„Бранд България“: много обещания и амбиции, неясен резултат
Изграждането на бранд от нулата. Това е голямо предизвикателство за всяка компания, а когато приказваме за българския туризъм, провокациите са още по-големи. „ Бранд България “ е сложен артикул, който включва в себе си предишното, сегашното и бъдещето. Ключът към триумфа значително се крие в вярното обмисляне и точната тактика. Още през 2013 година, когато за първи път беше оповестена концепцията за основаването на „ Бранд България “, видяхме, че неналичието на съответна тактика, която да се следва, не води до нищо положително.
И по този начин, 10 години по-късно България към момента не е позиционирана като одобрена туристическа дестинация, която предлага опция за морски, планински, културен, СПА туризъм. Все още сме надалеч от сполучливото осъществяване на концепцията: България – дестинация на четири сезона!
Загубено време
Последните три години седят като черно леке върху българския туризъм. Проблем след проблем връхлиташе бранша. Първо пристигна здравната рецесия, която блокира изцяло бранша – освен в България, само че и по целия свят. Именно по тази причина Европейска комисия сътвори механизъм, с който да подкрепи най-засегнатите браншове. Така всяка страна трябваше да сътвори собствен Национален проект за възобновяване и резистентност, в който да бъдат включени планове, подпомагащи разнообразни стопански браншове. България обаче по този начин и не включи директно бранш „ Туризъм “ в своя План за възобновяване. Неведнъж представители на сектора са казвали, че това ще донесе още проблеми за българския туризъм. Но даже и в променените текстове на Плана, готови и изпратени от министъра на финансите Асен Василев, бранш „ Туризъм “ липсва.
Българският туризъм, който не съумя нищо да научи от Гърция
Спиралата от политически избори, в които страната ни влезе, повлия отрицателно на бранша, а войната в Украйна и спорът в Близкия изток сякаш изцяло „ погребаха “ бранша.
Ново начало
С настъпването на новата 2024 година, изглежда, че бизнесът и държавното управление са решени да трансформират обстановката и „ Бранд България “ най-сетне да се трансформира в емблема. Или най-малко такава поръчка дадоха участниците в полемика „ Бранд България 2024 – модерният роман за културата и туризма “, която се организира през днешния ден в София.
Целта на събитието е незабавно след ротацията да стартира диалог за експедитивно осъществяване на дейни дейности по реализация на „ Бранд на България “, съобщи по време на форума Захариев, зам.-председател на Националния ръб по туризъм (НБТ).
По думите му построяването на подобен марката е освен информационна задача, а по-скоро би трябвало да е институционално решение на държавното управление. По тази линия Захариев предложи основаването на специфична дирекция към Министерския съвет, която да дава отговор за цялостната тактика по построяването на „ Бранд България “.
Според него при създаването на тази тактика би трябвало да се търси синергия сред дипломатите ни в чужбина, сред службите на търговски аташета към икономическото министерство, сред културните аташета към Министерството на културата и туристическите аташета на Министерството на туризма. По думите на Захариев в този момент България страда от остра липса на ясна конструкция и политика в това отношение.
Изграждане на бранд „ България “: Милиони за реклама, само че без ясна цел
Според него, би трябвало да бъде уголемен съставът на към този момент основаната работна група към Министерския съвет под егидата на вицепремиера Мария Габриел, в която влизат пет отраслови министерства, като към тях се включат и представители на неправителствени бранш, на Асоциацията на обединените български работодатели, на университетските среди, университетите, Българска академия на науките, на Министерството на превоза.
Подобен формат на работната група би ѝ разрешил да извърши редица действия, измежду които юридически разбор на идея на собствеността на продуктите на сходен план, обвързван с бранд мениджмънта, правене на документи за тръжни процедури, създаване на основни правила за „ Бранд България “, модели на тестване на продуктовите марки на външни пазари и обществена връзка, откакто се дефинира по какъв начин тя ще наподобява “, изясни Захариев.
По-малко структури, повече наличие
Въпросът за ново звено към Министерския съвет би трябвало да се разиска в държавното управление и на равнище отраслова работна група.
Ако ме питате за моето персонално мнение, аз като цяло съм „ за “ по-малко структури и повече наличие “, сподели Зарица Динкова, министър на туризма, разяснявайки пред публицисти концепцията за специфична дирекция, която да дава отговор за построяването на „ Бранд България “.
Когато вдигнем стандарта на живот на българите, когато създадем постоянна и сполучлива стопанска система, което е главната цел, тогава ще имаме и сполучлив народен бранд и няма да се чудим за какво след 10 години и след следващите изхарчени купища пари за брандиране, в действителност да не забележим кой знае какъв резултат ", коментира Динкова.
По думите на министъра при брандирането се изхожда от конкуренцията, която в днешния свят става все по-изострена, основана на нововъведения и все по-бърза. Динкова означи, че конкуренцията става все по-регионална, което допуска, че с изключение на за националното брандиране, би трябвало да се мисли и по какъв начин да се направи същото и с градовете и районите ни.
Обещания
По време на днешната полемика бяха дадени редица обещания за иницииране на диалози и срещи във връзка построяването на „ Бранд България “. Обещание за повече работа в тази посока даде и ръководителят на парламентарната комисия Ертен Анисова, която разгласи, че ще инициира взаимно съвещание на няколко комисии, на което да се прегледат всички оферти, направени по време на днешната полемика „ Бранд България 2024 – модерният роман за културата и туризма “.
За мен „ Бранд България “ би трябвало да сътвори разпознаваемите детайли – знаците, знаците, които ще оставят у екскурзианта трайния отпечатък, загатна за България – от българската роза, шевица и килим през тракийските съкровища и светилища до гозбите по остарели предписания на другите етнически групи у нас, които не могат да бъдат опитани на никое място другаде, до неповторимите виновност ", сподели Анисова.
Изграждането на сполучлив артикул е комплицирана и многостепенна задача. Ще съумеят ли този път държавното управление и бизнесът да се оправят, изобщо не е по никакъв начин несъмнено. Но несъмнено, че инерцията, по която се движеше българският туризъм, от дълго време е изгубена.
„ Експертиза под сериозния най-малко “: Има ли потребност България от Министерство на туризма?
И по този начин, 10 години по-късно България към момента не е позиционирана като одобрена туристическа дестинация, която предлага опция за морски, планински, културен, СПА туризъм. Все още сме надалеч от сполучливото осъществяване на концепцията: България – дестинация на четири сезона!
Загубено време
Последните три години седят като черно леке върху българския туризъм. Проблем след проблем връхлиташе бранша. Първо пристигна здравната рецесия, която блокира изцяло бранша – освен в България, само че и по целия свят. Именно по тази причина Европейска комисия сътвори механизъм, с който да подкрепи най-засегнатите браншове. Така всяка страна трябваше да сътвори собствен Национален проект за възобновяване и резистентност, в който да бъдат включени планове, подпомагащи разнообразни стопански браншове. България обаче по този начин и не включи директно бранш „ Туризъм “ в своя План за възобновяване. Неведнъж представители на сектора са казвали, че това ще донесе още проблеми за българския туризъм. Но даже и в променените текстове на Плана, готови и изпратени от министъра на финансите Асен Василев, бранш „ Туризъм “ липсва.
Българският туризъм, който не съумя нищо да научи от Гърция
Спиралата от политически избори, в които страната ни влезе, повлия отрицателно на бранша, а войната в Украйна и спорът в Близкия изток сякаш изцяло „ погребаха “ бранша.
Ново начало
С настъпването на новата 2024 година, изглежда, че бизнесът и държавното управление са решени да трансформират обстановката и „ Бранд България “ най-сетне да се трансформира в емблема. Или най-малко такава поръчка дадоха участниците в полемика „ Бранд България 2024 – модерният роман за културата и туризма “, която се организира през днешния ден в София.
Целта на събитието е незабавно след ротацията да стартира диалог за експедитивно осъществяване на дейни дейности по реализация на „ Бранд на България “, съобщи по време на форума Захариев, зам.-председател на Националния ръб по туризъм (НБТ).
По думите му построяването на подобен марката е освен информационна задача, а по-скоро би трябвало да е институционално решение на държавното управление. По тази линия Захариев предложи основаването на специфична дирекция към Министерския съвет, която да дава отговор за цялостната тактика по построяването на „ Бранд България “.
Според него при създаването на тази тактика би трябвало да се търси синергия сред дипломатите ни в чужбина, сред службите на търговски аташета към икономическото министерство, сред културните аташета към Министерството на културата и туристическите аташета на Министерството на туризма. По думите на Захариев в този момент България страда от остра липса на ясна конструкция и политика в това отношение.
Изграждане на бранд „ България “: Милиони за реклама, само че без ясна цел
Според него, би трябвало да бъде уголемен съставът на към този момент основаната работна група към Министерския съвет под егидата на вицепремиера Мария Габриел, в която влизат пет отраслови министерства, като към тях се включат и представители на неправителствени бранш, на Асоциацията на обединените български работодатели, на университетските среди, университетите, Българска академия на науките, на Министерството на превоза.
Подобен формат на работната група би ѝ разрешил да извърши редица действия, измежду които юридически разбор на идея на собствеността на продуктите на сходен план, обвързван с бранд мениджмънта, правене на документи за тръжни процедури, създаване на основни правила за „ Бранд България “, модели на тестване на продуктовите марки на външни пазари и обществена връзка, откакто се дефинира по какъв начин тя ще наподобява “, изясни Захариев.
По-малко структури, повече наличие
Въпросът за ново звено към Министерския съвет би трябвало да се разиска в държавното управление и на равнище отраслова работна група.
Ако ме питате за моето персонално мнение, аз като цяло съм „ за “ по-малко структури и повече наличие “, сподели Зарица Динкова, министър на туризма, разяснявайки пред публицисти концепцията за специфична дирекция, която да дава отговор за построяването на „ Бранд България “.
Когато вдигнем стандарта на живот на българите, когато създадем постоянна и сполучлива стопанска система, което е главната цел, тогава ще имаме и сполучлив народен бранд и няма да се чудим за какво след 10 години и след следващите изхарчени купища пари за брандиране, в действителност да не забележим кой знае какъв резултат ", коментира Динкова.
По думите на министъра при брандирането се изхожда от конкуренцията, която в днешния свят става все по-изострена, основана на нововъведения и все по-бърза. Динкова означи, че конкуренцията става все по-регионална, което допуска, че с изключение на за националното брандиране, би трябвало да се мисли и по какъв начин да се направи същото и с градовете и районите ни.
Обещания
По време на днешната полемика бяха дадени редица обещания за иницииране на диалози и срещи във връзка построяването на „ Бранд България “. Обещание за повече работа в тази посока даде и ръководителят на парламентарната комисия Ертен Анисова, която разгласи, че ще инициира взаимно съвещание на няколко комисии, на което да се прегледат всички оферти, направени по време на днешната полемика „ Бранд България 2024 – модерният роман за културата и туризма “.
За мен „ Бранд България “ би трябвало да сътвори разпознаваемите детайли – знаците, знаците, които ще оставят у екскурзианта трайния отпечатък, загатна за България – от българската роза, шевица и килим през тракийските съкровища и светилища до гозбите по остарели предписания на другите етнически групи у нас, които не могат да бъдат опитани на никое място другаде, до неповторимите виновност ", сподели Анисова.
Изграждането на сполучлив артикул е комплицирана и многостепенна задача. Ще съумеят ли този път държавното управление и бизнесът да се оправят, изобщо не е по никакъв начин несъмнено. Но несъмнено, че инерцията, по която се движеше българският туризъм, от дълго време е изгубена.
„ Експертиза под сериозния най-малко “: Има ли потребност България от Министерство на туризма?
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ