Пирамидите в Гиза май не са дело на извънземните
Изграждането на великите египетски пирамиди в Гиза преди към 4500 години е едно от най-големите достижения на човечеството. Сред многото въпроси и сложности към пирамидите обаче е по какъв начин техните големи „ градивни детайли “ са били докарани до строителната площадка. Учените откриха, че има разумно пояснение, което не е обвързвано с извънземните. Става дума за един от дълго време загубен ръкав на река Нил.
Когато си представяме пирамидите в Гиза през днешния ден, чакаме да ги забележим заобиколени от обширна пясъчна низина с огромния метрополис на Кайро, разпрострян се зад тях. Основното тяло на Нил сега е на към 8 километра от тях. Това е непостижимо за превъзмогване разстояние изключително преди хиляди години и изключително когато става дума за мъкнене на големи количества камъни по пясъка.
Преди повече от 4000 години, обаче, към този момент фиктивен ръкав на Нил, прочут като разклонението на Хуфу, течал тъкмо около мястото на комплекса от пирамиди в Гиза. Отдавна се подозира, че разклонението на Хуфу е било жизненоважната жила на античен Египет - по пълноводните му води служащите са транспортирали материали до пирамидите. Историята му обаче към момента не е разгадана изцяло.
Както се оповестява в отчетите на Националната академия на науките, откриватели от Франция съумели да получат подробни данни за този сектор от реката от поленови зърна, извлечени от заливната равнина. Картата демонстрира по какъв начин разклонението на Хуфу на река Нил в Египет преди е достигало до краищата на комплекса от пирамиди в Голямата Гиза.
Учените, посредством следене на растежа и гибелта на над 61 разнообразни растения по продължение на наводнената низина, изготвиха прецизен график на покачването и спадането на равнищата на водата в ръкавите на реката през 8000-годишната история на античен Египет. Най-важното изобретение е, че водите на ръкава на Хуфу са се повишили доста по време на Африканския мокър интервал - от преди 14 800 години до преди 5500 години.
Нивата на водата в естествения канал евентуално са били относително високи за известно време и след Африканския мокър интервал, позволявайки на реката да остане плавателна, до момента в който Голямата пирамида в Гиза, отдадена на фараона Хуфу се е строяла - към преди 4500 години. В даден миг е допустимо този загубен ръкав на Нил да е стигал и до Големия сфинкс в Гиза, който се издига величествено в предната част на комплекса.
Въпреки че е ясно, че разклонението на Хуфу на Нил може да е помогнало за превозването на строителни материали по-близо до комплекса от пирамиди в Гиза, доста други детайлности към построяването на структурата на пирамидите към момента са необяснени.
Голямата пирамида в Гиза в началото е била висока 146,6 метра, състои се от над 2,3 милиона огромни каменни блока с общо тегло 6 милиона тона. Съществуват разнообразни теории, само че сега няма строго научно пояснение по какъв начин колосалните блокове са били редени един върху различен в извънредно комплицирана конструкция, включваща лабиринт от вътрешни проходи и гробници.
А може би въпреки всичко са извънземните...?
Източник
Когато си представяме пирамидите в Гиза през днешния ден, чакаме да ги забележим заобиколени от обширна пясъчна низина с огромния метрополис на Кайро, разпрострян се зад тях. Основното тяло на Нил сега е на към 8 километра от тях. Това е непостижимо за превъзмогване разстояние изключително преди хиляди години и изключително когато става дума за мъкнене на големи количества камъни по пясъка.
Преди повече от 4000 години, обаче, към този момент фиктивен ръкав на Нил, прочут като разклонението на Хуфу, течал тъкмо около мястото на комплекса от пирамиди в Гиза. Отдавна се подозира, че разклонението на Хуфу е било жизненоважната жила на античен Египет - по пълноводните му води служащите са транспортирали материали до пирамидите. Историята му обаче към момента не е разгадана изцяло.
Както се оповестява в отчетите на Националната академия на науките, откриватели от Франция съумели да получат подробни данни за този сектор от реката от поленови зърна, извлечени от заливната равнина. Картата демонстрира по какъв начин разклонението на Хуфу на река Нил в Египет преди е достигало до краищата на комплекса от пирамиди в Голямата Гиза.
Учените, посредством следене на растежа и гибелта на над 61 разнообразни растения по продължение на наводнената низина, изготвиха прецизен график на покачването и спадането на равнищата на водата в ръкавите на реката през 8000-годишната история на античен Египет. Най-важното изобретение е, че водите на ръкава на Хуфу са се повишили доста по време на Африканския мокър интервал - от преди 14 800 години до преди 5500 години.
Нивата на водата в естествения канал евентуално са били относително високи за известно време и след Африканския мокър интервал, позволявайки на реката да остане плавателна, до момента в който Голямата пирамида в Гиза, отдадена на фараона Хуфу се е строяла - към преди 4500 години. В даден миг е допустимо този загубен ръкав на Нил да е стигал и до Големия сфинкс в Гиза, който се издига величествено в предната част на комплекса.
Въпреки че е ясно, че разклонението на Хуфу на Нил може да е помогнало за превозването на строителни материали по-близо до комплекса от пирамиди в Гиза, доста други детайлности към построяването на структурата на пирамидите към момента са необяснени.
Голямата пирамида в Гиза в началото е била висока 146,6 метра, състои се от над 2,3 милиона огромни каменни блока с общо тегло 6 милиона тона. Съществуват разнообразни теории, само че сега няма строго научно пояснение по какъв начин колосалните блокове са били редени един върху различен в извънредно комплицирана конструкция, включваща лабиринт от вътрешни проходи и гробници.
А може би въпреки всичко са извънземните...?
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ