Халюцинациите на изкуствения интелект: Инструмент за научни пробиви
Изкуственият разсъдък (AI) постоянно е подложен на критика за склонността си да генерира подвеждаща или неточна информация, известна като " халюцинации ". Въпреки това, тези неточности се оказват ненадейно скъпи за науката. Според проучване, оповестено от The New York Times, халюцинациите на огромните езикови модели (LLM) могат да доведат до новаторски открития, които другояче биха останали недостъпни за човешкото въображение.
Учени в региона на медицината и химията към този момент употребяват халюцинациите на AI за основаване на нови молекули и създаване на медикаменти. Пример за това е работата на Дейвид Бейкър, лауреат на Нобелова премия за химия, който употребява AI за планиране на протеини, които не съществуват в природата. " Създадохме над 10 милиона нови протеина с помощта на изкуствения разсъдък ", споделя Бейкър. Неговият екип към този момент разполага със стотици патенти, в това число технологии за лекуване на рак и вирусни инфекции.
Терминът " халюцинации " обаче остава противоречив. Някои учени, като професор Анима Анандкумар от Калифорнийския софтуерен институт, считат, че по-точният термин би бил " спекулации " или " интуитивни догатки ". Според тях халюцинациите на AI постоянно стъпват на действителни данни и разбори, които просто не следват общоприетата логичност на човешкото мислене. Друг значим аспект е ускоряването на научните проучвания. Това, което преди е отнемало години, в този момент може да бъде реализирано за дни или даже часове. Професор Джеймс Джей Колинс от MIT похвали способността на AI да открива нови антибиотични молекули, които не са съществували до момента.
Разбира се, не всичко е розово. Грешките на AI могат да доведат до съществени последствия, изключително в чувствителни сфери като медицината и финансите. Пример за това е казусът с Гугъл, когато неправилна информация, генерирана от чатбот, докара до загуба от 100 милиарда $ на фондовия пазар. Въпреки рисковете, научната общественост наподобява подготвена да одобри предизвикването. Оптимистите виждат бъдеще, в което AI освен ще форсира проучванията, само че и ще играе дейна роля в основаването на нови технологии, медицински лечения и устойчиви решения за световните проблеми.
Учени в региона на медицината и химията към този момент употребяват халюцинациите на AI за основаване на нови молекули и създаване на медикаменти. Пример за това е работата на Дейвид Бейкър, лауреат на Нобелова премия за химия, който употребява AI за планиране на протеини, които не съществуват в природата. " Създадохме над 10 милиона нови протеина с помощта на изкуствения разсъдък ", споделя Бейкър. Неговият екип към този момент разполага със стотици патенти, в това число технологии за лекуване на рак и вирусни инфекции.
Терминът " халюцинации " обаче остава противоречив. Някои учени, като професор Анима Анандкумар от Калифорнийския софтуерен институт, считат, че по-точният термин би бил " спекулации " или " интуитивни догатки ". Според тях халюцинациите на AI постоянно стъпват на действителни данни и разбори, които просто не следват общоприетата логичност на човешкото мислене. Друг значим аспект е ускоряването на научните проучвания. Това, което преди е отнемало години, в този момент може да бъде реализирано за дни или даже часове. Професор Джеймс Джей Колинс от MIT похвали способността на AI да открива нови антибиотични молекули, които не са съществували до момента.
Разбира се, не всичко е розово. Грешките на AI могат да доведат до съществени последствия, изключително в чувствителни сфери като медицината и финансите. Пример за това е казусът с Гугъл, когато неправилна информация, генерирана от чатбот, докара до загуба от 100 милиарда $ на фондовия пазар. Въпреки рисковете, научната общественост наподобява подготвена да одобри предизвикването. Оптимистите виждат бъдеще, в което AI освен ще форсира проучванията, само че и ще играе дейна роля в основаването на нови технологии, медицински лечения и устойчиви решения за световните проблеми.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ