Изкуствен интелект в класната стая? Не, благодаря!“ Това беше първата

Изкуствен разсъдък в класната стая? Не, благодаря! “ Това беше първата реакция на доста от нас, учителите, когато чухме за навлизането на AI в образованието. Имахме съображение за терзание – нали тъкмо човешкият контакт, емпатията и способността да разбираме своите възпитаници ни вършат положителни учители? Но светът се трансформира стремглаво.

Днес нашите възпитаници израстват в свят, където технологиите не са разкош, а нужда. Те са цифрови нинджи, които интуитивно схващат и употребяват нови технологии. В началото на 2024 година изследванията посочваха, че 70% от българските учители към момента не употребяват изкуствен интелект в работата си, само че обстановката бързо се трансформира. Истината е, че AI не идва да размени учителите – той идва да ни направи по-ефективни, по-креативни и най-много да ни даде повече време за това, което е в действителност значимо: същинското другарство с учениците. 

Как можем да превърнем изкуствения разсъдък от плашещо предизвикателство в потребен съдружник?