Тракийският език и старославянският
Изкривеното показване на българската история не е от изгода на никоко - нито за обществото, нито за научната общественост. Въпреки това изкривени понятия и показа не престават да се преподписват настойчиво в научните писания, а оттова и в учебниците по история, в продължение на доста десетилетия. Така в последна сметка ние развиваме от една просвета поради самата просвета, която има от време на време прекомерно слаба връзка с историческата реалност и на процедура не може да изясни разумно който и да е от историческите процеси. От друга страна развиваме едни изкуствено основани комплекси в обществото, във връзка с нашето минало, което хем е правоприемник на своите предшественици, хем не е, хем е потомък на траки, на прабългари, на славяни, хем не е потомък на нито едни от тях. Изобщо да се чуди човек и да се мае по какъв начин да позволи тази загадка…
В този смисъл въпросът за езика говорен от античното население по нашите земи, траките, е основен за схващане на нашата българска история. Понеже когато разберем, че тракийският език не е друго, а основа на това, което назоваваме славянски езици, доста други противоречиви и значими въпроси ще отпаднат от единствено себе си. Ще стане ясно за какво през днешния ден приказваме език, който се числи към славянската езикова група, без да е нужно обаче да потвърждаваме преселението на милиони славяни на Балканите, което прочее е недоказуемо. Ще разберем къде са се изгубили и така наречен траки, дружно с тяхната просвета и техният език, и че те в действителност напълно не са изчезнали, още по-малко безследно. Ще се намерят ясни и разумни отговори и на доста и доста други въпроси.
Мнението за това че тракийския език е в действителност славянски, както и езика на илири, даки, венети е доста остаряло и преобладаващо измежду учените богослови-историци в интервала от времето на Средновековието (по съответно още от 12-13 век), чак края на 18 век. Едно от най-важните и известни творби по този въпрос е съчинението на хърватския историк Винко Прибоевич „ Слово за произхода на увенчаните със популярност славяни ” отпечатано на латински във Венеция през 1532 година Винко Прибоевич потвърждава с научни и древен причини това, че славяните са коренни поданици на по-голяма част от Европа, още в интервала преди основаването на Рим. Тази последователност сред илири (така е наричано локалното население в Западните Балкани, а в Източните е наричано траки) и славяни е застъпена в трудовете на доста откриватели, още от тринадесети чак до осемнадесети век и това мнение е водещо. То обаче не среща поддръжка в създаващата се немска научна школа, с център град Виена, в края на 18 и началото на 19 век. Тази немска (австро-унгарска) школа оказва след това и решаващо въздействие над младата историческа просвета почнала да се развива в предосвобожденска България.
Постепенно даже и учени славяни, работещи в немскоезичната среда на Австрийската империя, стартират да отхвърлят приемствеността сред трако-илири и славяни. Още през 1810 година в едно свое писмо известния славист Йозеф Добровски, споделя че се радва на проучвания, които потвърждават сходна непосредственост, само че самият той стига до напълно други заключения. За него славяните не се явяват даки, гети, тракийци, илирийци, панонци… славяните са славяни и най-близки до тях са литовците. Така те би трябвало да бъдат търсени към река Днепър или зад нея.
В съчиненията от Античността, написани главно на старогръцки и латински език, се срещат и значително думи от езика на траките, или по-точно казано от диалектите на многочислените тракийски племена, обитавали голямата част от Балканите и немалка част от земите на Мала Азия. Тези думи са най-различни, от разнообразни сфери на бита и са записани по най-различен мотив. В науката са известни под наименованието „ глоси ” или тракийски глоси. Техният брой се дефинира от няколко десетки думи, в случай че приказваме единствено за тракийските такива и доближава до няколко стотици в случай че включим и глосите избрани като македонски, фригийски, дакийски, скитски, илирийски.
В по ново време създателите означават, че точно глосите са най-надеждният материал за проучване на тракийския език, като да вземем за пример професорите Иван Дуриданов и Владимир Георгиев, едни от най-хубавите български езиковеди, изследвали тракийския език.
По известните тракийски глоси, изброени в азбучен ред са аргилос – със значение „ мишка ”; аса – растението подбел; болинтос – див бик; бонасос – различен тип бик; брия – град; бриза – житно растение, лимец или ръж; брюнхос – тип китара; брютос или брютон – тип ечемичено пиво; гентон – месо; дева – град; динопула – дива тиква; залмос – кожа; зейра – тип горна дреха; зетрайа – гърне; зелас или зейла – вино; зибютидес – благородните тракийки или траки; каламиндар – платан; кемос – тип шушулков плод; колаброс – ария която съпровожда колабризмос – танц с оръжие; ктистас – безбрачни тракийски монаси; магадис – триъгълен музикален инструмент; мандакес – превръзка за сноп; питюе – съкровище; полтюн – дървена крепост; ромфайа – копие или дълъг тъничък меч; скалме – нож, меч; скарке – сребърни монети; спинос или маритан – камък който издава съскащ тон и пушек, когато се полива с вода; тореле – траурна ария.
На пръв взор думите наподобяват много необикновени и непознати. Това е и повода нашите и непознати откриватели да не са сигурни във връзка с тъкмо място на тракийският език в огромното индо-европейското езиково семейство. Той е определян от немските учени като промеждутъчен сред групата на иранските (арийски) езици в Азия и тези говорени на територията на Европа. Като предписание не се регистрира и фактът, че тези тракийски думи са записани от непознати създатели, с ограничавания набор от гръцки букви – двадесет и четири, или по-рядко и с латински – двадесет и шест.
Някои от известните тракийски думи са дискутирани към този момент нашироко в последните години в научните среди и изключително измежду феновете историци и тези хора, които виждат явната неправда на написаното в учебниците по история и търсещи път към отхвърлянето на тази неправда, а в някои случаи и откровена нелепост. Една от тези думи е глосата „ ктистас ”, т.е. „ чисти ” – безбрачно живеещи монаси, светци. Връзката сред тази „ ктистас ” и старобългарското „ чистъ ”, дава още в средата на 19 век съветският академик Александър Чертков в книгата си " Тракийските племена на север от Дунав " 1851. Действително с набора от гръцки букви е мъчно да се съобщи звукът „ ч ” (както и ж, ш, ц, щ, ъ и други), който тук е записан благодарение на две букви – „ к ” и „ т ”. Професор Владимир Георгиев през 70-те години на 20 век в трудът си „ Траките и техният език ” дава същото значение на думата – „ чист ”, само че бърза да се „ застрахова ”, че тази етимология, т.е. пояснение на думата, не може да се смята за несъмнено. Многократно дискутирана е и една друга тракийска глоса „ колабризмос ” – муден танц с оръжия, която пък прави „ непредвидена ” връзка с прабългарската жреческа купа „ колобър ”. Все отново сходни образци не са задоволителни, за доказване връзката на тракийския език със старобългарския и актуалния български език. Само че, на процедура всички така наречен тракийски глоси, имат ясно пояснение с български и славянски думи, което от време на време е скривано, а от време на време не е търсено в вярната посока. Наши и непознати университетски откриватели, срамежливо скриват очевидните старобългарските и старославянските сходства на тракийските глоси на по-задно място, като пред тях дават образци от старонемски, староисландски, старопруски, албански и какви ли не други сходства – измислени и действителни. Например езиковедите Иван Дуриданов и Владимир Георгиев, подминават обстоятелството, че тракийската глоса „ бриза ” – брица – тип житно растение, се среща и употребява и до през днешния ден в нашия език. Така се посочва тип пшеница в някои области на България и в наши дни.
Друга глоса „ гагюла ” – тип патица, при очевидното подобие с съветската дума „ гоголь ” – патица звънарка (оттам идва името Гогол) е маркирана от Владимир Георгиев като нетракийска, макар по-ранните проучвания на учен Димитър Дечев, написал фундаментален труд върху тракийския език. Подминати без коментар са и глоси като „ зомброс ” – зубър, посочени още в края на 19 век от чешкият академик Вилхелм Томашек като тракийски. Тази тракийска дума явно е аналогична на раннославянската дума „ зомбру ” – огромното тревопасно животно зубър, живял на огромни територии в Централна Европа.
Още тракийски глоси посочени от Вилхелм Томашек, който макар че е бил част от немската школа е бил от славянски генезис, което му е разрешило един по-точен взор върху характера на глосите, са думи като пинон – ечемично питие, бира; сирос - склад за жито, наземен или вкопан в земята; канабис – растение коноп, също и връв, още веднъж имат връзка със славянските езици.
При няколко тракийски думи учените не регистрират вероятността за неопределено записване на думата или разбъркване на обособени звукове. Така да вземем за пример тракийски глоси „ зелас ” и „ зейра ”, означаващи надлежно „ риза ” и „ лозе ” са точно такива две думи записани посредством разбъркване на съгласните букви. Това събитие се назовава метатеза от езиковедите – разбъркване на звуковете или сричките в дадена дума, за по-лесен акцент.
С тракийската глоса „ спинос ” или „ маритан ” (от „ мор ” и „ трепя ”) е наричана силитрата, заради рисковата и задушливата миризма, която се получава при заливането и с вода.
Глоси като аса – подбел (староб. остръ); скарке – сребърни монети (староб. скръгати – скрибуцам, само че допустимо и „ сгорка ”, която се получава при обработка на среброто); брюнхос – китара (староб. бръцати - бръмча), болинтос (волинтос) – див бик, вол; полтюн – плот; пелта – плетен щит; (с)калме – кама; торе(в)ле – плач, са разяснени във връзка със славянските езици. Същевременно, глосата „ бонасос ” (вонасос) – див бик, който се „ защитавал ” посредством изпражненията си, съгласно описанието на ученият и филосов Аристотел, т.е. нещо като „ вонещник ”, неотдавна беше успешно обяснена. Връзка сред думата „ аргилос ” – мишка и употребяваната и до през днешния ден в Северна Македония дума „ глухче " – мишка, и в България дума „ глухар ” (табуистично име употребявано за мишките, наричани още и поганци) е също резултат от записване на труднопроизносимата за гръцките създатели тракийска дума посредством разбъркване на сричките. Зибютиди били наричани „ знатните ” траки, съгласно едно сведение от 6 век, а в действителност това е понятието „ животен ”, т.е. отстъпчив, разговорлив, примирителен, употребявано относително до неотдавна и записано в речника на Найден Геров върху българския език, през 19 век.
Всички тези образци обаче, към момента не са събрани от откривателите на едно място. Така ще стане незабавно ясна връзката на това, което назоваваме тракийски език с това, което през днешния ден назоваваме старославянска тирада. Ще се разбере че тези, така наречен глоси не съставляват нищо друго, с изключение на антични старобългарски (старославянски) думи, записани със старогръцки букви. Разбира се като по-древен език и по-близък обратно във времето до това, което назоваваме арийски (или индо-европейски език), тракийският език е имал лексикални и граматични особености, които не са се срещали в старобългарския, а и през днешния ден не се срещат в актуалния български език. Обаче забележителната и забележителна непосредственост сред така наречен тракийски език и това което през днешния ден назоваваме славянски езици, и в частност българския език, е несъмнена. Този факт отново да повторим би обяснил по един явен и логичен метод едни от най-трудните за решение въпроси в българската история. И би дал известно самочувствие на българския народ, от което ние през днешния ден доста се нуждаем.
В този смисъл въпросът за езика говорен от античното население по нашите земи, траките, е основен за схващане на нашата българска история. Понеже когато разберем, че тракийският език не е друго, а основа на това, което назоваваме славянски езици, доста други противоречиви и значими въпроси ще отпаднат от единствено себе си. Ще стане ясно за какво през днешния ден приказваме език, който се числи към славянската езикова група, без да е нужно обаче да потвърждаваме преселението на милиони славяни на Балканите, което прочее е недоказуемо. Ще разберем къде са се изгубили и така наречен траки, дружно с тяхната просвета и техният език, и че те в действителност напълно не са изчезнали, още по-малко безследно. Ще се намерят ясни и разумни отговори и на доста и доста други въпроси.
Мнението за това че тракийския език е в действителност славянски, както и езика на илири, даки, венети е доста остаряло и преобладаващо измежду учените богослови-историци в интервала от времето на Средновековието (по съответно още от 12-13 век), чак края на 18 век. Едно от най-важните и известни творби по този въпрос е съчинението на хърватския историк Винко Прибоевич „ Слово за произхода на увенчаните със популярност славяни ” отпечатано на латински във Венеция през 1532 година Винко Прибоевич потвърждава с научни и древен причини това, че славяните са коренни поданици на по-голяма част от Европа, още в интервала преди основаването на Рим. Тази последователност сред илири (така е наричано локалното население в Западните Балкани, а в Източните е наричано траки) и славяни е застъпена в трудовете на доста откриватели, още от тринадесети чак до осемнадесети век и това мнение е водещо. То обаче не среща поддръжка в създаващата се немска научна школа, с център град Виена, в края на 18 и началото на 19 век. Тази немска (австро-унгарска) школа оказва след това и решаващо въздействие над младата историческа просвета почнала да се развива в предосвобожденска България.
Постепенно даже и учени славяни, работещи в немскоезичната среда на Австрийската империя, стартират да отхвърлят приемствеността сред трако-илири и славяни. Още през 1810 година в едно свое писмо известния славист Йозеф Добровски, споделя че се радва на проучвания, които потвърждават сходна непосредственост, само че самият той стига до напълно други заключения. За него славяните не се явяват даки, гети, тракийци, илирийци, панонци… славяните са славяни и най-близки до тях са литовците. Така те би трябвало да бъдат търсени към река Днепър или зад нея.
В съчиненията от Античността, написани главно на старогръцки и латински език, се срещат и значително думи от езика на траките, или по-точно казано от диалектите на многочислените тракийски племена, обитавали голямата част от Балканите и немалка част от земите на Мала Азия. Тези думи са най-различни, от разнообразни сфери на бита и са записани по най-различен мотив. В науката са известни под наименованието „ глоси ” или тракийски глоси. Техният брой се дефинира от няколко десетки думи, в случай че приказваме единствено за тракийските такива и доближава до няколко стотици в случай че включим и глосите избрани като македонски, фригийски, дакийски, скитски, илирийски.
В по ново време създателите означават, че точно глосите са най-надеждният материал за проучване на тракийския език, като да вземем за пример професорите Иван Дуриданов и Владимир Георгиев, едни от най-хубавите български езиковеди, изследвали тракийския език.
По известните тракийски глоси, изброени в азбучен ред са аргилос – със значение „ мишка ”; аса – растението подбел; болинтос – див бик; бонасос – различен тип бик; брия – град; бриза – житно растение, лимец или ръж; брюнхос – тип китара; брютос или брютон – тип ечемичено пиво; гентон – месо; дева – град; динопула – дива тиква; залмос – кожа; зейра – тип горна дреха; зетрайа – гърне; зелас или зейла – вино; зибютидес – благородните тракийки или траки; каламиндар – платан; кемос – тип шушулков плод; колаброс – ария която съпровожда колабризмос – танц с оръжие; ктистас – безбрачни тракийски монаси; магадис – триъгълен музикален инструмент; мандакес – превръзка за сноп; питюе – съкровище; полтюн – дървена крепост; ромфайа – копие или дълъг тъничък меч; скалме – нож, меч; скарке – сребърни монети; спинос или маритан – камък който издава съскащ тон и пушек, когато се полива с вода; тореле – траурна ария.
На пръв взор думите наподобяват много необикновени и непознати. Това е и повода нашите и непознати откриватели да не са сигурни във връзка с тъкмо място на тракийският език в огромното индо-европейското езиково семейство. Той е определян от немските учени като промеждутъчен сред групата на иранските (арийски) езици в Азия и тези говорени на територията на Европа. Като предписание не се регистрира и фактът, че тези тракийски думи са записани от непознати създатели, с ограничавания набор от гръцки букви – двадесет и четири, или по-рядко и с латински – двадесет и шест.
Някои от известните тракийски думи са дискутирани към този момент нашироко в последните години в научните среди и изключително измежду феновете историци и тези хора, които виждат явната неправда на написаното в учебниците по история и търсещи път към отхвърлянето на тази неправда, а в някои случаи и откровена нелепост. Една от тези думи е глосата „ ктистас ”, т.е. „ чисти ” – безбрачно живеещи монаси, светци. Връзката сред тази „ ктистас ” и старобългарското „ чистъ ”, дава още в средата на 19 век съветският академик Александър Чертков в книгата си " Тракийските племена на север от Дунав " 1851. Действително с набора от гръцки букви е мъчно да се съобщи звукът „ ч ” (както и ж, ш, ц, щ, ъ и други), който тук е записан благодарение на две букви – „ к ” и „ т ”. Професор Владимир Георгиев през 70-те години на 20 век в трудът си „ Траките и техният език ” дава същото значение на думата – „ чист ”, само че бърза да се „ застрахова ”, че тази етимология, т.е. пояснение на думата, не може да се смята за несъмнено. Многократно дискутирана е и една друга тракийска глоса „ колабризмос ” – муден танц с оръжия, която пък прави „ непредвидена ” връзка с прабългарската жреческа купа „ колобър ”. Все отново сходни образци не са задоволителни, за доказване връзката на тракийския език със старобългарския и актуалния български език. Само че, на процедура всички така наречен тракийски глоси, имат ясно пояснение с български и славянски думи, което от време на време е скривано, а от време на време не е търсено в вярната посока. Наши и непознати университетски откриватели, срамежливо скриват очевидните старобългарските и старославянските сходства на тракийските глоси на по-задно място, като пред тях дават образци от старонемски, староисландски, старопруски, албански и какви ли не други сходства – измислени и действителни. Например езиковедите Иван Дуриданов и Владимир Георгиев, подминават обстоятелството, че тракийската глоса „ бриза ” – брица – тип житно растение, се среща и употребява и до през днешния ден в нашия език. Така се посочва тип пшеница в някои области на България и в наши дни.
Друга глоса „ гагюла ” – тип патица, при очевидното подобие с съветската дума „ гоголь ” – патица звънарка (оттам идва името Гогол) е маркирана от Владимир Георгиев като нетракийска, макар по-ранните проучвания на учен Димитър Дечев, написал фундаментален труд върху тракийския език. Подминати без коментар са и глоси като „ зомброс ” – зубър, посочени още в края на 19 век от чешкият академик Вилхелм Томашек като тракийски. Тази тракийска дума явно е аналогична на раннославянската дума „ зомбру ” – огромното тревопасно животно зубър, живял на огромни територии в Централна Европа.
Още тракийски глоси посочени от Вилхелм Томашек, който макар че е бил част от немската школа е бил от славянски генезис, което му е разрешило един по-точен взор върху характера на глосите, са думи като пинон – ечемично питие, бира; сирос - склад за жито, наземен или вкопан в земята; канабис – растение коноп, също и връв, още веднъж имат връзка със славянските езици.
При няколко тракийски думи учените не регистрират вероятността за неопределено записване на думата или разбъркване на обособени звукове. Така да вземем за пример тракийски глоси „ зелас ” и „ зейра ”, означаващи надлежно „ риза ” и „ лозе ” са точно такива две думи записани посредством разбъркване на съгласните букви. Това събитие се назовава метатеза от езиковедите – разбъркване на звуковете или сричките в дадена дума, за по-лесен акцент.
С тракийската глоса „ спинос ” или „ маритан ” (от „ мор ” и „ трепя ”) е наричана силитрата, заради рисковата и задушливата миризма, която се получава при заливането и с вода.
Глоси като аса – подбел (староб. остръ); скарке – сребърни монети (староб. скръгати – скрибуцам, само че допустимо и „ сгорка ”, която се получава при обработка на среброто); брюнхос – китара (староб. бръцати - бръмча), болинтос (волинтос) – див бик, вол; полтюн – плот; пелта – плетен щит; (с)калме – кама; торе(в)ле – плач, са разяснени във връзка със славянските езици. Същевременно, глосата „ бонасос ” (вонасос) – див бик, който се „ защитавал ” посредством изпражненията си, съгласно описанието на ученият и филосов Аристотел, т.е. нещо като „ вонещник ”, неотдавна беше успешно обяснена. Връзка сред думата „ аргилос ” – мишка и употребяваната и до през днешния ден в Северна Македония дума „ глухче " – мишка, и в България дума „ глухар ” (табуистично име употребявано за мишките, наричани още и поганци) е също резултат от записване на труднопроизносимата за гръцките създатели тракийска дума посредством разбъркване на сричките. Зибютиди били наричани „ знатните ” траки, съгласно едно сведение от 6 век, а в действителност това е понятието „ животен ”, т.е. отстъпчив, разговорлив, примирителен, употребявано относително до неотдавна и записано в речника на Найден Геров върху българския език, през 19 век.
Всички тези образци обаче, към момента не са събрани от откривателите на едно място. Така ще стане незабавно ясна връзката на това, което назоваваме тракийски език с това, което през днешния ден назоваваме старославянска тирада. Ще се разбере че тези, така наречен глоси не съставляват нищо друго, с изключение на антични старобългарски (старославянски) думи, записани със старогръцки букви. Разбира се като по-древен език и по-близък обратно във времето до това, което назоваваме арийски (или индо-европейски език), тракийският език е имал лексикални и граматични особености, които не са се срещали в старобългарския, а и през днешния ден не се срещат в актуалния български език. Обаче забележителната и забележителна непосредственост сред така наречен тракийски език и това което през днешния ден назоваваме славянски езици, и в частност българския език, е несъмнена. Този факт отново да повторим би обяснил по един явен и логичен метод едни от най-трудните за решение въпроси в българската история. И би дал известно самочувствие на българския народ, от което ние през днешния ден доста се нуждаем.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ