Гласът на Конушенската група засвири с внука си
Изключително непретенциозен, с мил темперамент и постоянно доброжелателен е тракийският акордеонист и артист Благой Манчев. В началото на тази седмица той навърши 66 години и твърди, че се гордее със стореното в живота си. Роден е в асеновградското село Конуш, което се слави с многото надарени музиканти.
Вече 41 години Благой Манчев е част от групата, която носи името на неговото родно село - Конушенската. Създадена е от кларнетиста Никола Илиев през 1963 година. Това лято съставът ще чества празник - 55 години от основаването си. И най-вероятно това ще се случи по време на обичайния събор на родовете в Конуш.
Точно там Благой Манчев научава и доста стойностни тракийски песни от родителите си Марийка и Костадин Манчеви, които по-късно построяват и репертоара му. Неговата благозвучност прави усещане на учителите му в детските години и те го насочват към междинното музикално учебно заведение в Пловдив, което приключва с валдхорна през 1966 година Продължава образованието си в Музикалната академия, която приключва с отличие в класа на Стоян Караиванов през 1978 година
По това време се прочува името на Конушенската група, основана от неговия нашенец Никола Илиев, и той получава покана да свири в нея. Оттогава е на сцената и животът му е обвързван с националната музика към този момент четири десетилетия. Песните, които записва в студиото на Радио Пловдив в края на 70-те години - „ Стоян през гора вървеше “, „ Сестро, Калино, Калинке “, „ Стойчо Стойна дума “, „ Абре, Георги, пастир Георги “, стават бързо известни и се запяват по събори и сватби в цяла Тракия.
Научил е доста остарели песни от акордеониста и артист Иван Симеонов от село Стоево, Асеновградско, а има и такива, които той е съчинил. Наследява и красиви тракийски песни от възрастни хора от родното село на брачната половинка си - Чалъкови, където най-късото хоро е продължавало три часа. Записва дуети с Янка Иванова, Таня Досева и Георги Гогов. А най-новата ария, която обогатява репертоара му, е „ Песента за Марко Муската “, отдадена на огромния фен на сватбарските оркестри - Марко Марков от Белозем.
Успоредно със сватбарската сцена е и учител по национална музика в СОУ „ Св. св. Кирил и Методий “ и напоследък - корепетитор на танцов състав „ Седенчица “ с началник Нели Карабахчиева. Работата му носи наслаждение и позитивизъм в това забързано и изнервено всекидневие.
Най-голямата горделивост на Благой Манчев е неговото внуче Блажко, който, като се изключи че носи името на дядо си, по всичко проличава, че ще наследи и неговия гений. Малкият левент към този момент свири на акордеон и знае всички по-известни песни на Конушенския оркестър.
Вече 41 години Благой Манчев е част от групата, която носи името на неговото родно село - Конушенската. Създадена е от кларнетиста Никола Илиев през 1963 година. Това лято съставът ще чества празник - 55 години от основаването си. И най-вероятно това ще се случи по време на обичайния събор на родовете в Конуш.
Точно там Благой Манчев научава и доста стойностни тракийски песни от родителите си Марийка и Костадин Манчеви, които по-късно построяват и репертоара му. Неговата благозвучност прави усещане на учителите му в детските години и те го насочват към междинното музикално учебно заведение в Пловдив, което приключва с валдхорна през 1966 година Продължава образованието си в Музикалната академия, която приключва с отличие в класа на Стоян Караиванов през 1978 година
По това време се прочува името на Конушенската група, основана от неговия нашенец Никола Илиев, и той получава покана да свири в нея. Оттогава е на сцената и животът му е обвързван с националната музика към този момент четири десетилетия. Песните, които записва в студиото на Радио Пловдив в края на 70-те години - „ Стоян през гора вървеше “, „ Сестро, Калино, Калинке “, „ Стойчо Стойна дума “, „ Абре, Георги, пастир Георги “, стават бързо известни и се запяват по събори и сватби в цяла Тракия.
Научил е доста остарели песни от акордеониста и артист Иван Симеонов от село Стоево, Асеновградско, а има и такива, които той е съчинил. Наследява и красиви тракийски песни от възрастни хора от родното село на брачната половинка си - Чалъкови, където най-късото хоро е продължавало три часа. Записва дуети с Янка Иванова, Таня Досева и Георги Гогов. А най-новата ария, която обогатява репертоара му, е „ Песента за Марко Муската “, отдадена на огромния фен на сватбарските оркестри - Марко Марков от Белозем.
Успоредно със сватбарската сцена е и учител по национална музика в СОУ „ Св. св. Кирил и Методий “ и напоследък - корепетитор на танцов състав „ Седенчица “ с началник Нели Карабахчиева. Работата му носи наслаждение и позитивизъм в това забързано и изнервено всекидневие.
Най-голямата горделивост на Благой Манчев е неговото внуче Блажко, който, като се изключи че носи името на дядо си, по всичко проличава, че ще наследи и неговия гений. Малкият левент към този момент свири на акордеон и знае всички по-известни песни на Конушенския оркестър.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ