Новите фискални правила на ЕС ще отчитат особеностите на отделните страни
Изискванията за резистентност на бюджетите, които са в действие от близо 30 години, постоянно се подценяват от страните, а с идването на коронавирус рецесията бяха краткотрайно замразени. Очаква се разпоредбите за най-много 3% недостиг и 60% дълг от Брутният вътрешен продукт да се запазят, а фокусът да падне върху съответни ограничения за всяка страна, както и по-големи гаранции за тяхното съблюдаване. Пазарите ще наблюдават от близко по какъв начин ще се развият договарянията поради растящите разноски по държавния дълг
Европейската комисия (ЕК) ще показа дълго чаканите си оферти за промяна на фискалните правила в съюза, които са в действие към този момент близо 30 години. Досегашните условия за предел на бюджетния недостиг до 3% и на дълга до 60% от Брутният вътрешен продукт се чака да се запазят, а Комисията евентуално ще предложи на страните съответни стъпки към тези цели, оповестява CNBC.
През годините разпоредбите постоянно са подценявани от страните членки, а с настъпването на пандемията бяха замразени поради нуждата от в допълнение финансиране за справяне с рецесията. Те също по този начин срещат рецензии, че са мъчно изпълними, както и че липсват задоволителни механизми, гарантиращи тяхното съблюдаване.
Реклама
Това са част от опасенията, които Комисията евентуално ще адресира. Една усъвършенствана рамка ще разчита на опростяване на разпоредбите, по-голяма ангажираност на страните и по-добро използване, сподели през октомври икономическият еврокомисар Паоло Джентилони. В изискванията на възходящи разноски по дъжавния дълг, който при някои европейски страни надвишава 100% от Брутният вътрешен продукт, пазарите също ще наблюдават деликатно измененията.
Общите фискални правила в Европейски Съюз станаха нужни с въвеждането на единната валута, която докара и до обща парична политика във валутния съюз, напомня Euractiv. Фискалната политика обаче остана в пълномощията на всяка обособена страна, което значи, че националните държавни управления сами взимат решения за бюджетните дефицити и държавните заеми. Според някои икономисти казусът с общата парична политика и обособените фискални политики може да се позволи единствено посредством основаването на фискален съюз, само че за такава огромна стъпка, която допуска отричане от част от националния суверенитет, липсва политическа воля.
Подходящ миг за преразглеждане
Несъответствията във фискалните политики на обособените страни постоянно са били противоречива тематика. Франция да вземем за пример неведнъж е нарушавала разпоредбите за недостиг, само че в никакъв случай не е била глобявана. Това разваляше дисциплината и на по-малките стопански системи, които също излизаха от рестриктивните мерки. В същото време по-стриктни страни като Германия и Нидерландия упрекваха Европейската комисия, че няма санкции за неспазване на разпоредбите.
Пандемията накара държавните управления да харчат доста повече, с цел да се оправят със здравната рецесия и следствията върху стопанските системи, което докара до по-високи обществени задължения в целия блок. Към края на второто тримесечие държавният дълг на еврозоната общо възлиза на 94.2% от Брутният вътрешен продукт. Той внезапно се увеличи от 86% малко преди пандемията до 99.6% в края на първото тримесечие на 2021 година Общите провокации и замразяването на разпоредбите направиха моментът подобаващ за тяхното преразглеждане. Основната цел на измененията е да се помогне на страните да реализират действителни резултати за намаление на равнищата на техните задължения.
Реклама В какво се състоят измененията
" Искаме да преминем към по-целенасочени условия, основани на устойчивостта на дълга ", сподели пред CNBC чиновник на Европейски Съюз, който работи по подготовката на предложенията. Според него проектът е Европейска комисия да извърши разбор на устойчивостта на дълга за всяка страна и по-късно да създаде набор от стъпки, които да оказват помощ на всяка страна да поправя своите фискални позиции. Те ще имат точна времева рамка, в която би трябвало да реализират избрани цели. Държавите също ще вземат участие при подготовката на съответните проекти.
За Гърция и Италия да вземем за пример е по-трудно да се съобразят с 60-процентния предел за дълга, защото при тях съотношенията са над 150% от Брутният вътрешен продукт. Дори държавният дълг на Германия беше малко под 70% от Брутният вътрешен продукт в края на 2021 година При по-голям дълг актуалните правила плануват той да се понижава с 1/20 от превишението всяка година. Сегашните правила, откакто бъдат пуснати още веднъж в действие, биха претендирали нереалистично огромни и непродуктивни фискални корекции от някои страни с висок дълг, показва разбор на Allianz.
Други рецензии, които разпоредбите срещат, са че не подтикват натрупването на буфери в положителни времена, както и че третират еднообразно капиталовите обществени разноски (които би трябвало да способстват за растежа) и останалите разноски. Затова вложенията бяха главната жертва от фискалната консолидация след дълговата рецесия, показва специалистите от Allianz.
Важен въпрос остава и използването на разпоредбите. В момента те оставят доста място за преценка от страна на Комисията и Съвета, сподели нидерландският министър на финансите Сигрид Кааг в писмо, изпратено до Европейска комисия предходната седмица, представено от CNBC. Предстоящите промени би трябвало да се концентрират върху тласъци за използването, счита и немският финансов министър Кристиан Линднер.
Европейската комисия (ЕК) ще показа дълго чаканите си оферти за промяна на фискалните правила в съюза, които са в действие към този момент близо 30 години. Досегашните условия за предел на бюджетния недостиг до 3% и на дълга до 60% от Брутният вътрешен продукт се чака да се запазят, а Комисията евентуално ще предложи на страните съответни стъпки към тези цели, оповестява CNBC.
През годините разпоредбите постоянно са подценявани от страните членки, а с настъпването на пандемията бяха замразени поради нуждата от в допълнение финансиране за справяне с рецесията. Те също по този начин срещат рецензии, че са мъчно изпълними, както и че липсват задоволителни механизми, гарантиращи тяхното съблюдаване.
Реклама
Това са част от опасенията, които Комисията евентуално ще адресира. Една усъвършенствана рамка ще разчита на опростяване на разпоредбите, по-голяма ангажираност на страните и по-добро използване, сподели през октомври икономическият еврокомисар Паоло Джентилони. В изискванията на възходящи разноски по дъжавния дълг, който при някои европейски страни надвишава 100% от Брутният вътрешен продукт, пазарите също ще наблюдават деликатно измененията.
Общите фискални правила в Европейски Съюз станаха нужни с въвеждането на единната валута, която докара и до обща парична политика във валутния съюз, напомня Euractiv. Фискалната политика обаче остана в пълномощията на всяка обособена страна, което значи, че националните държавни управления сами взимат решения за бюджетните дефицити и държавните заеми. Според някои икономисти казусът с общата парична политика и обособените фискални политики може да се позволи единствено посредством основаването на фискален съюз, само че за такава огромна стъпка, която допуска отричане от част от националния суверенитет, липсва политическа воля.
Подходящ миг за преразглеждане
Несъответствията във фискалните политики на обособените страни постоянно са били противоречива тематика. Франция да вземем за пример неведнъж е нарушавала разпоредбите за недостиг, само че в никакъв случай не е била глобявана. Това разваляше дисциплината и на по-малките стопански системи, които също излизаха от рестриктивните мерки. В същото време по-стриктни страни като Германия и Нидерландия упрекваха Европейската комисия, че няма санкции за неспазване на разпоредбите.
Пандемията накара държавните управления да харчат доста повече, с цел да се оправят със здравната рецесия и следствията върху стопанските системи, което докара до по-високи обществени задължения в целия блок. Към края на второто тримесечие държавният дълг на еврозоната общо възлиза на 94.2% от Брутният вътрешен продукт. Той внезапно се увеличи от 86% малко преди пандемията до 99.6% в края на първото тримесечие на 2021 година Общите провокации и замразяването на разпоредбите направиха моментът подобаващ за тяхното преразглеждане. Основната цел на измененията е да се помогне на страните да реализират действителни резултати за намаление на равнищата на техните задължения.
Реклама В какво се състоят измененията
" Искаме да преминем към по-целенасочени условия, основани на устойчивостта на дълга ", сподели пред CNBC чиновник на Европейски Съюз, който работи по подготовката на предложенията. Според него проектът е Европейска комисия да извърши разбор на устойчивостта на дълга за всяка страна и по-късно да създаде набор от стъпки, които да оказват помощ на всяка страна да поправя своите фискални позиции. Те ще имат точна времева рамка, в която би трябвало да реализират избрани цели. Държавите също ще вземат участие при подготовката на съответните проекти.
За Гърция и Италия да вземем за пример е по-трудно да се съобразят с 60-процентния предел за дълга, защото при тях съотношенията са над 150% от Брутният вътрешен продукт. Дори държавният дълг на Германия беше малко под 70% от Брутният вътрешен продукт в края на 2021 година При по-голям дълг актуалните правила плануват той да се понижава с 1/20 от превишението всяка година. Сегашните правила, откакто бъдат пуснати още веднъж в действие, биха претендирали нереалистично огромни и непродуктивни фискални корекции от някои страни с висок дълг, показва разбор на Allianz.
Други рецензии, които разпоредбите срещат, са че не подтикват натрупването на буфери в положителни времена, както и че третират еднообразно капиталовите обществени разноски (които би трябвало да способстват за растежа) и останалите разноски. Затова вложенията бяха главната жертва от фискалната консолидация след дълговата рецесия, показва специалистите от Allianz.
Важен въпрос остава и използването на разпоредбите. В момента те оставят доста място за преценка от страна на Комисията и Съвета, сподели нидерландският министър на финансите Сигрид Кааг в писмо, изпратено до Европейска комисия предходната седмица, представено от CNBC. Предстоящите промени би трябвало да се концентрират върху тласъци за използването, счита и немският финансов министър Кристиан Линднер.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ




