Ще се въведе ли нова минимална заплата
Изключително значимо е освен да бъде основан транспарантен и явен механизъм за установяване на минимална работна заплата, само че и да бъде възприета съответна методика за нейното актуализиране. Това съобщи Веселин Митов, интернационален секретар на КТ „ Подкрепа “ и вицепрезидент на EZA, на конференция на тематика „ Транспонирането на Директивата за съответни минимални заплати в Европейски Съюз – основен фактор за бъдещето на труда: качествена претовареност с обезпечено обществено обезпечаване “.
Най-важният за нас миг е признатата Директива за съответните минимални работни заплати. Тази инструкция дава на европейското синдикално придвижване историческа опция за възобновяване и за подсилване на въздействието му посредством възстановяване и усилване на груповото договаряне. Намираме се на към четири месеца от крайния период, който е очакван за хармонизирането на националните ни законодателства с тази инструкция, подсети той. Крайната дата е 15 ноември. След тази дата всички европейски страни ще са законово задължени да пазят и развиват груповото договаряне, изключително там, където то покрива под 80% от работещите и където ще се постанова да се вкарват дейни национални проекти за деяние, уточни Митов.
Президентът на КТ „ Подкрепа “ Димитър Манолов подсети, че когато приказваме за минимална работна заплата, основната дума е съответна – по какъв начин наподобява съответната МРЗ.
В България беше направена една първа стъпка, която е обект на рецензия, както от нас, по този начин и от страна на работодателите, несъмнено – от диаметрално разнообразни гледни точки. В българския закон беше записано, че МРЗ се дефинира в размер от половината от междинната работна заплата за миналата година. Това, което и двете страни не харесваме е, че този запис не ни дава никаква опция между тях да създадем нещо. Работодателите имат упоритостта МРЗ да бъде колкото се може по-малка, нашите упоритости са тъкмо противоположните, сподели Манолов.
Според него законът не е оставил никаква опция нещо да се направи по този въпрос. Българското законодателство не е оставило доста съществени принадлежности в ръцете на служащите, с които те да пазят тезата си. Ние знаем, че най-силният работен инструмент е стачката. Българският закон, който регламентира провеждането на стачки, е сложил поредност от трудности пред искащите да провеждат такива стачки, свеждайки ги до невъзможността за провеждането им в границите на закона на такива акции.
istock
По думите му идващият огромен проблем в България е обсегът и покритието с груповите трудови контракти. В България те се подписват на разнообразни равнища – на секторно равнище, на равнище предприятия, на равнище общини. КТД може да има единствено там, където има синдикални организации. Отиваме в тематиката за свободата на сдружаване, която сякаш беше предпазена със законов текст през предходната година. Казвам сякаш, тъй като законът споделя, че шеф, който попречва свободата на сдружаване на своите служащи и чиновници, предстои на наказателна отговорност. Всички ние, които сме синдикалисти, знаем, че това се случва всекидневно, само че досега не ни е прочут нито един случай на някого да е потърсена отговорност за такова нещо, добави президентът на синдиката.
Предлагат бързо въвеждане на съответна минимална заплата
Според Мария Минчева, заместник-председател на БСК приемането на директивата за съответна минимална заплата е придружено от доста спорни полемики. Да се търси единно решение е доста мъчно, само че ние не бягаме от тези полемики. Когато в България започнахме работа по транспониране на директивата, ние се върнахме много обратно към 90-те години, тъй като тогава нашето законодателство се трансформира и ние от планова стопанска система, трябваше да преминем към пазарна стопанска система.
В началото на този развой беше призната една Наредба за договаряне на работната заплата, която не е анулирана и до през днешния ден. Тя на процедура в никакъв случай не се е прилагала в метода, по който е било планувано. Тази Наредба планува когато се дефинира МРЗ, това да става по съглашение сред работодатели и синдикати. Малко по-късно е изменен Кодексът на труда, където е записано, че МРЗ се дефинира от Министерски съвет, уточни тя.
istock
За оставащите четири месеца до края на транспониране на директивата, ние може да реализираме някакви минимални резултати. Ние не сме спрели диалозите със синдикатите. Вървят постепенно, само че за мен пътят за доближаване на позициите, е в диалозите. Трябва да се търси допирната точка повече, в сравнение с да се търсят разликите, с цел да вървим към някакво по-добро бъдеще, сподели още Минчева.
Най-важният за нас миг е признатата Директива за съответните минимални работни заплати. Тази инструкция дава на европейското синдикално придвижване историческа опция за възобновяване и за подсилване на въздействието му посредством възстановяване и усилване на груповото договаряне. Намираме се на към четири месеца от крайния период, който е очакван за хармонизирането на националните ни законодателства с тази инструкция, подсети той. Крайната дата е 15 ноември. След тази дата всички европейски страни ще са законово задължени да пазят и развиват груповото договаряне, изключително там, където то покрива под 80% от работещите и където ще се постанова да се вкарват дейни национални проекти за деяние, уточни Митов.
Президентът на КТ „ Подкрепа “ Димитър Манолов подсети, че когато приказваме за минимална работна заплата, основната дума е съответна – по какъв начин наподобява съответната МРЗ.
В България беше направена една първа стъпка, която е обект на рецензия, както от нас, по този начин и от страна на работодателите, несъмнено – от диаметрално разнообразни гледни точки. В българския закон беше записано, че МРЗ се дефинира в размер от половината от междинната работна заплата за миналата година. Това, което и двете страни не харесваме е, че този запис не ни дава никаква опция между тях да създадем нещо. Работодателите имат упоритостта МРЗ да бъде колкото се може по-малка, нашите упоритости са тъкмо противоположните, сподели Манолов.
Според него законът не е оставил никаква опция нещо да се направи по този въпрос. Българското законодателство не е оставило доста съществени принадлежности в ръцете на служащите, с които те да пазят тезата си. Ние знаем, че най-силният работен инструмент е стачката. Българският закон, който регламентира провеждането на стачки, е сложил поредност от трудности пред искащите да провеждат такива стачки, свеждайки ги до невъзможността за провеждането им в границите на закона на такива акции.
istock По думите му идващият огромен проблем в България е обсегът и покритието с груповите трудови контракти. В България те се подписват на разнообразни равнища – на секторно равнище, на равнище предприятия, на равнище общини. КТД може да има единствено там, където има синдикални организации. Отиваме в тематиката за свободата на сдружаване, която сякаш беше предпазена със законов текст през предходната година. Казвам сякаш, тъй като законът споделя, че шеф, който попречва свободата на сдружаване на своите служащи и чиновници, предстои на наказателна отговорност. Всички ние, които сме синдикалисти, знаем, че това се случва всекидневно, само че досега не ни е прочут нито един случай на някого да е потърсена отговорност за такова нещо, добави президентът на синдиката.
Предлагат бързо въвеждане на съответна минимална заплата
Според Мария Минчева, заместник-председател на БСК приемането на директивата за съответна минимална заплата е придружено от доста спорни полемики. Да се търси единно решение е доста мъчно, само че ние не бягаме от тези полемики. Когато в България започнахме работа по транспониране на директивата, ние се върнахме много обратно към 90-те години, тъй като тогава нашето законодателство се трансформира и ние от планова стопанска система, трябваше да преминем към пазарна стопанска система.
В началото на този развой беше призната една Наредба за договаряне на работната заплата, която не е анулирана и до през днешния ден. Тя на процедура в никакъв случай не се е прилагала в метода, по който е било планувано. Тази Наредба планува когато се дефинира МРЗ, това да става по съглашение сред работодатели и синдикати. Малко по-късно е изменен Кодексът на труда, където е записано, че МРЗ се дефинира от Министерски съвет, уточни тя.
istock За оставащите четири месеца до края на транспониране на директивата, ние може да реализираме някакви минимални резултати. Ние не сме спрели диалозите със синдикатите. Вървят постепенно, само че за мен пътят за доближаване на позициите, е в диалозите. Трябва да се търси допирната точка повече, в сравнение с да се търсят разликите, с цел да вървим към някакво по-добро бъдеще, сподели още Минчева.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ