Изискването годишните бюджети да се усвояват много по-бързо е особено

Изискването годишните бюджети да се усвояват доста по-бързо е изключително притеснително, това ще бъде същински потрес за системите, разясняват депутати

България е изправена пред невиждан финансов потрес и действителен риск да загуби милиарди евро след 2028 година поради радикални промени, готвени от Европейската комисия. Докато родната администрация се проваля даже с досегашните дълги периоди – губейки 100 млн. евро и спасявайки други 440 млн. евро посредством противоречиви заеми вместо грантове – Брюксел упорства за три пъти по-бързо асимилиране и заплащане единствено против действително свършена работа. Задаващият се колапс принуди Народното събрание да свика изключителна среща незабавно след ваканцията, на която еврокомисарят Екатерина Захариева ще би трябвало да изяснява по какъв начин София да оцелее в новата финансова действителност, подложена на критика остро даже от Европейската счете палата.

Това стана ясно след извършеното през предходната седмица съвещание на отрасловата комисия по еврофондовете в Народно събрание.

“Европейската сметната палата показа пред управленията на водещи комисии в Народно събрание обобщение на подготвян отчет по многогодишната финансова рамка. По доста от измененията, препоръчани от Европейска комисия, мнението е сериозно - и за новия метод на финансиране на еврофондовете въз основата на актуалните проекти за възобновяване и резистентност, и за разпределението на средствата по страни, и за правилото n + 1, съгласно което средствата ще би трябвало да се усвояват в доста по-кратки периоди ”, разяснява ръководителят на комисията за еврофондовете Галин Дурев.

Изискването годишните бюджети да се усвояват доста по-бързо е изключително притеснително, разясниха депутати. “Това ще бъде същински потрес за системите. Досега сме работили по предписание бюджетите да се усвояват 2 или 3 години след отпущането им, ” посочи депутатът от ГЕРБ и някогашен вицепремиер по еврофондовете Томислав Дончев.

България има проблеми даже с тези релативно дълги периоди, като тази година изключително сериозни са средствата по Фонда за обективен преход. Там до края на годината следва да се усвоят 440 млн. евро, което се прави оценка като мощно рисково и на процедура плановете минаха към проект Б. За да не се изгубят средства, се готви преразпределяне на пари към нов финансов инструмент. Това обаче значи преход от грантово безплатно финансиране към заемно. България към този момент загуби 100 млн. евро по Фонда за обективен преход поради неусвоени в период средства - още в края на 2022 година

Много въпроси пораждат и към препоръчаното от Европейска комисия използване на метода за разплащане от проектите за възобновяване и резистентност - парите да се дават за изпълнени междинни цели, а не на база финални разноски.

Европейската счете палата към този момент изрази голям брой запаси към предложенията на Европейски Съюз в поредност от мнения. Според палатата финансовата рамка съдържа прекомерно доста промени, които ще се управляват доста мъчно и могат да навредят вместо да подобрят процесите. Основното терзание на Европейската счете палата за по-краткия интервал за асимилиране на фондовете съответно е, че той ще подтиква страните да залагат по-краткосрочни и елементарно изпълними планове, които обаче могат да не са най-ефективни.

България също изрази изрично противоречие за по-нататъшно стесняване на парите за доближаване, които са ориентирани към по-слабо развитите страни и райони. Позицията, изразена преди дни и от вицепремиера Атанас Пеканов, идва откакто в края на юни Германия настоя за в допълнение орязване на плана за новата рамка с 400 милиарда евро.