Епично изкачване на връх Рас Дашен: Между природата и военните конфликти в Етиопия
Изкачването на най-високия връх в Етиопия се трансформира в същинско тестване за група български пътешественици. Планината Симиен посреща туристите със свистене на патрони и огромна военна интервенция. Връх Рас Дашен е с височина сред 4533 и 4550 метра съгласно актуалните измервания. Той съставлява солиден вулканичен излишък и е четвъртият най-голям връх на африканския континент.
Приключението стартира от столицата Адис Абеба. Погледната от високо, планината Симиен наподобява на змей с разперени крила. Други членове на групата я оприличават на палмово дърво. Градът е прочут като същинската люлка на човечеството. В Националния музей на Етиопия се съхранява гипсово копие на Люси. Това са най-древните остатъци от австралопитек, намирани в миналото на планетата. Пътешествениците посещават и историческата черква Свети Георги преди началото на прехода.
Експедицията продължава с полет до град Гондар и пътешестване до Дебарк. Тук се намира входът на националния парк Симиен. Групата от 16 души се съпровожда от локални водачи и въоръжена защита. Присъствието на въоръжени скаути е общоприета процедура в парка за отбрана на туристите. Охраната е нужна поради огромната беднотия в Северна Етиопия. Местните деца постоянно обкръжават чужденците на огромни групи.
Първите два дни от седемдневния преход оферират умерена физическа натовареност. Групата изминава по към 15 километра на ден на височина над 3200 метра. Гледките към отвесните скатове са извънредно впечатляващи. Пътеките са осеяни с камъни и тънък прахуляк, което затруднява ходенето. По пътя се срещат маймуни гелади, които са ендемичен тип за региона. Тези примати живеят само във високопланинските елементи на Етиопия и Еритрея. Най-доброто време за нанагорнище на масива е от септември до декември.
Процесът на адаптация продължава два дни на 3400 метра надморска височина. Групата прави преходи до близките върхове, достигащи 4000 метра. Спането в палатки на такава височина е съществено предизвикателство. Всяко физическо придвижване изисква големи старания и пречи на съня. Следва уморителен преход от 28 километра до базовия лагер. Пътешествениците изкачват промеждутъчен връх с височина 4200 метра.
Атаката на Рас Дашен стартира в три часа през нощта. Групата би трябвало да преодолее денивелация от 1200 метра. Ранното потегляне е подбудено от съществуването на военно отделение под върха. В тъмнината ненадейно стартират да се чуват изстрели в непосредствена непосредственост. Водачите подреждат неотложно изгасване на челниците. Целта е туристите да не се трансфорат в цели. Оказва се, че се организира действителна интервенция против военизирани групи от Еритрея.
Връх Рас Дашен е разгласен за неразрешена военна зона поради ситуирани радарни установки. Военните стопират групата в подножието и правят инспекция. Един от офицерите заплашва да вкара локалния лидер в ареста. Ситуацията е сериозна и продължава три часа. Туристическата организация реализира незабавни диалози с военния министър и министъра на туризма. В последна сметка групата е освободена с експлицитна възбрана за приближаване до върха.
След напрегнатото слизане пътешествениците доближават град Гондар. Там те съумяват да отпочинат след общо 82 километра пешеходен преход. Пътуването продължава към курорта Бахир Дар на езерото Тана. Пътят е посипан с военни постове и въоръжени патрули. Войници постоянно се возят на покривите на рейсовете за превоз до идващия пункт. В региона на Бахир Дар се намира изворът на река Сини Нил. Сини Нил обезпечава цели 85 % от дебита на река Нил. Посещението на величествените водопади и островните църкви в езерото Тана бележи края на приключението. Групата се завръща сполучливо в София през Истанбул.
