Интервю | Една AI гигафабрика може да преобрази икономиката на България
Изкуственият разсъдък е една от най-горещите тематики в международен мащаб – освен от софтуерна позиция, само че и от икономическа. По всичко проличава, че сегашният взрив на AI ще е в основата на Петата индустриална гражданска война. На този декор се заприказва за капацитета на България да притегли голяма и стратегическа инвестиция в AI гигафабрика.
Какво дава учредения да се счита, че страната има действителни шансове да се възползва от тази вълна и за какво това би я сложило на челни позиции на международната икономическа сцена. Как навлизането на AI се отразява на пазара на труда и какви са основните умения в тази сфера, които бизнесът търси?
По тематиката беседваме с Йордан Гинев, основен действен шеф на DIGITALL Group и ръководещ шеф за България, и ръководител на УС на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST).
Г-н Гинев, какви поръчки дава Европа във връзка с вложенията в технологии и AI?
Европа дава поръчки за големи вложения в нововъведения, R&D, изкуствен интелект и технологии. Това е позитивно и демонстрира осъзнаване на нуждата. Въпреки това общият размер на тези вложения за целия Европейски съюз е почти колкото бюджетите на една-две огромни софтуерни компании в Съединените щати. Така че, въпреки и добра първа стъпка, това няма да е задоволително.
Ако това е първата стъпка, кои са втората и третата?
Трудно е да се каже кои тъкмо ще бъдат идващите стъпки, само че е основно Европа да осъзнае, че живеем в софтуерна гражданска война, движена главно от изкуствения разсъдък и високите технологии. Вече никой не го приказва за IT бизнес или IT промишленост, а за една висока технология, която касае целия живот на хората и това изисква излизане от зоната на комфорт. Това изисква излизане от зоната на комфорт, доста съществени вложения, образования и бързи дейности, а не прекомерно доста регулации. Необходима е среда на предприемачество и иновативност.
В този ред на мисли, до каква степен са действителни възможностите за привличане на гигафабрика за AI в България, за каквато концепция се заприказва неотдавна?
Бих върнал въпроса обратно. През последните години софтуерната общественост в България се трансформира и към този момент се приказва, че страната се трансформира от дестинация с евтина работна ръка в място със международно прието качество, потвърдена история и задоволително квалифицирани хора. Успехите и възходът на промишлеността през последните 15 години не са инцидентни. Вече не сме просто „ IT бизнес “, а високотехнологичен бранш с висока добавена стойност – даже бизнесът с изнесените услуги, който също е с доста висока добавена стойност. И той би трябвало да стане държавен приоритет и да се осъзнае, че целият този бранш може да бъде един от основните за развиването на стопанската система в България. В момента има страхотни предпоставки това да се случи.
Какви са тези предпоставки?
Както всички видяха по време на встъпването в служба на президента Тръмп, всички софтуерни водачи бяха зад тила му, което значи, че международната стопанска система сега се движи от високотехнологичния бизнес. Защо? Защото там има най-вече пари, там е най-бързото и бурно развиване. Там са упованията за най-сериозен растеж на доходи и най-сериозна облага и надлежно всички влагат в това. А навлизането на изкуствения разсъдък е лавинообразно. Ако 34% от фирмите са употребявали AI през 2023 година, през предходната година приказваме за 74%. И всичко това изисква доста съществено застраховане. Затова потребността от AI гигафабрики е голяма, защото образованието на AI модели изисква големи изчислителни мощности и сила. Вече не става дума за дейта центрове, които употребяват 15-20 мегавата сила, а приказваме за големи заводи, които употребяват 1 гигават. Нуждата от сходни гигафабрики е голяма. В момента има такива в Щатите и главно в Китай. В Европа няма.
Бихте ли обяснили какво тъкмо съставлява гигафабриката за изкуствен интелект?
Гигафабриките за AI са големи уреди, където се образоват AI модели. Това става посредством свързване на огромен брой чипове или изчислителни компютри, на които се подават разнообразни данни за обработка. Тези заводи заемат огромни площи (около 2000 кв.м.), съдържат стотици хиляди компютри и употребяват голямо количество сила (един гигават) и вода за изстудяване. Необходима е и доста сериозна интернет съгласуваност. България има добра интернет съгласуваност, относително свободен енергиен потенциал, задоволително воден запас за изстудяване и потвърдена известност като софтуерна нация с положителни експерти по математика и информатика. Всичко това ни дава действителен късмет да се възползваме от момента, изключително като се има поради, че Европа изостава в тази област.
Какво съставляват фабриките за изкуствен интелект?Говорейки за охлаждането и нуждата от воден запас, значи ли това, че такава инфраструктура ще би трябвало да се построи до огромен водоем, да вземем за пример по Черноморието?
Абсолютно да. Има няколко подобаващи терена в България, в това число и към морето. Не е наложително водата да е сладка, може да се употребява и морска вода. Възможно е и към огромни реки или даже покрай София, защото и там има задоволително водни източници. Вода и ток имаме. Проблемът с питейната вода е поради загубите по преносната мрежа, само че като цяло водният ни запас е добър. Така че почти са ясни са местата, където сходно нещо може да бъде построено.
Електроенергията е основна и България е добре обезпечена. От друга страна, българската енергетика към момента залага на въглища – може ли това да се окаже спънка на фона на зелените условия и ESG стандартите, на които фирмите би трябвало да дават отговор?
Аз не съм енергиен специалист, само че от позиция на човек от бизнеса, в момента международният проблем е обвързван с потребността от енергийно ползване, което е внезапно повишено и заради тези гигафабрики. Това способства чисто политически за леко закъснение на зелената договорка. В момента икономическият интерес е по-скоро да има сила, в сравнение с от какъв източник е. Разбира се, би било отлично, в случай че силата е от възобновими източници, само че сега целта е различен. Не считам, че софтуерните колоси ще се интересуват толкоз от произхода на силата, стига да е налична.
Какви стъпки би трябвало да предприеме страната, с цел да се задвижи тази визия?
Първата стъпка – осъзнаването на опцията – съгласно мен към този момент е направена от ръководещите през последните година-две. Следващата стъпка е явен проект и водачество на самодейността. Най-важна ще бъде скоростта. Трябва да се избегне бавното координиране сред разнообразни институции. Необходимо е да се разгласи държавен приоритет и да се отвори „ зелена врата “ за бързо издаване на всички нужни разрешителни и създаване на инфраструктура. Ако би трябвало да се изградят трасета за електрическа енергия, построяват се трасета, в случай че би трябвало да се обособи повърхност, върху която да се строи, обособява се, в случай че би трябвало да се издадат позволения за градеж, да се случват доста по бързо. Министерството на нововъведенията би могло да бъде водещо в този развой, като му се гласоподава нужното доверие. Темата би трябвало да бъде надпартийна и стратегическа, с цел да не стане обект на политически битки.
Прави ли нещо самодейно страната за привличане на такива вложители?
Мисля, че сега стартира да се вършат нужните стъпки. Имаме еврокомисар, който се занимава с тази активност. Трябва да бъдем доста гласни и ясно да заявим готовността си. Това включва интензивно присъединяване във външнополитически срещи, позициониране и присъединяване в интернационалните полемики. Ако е належащо, би трябвало да се организират самодейни срещи с евентуални вложители и да им се оферират подготвени концепции. Има начинания в тази посока и считам, че има осъзнаване и придвижване в вярната посока.
Политическата неустойчивост може ли да попречи?
Затова споделям, че тази идея би трябвало да бъде надпартийна. Най-позитивното е, че съгласно мен има осъзнаване измежду основните играчи от всички политически партии, че това е значимо за българската стопанска система. Ако това осъзнаване е налице, работата може да продължи без значение от политическата обстановка.
Без да встъпвам прекалено много в политическата тематика, не мога да не Ви попитам какъв сигнал е това, че БРАИТ не бе позволена в тристранката?
Със сигурност не е административен проблем и не считам, че е политически. По-скоро е сигнал от съществуващите браншови организации, че може би не са осъзнавали тази нужда. Има осъзнаване от страна на софтуерния бизнес и от страна на страната, само че останалата част от бизнеса занапред би трябвало да го осъзнае и да го поддържа като опция, а не като опасност. Това би означавало нови строителство, пътища, електричество и нови вложения. Трябва да се извърви път на осъзнаване от всички страни, тъй като това ще бъде ускорител за огромна част от българската стопанска система.
В този ред на мисли – какви са съответните изгоди за стопанската система от такава инвестиция, каквато е една AI гигафабрика?
Отвъд самата инвестиция и работните места, главният принос ще бъде позиционирането на България като една от дребното страни с сходна инфраструктура. Приложението на изкуствения разсъдък е доста по-важно за бизнеса. Той може да бъде ускорител на развиването в доста браншове като земеделие, опазване на здравето, финанси, енергетика, превоз и произвеждане. Да вземем за образец земеделието. Ако ние имаме лична гигафабрика и можем под някаква форма да използваме част от нейния потенциал за създаване на нововъведения и за използване на всевъзможни нови модели, ние можем в някакъв миг чисто конкурентно да нареждаме бранша земеделие на друго равнище. А чисто репутационно, България ще бъде възприета като високотехнологична и новаторска страна, което ще притегли и други вложители в разнообразни сфери.
Кои са другите страни в района и Европа с положителни предпоставки за привличане на сходна инвестиция?
Един от главните ни съперници е Франция, която има голям енергиен капацитет и квалифицирана работна ръка, а и е в Западна Европа. Гърция също е съперник, защото към този момент има софтуерни колоси и огромни дейта центрове, въпреки че има въпросителни към енергийните си запаси. В момента се прави карта на евентуалните местоположения и България би трябвало да се стреми да заеме водеща позиция в тези ранглисти. Конкуренцията в Европа не е толкоз огромна и би трябвало да се възползваме от този късмет.
Светът е в трескава AI конкуренция и България има късмет да излезе победителА кои са евентуалните вложители?
Първият евентуален вложител е Европейският съюз, който би трябвало да навакса по отношение на Съединени американски щати и Китай. След това всички огромни софтуерни колоси като Microsoft, Гугъл и Apple са евентуални клиенти и вложители.
Европейският съюз в действителност към този момент финансира AI фабрика в България...
При нея приказваме за инвестиция в размер на 100 милиона, до момента в който инвестицията в една гигафабрика е десетки пъти повече. Тоест това (б.а. – оповестената AI фабрика на ЕС) би бил един добър дребен тест. Чудесно е, че INSAIT и „ София Тех Парк “ са спечелили опцията за сходна инвестиция, само че това е, за което ние приказваме, е в действителност десетки и десетки пъти по-голямо.
Кои са минусите на страната, върху които би трябвало да се концентрират бизнесът и страната?
Основният ни минус е скоростта на деяние. През последните години сме пропущали сходни благоприятни условия поради политическа неустойчивост, бавност и вътрешни несъгласия. Последно това се случи около Коронавирус, когато имаше голяма опция да се вършат всевъзможни типове нововъведения и вложения в страната. Ние го проспахме този интервал, тъй като нямахме държавно управление три години. След това беше Планът за възобновяване, който още веднъж проспахме и изпуснахме половината пари. Преди години имаше опция да се отворят разнообразни типове заводи за произвеждане на коли – и там не успяхме да го създадем. Трябва да сме си научили грешката и да разберем, че скоростта е основна. Според мен единствената причина, заради която може да не го създадем е вътрешна – в случай че не се разберем или някой реши да си припише заслугите, ще пропуснем този късмет.
Какъв е времевият прозорец за една такава евентуална инвестиция, с цел да не я изпуснем?
Мисля, че до края на тази година би трябвало да сме подготвени с цялостна идея, позициониране и първи диалози. Хоризонтът е доста къс. Решенията за локациите на тези гигафабрики ще бъдат взети до края на идната година и би трябвало да сме извънредно бързи, с цел да не пропуснем тази опция. Нямаме 10 години.
Говорейки за скорост, AI навлиза с извънредно бурни темпове. Как се отразява това на пазара на труда в България и по-конкретно върху членовете на AIBEST?
Към момента не считам, че AI оказва голямо въздействие върху пазара на труда. През последните 1-2 години се следи усмиряване на растежа на заетите лица. Нарастването на приходите в бранша е по-скоро едноцифрено. Но аргументите за това са по-скоро международното икономическо закъснение и световната политическа неустойчивост, в сравнение с навлизането на AI. Компаниите влагат в преквалификация на чиновници и се приготвят за бъдещето, само че няма съществено въздействие върху броя на заетите хора. Може би в областта на изнесените услуги част от хората, занимаващи се с рутинни действия, се преквалифицират или пренасочват.
А какво се случва с прът центровете, които дълги години бяха на гребена на вълната във връзка с търсенето на фрагменти? Очаквате ли съкращения там?
Честно казано, не чакам съкращения все още. По-скоро се следи преквалификация, защото тези центрове започнаха да извършват услуги с по-висока добавена стойност. Вече не е задоволително единствено владеенето на език. Търсят се спомагателни умения и познания. Това защищава тези центрове. Възможно е част от хората да се преквалифицират, само че не считам, че ще има сериозен отлив, в случай че фирмите влагат в тази посока.
IT промишлеността като цяло, само че и съответно тази на изнесените услуги, се трансформира през последните години в посока на действия с по-висока добавена стойност. Как продължава да се развива този развой?
Този развой стартира доста от дълго време и съгласно мен върви в вярната посока. Финансовите индикатори го демонстрират – приходите нарастват, макар че броят на заетите не се усилва толкоз доста. Това значи, че предлагаме услуги с по-висока добавена стойност и България се възприема като такава дестинация. Вече не сме известни единствено с евтина работна ръка. Въпреки това няма отлив на клиенти.
Но доколко страната продължава да е магнит за вложители – тъй като като цяло през последните години затихна?
Има какво да се желае. Затова е значимо да използваме настоящи тематики като AI и нововъведения, с цел да се нареждаме и да притеглим още веднъж вложители. През последните 1-2 години външните вложения внезапно спаднаха поради международното икономическо закъснение и вътрешни фактори като политическа неустойчивост и неустановеност. Колкото по-стабилни и предвидими изглеждаме, толкоз по-голям е шансът да възстановим вложенията.
Бизнесът дълги години се насочваше към Китай, а в Европа, с изключение на евтини дестинации като България в предишното, в този момент съвременна е Индия. Какво се случва там?
Индия постоянно е била настояща. По време на икономическа рецесия, дестинациите, които оферират огромен брой хора на конкурентни цени, стават най-привлекателни. Индия автоматизирано се появява на картата. В един миг тя мина през бурно развиване и повишение на цените, което накара фирмите да се замислят дали да останат. Но рецесията докара до орязване на бюджетите, а активността трябваше да продължи. Единственото място, където същата услуга може да се даде на по-ниска цена, още веднъж стана Индия. Новият тренд е, че от ден на ден европейски компании преглеждат Източна Европа като район с огромен и дълготраен капацитет. Тук приказваме за същинско потребление на свободната работна ръка, близостта, културната тъждественост и идентичната часова зона. В дълготраен проект Източна Европа има капацитет да стане сърцето на европейската стопанска система.
В този подтекст, какви са проектите за вложения на фирмите, в това число и във вашата асоциация, с цел да останат конкурентоспособни в интернационален проект?
Повечето компании влагат в създаването на нови артикули, услуги и в преквалификация на фрагментите. Най-важно е да имаме конкурентоспособни фрагменти, подготвени за софтуерните нововъведения. Най-големите вложения са в тази посока. При занимателен стопански напредък и понижаване на приходите тези вложения могат да бъдат орязани. Aко досега бизнесът е вложил ужасно доста в обучаване на фрагментите си, идващите 1-2 години може би няма да има този свободен капацитет и запас. Затова ние би трябвало като страна да създадем нужните вложения, с цел да можем да случим това адаптиране и догонване във връзка с обучение, готовност, механически умения.
Темата за софтуерните учебни заведения и дигитализацията на популацията е извънредно значима. България е на 29-то място по коефициент на цифровизация, което е обезпокоително. Бизнесът евентуално няма да успее независимо да направи тази стъпка поради бързото нахлуване на изкуствения разсъдък. Ако не влагаме в този момент, ще изостанем. Също по този начин, ученето през целия живот е основно. В Европа 14% от популацията взе участие в такива стратегии, а в България едвам 2%. Има абсурд сред многото високотехнологични компании и ядрото от експерти в България и всеобщото население, което не е задоволително софтуерно грамотно. Този дисбаланс би трябвало да изчезне. Не може единствено фирмите да влагат в това, нужна е държавна политика.
А съответно вашата компания DIGITALL Group какви вложения прави в посока изкуствен интелект и неговото внедряване?
За 2024 година сме вложили 1 милион евро единствено в създаването на артикули, свързани с изкуствения разсъдък, и към този момент имаме два такива, които се употребяват от клиенти. Те са удовлетворени, което ни оказва помощ да сме конкурентни и другите ни услуги също стартират да генерират повече доходи. Започнахме още през 2023 година, тъй като видяхме тренда. Въпреки че не бяха най-хубавите ни години, взехме решение да създадем тази инвестиция, която в този момент се отплаща.
В момента е доста съвременно човек да има AI умения и доста хора си приписват такива. Кои обаче са най-търсените основни умения, свързани с изкуствен интелект, във вашия бранш?
Много е комплицирано да се каже, тъй като спектърът е необятен. Но едно от най-търсените неща е имплементацията на към този момент създадени артикули и модели. Трябва да има човек, който схваща бизнес процесите на компанията, софтуерните платформи, които се употребяват, и преимуществата на моделите с изкуствен интелект, и може да ги внедри и приспособява. Приложението на изкуствения разсъдък е основно. Ние като компания не можем да се конкурираме с огромни езикови модели като ChatGPT. Това е неуместно. Но можем, употребявайки такива артикули, да помогнем на фирмите да усъвършенстват процесите си. Например, помогнахме на застрахователна компания да автоматизира процеса на обработка на вреди, което освободи запас и усили приходите им. Нашите експерти могат да проучват процесите и да внедрят решения с изкуствен интелект.
Раждат ли се нови специалности по отношение на развиването на изкуствения разсъдък?
Да, всекидневно се раждат нови специалности, свързани с приложението на изкуствения разсъдък. Когато се имплементира изкуствен интелект върху съществуваща платформа, се нуждаеш от хора, които да го настроят и ръководят. Най-интересната посока е развиването на изкуствен интелект с човекоподобни функционалности. Много огромни компании към този момент имат цели за внедряване на такива планове, тъй като това демонстрира иновативност и се отразява позитивно на пазарната им оценка.
И въпреки всичко, къде човек ще остане незаместим, къде естественият разсъдък ще е по-голям?
Навсякъде, където има иновация, креативност и където е належащо да се вложи човешки дух и сърце. Тези действия не могат да бъдат сменени от изкуствения разсъдък, тъй като той към момента работи съгласно насоките, които му дава човек. Той може да е най-бързият проучвателен разум, само че някой би трябвало да го насочва. Също по този начин, всички действия, свързани с физическа интензивност, няма да могат да бъдат сменени. Изкуственият разсъдък по-скоро ще бъде употребен за подкрепяне на човешката активност, за повишение на добавената стойност и успеваемостта. Той ще даде опция за бурно развиване, само че няма по какъв начин да размени индивида.
Йордан Гинев AIBEST изкуствен интелект AI IT промишленост подготовка на фрагменти цифрови умения пазар на труда AI фабрика Гигафабрика
Какво дава учредения да се счита, че страната има действителни шансове да се възползва от тази вълна и за какво това би я сложило на челни позиции на международната икономическа сцена. Как навлизането на AI се отразява на пазара на труда и какви са основните умения в тази сфера, които бизнесът търси?
По тематиката беседваме с Йордан Гинев, основен действен шеф на DIGITALL Group и ръководещ шеф за България, и ръководител на УС на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST).
Г-н Гинев, какви поръчки дава Европа във връзка с вложенията в технологии и AI?
Европа дава поръчки за големи вложения в нововъведения, R&D, изкуствен интелект и технологии. Това е позитивно и демонстрира осъзнаване на нуждата. Въпреки това общият размер на тези вложения за целия Европейски съюз е почти колкото бюджетите на една-две огромни софтуерни компании в Съединените щати. Така че, въпреки и добра първа стъпка, това няма да е задоволително.
Ако това е първата стъпка, кои са втората и третата?
Трудно е да се каже кои тъкмо ще бъдат идващите стъпки, само че е основно Европа да осъзнае, че живеем в софтуерна гражданска война, движена главно от изкуствения разсъдък и високите технологии. Вече никой не го приказва за IT бизнес или IT промишленост, а за една висока технология, която касае целия живот на хората и това изисква излизане от зоната на комфорт. Това изисква излизане от зоната на комфорт, доста съществени вложения, образования и бързи дейности, а не прекомерно доста регулации. Необходима е среда на предприемачество и иновативност.
В този ред на мисли, до каква степен са действителни възможностите за привличане на гигафабрика за AI в България, за каквато концепция се заприказва неотдавна?
Бих върнал въпроса обратно. През последните години софтуерната общественост в България се трансформира и към този момент се приказва, че страната се трансформира от дестинация с евтина работна ръка в място със международно прието качество, потвърдена история и задоволително квалифицирани хора. Успехите и възходът на промишлеността през последните 15 години не са инцидентни. Вече не сме просто „ IT бизнес “, а високотехнологичен бранш с висока добавена стойност – даже бизнесът с изнесените услуги, който също е с доста висока добавена стойност. И той би трябвало да стане държавен приоритет и да се осъзнае, че целият този бранш може да бъде един от основните за развиването на стопанската система в България. В момента има страхотни предпоставки това да се случи.
Какви са тези предпоставки?
Както всички видяха по време на встъпването в служба на президента Тръмп, всички софтуерни водачи бяха зад тила му, което значи, че международната стопанска система сега се движи от високотехнологичния бизнес. Защо? Защото там има най-вече пари, там е най-бързото и бурно развиване. Там са упованията за най-сериозен растеж на доходи и най-сериозна облага и надлежно всички влагат в това. А навлизането на изкуствения разсъдък е лавинообразно. Ако 34% от фирмите са употребявали AI през 2023 година, през предходната година приказваме за 74%. И всичко това изисква доста съществено застраховане. Затова потребността от AI гигафабрики е голяма, защото образованието на AI модели изисква големи изчислителни мощности и сила. Вече не става дума за дейта центрове, които употребяват 15-20 мегавата сила, а приказваме за големи заводи, които употребяват 1 гигават. Нуждата от сходни гигафабрики е голяма. В момента има такива в Щатите и главно в Китай. В Европа няма.
Бихте ли обяснили какво тъкмо съставлява гигафабриката за изкуствен интелект?
Гигафабриките за AI са големи уреди, където се образоват AI модели. Това става посредством свързване на огромен брой чипове или изчислителни компютри, на които се подават разнообразни данни за обработка. Тези заводи заемат огромни площи (около 2000 кв.м.), съдържат стотици хиляди компютри и употребяват голямо количество сила (един гигават) и вода за изстудяване. Необходима е и доста сериозна интернет съгласуваност. България има добра интернет съгласуваност, относително свободен енергиен потенциал, задоволително воден запас за изстудяване и потвърдена известност като софтуерна нация с положителни експерти по математика и информатика. Всичко това ни дава действителен късмет да се възползваме от момента, изключително като се има поради, че Европа изостава в тази област.
Какво съставляват фабриките за изкуствен интелект?Говорейки за охлаждането и нуждата от воден запас, значи ли това, че такава инфраструктура ще би трябвало да се построи до огромен водоем, да вземем за пример по Черноморието?
Абсолютно да. Има няколко подобаващи терена в България, в това число и към морето. Не е наложително водата да е сладка, може да се употребява и морска вода. Възможно е и към огромни реки или даже покрай София, защото и там има задоволително водни източници. Вода и ток имаме. Проблемът с питейната вода е поради загубите по преносната мрежа, само че като цяло водният ни запас е добър. Така че почти са ясни са местата, където сходно нещо може да бъде построено.
Електроенергията е основна и България е добре обезпечена. От друга страна, българската енергетика към момента залага на въглища – може ли това да се окаже спънка на фона на зелените условия и ESG стандартите, на които фирмите би трябвало да дават отговор?
Аз не съм енергиен специалист, само че от позиция на човек от бизнеса, в момента международният проблем е обвързван с потребността от енергийно ползване, което е внезапно повишено и заради тези гигафабрики. Това способства чисто политически за леко закъснение на зелената договорка. В момента икономическият интерес е по-скоро да има сила, в сравнение с от какъв източник е. Разбира се, би било отлично, в случай че силата е от възобновими източници, само че сега целта е различен. Не считам, че софтуерните колоси ще се интересуват толкоз от произхода на силата, стига да е налична.
Какви стъпки би трябвало да предприеме страната, с цел да се задвижи тази визия?
Първата стъпка – осъзнаването на опцията – съгласно мен към този момент е направена от ръководещите през последните година-две. Следващата стъпка е явен проект и водачество на самодейността. Най-важна ще бъде скоростта. Трябва да се избегне бавното координиране сред разнообразни институции. Необходимо е да се разгласи държавен приоритет и да се отвори „ зелена врата “ за бързо издаване на всички нужни разрешителни и създаване на инфраструктура. Ако би трябвало да се изградят трасета за електрическа енергия, построяват се трасета, в случай че би трябвало да се обособи повърхност, върху която да се строи, обособява се, в случай че би трябвало да се издадат позволения за градеж, да се случват доста по бързо. Министерството на нововъведенията би могло да бъде водещо в този развой, като му се гласоподава нужното доверие. Темата би трябвало да бъде надпартийна и стратегическа, с цел да не стане обект на политически битки.
Прави ли нещо самодейно страната за привличане на такива вложители?
Мисля, че сега стартира да се вършат нужните стъпки. Имаме еврокомисар, който се занимава с тази активност. Трябва да бъдем доста гласни и ясно да заявим готовността си. Това включва интензивно присъединяване във външнополитически срещи, позициониране и присъединяване в интернационалните полемики. Ако е належащо, би трябвало да се организират самодейни срещи с евентуални вложители и да им се оферират подготвени концепции. Има начинания в тази посока и считам, че има осъзнаване и придвижване в вярната посока.
Политическата неустойчивост може ли да попречи?
Затова споделям, че тази идея би трябвало да бъде надпартийна. Най-позитивното е, че съгласно мен има осъзнаване измежду основните играчи от всички политически партии, че това е значимо за българската стопанска система. Ако това осъзнаване е налице, работата може да продължи без значение от политическата обстановка.
Без да встъпвам прекалено много в политическата тематика, не мога да не Ви попитам какъв сигнал е това, че БРАИТ не бе позволена в тристранката?
Със сигурност не е административен проблем и не считам, че е политически. По-скоро е сигнал от съществуващите браншови организации, че може би не са осъзнавали тази нужда. Има осъзнаване от страна на софтуерния бизнес и от страна на страната, само че останалата част от бизнеса занапред би трябвало да го осъзнае и да го поддържа като опция, а не като опасност. Това би означавало нови строителство, пътища, електричество и нови вложения. Трябва да се извърви път на осъзнаване от всички страни, тъй като това ще бъде ускорител за огромна част от българската стопанска система.
В този ред на мисли – какви са съответните изгоди за стопанската система от такава инвестиция, каквато е една AI гигафабрика?
Отвъд самата инвестиция и работните места, главният принос ще бъде позиционирането на България като една от дребното страни с сходна инфраструктура. Приложението на изкуствения разсъдък е доста по-важно за бизнеса. Той може да бъде ускорител на развиването в доста браншове като земеделие, опазване на здравето, финанси, енергетика, превоз и произвеждане. Да вземем за образец земеделието. Ако ние имаме лична гигафабрика и можем под някаква форма да използваме част от нейния потенциал за създаване на нововъведения и за използване на всевъзможни нови модели, ние можем в някакъв миг чисто конкурентно да нареждаме бранша земеделие на друго равнище. А чисто репутационно, България ще бъде възприета като високотехнологична и новаторска страна, което ще притегли и други вложители в разнообразни сфери.
Кои са другите страни в района и Европа с положителни предпоставки за привличане на сходна инвестиция?
Един от главните ни съперници е Франция, която има голям енергиен капацитет и квалифицирана работна ръка, а и е в Западна Европа. Гърция също е съперник, защото към този момент има софтуерни колоси и огромни дейта центрове, въпреки че има въпросителни към енергийните си запаси. В момента се прави карта на евентуалните местоположения и България би трябвало да се стреми да заеме водеща позиция в тези ранглисти. Конкуренцията в Европа не е толкоз огромна и би трябвало да се възползваме от този късмет.
Светът е в трескава AI конкуренция и България има късмет да излезе победителА кои са евентуалните вложители?
Първият евентуален вложител е Европейският съюз, който би трябвало да навакса по отношение на Съединени американски щати и Китай. След това всички огромни софтуерни колоси като Microsoft, Гугъл и Apple са евентуални клиенти и вложители.
Европейският съюз в действителност към този момент финансира AI фабрика в България...
При нея приказваме за инвестиция в размер на 100 милиона, до момента в който инвестицията в една гигафабрика е десетки пъти повече. Тоест това (б.а. – оповестената AI фабрика на ЕС) би бил един добър дребен тест. Чудесно е, че INSAIT и „ София Тех Парк “ са спечелили опцията за сходна инвестиция, само че това е, за което ние приказваме, е в действителност десетки и десетки пъти по-голямо.
Кои са минусите на страната, върху които би трябвало да се концентрират бизнесът и страната?
Основният ни минус е скоростта на деяние. През последните години сме пропущали сходни благоприятни условия поради политическа неустойчивост, бавност и вътрешни несъгласия. Последно това се случи около Коронавирус, когато имаше голяма опция да се вършат всевъзможни типове нововъведения и вложения в страната. Ние го проспахме този интервал, тъй като нямахме държавно управление три години. След това беше Планът за възобновяване, който още веднъж проспахме и изпуснахме половината пари. Преди години имаше опция да се отворят разнообразни типове заводи за произвеждане на коли – и там не успяхме да го създадем. Трябва да сме си научили грешката и да разберем, че скоростта е основна. Според мен единствената причина, заради която може да не го създадем е вътрешна – в случай че не се разберем или някой реши да си припише заслугите, ще пропуснем този късмет.
Какъв е времевият прозорец за една такава евентуална инвестиция, с цел да не я изпуснем?
Мисля, че до края на тази година би трябвало да сме подготвени с цялостна идея, позициониране и първи диалози. Хоризонтът е доста къс. Решенията за локациите на тези гигафабрики ще бъдат взети до края на идната година и би трябвало да сме извънредно бързи, с цел да не пропуснем тази опция. Нямаме 10 години.
Говорейки за скорост, AI навлиза с извънредно бурни темпове. Как се отразява това на пазара на труда в България и по-конкретно върху членовете на AIBEST?
Към момента не считам, че AI оказва голямо въздействие върху пазара на труда. През последните 1-2 години се следи усмиряване на растежа на заетите лица. Нарастването на приходите в бранша е по-скоро едноцифрено. Но аргументите за това са по-скоро международното икономическо закъснение и световната политическа неустойчивост, в сравнение с навлизането на AI. Компаниите влагат в преквалификация на чиновници и се приготвят за бъдещето, само че няма съществено въздействие върху броя на заетите хора. Може би в областта на изнесените услуги част от хората, занимаващи се с рутинни действия, се преквалифицират или пренасочват.
А какво се случва с прът центровете, които дълги години бяха на гребена на вълната във връзка с търсенето на фрагменти? Очаквате ли съкращения там?
Честно казано, не чакам съкращения все още. По-скоро се следи преквалификация, защото тези центрове започнаха да извършват услуги с по-висока добавена стойност. Вече не е задоволително единствено владеенето на език. Търсят се спомагателни умения и познания. Това защищава тези центрове. Възможно е част от хората да се преквалифицират, само че не считам, че ще има сериозен отлив, в случай че фирмите влагат в тази посока.
IT промишлеността като цяло, само че и съответно тази на изнесените услуги, се трансформира през последните години в посока на действия с по-висока добавена стойност. Как продължава да се развива този развой?
Този развой стартира доста от дълго време и съгласно мен върви в вярната посока. Финансовите индикатори го демонстрират – приходите нарастват, макар че броят на заетите не се усилва толкоз доста. Това значи, че предлагаме услуги с по-висока добавена стойност и България се възприема като такава дестинация. Вече не сме известни единствено с евтина работна ръка. Въпреки това няма отлив на клиенти.
Но доколко страната продължава да е магнит за вложители – тъй като като цяло през последните години затихна?
Има какво да се желае. Затова е значимо да използваме настоящи тематики като AI и нововъведения, с цел да се нареждаме и да притеглим още веднъж вложители. През последните 1-2 години външните вложения внезапно спаднаха поради международното икономическо закъснение и вътрешни фактори като политическа неустойчивост и неустановеност. Колкото по-стабилни и предвидими изглеждаме, толкоз по-голям е шансът да възстановим вложенията.
Бизнесът дълги години се насочваше към Китай, а в Европа, с изключение на евтини дестинации като България в предишното, в този момент съвременна е Индия. Какво се случва там?
Индия постоянно е била настояща. По време на икономическа рецесия, дестинациите, които оферират огромен брой хора на конкурентни цени, стават най-привлекателни. Индия автоматизирано се появява на картата. В един миг тя мина през бурно развиване и повишение на цените, което накара фирмите да се замислят дали да останат. Но рецесията докара до орязване на бюджетите, а активността трябваше да продължи. Единственото място, където същата услуга може да се даде на по-ниска цена, още веднъж стана Индия. Новият тренд е, че от ден на ден европейски компании преглеждат Източна Европа като район с огромен и дълготраен капацитет. Тук приказваме за същинско потребление на свободната работна ръка, близостта, културната тъждественост и идентичната часова зона. В дълготраен проект Източна Европа има капацитет да стане сърцето на европейската стопанска система.
В този подтекст, какви са проектите за вложения на фирмите, в това число и във вашата асоциация, с цел да останат конкурентоспособни в интернационален проект?
Повечето компании влагат в създаването на нови артикули, услуги и в преквалификация на фрагментите. Най-важно е да имаме конкурентоспособни фрагменти, подготвени за софтуерните нововъведения. Най-големите вложения са в тази посока. При занимателен стопански напредък и понижаване на приходите тези вложения могат да бъдат орязани. Aко досега бизнесът е вложил ужасно доста в обучаване на фрагментите си, идващите 1-2 години може би няма да има този свободен капацитет и запас. Затова ние би трябвало като страна да създадем нужните вложения, с цел да можем да случим това адаптиране и догонване във връзка с обучение, готовност, механически умения.
Темата за софтуерните учебни заведения и дигитализацията на популацията е извънредно значима. България е на 29-то място по коефициент на цифровизация, което е обезпокоително. Бизнесът евентуално няма да успее независимо да направи тази стъпка поради бързото нахлуване на изкуствения разсъдък. Ако не влагаме в този момент, ще изостанем. Също по този начин, ученето през целия живот е основно. В Европа 14% от популацията взе участие в такива стратегии, а в България едвам 2%. Има абсурд сред многото високотехнологични компании и ядрото от експерти в България и всеобщото население, което не е задоволително софтуерно грамотно. Този дисбаланс би трябвало да изчезне. Не може единствено фирмите да влагат в това, нужна е държавна политика.
А съответно вашата компания DIGITALL Group какви вложения прави в посока изкуствен интелект и неговото внедряване?
За 2024 година сме вложили 1 милион евро единствено в създаването на артикули, свързани с изкуствения разсъдък, и към този момент имаме два такива, които се употребяват от клиенти. Те са удовлетворени, което ни оказва помощ да сме конкурентни и другите ни услуги също стартират да генерират повече доходи. Започнахме още през 2023 година, тъй като видяхме тренда. Въпреки че не бяха най-хубавите ни години, взехме решение да създадем тази инвестиция, която в този момент се отплаща.
В момента е доста съвременно човек да има AI умения и доста хора си приписват такива. Кои обаче са най-търсените основни умения, свързани с изкуствен интелект, във вашия бранш?
Много е комплицирано да се каже, тъй като спектърът е необятен. Но едно от най-търсените неща е имплементацията на към този момент създадени артикули и модели. Трябва да има човек, който схваща бизнес процесите на компанията, софтуерните платформи, които се употребяват, и преимуществата на моделите с изкуствен интелект, и може да ги внедри и приспособява. Приложението на изкуствения разсъдък е основно. Ние като компания не можем да се конкурираме с огромни езикови модели като ChatGPT. Това е неуместно. Но можем, употребявайки такива артикули, да помогнем на фирмите да усъвършенстват процесите си. Например, помогнахме на застрахователна компания да автоматизира процеса на обработка на вреди, което освободи запас и усили приходите им. Нашите експерти могат да проучват процесите и да внедрят решения с изкуствен интелект.
Раждат ли се нови специалности по отношение на развиването на изкуствения разсъдък?
Да, всекидневно се раждат нови специалности, свързани с приложението на изкуствения разсъдък. Когато се имплементира изкуствен интелект върху съществуваща платформа, се нуждаеш от хора, които да го настроят и ръководят. Най-интересната посока е развиването на изкуствен интелект с човекоподобни функционалности. Много огромни компании към този момент имат цели за внедряване на такива планове, тъй като това демонстрира иновативност и се отразява позитивно на пазарната им оценка.
И въпреки всичко, къде човек ще остане незаместим, къде естественият разсъдък ще е по-голям?
Навсякъде, където има иновация, креативност и където е належащо да се вложи човешки дух и сърце. Тези действия не могат да бъдат сменени от изкуствения разсъдък, тъй като той към момента работи съгласно насоките, които му дава човек. Той може да е най-бързият проучвателен разум, само че някой би трябвало да го насочва. Също по този начин, всички действия, свързани с физическа интензивност, няма да могат да бъдат сменени. Изкуственият разсъдък по-скоро ще бъде употребен за подкрепяне на човешката активност, за повишение на добавената стойност и успеваемостта. Той ще даде опция за бурно развиване, само че няма по какъв начин да размени индивида.
Йордан Гинев AIBEST изкуствен интелект AI IT промишленост подготовка на фрагменти цифрови умения пазар на труда AI фабрика Гигафабрика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ