„Алфа Рисърч“: 44% от пълнолетните българи ползват приложението ChatGPT
Изкуственият разсъдък (AI) не просто се трансформира в мотор на четвъртата индустриална гражданска война, само че и изведе редица научни и софтуерни достижения на качествено по-високо ниво. Той от ден на ден се настанява в всекидневието на хората, а лесният достъп до него провокира оживени полемики за приложението му, изгодите, рисковете и нуждата от регулация.
Проучване на софтуерния колос Google от началото на 2025г. демонстрира, че 48% от популацията в световен мащаб употребява генеративни AI приложения за все по-разнообразни цели като развлечение, търсене на информация, подкрепяне на работата и образованието си. Според същото изследване потреблението в Европа доближава 42% от пълнолетното население.
Агенция Алфа Рисърч организира национално-представително изследване, което демонстрира, че българското общество е на приблизително европейско ниво по ползване на генеративни AI приложения. 44% от пълнолетните българи употребяват приложения като ChatGPT, Gemini и други сходни, а 56% към момента не. Използването им обаче е релативно лимитирано като периодичност (13% интензивно, 31% - в обособени случаи).
Подобно на други страни, и у нас AI приложенията обрисуват сериозна бездна сред поколенията и обособените просветителни групи. Колкото по-млади и колкото по-образовани са потребителите, толкоз повече се допитват до AI. Всеки трети юноша на възраст 18 – 29 година в България декларира, че го употребява интензивно, до момента в който 81 на 100 от най-възрастните нямат допир с такива приложения. За междинните генерации генеративният AI е прочут, само че към момента не е всекидневие. Образователният статус прави картината още по-диференцирана. Основни консуматори са хората с висше обучение (62% употребяват, 38% - не), а измежду най-ниско образованите обстановката е диаметрално противоположна (21% употребяват, 79% - не).
Българските жители са на приблизително европейско ниво по степен на навлизане на AI приложения, само че в догонваща позиция от позиция на задачите на използването им. Европейците се ориентират към тях еднообразно интензивно за персонални потребности (търсене на информация, забавление) и в осъществяване на професионални или просветителни задания. Българинът се обръща към генеративния AI два пъти по-често от персонален интерес (36%), в сравнение с с цел да реализира по-висока успеваемост в активността си (18%) – наклонност, която господства във всички социално-демографски пластове, включително най-младите и най-високо образованите.
Все още ниската периодичност и несъответствието в задачите, за които се употребява, предопределя и спорната настройка на българина към изкуствения разсъдък. Към момента е налице паритет в оценките, с лек превес на оптимистичните настройки. 36% са на мнение, че генеративният AI ще подкрепи човечеството като подтиква развиването на науката, медицината и други значими сфери. Привърженици на тази теза са главно най-активните консуматори в страната – висшистите и 18 – 39 годишните. Сред други 32% от пълнолетното население преобладават терзанията, че той е опасност за човечеството. Изразяват ги най-много хората, които не употребяват AI приложения – най-възрастните и по-ниско образованите.
Ентусиазмът и страховете, с които обществата (вкл. българското) посрещат навлизането на изкуствения разсъдък не прави изключение от добре познатото в исторически проект отношение към нововъведения със мощен обществен, стопански, теоретичен отпечатък. Много от тях са посрещани с спорни настройки и единствено опитът се е наложил като безапелационно доказателство за тяхното значение. По този път по всяка възможност ще минават и усещанията за изкуствения разсъдък в българското общество. Интересно е, че в страни, където използването му е по-активно, оптимизмът и разбирането за преимуществата преобладават отчетливо над подозренията за бъдещето на човечеството. Което значи, че пътят към все по-цялостното му потребление е открит и през идващите години могат да се чакат все по-дълбоки трансформации във всички области.
Настоящото проучване е извършено в интервала 7 – 14 юли 2025г. от Алфа Рисърч. Реализира се със лични средства. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица. /БГНЕС
Проучване на софтуерния колос Google от началото на 2025г. демонстрира, че 48% от популацията в световен мащаб употребява генеративни AI приложения за все по-разнообразни цели като развлечение, търсене на информация, подкрепяне на работата и образованието си. Според същото изследване потреблението в Европа доближава 42% от пълнолетното население.
Агенция Алфа Рисърч организира национално-представително изследване, което демонстрира, че българското общество е на приблизително европейско ниво по ползване на генеративни AI приложения. 44% от пълнолетните българи употребяват приложения като ChatGPT, Gemini и други сходни, а 56% към момента не. Използването им обаче е релативно лимитирано като периодичност (13% интензивно, 31% - в обособени случаи).
Подобно на други страни, и у нас AI приложенията обрисуват сериозна бездна сред поколенията и обособените просветителни групи. Колкото по-млади и колкото по-образовани са потребителите, толкоз повече се допитват до AI. Всеки трети юноша на възраст 18 – 29 година в България декларира, че го употребява интензивно, до момента в който 81 на 100 от най-възрастните нямат допир с такива приложения. За междинните генерации генеративният AI е прочут, само че към момента не е всекидневие. Образователният статус прави картината още по-диференцирана. Основни консуматори са хората с висше обучение (62% употребяват, 38% - не), а измежду най-ниско образованите обстановката е диаметрално противоположна (21% употребяват, 79% - не).
Българските жители са на приблизително европейско ниво по степен на навлизане на AI приложения, само че в догонваща позиция от позиция на задачите на използването им. Европейците се ориентират към тях еднообразно интензивно за персонални потребности (търсене на информация, забавление) и в осъществяване на професионални или просветителни задания. Българинът се обръща към генеративния AI два пъти по-често от персонален интерес (36%), в сравнение с с цел да реализира по-висока успеваемост в активността си (18%) – наклонност, която господства във всички социално-демографски пластове, включително най-младите и най-високо образованите.
Все още ниската периодичност и несъответствието в задачите, за които се употребява, предопределя и спорната настройка на българина към изкуствения разсъдък. Към момента е налице паритет в оценките, с лек превес на оптимистичните настройки. 36% са на мнение, че генеративният AI ще подкрепи човечеството като подтиква развиването на науката, медицината и други значими сфери. Привърженици на тази теза са главно най-активните консуматори в страната – висшистите и 18 – 39 годишните. Сред други 32% от пълнолетното население преобладават терзанията, че той е опасност за човечеството. Изразяват ги най-много хората, които не употребяват AI приложения – най-възрастните и по-ниско образованите.
Ентусиазмът и страховете, с които обществата (вкл. българското) посрещат навлизането на изкуствения разсъдък не прави изключение от добре познатото в исторически проект отношение към нововъведения със мощен обществен, стопански, теоретичен отпечатък. Много от тях са посрещани с спорни настройки и единствено опитът се е наложил като безапелационно доказателство за тяхното значение. По този път по всяка възможност ще минават и усещанията за изкуствения разсъдък в българското общество. Интересно е, че в страни, където използването му е по-активно, оптимизмът и разбирането за преимуществата преобладават отчетливо над подозренията за бъдещето на човечеството. Което значи, че пътят към все по-цялостното му потребление е открит и през идващите години могат да се чакат все по-дълбоки трансформации във всички области.
Настоящото проучване е извършено в интервала 7 – 14 юли 2025г. от Алфа Рисърч. Реализира се със лични средства. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица. /БГНЕС
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ