Вигенин за вдигането на ветото за РСМ: Това е компромис с българския интерес, БСП не е готова на такъв компромис
Изказване на заместник-председателя на Народното събрание Кристиан Вигенин от парламентарната естрада
Разширяването на Европейския съюз е една от най-важните политики на Европейски Съюз. Това е методът, по който бе разширено пространството на непоклатимост, стопански разцвет, мир, добросъседство. Тази политика се потвърди като сполучлива и тя ще продължи да бъде сполучлива. В подтекста на политиката на разширение, България, като член на Европейски Съюз, продължи да бъде да бъде деен последовател и бранител на тази политика. По времето на българското председателство ние бяхме тези, които върнахме в дневния ред на Европейски Съюз тематиката за разширението със страните от Западните Балкани и направихме значително този развой да бъде обновен. За избран интервал от време дори се сътвори усещането, че най-сетне, благодарение на преговорния развой, който слага фокус и върху добросъседството, ние ще можем да решим проблематичните въпроси в двустранните връзки с Република Северна Македония.
Днес можем да кажем, че неналичието на доброжелателност от македонската страна в тези години и неумелият метод на българското държавно управление доведоха до блокаж, който последователно се трансформира в най-токсичният проблем освен във външната, само че и във вътрешната политика на България. До степен, до която сега няма партия, която не се пробва да злоупотребява с тази тематика – за тяснопартийни ползи, за позициониране пред външни сътрудници, за печелене на електорални дивиденти. Българска социалистическа партия не един път е призовавала на това да се постави край – да извадим тематиката за Северна Македония пред скоба и да подходим национално отговорно с мисъл за българския интерес преди всичко.
Неспособността на партии и институции да слагат националния интерес над всичко, неспособността ние самите да приказваме между тях като българи с българи ни докара до днешния ден, в който Народното събрание е насила, в обстановка на липса на време, да взима решения с дълготрайни последствия за България, за връзките ѝ със съседите и въобще за ролята ѝ в Европейския съюз. Тук би трябвало да кажем, че изложение незадоволство от свършеното досега от управлението на Министерството на външните работи и изложение противоречие с този напън крайните решения да бъдат взимани в тази конюнктура.
Няколко аргумента от наша страна. Първо, сега на процедура няма държавно управление. Няма ръководител на Народното събрание. На процедура няма и парламент – два дни той не може да стартира работа, през днешния ден стартира, само че не знаем по кое време още веднъж ще може да събере кворум. Смятате ли, че е съответно в такава политическа конюнктура да се взима такова решение от българската страна.
И тук почтени няма. Колеги от ГЕРБ, вие, да вземем за пример, можехте ли да изчакате една седмица с вота на съмнение или доста държахте на Европейския съвет в този момент България да бъде представлявана от министър-председател в оставка? Каква позиция може да има той и България посредством него, когато на процедура държавно управление няма? Колегите от „ ИТН “, вие нали свалихте държавното управление, с цел да не бъде осъществено „ измяната “ във връзка с Република Северна Македония, както казвате? Как се оказа, че преди 2 дни точни вашият министър предлага на Министерския съвет да бъде свалено ветото? Не знам по какъв начин да го квалифицирам това нещо, в случай че на процедура всичките дейности на министерството в тези месеци бяха подбудени от ролята, която вашият водач играеше във връзка с министър Генчовска и работата ѝ по тази тематика. Това са все нелогични дейности, които усложниха така и така комплицирания въпрос на обстановката, в която се намира България.
Втори детайл. Как можем да подходим към утвърждение на предлагането на френското председателство на Съвета на Европейски Съюз, в случай че основен миг в това предложение е двустранния протокол по член 12. Обаче този протокол не е подписан, а и не е контрактуван напълно. Вчера и на комисия аз не получих задоволително явен отговор от министър Генчовска по този въпрос. Това, което е оставено за договаряне не са единствено формулировките, които ще бъдат пренесени от предлагането на френското председателство, а и има въпроси, свързани с исторически персони, дейности във връзка с тях. Какво вършим с тях? Вие съгласни ли сте да одобрим нещо, въпреки и под изискване този протокол да бъде подписан, в случай че ние като народни представители нямаме надзор върху наличието на този протокол? Тук стои и въпросът по какъв начин може министър в оставка да подпише подобен протокол и да поеме подобен ангажимент от името на българската страна.
На трето място, по какъв начин смятате, че наподобява това в очите на българските жители? През глава бързаме да одобрим нещо, без да имаме опцията даже тук да го обсъдим съответно, да го разбираем на хората. Даже и най-хубавото предложение да е, да не може да има по-добро, въпреки че считам, че би могло, отново не наподобява безапелационно по този метод да се юрнем всички Министерски съвет, Народно заседание, комисии през глава да утвърждаваме нещо, което някои настояват, че в никакъв случай към този момент няма да има такова положително предложение. Това е по-скоро въпрос на причини в името на това да бъдем притиснати, а не че действително е по този начин. В този смисъл, каква сигурност даваме на българските жители, че с тези решения, взети през глава, ние пазиме техни ползи и интереса на българската страна?
Ние нееднократно сме казвали, че връзките ни с Република Северна Македония съдържат три взаимосвързани детайла. Единият е многостранният, в границите на Европейския съюз. Към момента обстановката не е задоволително удовлетворителна и по нея би трябвало да се работи още. Вторият детайл е двустранният. Протоколът е единствено израз на този двустранен детайл, само че там обстановката също е неразбираема, защото този протокол още не е контрактуван. И третият детайл е нашата национална политика, която напълно липсва. Ние нямаме тактика, а без такава тактика увисват и първите два детайла. Всичко, което вършим във връзка с Република Северна Македония, за жалост, досега се прави на парче. Липсата на такава тактика е сериозен проблем, върху който би трябвало да работим през идващите седмици и месеци.
Предложението на председателството е стъпка във вярната посока, само че има детайли, които не ни удовлетворяват. Те пресичат алените линии, които ние сме определили при основаването на държавното управление, като най-важната от тях е обвързвана с езика. Ние не сме подготвени на компромис по този въпрос през днешния ден и имаме потребността да продължим полемиките и договарянията, с цел да можем да реализираме предложение, което да бъде съответно.
Какво предлагаме – първо, Народното събрание да не взима дефинитивно решение през днешния ден. Да организира спокойна социална полемика в идващите седмици и месеци. Да продължим договарянията със идващото председателство и с Република Северна Македония, като в това време изработим и цялостна наша национална тактика за тези връзки. Да продължи разговорът сред институциите, в това число в границите на Консултативния съвет по национална сигурност и да се върнем към тази тематика, когато или се стабилизира Народното събрание и политическата обстановка, или след възможните предварителни избори, когато нов парламент и ново държавно управление ще имат цялостната легитимност да вземат това решение.
Някои споделят – нямаме време. България има време. Ние сме страна на над 1300 години, мисля че ще издържим още месец-два, в които да можем умерено да разположим нашите дейности. Компромис през днешния ден значи компромис с българския интерес, компромис с досегашните ни позиции, компромис с убежденията на нашите членове и симпатизанти. Българска социалистическа партия не е подготвена през днешния ден да направи подобен компромис. Затова ние ще отхвърлим предлагането на ГЕРБ и предлагането на Движение за права и свободи. Предложението на „ Демократична България “ е по-близо до истината, само че не задоволително, с цел да можем да кажем „ да “. Ние ще се въздържим по това предложение. Плюсът в него е, че категорично се загатва първоначално Договора от 2017 година и осъществяването по него, само че има формулировки в него, които не ни удовлетворяват. Надявам се да продължим дейната и съдържателна работа и отсега нататък, тъй като, каквото и да се реши през днешния ден, проблемите остават.
Разширяването на Европейския съюз е една от най-важните политики на Европейски Съюз. Това е методът, по който бе разширено пространството на непоклатимост, стопански разцвет, мир, добросъседство. Тази политика се потвърди като сполучлива и тя ще продължи да бъде сполучлива. В подтекста на политиката на разширение, България, като член на Европейски Съюз, продължи да бъде да бъде деен последовател и бранител на тази политика. По времето на българското председателство ние бяхме тези, които върнахме в дневния ред на Европейски Съюз тематиката за разширението със страните от Западните Балкани и направихме значително този развой да бъде обновен. За избран интервал от време дори се сътвори усещането, че най-сетне, благодарение на преговорния развой, който слага фокус и върху добросъседството, ние ще можем да решим проблематичните въпроси в двустранните връзки с Република Северна Македония.
Днес можем да кажем, че неналичието на доброжелателност от македонската страна в тези години и неумелият метод на българското държавно управление доведоха до блокаж, който последователно се трансформира в най-токсичният проблем освен във външната, само че и във вътрешната политика на България. До степен, до която сега няма партия, която не се пробва да злоупотребява с тази тематика – за тяснопартийни ползи, за позициониране пред външни сътрудници, за печелене на електорални дивиденти. Българска социалистическа партия не един път е призовавала на това да се постави край – да извадим тематиката за Северна Македония пред скоба и да подходим национално отговорно с мисъл за българския интерес преди всичко.
Неспособността на партии и институции да слагат националния интерес над всичко, неспособността ние самите да приказваме между тях като българи с българи ни докара до днешния ден, в който Народното събрание е насила, в обстановка на липса на време, да взима решения с дълготрайни последствия за България, за връзките ѝ със съседите и въобще за ролята ѝ в Европейския съюз. Тук би трябвало да кажем, че изложение незадоволство от свършеното досега от управлението на Министерството на външните работи и изложение противоречие с този напън крайните решения да бъдат взимани в тази конюнктура.
Няколко аргумента от наша страна. Първо, сега на процедура няма държавно управление. Няма ръководител на Народното събрание. На процедура няма и парламент – два дни той не може да стартира работа, през днешния ден стартира, само че не знаем по кое време още веднъж ще може да събере кворум. Смятате ли, че е съответно в такава политическа конюнктура да се взима такова решение от българската страна.
И тук почтени няма. Колеги от ГЕРБ, вие, да вземем за пример, можехте ли да изчакате една седмица с вота на съмнение или доста държахте на Европейския съвет в този момент България да бъде представлявана от министър-председател в оставка? Каква позиция може да има той и България посредством него, когато на процедура държавно управление няма? Колегите от „ ИТН “, вие нали свалихте държавното управление, с цел да не бъде осъществено „ измяната “ във връзка с Република Северна Македония, както казвате? Как се оказа, че преди 2 дни точни вашият министър предлага на Министерския съвет да бъде свалено ветото? Не знам по какъв начин да го квалифицирам това нещо, в случай че на процедура всичките дейности на министерството в тези месеци бяха подбудени от ролята, която вашият водач играеше във връзка с министър Генчовска и работата ѝ по тази тематика. Това са все нелогични дейности, които усложниха така и така комплицирания въпрос на обстановката, в която се намира България.
Втори детайл. Как можем да подходим към утвърждение на предлагането на френското председателство на Съвета на Европейски Съюз, в случай че основен миг в това предложение е двустранния протокол по член 12. Обаче този протокол не е подписан, а и не е контрактуван напълно. Вчера и на комисия аз не получих задоволително явен отговор от министър Генчовска по този въпрос. Това, което е оставено за договаряне не са единствено формулировките, които ще бъдат пренесени от предлагането на френското председателство, а и има въпроси, свързани с исторически персони, дейности във връзка с тях. Какво вършим с тях? Вие съгласни ли сте да одобрим нещо, въпреки и под изискване този протокол да бъде подписан, в случай че ние като народни представители нямаме надзор върху наличието на този протокол? Тук стои и въпросът по какъв начин може министър в оставка да подпише подобен протокол и да поеме подобен ангажимент от името на българската страна.
На трето място, по какъв начин смятате, че наподобява това в очите на българските жители? През глава бързаме да одобрим нещо, без да имаме опцията даже тук да го обсъдим съответно, да го разбираем на хората. Даже и най-хубавото предложение да е, да не може да има по-добро, въпреки че считам, че би могло, отново не наподобява безапелационно по този метод да се юрнем всички Министерски съвет, Народно заседание, комисии през глава да утвърждаваме нещо, което някои настояват, че в никакъв случай към този момент няма да има такова положително предложение. Това е по-скоро въпрос на причини в името на това да бъдем притиснати, а не че действително е по този начин. В този смисъл, каква сигурност даваме на българските жители, че с тези решения, взети през глава, ние пазиме техни ползи и интереса на българската страна?
Ние нееднократно сме казвали, че връзките ни с Република Северна Македония съдържат три взаимосвързани детайла. Единият е многостранният, в границите на Европейския съюз. Към момента обстановката не е задоволително удовлетворителна и по нея би трябвало да се работи още. Вторият детайл е двустранният. Протоколът е единствено израз на този двустранен детайл, само че там обстановката също е неразбираема, защото този протокол още не е контрактуван. И третият детайл е нашата национална политика, която напълно липсва. Ние нямаме тактика, а без такава тактика увисват и първите два детайла. Всичко, което вършим във връзка с Република Северна Македония, за жалост, досега се прави на парче. Липсата на такава тактика е сериозен проблем, върху който би трябвало да работим през идващите седмици и месеци.
Предложението на председателството е стъпка във вярната посока, само че има детайли, които не ни удовлетворяват. Те пресичат алените линии, които ние сме определили при основаването на държавното управление, като най-важната от тях е обвързвана с езика. Ние не сме подготвени на компромис по този въпрос през днешния ден и имаме потребността да продължим полемиките и договарянията, с цел да можем да реализираме предложение, което да бъде съответно.
Какво предлагаме – първо, Народното събрание да не взима дефинитивно решение през днешния ден. Да организира спокойна социална полемика в идващите седмици и месеци. Да продължим договарянията със идващото председателство и с Република Северна Македония, като в това време изработим и цялостна наша национална тактика за тези връзки. Да продължи разговорът сред институциите, в това число в границите на Консултативния съвет по национална сигурност и да се върнем към тази тематика, когато или се стабилизира Народното събрание и политическата обстановка, или след възможните предварителни избори, когато нов парламент и ново държавно управление ще имат цялостната легитимност да вземат това решение.
Някои споделят – нямаме време. България има време. Ние сме страна на над 1300 години, мисля че ще издържим още месец-два, в които да можем умерено да разположим нашите дейности. Компромис през днешния ден значи компромис с българския интерес, компромис с досегашните ни позиции, компромис с убежденията на нашите членове и симпатизанти. Българска социалистическа партия не е подготвена през днешния ден да направи подобен компромис. Затова ние ще отхвърлим предлагането на ГЕРБ и предлагането на Движение за права и свободи. Предложението на „ Демократична България “ е по-близо до истината, само че не задоволително, с цел да можем да кажем „ да “. Ние ще се въздържим по това предложение. Плюсът в него е, че категорично се загатва първоначално Договора от 2017 година и осъществяването по него, само че има формулировки в него, които не ни удовлетворяват. Надявам се да продължим дейната и съдържателна работа и отсега нататък, тъй като, каквото и да се реши през днешния ден, проблемите остават.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ