Апарат лови по дишането болестта на Паркинсон
Изкуствен разсъдък може да помогне в борбата с безпощадната болест на Паркинсон, която е най-бързо разпространяващо се неврологично заболяване в света. Над 6 милиона души страдат от него. В България болните са към 15 000, като в напреднал етап са 30%, а в финален - към 1000 души.
Екип откриватели от Масачузетския софтуерен институт (MIT) в съдействие с Университета в Рочестър, клиниката Майо и болничното заведение на щата Масачузетс са създали модел посредством изкуствен интелект, който може да открие рано заболяването на Паркинсон само посредством разчитане на моделите на дишане на индивида, заяви pharmatimes.com.
Известно е, ча заболяването е сложна за диагностициране, защото диагнозата стъпва най-вече на появяването на двигателни признаци като трептене, вдървеност и закъснение на придвижванията. Тези признаци обаче постоянно се появяват няколко години след началото на болестта.
Разработеният инструмент от масачузетските технолози и лекари е невронна мрежа - поредност от свързани логаритми, които имитират метода, по който работи човешкият мозък, и са способни да преценяват дали някой има паркинсон единствено на база разбор на нощното дишане.
Невронната мрежа също по този начин има способността да разпознава тежестта на Паркинсоновата болест при обособения човек и да наблюдава прогресията на болестта във времето.
„ Връзката сред заболяването на Паркинсон и дишането е видяна още през 1817 година и е посочена в трудовете на доктор Джеймс Паркинсън. Това ни стимулира да разгледаме капацитета за разкриване на заболяването от дишането, като пренебрегваме придвижванията. Някои медицински изследвания демонстрират, че респираторните признаци се демонстрират години преди двигателните признаци, което значи, че характерностите на дишането могат да бъдат обещаващи за оценка на риска преди диагностицирането на заболяването на Паркинсон “, разяснява Дина Катаби, професор по електротехника и компютърни науки в Масачузетския софтуерен институт и основен откривател в MIT Jameel Clinic.
Изследователите преди този момент са проучвали капацитета за разкриване на PD благодарение на цереброспинална течност и невроизобразяване, само че тези способи са инвазивни, скъпи и изискват достъп до профилирани медицински центрове.
Изследователите от Масачузетския софтуерен институт обаче обясниха, че тяхната оценка на нощното дишане може да се прави всяка вечер вкъщи, до момента в който индивидът спи, освен това без физически контакт.
Устройството наподобява на домакински wi-fi рутер и работи посредством лъчение на радиосигнали, разбор на отраженията им от околната среда и добиване на моделите на дишане на пациента. След това дихателният сигнал се подава към невронната мрежа за оценка на заболяването на Паркинсон по въздържан метод.
От Паркинсон най-често заболяват мъжете, като повода към момента не е до дъно изяснена. Характерно за заболяването е, че се демонстрира към 60 година, само че от време на време може да се открие и при надалеч по-млади хора, в това число такива под 30.
Средно 10 години след началото на болестта се навлиза в напредналия етап, а в последния - след още 3-4 години. Пероралните лечения стопират да работят след десетата година от заболяването и тогава пациентите минават в т.нар. “късна фаза ”.
Екип откриватели от Масачузетския софтуерен институт (MIT) в съдействие с Университета в Рочестър, клиниката Майо и болничното заведение на щата Масачузетс са създали модел посредством изкуствен интелект, който може да открие рано заболяването на Паркинсон само посредством разчитане на моделите на дишане на индивида, заяви pharmatimes.com.
Известно е, ча заболяването е сложна за диагностициране, защото диагнозата стъпва най-вече на появяването на двигателни признаци като трептене, вдървеност и закъснение на придвижванията. Тези признаци обаче постоянно се появяват няколко години след началото на болестта.
Разработеният инструмент от масачузетските технолози и лекари е невронна мрежа - поредност от свързани логаритми, които имитират метода, по който работи човешкият мозък, и са способни да преценяват дали някой има паркинсон единствено на база разбор на нощното дишане.
Невронната мрежа също по този начин има способността да разпознава тежестта на Паркинсоновата болест при обособения човек и да наблюдава прогресията на болестта във времето.
„ Връзката сред заболяването на Паркинсон и дишането е видяна още през 1817 година и е посочена в трудовете на доктор Джеймс Паркинсън. Това ни стимулира да разгледаме капацитета за разкриване на заболяването от дишането, като пренебрегваме придвижванията. Някои медицински изследвания демонстрират, че респираторните признаци се демонстрират години преди двигателните признаци, което значи, че характерностите на дишането могат да бъдат обещаващи за оценка на риска преди диагностицирането на заболяването на Паркинсон “, разяснява Дина Катаби, професор по електротехника и компютърни науки в Масачузетския софтуерен институт и основен откривател в MIT Jameel Clinic.
Изследователите преди този момент са проучвали капацитета за разкриване на PD благодарение на цереброспинална течност и невроизобразяване, само че тези способи са инвазивни, скъпи и изискват достъп до профилирани медицински центрове.
Изследователите от Масачузетския софтуерен институт обаче обясниха, че тяхната оценка на нощното дишане може да се прави всяка вечер вкъщи, до момента в който индивидът спи, освен това без физически контакт.
Устройството наподобява на домакински wi-fi рутер и работи посредством лъчение на радиосигнали, разбор на отраженията им от околната среда и добиване на моделите на дишане на пациента. След това дихателният сигнал се подава към невронната мрежа за оценка на заболяването на Паркинсон по въздържан метод.
От Паркинсон най-често заболяват мъжете, като повода към момента не е до дъно изяснена. Характерно за заболяването е, че се демонстрира към 60 година, само че от време на време може да се открие и при надалеч по-млади хора, в това число такива под 30.
Средно 10 години след началото на болестта се навлиза в напредналия етап, а в последния - след още 3-4 години. Пероралните лечения стопират да работят след десетата година от заболяването и тогава пациентите минават в т.нар. “късна фаза ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ