвредно върху кожата, само че може да аргументи сериозна зараза, в случай че попадне в организма.
След производството им, най-обещаващите химични съединения се тестват върху бактерии и инфектирани мишки в лаборатория. В резултат са получени две нови евентуални медикаменти.
„ Ние сме разчувствани, тъй като показахме, че AI може да се употребява за планиране на изцяло нови антибиотици “, споделя проф. Джеймс Колинс от MIT пред BBC.
„ Изкуственият разсъдък ни разрешава да сътворяваме молекули на ниска цена и бързо и по този метод да разтеглим арсенала си и да спечелим преимущество в борбата против супербактериите. “
Те обаче към момента не са подготвени за клинични изпитвания. Лекарствата ще би трябвало да бъдат усъвършенствани, което евентуално ще отнеме още една до две години работа. Едва тогава може да стартира дългият развой на тестване върху хора.
Д-р Андрю Едуардс от Fleming Initiative и Imperial College London твърди, че работата е „ доста значима “ и има „ голям капацитет “, тъй като „ показва новаторски метод към създаването на нови антибиотици “.
„ Макар изкуственият разсъдък да дава обещание фрапантно усъвършенстване, към момента ни следва доста работа по тестването на сигурността и ефикасността “, добавя той.
Това може да бъде дълъг и безценен развой, без гаранция, че пробните медикаменти ще бъдат предписани на пациенти в последна сметка.
Някои приканват за по-широко усъвършенстване в откриването на медикаменти благодарение на AI. Проф. Колинс акцентира, че „ имаме потребност от по-добри модели “, които да предсказват по-добре успеваемостта на медикаментите в организма.
Съществува и проблем с това какъв брой сложни за произвеждане са плановете, основани с изкуствен интелект. От 80-те най-хубави теоретични плана за лекуване на гонорея единствено два са превърнати в медикаменти.
Проф. Крис Даусън от Университета на Уоруик разяснява, че изследването е „ ужасно “ и демонстрира, че изкуственият разсъдък е „ забележителен прогрес като инструмент за основаване на антибиотици, които да понижат появяването на устойчивост “.
Въпреки това, той изяснява, че има и стопански проблем, обвързван с резистентните към медикаменти инфекции – „ по какъв начин да произвеждаш медикаменти, които нямат комерсиална стойност? “
Ако бъде изобретен нов антибиотик, в идеалния случай той би трябвало да се употребява колкото се може по-малко, с цел да се резервира успеваемостта му, което би затруднило облагата от него.
Лекарствата са проектирани на молекулярно равнище от AI и са унищожили супербактериите в лабораторни и скотски проби, оповестява BBC. Двете съединения към момента се нуждаят от години на рационализиране и клинични изпитвания, преди да могат да бъдат пуснати на пазара.
Но екипът от Масачузетския софтуерен институт (MIT), който стои зад откритията, твърди, че изкуственият разсъдък може да сложи началото на „ втора златна епоха “ в откриването на антибиотици.
Инфекциите, които са резистентни към лекуване, към този момент предизвикват над един милион смъртни случая годишно. Прекомерната приложимост на антибиотици е спомогнала за еволюцията на бактериите, които са се научили да заобикалят резултата на медикаментите. От десетилетия насам има и дефицит на нови антибиотици.
Учените към този момент са употребявали изкуствен интелект, с цел да прегледат хиляди известни химични субстанции в опит да разпознават тези, които имат капацитет да се трансфорат в нови антибиотици.
Сега екипът от MIT е направил още една крачка напред, като употребява AI, с цел да проектира антибиотици за полово излъчената зараза гонорея и за евентуално смъртоносния метицилин-резистентен стафилокок (MRSA). Проучването им, оповестено в списанието Cell, изследва 36 милиона съединения, в това число такива, които не съществуват или към момента не са открити.
Учените образоват изкуствения разсъдък, като му дават химичната конструкция на известни съединения, дружно с данни за това дали те забавят растежа на разнообразни типове бактерии. След това AI научава по какъв начин бактериите се въздействат от разнообразни молекулни структури, построени от атоми като въглерод, О2, водород и азот.
Проведени са опити с два разнообразни метода за планиране на нови антибиотици. Първият разпознава обещаваща насочна точка, като претърсва библиотека от милиони химични фрагменти с размер от 8 до 19 атома, и продължава да работи оттова. Вторият дава на AI цялостна независимост през цялото време.
Процесът на планиране също по този начин отсява всичко, което изглеждаше прекомерно сходно на към този момент съществуващите антибиотици. Той се пробва и да подсигурява, че се измислят нови медикаменти, а не химични субстанции с различен тип приложение.
Учените употребяват изкуствения разсъдък, с цел да основат антибиотици за гонорея и MRSA – вариант на стафилококова бактерия, който живее безвредно върху кожата, само че може да аргументи сериозна зараза, в случай че попадне в организма.
След производството им, най-обещаващите химични съединения се тестват върху бактерии и инфектирани мишки в лаборатория. В резултат са получени две нови евентуални медикаменти.
„ Ние сме разчувствани, тъй като показахме, че AI може да се употребява за планиране на изцяло нови антибиотици “, споделя проф. Джеймс Колинс от MIT пред BBC.
„ Изкуственият разсъдък ни разрешава да сътворяваме молекули на ниска цена и бързо и по този метод да разтеглим арсенала си и да спечелим преимущество в борбата против супербактериите. “
Те обаче към момента не са подготвени за клинични изпитвания. Лекарствата ще би трябвало да бъдат усъвършенствани, което евентуално ще отнеме още една до две години работа. Едва тогава може да стартира дългият развой на тестване върху хора.
Д-р Андрю Едуардс от Fleming Initiative и Imperial College London твърди, че работата е „ доста значима “ и има „ голям капацитет “, тъй като „ показва новаторски метод към създаването на нови антибиотици “.
„ Макар изкуственият разсъдък да дава обещание фрапантно усъвършенстване, към момента ни следва доста работа по тестването на сигурността и ефикасността “, добавя той.
Това може да бъде дълъг и безценен развой, без гаранция, че пробните медикаменти ще бъдат предписани на пациенти в последна сметка.
Някои приканват за по-широко усъвършенстване в откриването на медикаменти благодарение на AI. Проф. Колинс акцентира, че „ имаме потребност от по-добри модели “, които да предсказват по-добре успеваемостта на медикаментите в организма.
Съществува и проблем с това какъв брой сложни за произвеждане са плановете, основани с изкуствен интелект. От 80-те най-хубави теоретични плана за лекуване на гонорея единствено два са превърнати в медикаменти.
Проф. Крис Даусън от Университета на Уоруик разяснява, че изследването е „ ужасно “ и демонстрира, че изкуственият разсъдък е „ забележителен прогрес като инструмент за основаване на антибиотици, които да понижат появяването на устойчивост “.
Въпреки това, той изяснява, че има и стопански проблем, обвързван с резистентните към медикаменти инфекции – „ по какъв начин да произвеждаш медикаменти, които нямат комерсиална стойност? “
Ако бъде изобретен нов антибиотик, в идеалния случай той би трябвало да се употребява колкото се може по-малко, с цел да се резервира успеваемостта му, което би затруднило облагата от него.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ