„Изкуствен интелект“, „сглобка“ и „времеубежище“
" Изкуствен разсъдък " с 45 %, " сглобка " с 37 на 100 и " времеубежище " с 35 % от гласовете са знаковите думи и изрази за 2023 година за България. Това е изборът на хората в станалото обичайно проучване " Думи на годината “ на платформата за просветеност " Как се написа? ". В челната десетка се подреждат още " война ", " Шенген ", " ремонт ", " ротация ", " Букър ", " евроантлантик " и PISA, оповестиха уредниците на самодейността.
Кампанията цели посредством езиковите настройки да наблюдава публичното мнение за това кои са били най-важните тематики през миналата година. В онлайн анкетата всеки имаше опция да гласоподава за три лайтмотива на 2023-та. В изследването още веднъж се включва и ранглиста на най-употребяваните знакови думи и изрази в медиите на български език благодарение на разбора на системата за световен медиен мониторинг Sensika. Единственото съвпадане сред двете ранглисти е споменаването на " война ".
Словосъчетанието победител " изкуствен интелект " ни свързва с световните трендове. Употребата му се е повишила съвсем пет пъти спрямо 2022-ра, означават уредниците на самодейността - доктор Павлина Върбанова, създателка на " Как се написа? ", и Доротея Николова, учителка по български език и литература, и журналистка.
" Тази година следим нещо позитивно, а точно пробив в политическите тематики посредством още две думи, които стигнаха до финалната десетка. Те са от сферата на културата - " времеубежище " и " Букър ", и са свързани с романа на Георги Господинов ", обръща внимание доктор Върбанова. Изглежда, че гласувайки за " изкуствен интелект " и " времеубежище ", се опитваме да се изтръгнем от лапите на политическото, добавя тя.
Думата " война ", която водеше класацията при предходното проучване, в този момент е на четвърто място, и то с сензитивно закъснение от първите три, показва Доротея Николова. Според нея това е знак, че претръпваме даже към немислимото до неотдавна, въпреки че към този момент се води още една война - в Близкия изток.
" Сглобка " и " времеубежище " са от рубриката " и ний сме дали нещо на света ". Първото - с малко подигравка, второто - с доста горделивост ", разяснява Веселина Седларска, член на журито на акцията. Тя е уверена, че с тези думи ще останем в международната политика и международната литература, което удостоверява интернационалния мащаб на тазгодишния избор на дума на годината.
Доц. Георги Лозанов, също член на журито, е безапелационен, че войната в мисленето на българите в последна сметка е сред евроатлантизма и възраждащия се съветизъм, а на локална сцена се разиграва в политическа борба против демонтажа на Паметника на Съветската войска. Според него сглобката, макар иронията в думата, пази принадлежността ни към евроатлантическия свят, а книги като " Времеубежище " са техни посланици в него.
" Хората се замерват с думи, словото се милитаризира и не знам то ли подражава на действителността, или действителността подражава на него. Просто ми се желае " война " да спре да звучи настоящо и да изчезне от листата ", отбелязва доктор Иван Ланджев, който е измежду членовете на журито. Той споделя и наблюдението си, че има положителни вести, тъй като в класацията са включени и думи достижения - маркери на триумфи, които ще останат. " Имаме си и една нова дума, подарък от съчинителя. Тя се откроява, нея изкуствен интелект не може да я измисли ", споделя той.
Проучването измежду настройките на хората мина в три стадия . В първия - от 8 до 12 януари, всеки имаше опция да даде оферти за думи на годината на страниците на " Как се написа? " във Facebook и Threads, както и в Х. Обобщеният лист съдържаше 195 разнообразни думи и изрази. Във втория стадий от 30-те оферти с най-вече гласове петчленното жури отся 10. Кои три от тях са най-значимите за нас като общество, избирахме в анкета от 15 до 20 януари в третия, финален стадий.
През 2022-ра на челни позиции бяха " война ", " инфлация ", " Украйна " и " избори ". А през 2021-ва на първите три места в анкетата се подредиха некнижовната дума " преценявам ", " антиваксър " и " изчегъртване ".
Журито в допитването още веднъж беше формирано от дългогодишни наблюдаващи и участници в публичните процеси у нас и езикови специалисти: доктор Павлина Върбанова - създателка на платформата " Как се написа? ", доцент Георги Лозанов - мъдрец и медиен специалист, Веселина Седларска - журналистка и писателка, Доротея Николова - учителка по български език и литература, и журналистка, и доктор Иван Ланджев стихотворец и есеист.
Медиен разбор
Анализът на системата за световен медиен мониторинг и разбори Sensika благодарение на софтуерни принадлежности и модели за машинно образование, тренирани на български език, стъпва на тествани 10 милиона и 600 хиляди изявления в 9730 осведомителни онлайн източника за интервала 1 януари - 31 декември 2023 година
20-те най-често споменавани думи са: " България ", " Русия ", " Украйна ", " Европа ", " Съединени американски щати ", " дете ", " помощ ", " война ", " политика ", " министър ", " цена ", " поддръжка ", " президент ", " семейство ", " държавно управление ", " партия ", " избори ", " ръководство ", " парламент ", " комисия ".
Прави усещане, че от съществителните нарицателни първата дума е " дете " и използването й е повишена в безспорна стойност спрямо 2022-ра, до момента в който стойностите на съвсем всички останали са намалели. Организаторите се питат каква е повода за това - още повече че през годината бяха показани притеснителни резултати от проби, показващи високо равнище на функционална неначетеност измежду младежите. От първата двайсетица спрямо предходния интервал са отпаднали " газ ", " сила " и " стопанска система ", а на тяхно място са се изкачили " семейство ", " избори " и " комисия ". Това, че безспорните стойности на най-често използваните 20 думи сензитивно са намалели спрямо миналата година, насочва към извода, че водещите тематики в медиите са се диверсифицирали.
За първи път се показва и ранглиста на най-споменаваните персони в медиите. На челна позиция е Бойко Борисов , следван от Владимир Путин , Румен Радев , Николай Денков , Иван Гешев , Кирил Петков , Володимир Зеленски , Асен Василев, Джо Байдън, Мария Габриел, Доналд Тръмп, Делян Пеевски, Реджеп Ердоган, Борислав Сарафов, Илън Мъск, Тодор Тагарев, Кристиано Роналдо, Алексей Петров, Корнелия Нинова и Иван Демерджиев.
Интересно е да се означи, че Борисов в този момент възстановява преднината си от предходни години . Можем да проследим, че той е бил още веднъж на първа позиция през 2021-ва, до момента в който за дванайсетте месеца на 2022-ра е слязъл на четвърто място. Всички попаднали в класацията персони са политици като се изключи Илън Мъск и Кристиано Роналдо.
Споменаванията на претендентите за кмет на София през 2023 година също демонстрират любопитна, само че и предстояща динамичност . Проследени са представителите на ПП-ДБ - Васил Терзиев, на ГЕРБ-СДС - Антон Хекимян, и на " Българска социалистическа партия за България " - Ваня Григорова . Най-споменаван е Терзиев , следван от Хекимян и Григорова , като сред последните двама разликата е минимална.
При съпоставяне с миналата 2022 година анализаторите засичат мъчно обяснима особеност при медийните споменавания на претендента за министър-председател на ГЕРБ Николай Габровски. За късата си акция той е съумял да се изкачи от 544-то място през 2021 година до 9-о място, а сходни амплитуди не се следят при останалите претенденти за министър председател в интервала 2021 - 2023 година, означават уредниците на акцията.
Кампанията цели посредством езиковите настройки да наблюдава публичното мнение за това кои са били най-важните тематики през миналата година. В онлайн анкетата всеки имаше опция да гласоподава за три лайтмотива на 2023-та. В изследването още веднъж се включва и ранглиста на най-употребяваните знакови думи и изрази в медиите на български език благодарение на разбора на системата за световен медиен мониторинг Sensika. Единственото съвпадане сред двете ранглисти е споменаването на " война ".
Словосъчетанието победител " изкуствен интелект " ни свързва с световните трендове. Употребата му се е повишила съвсем пет пъти спрямо 2022-ра, означават уредниците на самодейността - доктор Павлина Върбанова, създателка на " Как се написа? ", и Доротея Николова, учителка по български език и литература, и журналистка.
" Тази година следим нещо позитивно, а точно пробив в политическите тематики посредством още две думи, които стигнаха до финалната десетка. Те са от сферата на културата - " времеубежище " и " Букър ", и са свързани с романа на Георги Господинов ", обръща внимание доктор Върбанова. Изглежда, че гласувайки за " изкуствен интелект " и " времеубежище ", се опитваме да се изтръгнем от лапите на политическото, добавя тя.
Думата " война ", която водеше класацията при предходното проучване, в този момент е на четвърто място, и то с сензитивно закъснение от първите три, показва Доротея Николова. Според нея това е знак, че претръпваме даже към немислимото до неотдавна, въпреки че към този момент се води още една война - в Близкия изток.
" Сглобка " и " времеубежище " са от рубриката " и ний сме дали нещо на света ". Първото - с малко подигравка, второто - с доста горделивост ", разяснява Веселина Седларска, член на журито на акцията. Тя е уверена, че с тези думи ще останем в международната политика и международната литература, което удостоверява интернационалния мащаб на тазгодишния избор на дума на годината.
Доц. Георги Лозанов, също член на журито, е безапелационен, че войната в мисленето на българите в последна сметка е сред евроатлантизма и възраждащия се съветизъм, а на локална сцена се разиграва в политическа борба против демонтажа на Паметника на Съветската войска. Според него сглобката, макар иронията в думата, пази принадлежността ни към евроатлантическия свят, а книги като " Времеубежище " са техни посланици в него.
" Хората се замерват с думи, словото се милитаризира и не знам то ли подражава на действителността, или действителността подражава на него. Просто ми се желае " война " да спре да звучи настоящо и да изчезне от листата ", отбелязва доктор Иван Ланджев, който е измежду членовете на журито. Той споделя и наблюдението си, че има положителни вести, тъй като в класацията са включени и думи достижения - маркери на триумфи, които ще останат. " Имаме си и една нова дума, подарък от съчинителя. Тя се откроява, нея изкуствен интелект не може да я измисли ", споделя той.
Проучването измежду настройките на хората мина в три стадия . В първия - от 8 до 12 януари, всеки имаше опция да даде оферти за думи на годината на страниците на " Как се написа? " във Facebook и Threads, както и в Х. Обобщеният лист съдържаше 195 разнообразни думи и изрази. Във втория стадий от 30-те оферти с най-вече гласове петчленното жури отся 10. Кои три от тях са най-значимите за нас като общество, избирахме в анкета от 15 до 20 януари в третия, финален стадий.
През 2022-ра на челни позиции бяха " война ", " инфлация ", " Украйна " и " избори ". А през 2021-ва на първите три места в анкетата се подредиха некнижовната дума " преценявам ", " антиваксър " и " изчегъртване ".
Журито в допитването още веднъж беше формирано от дългогодишни наблюдаващи и участници в публичните процеси у нас и езикови специалисти: доктор Павлина Върбанова - създателка на платформата " Как се написа? ", доцент Георги Лозанов - мъдрец и медиен специалист, Веселина Седларска - журналистка и писателка, Доротея Николова - учителка по български език и литература, и журналистка, и доктор Иван Ланджев стихотворец и есеист.
Медиен разбор
Анализът на системата за световен медиен мониторинг и разбори Sensika благодарение на софтуерни принадлежности и модели за машинно образование, тренирани на български език, стъпва на тествани 10 милиона и 600 хиляди изявления в 9730 осведомителни онлайн източника за интервала 1 януари - 31 декември 2023 година
20-те най-често споменавани думи са: " България ", " Русия ", " Украйна ", " Европа ", " Съединени американски щати ", " дете ", " помощ ", " война ", " политика ", " министър ", " цена ", " поддръжка ", " президент ", " семейство ", " държавно управление ", " партия ", " избори ", " ръководство ", " парламент ", " комисия ".
Прави усещане, че от съществителните нарицателни първата дума е " дете " и използването й е повишена в безспорна стойност спрямо 2022-ра, до момента в който стойностите на съвсем всички останали са намалели. Организаторите се питат каква е повода за това - още повече че през годината бяха показани притеснителни резултати от проби, показващи високо равнище на функционална неначетеност измежду младежите. От първата двайсетица спрямо предходния интервал са отпаднали " газ ", " сила " и " стопанска система ", а на тяхно място са се изкачили " семейство ", " избори " и " комисия ". Това, че безспорните стойности на най-често използваните 20 думи сензитивно са намалели спрямо миналата година, насочва към извода, че водещите тематики в медиите са се диверсифицирали.
За първи път се показва и ранглиста на най-споменаваните персони в медиите. На челна позиция е Бойко Борисов , следван от Владимир Путин , Румен Радев , Николай Денков , Иван Гешев , Кирил Петков , Володимир Зеленски , Асен Василев, Джо Байдън, Мария Габриел, Доналд Тръмп, Делян Пеевски, Реджеп Ердоган, Борислав Сарафов, Илън Мъск, Тодор Тагарев, Кристиано Роналдо, Алексей Петров, Корнелия Нинова и Иван Демерджиев.
Интересно е да се означи, че Борисов в този момент възстановява преднината си от предходни години . Можем да проследим, че той е бил още веднъж на първа позиция през 2021-ва, до момента в който за дванайсетте месеца на 2022-ра е слязъл на четвърто място. Всички попаднали в класацията персони са политици като се изключи Илън Мъск и Кристиано Роналдо.
Споменаванията на претендентите за кмет на София през 2023 година също демонстрират любопитна, само че и предстояща динамичност . Проследени са представителите на ПП-ДБ - Васил Терзиев, на ГЕРБ-СДС - Антон Хекимян, и на " Българска социалистическа партия за България " - Ваня Григорова . Най-споменаван е Терзиев , следван от Хекимян и Григорова , като сред последните двама разликата е минимална.
При съпоставяне с миналата 2022 година анализаторите засичат мъчно обяснима особеност при медийните споменавания на претендента за министър-председател на ГЕРБ Николай Габровски. За късата си акция той е съумял да се изкачи от 544-то място през 2021 година до 9-о място, а сходни амплитуди не се следят при останалите претенденти за министър председател в интервала 2021 - 2023 година, означават уредниците на акцията.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ