Изграждането и използването на енергийни източници за собствени нужди е

Изграждането и потреблението на енергийни източници за лични потребности е ключът към намаляването на разноските на бизнеса за ток. Българските компании би трябвало да имат повече благоприятни условия за основаване на лични мощности. Колкото повече бизнесът бъде подтикван да работи за вложения в производството на сила за лични потребности, толкоз по-добра и прогнозируема ще е цената за него. Това сподели по време на присъединяване си във форума „ Powers Summit Власт, слушай! “ новият министър на енергетиката Александър Николов. В тази връзка той добави, че енергийните съоръжения за лични потребности са добра инвестиция и за самата електроразпределителна мрежа, защото всеки един транспорт на сила води до избрани загуби, от което произлизат и избрани разноски. А децентрализацията на системата ще докара и до разтоварване на мрежата. В тази връзка Николов се ангажира новото държавно управление да работи интензивно с бизнеса за ускорение на построяването на лични ВЕИ и разтоварване на системата. За умножаването на ВЕИ-мощностите за лични потребности, както и дребните зелени централи, към които има огромен интерес в последно време, удостовери и Калина Трифонова, член на УС на „ ЕВН България “. Тя обаче означи, че всичко това изисква и дълбока рационализация на електроразпределителната мрежа. Според думите й енергийната промяна изисква напълно нов прочит на мрежата, която до момента работеше на правилото от огромния производител към потребителите, само че при разрастващия се интерес към вложения в дребни мощности за лични потребности, обстановката съществено се трансформира. „ Сега мрежата би трябвало да стане интелигентна, което изисква големи вложения. За страдание се обръща внимание най-много на производството, на построяването на нови ВЕИ, а мржите не се загатват като потребност от модернизации и вложения “, означи Трифонова. Тя даде образец, че единствено на територията, която обслужва ЕВН – Югоизточна България, за последните 11 месеца са подадени 4100 заявки за нови ВЕИ, чиято обща мощ е 1309 мегавата. „ Това е 1/3 от поставената на България цел за нови ВЕИ до 2030 година “, означи тя. Трифонова добави, че ползата за създаване на нови мощности до 30 киловата не стопира, тъй като за тях към момента има преференциални цени за изкупуване на творби ток. „ Кой ще заплати за цялата тази политика? Едностранният метод, който слага мрежите отвън дебата, ще докара до неспособност за осъществяване на заложените цели на нови ВЕИ “, безапелационна е Трифонова. Тя означи още, че при правенето на Плана за възобновяване и резистентност трите ЕРП-та са се обеднили и са показали общ план, който да бъде включен в него. Но това не се е случило. И добави, че въпреки всичко по Плана са били препоръчани някакви средства за рационализация на мрежите, само че бе безапелационна, че единствено с тях няма по какъв начин да се цифровизират и трансформират мрежите и на трите ЕРП-та. Трифонова засегна и тематиката с рекордните цени на електрическата енергия, като означи, че казусът не визира единствено потребителите, само че и операторите на мрежите. Те също купуват ток, с цел да балансират системите си, само че са останали единствените, които не са били включени в обезщетителния механизъм, който беше въведен за бизнеса. Според думите й, в случай че това не се промени, до края на сегашния ценови интервал ЕРП-тата ще натрупат загуби от 158 млн. лева А също по този начин КЕВР няма да им признае тези разноски, тъй като в решението от предходната година на мрежовите оператори са заложени суми за пазаруване на балансираща сила, само че сега те я купуват на цени 3-4 пъти по-високи от плануваните. За потребността от баланс при вложенията и построяването на нови ВЕИ-мощности предизвести и Иван Митев от Българската минно-геоложка камара (БМГК). Според думите му, в случай че в България се влага прекомерно доста във възобновими източници в избрани региони, от една страна има риск електроенергийната ни система да бъде дебалансирана, а също по този начин и производителите да бъдат извадени от заможност. С неговото мнение, както и с това на Калина Трифонова се съгласи и някогашният енергиен министър и сегашен народен представител от ГЕРБ Жечо Станков. Той акцентира, че с изключение на за ВЕИ, е значимо да се приказва и за вложения в мрежите на ЕСО и ЕРП-тата, в това число и по Плана за възобновяване. Станков даде образец, че за територията на цяла България към този момент има заявки за създаване на общо 12 500 мегавата нови ВЕИ-инсталации, а сега има и тъкмо толкоз работещи. Поради което е доста значимо да се обърне внимание и на развиването на мрежите, защото тези мощности рано или късно ще бъдат присъединени към тях. Станков обърна внимание и че пред енергийната ни система не стоят единствено тези провокации. Той уточни, че е добре и да се реализира плануваното тройно увеличение на мощността на ПАВЕЦ „ Чаира “. „ Защо той да работи 8 часа, като може да работи 24 часа? “, риторично попита някогашният министър на енергетиката. Според него в България би трябвало да бъдат построени и нови газопроводи, които обаче да бъдат в положение в бъдеще да придвижват и зелен водород. По този метод България ще бъде подготвена за момента, в който той ще стане главно гориво и ще замести природния газ и другите изкопаеми. Иван Митев от БМГК обърна също внимание и на това, че България би трябвало да се насочи към потреблението на личните си запаси. Той обърна внимание на прогнозите, че около декарбонизацията, цифровизацията и трансформацията на европейската стопанска система търсенето на първични материали в Европейски Съюз до 2050 година ще се усили 15 пъти. И акцентира, че България би трябвало да се възползва от това, тъй като има своята основна роля в тази сфера. И също така приблизително в 3% от площите в Евросъюза се развива рандеман на потребни изкопаеми, до момента в който у нас тези площи са 1.5%. „ Т.е. можем да доразвием бранша за първични материали и да увеличим добива. Затова страна и бизнесът би трябвало отговорно да надградят към този момент построената и устойчива индустриална екосистема, която имаме. В България промишлеността, освен добивната, е в устойчива екосистема. Затова дружно би трябвало да работим за възстановяване на законодателството и за привличане на нови вложения от вътрешната страна и извън “, прикани Митев. С мнението му изцяло се съгласи и енергийният министър Александър Николов. Той означи, че страната ни разполага с много съществени запаси, които би трябвало да бъдат ръководени по най-хубавия метод. „ Като резултат на декарбонизация България към този момент е извървяла задоволително тежък и сериозен път, който води до резултати на равнище промишлености, бизнес, цена на силата и други запаси за бита. Но това не значи, че няма да продължим да се борим с цените “, сподели Николов. Митев също го поддържа, като уточни, че още от 2017 година България заема 6-о място в Европейски Съюз по понижаване на парниковите излъчвания, като страната ни излъчва едвам 1.2% от общите за Общността. А също така и чистият и баланс сред кислорода и въглеродния диоксид е позитивен. „ Реално се оправяме с декарбонизацията доста по-добре от доста наши европейски сътрудници “, акцентира Митев. И предложи всичко това да бъде съществено изтъквано когато се договаря с европейските институции.