Д-р Неделя Щонова: Горчиво ми е
Изключително въодушевяващ и дълъг пост написа в обществената мрежа доктор Неделя Щонова.
Ето какво споделя тя:
Римини, Рони Колман - легенда, която се трансформира в абсурд.
Апотеоз на физическа мощност, довела до чупливост. Образец на „ висшото тяло “, пленено в инвалидна количка. И в този конфликт сред популярност и страдалчество се отразява дълбоката алтернатива … за телесната хармония през днешния ден. Когато съвсем всичко е химия.
Горчиво ми е.
Силно е. Истинско. Мисля си …
За Рони. За всички нас, израснали със стените на залите … облепени с негови фотоси, фантазии и мускули.
Израснахме с гласа му:
- Yeah, buddy! Lightweight baby!
С тежестта, която чупеше щанги, кости … и история. С тяло, което изглеждаше като ризница против времето. Той не просто вдигаше - той извисяваше. Ставаше от леглото, влизаше в пъкъла на болката и го превръщаше в популярност. И ние гледахме в профил.
8 пъти. Мистър Олимпия. 8 пъти овации, титли, корици …
А през днешния ден?
Колела вместо крайници.
Метал вместо сухожилия.
Спомени вместо независимост.
Горчиво е. Защото видяхме по какъв начин върхът от време на време е без въздух. Как легендата от време на време е самотна. Как цената на “съвършенството ” от време на време е живот без походка.
Но е и мощно! Защото той не съжалява. Защото в очите му има оня същия пламък. Защото той не падна … а през днешния ден просто седна.
Гледах го и не знаех какво да мисля и какво да усещам. Естетика на болката. Красотата на упорството. Трагедията на славата. Всичко в един човек, който боготворихме …
А през днешния ден почитаме по различен метод … със сълзи, с мисъл, със примирение. Той беше “може всичко ”. Сега е нашето “знай границата ”.
И въпреки всичко, остана легенда.
Остана си Рони.
И сподели едно изречение … като кинжал. Толкова просто … и толкоз отвратително надълбоко:
- Да, отново бих го направил. Дори и да знаех всичко, което следва …
Пред него - светлини, хора, камери, титли, възторзи. Зад него - стоманени винтове, интервенции, болежка, белези, количка.
И все пак, той повтори:
- Да … даже и да знаех. Бих го живял още веднъж. Този живот. Същият живот. Същата полуда. Същата популярност. Същата болежка.
Защо?! … Защото е правилен на себе си. Не тъй като не го боли. А тъй като има вяра, че е имало смисъл.
Тялото му - счупено. Но духът?
Не! Каза той …
Непоклатим. Неосакатен. Необясним.
Това е уро́к, който не се учи в залата … да носиш кръста на личните си избори с горделивост, не с недоволство. Да не ревеш, че си платил високата цена … а да благодариш … че е имало какво да платиш! И този прочит … на живота и болката … ме размисля надълбоко.
И може би по тази причина е популярен.
Не тъй като завоюва 8 трофеи. А тъй като през днешния ден … отново би излязъл на сцената. Дори с тази количка.
Гледах го дълго. И като че ли времето спря в една гигантска, съвсем нечовешка камара от мускули, която в този момент стоеше в инвалидна количка пред мен …
… тази Грамада от мускули … несъмнено не е моята хармония.
Но стоях. И гледах. И се чудех. И се разплаках. Какво е тяло? Форма? Функция? Философия? Защо един човек избира да направи това със себе си …
И в мен изникнаха четири истини. Като вътрешен кодекс, който желая да пребивавам, предавам и обичам:
Да изглеждаме добре … да. Хубаво е, значимо е. Но още по-добре е да се движим свободно. Във функционални тела. Да сме здрави, витални, енергични, като река, не като скулптура.
Телесната мъдрост … е да не моделираш тялото си като заложник на идеала. И химията! А да го слушаш. Да го пазиш. Да му партнираш. Да го уважаваш като създание, не като план.
Естетика на същността е най-важна.
Да бъдеш във форма, която отразява вътрешната истина, за тебе самия … а не публичния диктат на хора с изтрита душа.
Уважение към границите - наложително! Не уязвимост, а просветеност. Не бягство, а баланс.
Не всички тела би трябвало да наподобяват еднообразно, с цел да бъдат красиви. Някои са красиви, просто тъй като са правилни на себе си.
Той … Рони, избра своето тяло за сцена на война. И не се отхвърли от борбата си.
Нека ние … избираме нашите … за храм на мъдростта и чистотата.
Което през днешния ден е извънредно мъчно!
