Разтърсваща изповед: Как издържах 26 години без алкохол
Изключително добре продаван създател на „ Ню Йорк Таймс “ и бизнесмен споделя в прочувствена изповед за своята битка с алкохолизма. Майкъл Левин разкрива по какъв начин от ужасния недостатък го избавила... любовта, написа „ Дейли Телеграф “. „ Моето последно пиво, добре де – напитки, най-малко бутилка вино, изпих тъкмо преди 26 години, на 31 януари 1992 година. Мястото: Апартамент на някогашна другарка в Лос Анджелис. Причината: Надявах се, че в случай че и двама се напием задоволително, тя би легнала с мен още веднъж. Времето: Тръгвах си от Лос Анджелис на идната заран, местех се на изток. Резултатът: Не можах да я напия задоволително. Нищо не се случи.
Истинското „ нещо “ се случи отвън постройката, до момента в който седях в колата си и изтрезнявах и преживявах първия си явен миг след 15 години пиянство. Спомням си ясно по какъв начин седях там и мислех: „ Превърнал съм се в животно. Тази жена ме обича, а аз желая единствено да я употребявам и захвърля “.
И преди този момент бях осъзнал, че би трябвало да спра да пия. ВЪпреки дипломите си от колежа „ Амхърст “ и Университета по право на Колумбия, бях неспособен да работя. Бях неспособен и да бъда обичан. Не можех да задържа работа. Не можех да задържа и $ в джоба си. Изваждах най-лошото от всяка жена, с която съм излизал. На 33 години ударих дъното.
Бях спирал да пия осем пъти за 21 месеца преди тази ощ у някогашната. Разбрах, че мога да устоя 2 месеца пиянство, по-късно 8, 4, все едно. Но постоянно започвах отново. Все отново не бях пияч, нали? Нали?
В идващите месеци се промени методът, по който се виждах. Първо си споделих: „ Не съм пияч в действителност “. След това: „ Не съм неалкохолик “. И по-късно, най-сетне, мъчително, пристигна истината: „ Аз съм пияч. Да, подобен съм “.
Всъщност седнах и написах цялата си история с пиенето. За 45 минути, на 17 страници от мен се изля цялата тъга от пиенето и загубите, които ми е предизвикало. Взех написаното на среща на група алкохолици. Човекът, който говореше в този ден, имаше същото първо име и история, извънредно сходна на моята.
„ Би ли прочел това и да ми кажеш дали мислиш, че съм пияч “, попитах го, подавайки му страниците. Той одобри и ми се обади след няколко дни. „ Тези тъмни моменти са симптом за алкохолизъм. Твоята некадърност да задържиш работа, да имаш връзка, неприятните връзки със фамилията са знак за алкохолизъм. Същото е и с гнева “, сподели ми той.
Отново и още веднъж до момента в който най-сетне схванах. Предадох се. Спрях да пия вечно, ден след ден.
Сега, 26 години по-късно моето последно пиво си остава тази бутилка вино, която предуших, надявайки се да вдъхновя някогашната си да се напие колкото желаех. След това й се извиних и към момента поддържаме връзка. Приятели сме.
Също толкоз значимо за мен е всяка година към годишнината от това последно пиво е да паркирам пред нейната постройка – тя се изнесе, само че това не е значимо, и да си напомня мислите, които имах в колата, в оня миг на изясненост, тогава на 31 януари 1992.
Всъщност, до момента в който пиша тези думи, в този момент заставам пред постройката. Тя наподобява малко остаряла, само че и аз също “.
Превод и редакция: БЛИЦ
Истинското „ нещо “ се случи отвън постройката, до момента в който седях в колата си и изтрезнявах и преживявах първия си явен миг след 15 години пиянство. Спомням си ясно по какъв начин седях там и мислех: „ Превърнал съм се в животно. Тази жена ме обича, а аз желая единствено да я употребявам и захвърля “.
И преди този момент бях осъзнал, че би трябвало да спра да пия. ВЪпреки дипломите си от колежа „ Амхърст “ и Университета по право на Колумбия, бях неспособен да работя. Бях неспособен и да бъда обичан. Не можех да задържа работа. Не можех да задържа и $ в джоба си. Изваждах най-лошото от всяка жена, с която съм излизал. На 33 години ударих дъното.
Бях спирал да пия осем пъти за 21 месеца преди тази ощ у някогашната. Разбрах, че мога да устоя 2 месеца пиянство, по-късно 8, 4, все едно. Но постоянно започвах отново. Все отново не бях пияч, нали? Нали?
В идващите месеци се промени методът, по който се виждах. Първо си споделих: „ Не съм пияч в действителност “. След това: „ Не съм неалкохолик “. И по-късно, най-сетне, мъчително, пристигна истината: „ Аз съм пияч. Да, подобен съм “.
Всъщност седнах и написах цялата си история с пиенето. За 45 минути, на 17 страници от мен се изля цялата тъга от пиенето и загубите, които ми е предизвикало. Взех написаното на среща на група алкохолици. Човекът, който говореше в този ден, имаше същото първо име и история, извънредно сходна на моята.
„ Би ли прочел това и да ми кажеш дали мислиш, че съм пияч “, попитах го, подавайки му страниците. Той одобри и ми се обади след няколко дни. „ Тези тъмни моменти са симптом за алкохолизъм. Твоята некадърност да задържиш работа, да имаш връзка, неприятните връзки със фамилията са знак за алкохолизъм. Същото е и с гнева “, сподели ми той.
Отново и още веднъж до момента в който най-сетне схванах. Предадох се. Спрях да пия вечно, ден след ден.
Сега, 26 години по-късно моето последно пиво си остава тази бутилка вино, която предуших, надявайки се да вдъхновя някогашната си да се напие колкото желаех. След това й се извиних и към момента поддържаме връзка. Приятели сме.
Също толкоз значимо за мен е всяка година към годишнината от това последно пиво е да паркирам пред нейната постройка – тя се изнесе, само че това не е значимо, и да си напомня мислите, които имах в колата, в оня миг на изясненост, тогава на 31 януари 1992.
Всъщност, до момента в който пиша тези думи, в този момент заставам пред постройката. Тя наподобява малко остаряла, само че и аз също “.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ