Изкачване на планина в центъра на оживен метрополис? Това е

Изкачване на планина в центъра на многолюден метрополис? Това е изцяло допустимо - потърсете Националния парк Тижука в Рио де Жанейро
Макар че градът е прочут с емблематичните си плажове и извисяващата се скулптура на Христос Спасителя, той предлага невероятна опция за градски туризъм, който в действителност се усеща на един свят разстояние от шумния метрополис. В обилните лимити на Националния парк Тижука - най-голямата градска гора в света - се намира Пико да Тижука, най-високата точка на града с височина 1021 метра.
Снимка: iStock by Getty Images
Тижука не е типична гора. За пръв път е предпазена през 1861 година - десетилетие преди Съединени американски щати да основат първия си народен парк - Тижука е забележителна 40-километрова част от атлантическата дъждовна гора, в миналото голям биом, разпрострян се на 1 милион квадратни километра от бразилското крайбрежие. Но вековете на европейска колонизация, почнала през XVI в., са нанесли тежки провали - големи площи гори са изсечени за плантации за захарна тръстика и кафе, а дървесината е добита от дървосекачи. Днес са останали едвам 15 % от тази първична повърхност.



В Рио де Жанейро загубата на Атлантическата гора през идващите 200 години оказва опустошително влияние, като реките, които поддържат младото населено място, пресъхват и заплашват града със суша. През XIX в. обаче император Педро II подема смела самодейност за възобновяване на гората, като реалокира фермерите и част от жителите на града, върху тогавашните горски площи, както и назначава работна ръка, която да постави основите на познатия през днешния ден Национален парк Тижука.
Снимка: iStock by Getty Images
Това обаче е коствало извънредно скъпо - поробените африканци са били принудени да засадят над 100 000 дървета и въпреки че напъните за залесяване са били сполучливи, значимо е да се признае тъмната глава от историята, която ги е улеснила. Всъщност точно шестима поробени, на име Елеутерио, Константино, Мануел, Матеус, Леополдо и Мария, са засадили всички тези дървета в гората Тижука от 1861 до 1887 година - дано запомним имената им!
Снимка: iStock by Getty Images
Освен това завръщането на гората не е цялостно възобновяване на екосистемата, защото доста от животинските типове, които в миналото са виреели в първичната Атлантическа гора, към момента отсъстват от Тижука през днешния ден. Въпреки това походът до Пико да Тижука предлага взор към незабравим образец за човешка интервенция във възобновяване на околната среда.



Преди да достигнете върха и да се насладите на спиращата дъха гледка, ще би трябвало да преодолеете поредност от стръмни стълби, издълбани непосредствено в ската на планината. Тези стълби, известни с плашещия си надолнище и впечатляващата си височина, служат като врата към най-зашеметяващата панорама към тропическата гора Тижука. Те са тъкмо 117 на брой и са снабдени със здрав стоманен парапет, който улеснява изкачването. Въпреки дължината си и наклона на стената, по която се изкачва, пътеката е добре поддържана и обезпечава безвреден път до върха.



Изкачването може да сложи на тестване издръжливостта ви, само че премията на върха е несравнима. След като сте покорили стълбите, ще ви посрещне панорамна панорама към Рио де Жанейро, включваща емблематични забележителности като Христос Спасителя, планината Захарната глава и стадиона Маракана. Под вас се простира гората Тижука, която предлага взор към сърцето на този градски оазис.

Да, панорамата в действителност си заслужава напъните. Само не забравяйте да дойдете готови с положителни обувки за вървене и жадност за проучване!