Кирил Вълчев пред аржентинската агенция ТЕЛАМ: Новините не са част от пазара, а човешко право
Изхождайки от убеждението, че " новините са човешко право ", Вълчев приказва пред ТЕЛАМ за ролята на медиите в изискванията на нахлуване на подправените вести и за решаващата роля на националните и публичните осведомителни организации.
" Не разбирам за какво, откакто всички сме съгласни с финансирането на публичното обучение, се разисква финансирането на публичните медии ", сподели генералният шеф на Българска телеграфна агенция, представен от ТЕЛАМ.
Ръководителят на Българска телеграфна агенция посети Аржентина на път за Антарктида и по време на престоя си в Буенос Айрес посети националната осведомителна организация на страната, отбелязва ТЕЛАМ. Двете организации имат съглашение за съдействие за продан на настоящи вести. По време на диалога Вълчев акцентира и смисъла на свободния достъп до информация: " в случай че лъжата е свободна, истината също би трябвало да е свободна ".
Следва цялостният текст на изявлението:
-В епохата на непрекъсната промяна на медиите и на разпространяване на доста подправена информация, какво е смисъла на публичните осведомителни организации?
-Съществуват два метода за схващане на новините: единият е като пазарен артикул, като кола, като храна, като всичко. Но моята концепция е, че новините не са част от пазара, а са човешко право. Българската осведомителна организация Българска телеграфна агенция е една от най-старите в света. Миналата година отбелязахме 125-годишнината от първата вест, която организацията е излъчила през 1898 година Преди три години българският парламент реши организацията да стане 100% безвъзмездна, със свободен и безвъзмезден достъп. Дотогава имахме клиенти, които трябваше да заплащат, с цел да получат потребителско име и ключова дума. Това беше скъпо.
-Какво е следствието от това решение и за какво е толкоз значимо достъпът да бъде безвъзмезден?
-По време на пандемията от КОВИД-19 доста частни медии в България стопираха да употребяват услугите на Българска телеграфна агенция, защото имаха по-малко доходи от реклама. Затова започнаха да си измислят вести. Отговорът на Народното събрание беше да направи по този начин, че Българска телеграфна агенция да стане безвъзмездна. Защото в свят, в който лъжата е безвъзмездна, истината също би трябвало да бъде безвъзмездна. Дотогава, преди три години, 80% от организацията беше финансирана от страната, а 20% от бюджета идваше от пазара. Трябваше да работим интензивно, с цел да спечелим тези 20 %. Затова Народното събрание реши да покрие стоте %.
-Каква беше главната ви цел, когато поехте поста на общоприет шеф?
-Смятам, че бъдещето на новините е да бъдат безвъзмездни. Невъзможно е да се конкурираме със обществените мрежи, не можем да чакаме хората да заплащат. И имаме доста положителни резултати. В този смисъл подписахме нови съглашения със международни организации. В началото беше мъчно, тъй като им беше мъчно да схванат концепцията. Българският език се приказва единствено от към 10 милиона души в света. Световните организации одобриха, че Българска телеграфна агенция ще заплаща за превода на техните вести на български език. В момента имаме съглашения с 40 национални организации. ТЕЛАМ е първата в Латинска Америка, тъй като е най-голямата в района. Така България непосредствено се показва в Аржентина, а Аржентина - в България. Ако желаеме да ни се заплаща за приемане на вести от България, знаем, че не сме приоритет, само че е в наш интерес българските вести да стигат до тук. Да се знае за дадена страна от самата нея, тъй че новините да идват непосредствено, а не посредством международни организации като Асошиейтед прес или Ройтерс.
-Споменахте обществените мрежи като конкуренция, обществените мрежи ли са новите новинарски организации?
-Социалните мрежи не са медии. За да бъдеш медия, има едно доста значимо изискване: би трябвало да имаш публицистична отговорност. Някой би трябвало да поеме отговорност за журналистическото наличие. Независимо дали става въпрос за телевизионна мрежа, вестник или радиостанция. Не може единствено публицистите да носят отговорност, би трябвало да има организация, която да стои зад това. Това е медията. В обществените медии никой не носи отговорност за своите отзиви. Те споделят едно нещо, а след час го отдръпват.
Вълчев изясни какъв брой е значимо за по-малките медии да получават надеждна и безвъзмездна информация от публичните организации, които разполагат с репортери - нещо, за което не биха могли да си платят, нито да получат достъп под друга форма, отбелязва ТЕЛАМ.
-Обществените медии нормално са отвън комерсиалната логичност, само че заради тази причина те постоянно са подлагани на подозрение от пазарна позиция, която ги упреква в неефективност, какво мислите вие?
-Пандемията от КОВИД-19 сподели, че е невероятно да се мисли за новините като за стока на пазара. Катастрофално е да се мисли, че би трябвало да се заплаща, с цел да се информираш за световна пандемия. Всички организации започнаха да дават гратис наличие. В свят, цялостен с подправени вести, по какъв начин се борите с тях, в случай че желаете хората да заплащат, с цел да знаят истината? Фалшивите вести са безвъзмездни.
-Затова ли страните би трябвало да влагат в публичните медии?
-Всички общества би трябвало да влагат в своите медии, по този начин както влагат в образованието. Всички сме съгласни, че страната би трябвало да финансира публичните учебни заведения. В учебните заведения ние получаваме познания за предишното, за опита ни в предишното. От медиите получаваме познания за сегашното. Медиите са като учебните заведения. Не разбирам за какво, откакто всички сме съгласни с финансирането на публичното обучение, се разисква финансирането на публичните медии. Нещо повече, считам, че страната би трябвало да оказва помощ и на частните медии. Един от методите да се помогне на частните медии е да се финансират публични организации, като да вземем за пример Българска телеграфна агенция. В България дребните частни медии не могат да заплащат за вести от международни организации като Асошиейтед прес или Ройтерс, да превеждат наличие, да имат редактори. Те не могат да финансират и репортери. Българска телеграфна агенция има 30 репортери в България и прилежащите страни. Така ние предоставяме същински вести на частните медии.
-И в този подтекст мнозина биха споделили, че защото има държавно финансиране, няма самостоятелност. Какво бихте им споделили?
-Да се каже, че една медия не е самостоятелна, тъй като се финансира от страната, е същото като да се каже, че никой съд не може да бъде самостоятелен, тъй като цялата правосъдна система се финансира от страната, също като нас. Сега продаваме единствено архивите си, само че получаваме доста малко. И престанахме да получаваме реклами, тъй като в противоположен случай щяхме да бъдем упрекнати, че не сме изцяло самостоятелни. Българска телеграфна агенция зависи директно от Народното събрание, който избира органите с петгодишен мандат и разпределя бюджета, без значение от това кое държавно управление е на власт.
" Не разбирам за какво, откакто всички сме съгласни с финансирането на публичното обучение, се разисква финансирането на публичните медии ", сподели генералният шеф на Българска телеграфна агенция, представен от ТЕЛАМ.
Ръководителят на Българска телеграфна агенция посети Аржентина на път за Антарктида и по време на престоя си в Буенос Айрес посети националната осведомителна организация на страната, отбелязва ТЕЛАМ. Двете организации имат съглашение за съдействие за продан на настоящи вести. По време на диалога Вълчев акцентира и смисъла на свободния достъп до информация: " в случай че лъжата е свободна, истината също би трябвало да е свободна ".
Следва цялостният текст на изявлението:
-В епохата на непрекъсната промяна на медиите и на разпространяване на доста подправена информация, какво е смисъла на публичните осведомителни организации?
-Съществуват два метода за схващане на новините: единият е като пазарен артикул, като кола, като храна, като всичко. Но моята концепция е, че новините не са част от пазара, а са човешко право. Българската осведомителна организация Българска телеграфна агенция е една от най-старите в света. Миналата година отбелязахме 125-годишнината от първата вест, която организацията е излъчила през 1898 година Преди три години българският парламент реши организацията да стане 100% безвъзмездна, със свободен и безвъзмезден достъп. Дотогава имахме клиенти, които трябваше да заплащат, с цел да получат потребителско име и ключова дума. Това беше скъпо.
-Какво е следствието от това решение и за какво е толкоз значимо достъпът да бъде безвъзмезден?
-По време на пандемията от КОВИД-19 доста частни медии в България стопираха да употребяват услугите на Българска телеграфна агенция, защото имаха по-малко доходи от реклама. Затова започнаха да си измислят вести. Отговорът на Народното събрание беше да направи по този начин, че Българска телеграфна агенция да стане безвъзмездна. Защото в свят, в който лъжата е безвъзмездна, истината също би трябвало да бъде безвъзмездна. Дотогава, преди три години, 80% от организацията беше финансирана от страната, а 20% от бюджета идваше от пазара. Трябваше да работим интензивно, с цел да спечелим тези 20 %. Затова Народното събрание реши да покрие стоте %.
-Каква беше главната ви цел, когато поехте поста на общоприет шеф?
-Смятам, че бъдещето на новините е да бъдат безвъзмездни. Невъзможно е да се конкурираме със обществените мрежи, не можем да чакаме хората да заплащат. И имаме доста положителни резултати. В този смисъл подписахме нови съглашения със международни организации. В началото беше мъчно, тъй като им беше мъчно да схванат концепцията. Българският език се приказва единствено от към 10 милиона души в света. Световните организации одобриха, че Българска телеграфна агенция ще заплаща за превода на техните вести на български език. В момента имаме съглашения с 40 национални организации. ТЕЛАМ е първата в Латинска Америка, тъй като е най-голямата в района. Така България непосредствено се показва в Аржентина, а Аржентина - в България. Ако желаеме да ни се заплаща за приемане на вести от България, знаем, че не сме приоритет, само че е в наш интерес българските вести да стигат до тук. Да се знае за дадена страна от самата нея, тъй че новините да идват непосредствено, а не посредством международни организации като Асошиейтед прес или Ройтерс.
-Споменахте обществените мрежи като конкуренция, обществените мрежи ли са новите новинарски организации?
-Социалните мрежи не са медии. За да бъдеш медия, има едно доста значимо изискване: би трябвало да имаш публицистична отговорност. Някой би трябвало да поеме отговорност за журналистическото наличие. Независимо дали става въпрос за телевизионна мрежа, вестник или радиостанция. Не може единствено публицистите да носят отговорност, би трябвало да има организация, която да стои зад това. Това е медията. В обществените медии никой не носи отговорност за своите отзиви. Те споделят едно нещо, а след час го отдръпват.
Вълчев изясни какъв брой е значимо за по-малките медии да получават надеждна и безвъзмездна информация от публичните организации, които разполагат с репортери - нещо, за което не биха могли да си платят, нито да получат достъп под друга форма, отбелязва ТЕЛАМ.
-Обществените медии нормално са отвън комерсиалната логичност, само че заради тази причина те постоянно са подлагани на подозрение от пазарна позиция, която ги упреква в неефективност, какво мислите вие?
-Пандемията от КОВИД-19 сподели, че е невероятно да се мисли за новините като за стока на пазара. Катастрофално е да се мисли, че би трябвало да се заплаща, с цел да се информираш за световна пандемия. Всички организации започнаха да дават гратис наличие. В свят, цялостен с подправени вести, по какъв начин се борите с тях, в случай че желаете хората да заплащат, с цел да знаят истината? Фалшивите вести са безвъзмездни.
-Затова ли страните би трябвало да влагат в публичните медии?
-Всички общества би трябвало да влагат в своите медии, по този начин както влагат в образованието. Всички сме съгласни, че страната би трябвало да финансира публичните учебни заведения. В учебните заведения ние получаваме познания за предишното, за опита ни в предишното. От медиите получаваме познания за сегашното. Медиите са като учебните заведения. Не разбирам за какво, откакто всички сме съгласни с финансирането на публичното обучение, се разисква финансирането на публичните медии. Нещо повече, считам, че страната би трябвало да оказва помощ и на частните медии. Един от методите да се помогне на частните медии е да се финансират публични организации, като да вземем за пример Българска телеграфна агенция. В България дребните частни медии не могат да заплащат за вести от международни организации като Асошиейтед прес или Ройтерс, да превеждат наличие, да имат редактори. Те не могат да финансират и репортери. Българска телеграфна агенция има 30 репортери в България и прилежащите страни. Така ние предоставяме същински вести на частните медии.
-И в този подтекст мнозина биха споделили, че защото има държавно финансиране, няма самостоятелност. Какво бихте им споделили?
-Да се каже, че една медия не е самостоятелна, тъй като се финансира от страната, е същото като да се каже, че никой съд не може да бъде самостоятелен, тъй като цялата правосъдна система се финансира от страната, също като нас. Сега продаваме единствено архивите си, само че получаваме доста малко. И престанахме да получаваме реклами, тъй като в противоположен случай щяхме да бъдем упрекнати, че не сме изцяло самостоятелни. Българска телеграфна агенция зависи директно от Народното събрание, който избира органите с петгодишен мандат и разпределя бюджета, без значение от това кое държавно управление е на власт.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ