Никой не е длъжен да осигурява работници за туризма, бизнесът да се научи да си пази старите кадри
Изгражда мениджъри, които всяка година да търсят нови хора за рестаорантите си, дано бъдат по този начин положителни да наемат хората си един път за доста години, сподели Румен Драганов
Румен Драганов е изпълнителен шеф на Института за разбори и оценки в туризма (ИАОТ). Той е специалист с дълготраен стаж в сферата, в това число и като туроператор. Какви са неговите упования за Лято 2023 и сезона като цяло, четете в нашето изявление:
- Г-н Драганов, имаме нов министър на туризма в лицето на Евтим Милошев. Подходяща персона ли е за поста той и какви са наблюденията ви за него?
- През този месец имаше показване какво тъкмо желае туристическият отрасъл във връзка с профила на бъдещия министър. Беше препоръчан доктор Мартин Захариев, който по профил съответствува едно към едно с този на Евтим Милошев. Така че при избора си на министър, министър председателят може би е предпочел единия продуцент пред другия. При всички случаи браншът даде явен знак, че са нужни повече средства за национална реклама и по-добро позициониране. Така че от тази позиция няма някакъв спор с настояванията на бизнеса при избора на Милошев.
- А може ли да се направи параленост с до момента настоящия министър Зарица Динкова? Каква е вашата оценка за нейната активност?
- Тя се оправи доста добре в работата си като министър. Динкова има напълно други качества, спрямо Милошев. Като посланик тя имаше умеенето да комуникира доста добре с всевъзможни общности. Познанията ѝ по британски, испански и немски и общуването ѝ на „ езика на обединена Европа ” и даде опция да показа България ослепително на интернационалните туристически изложби. Но най-ценното, което направи тя, бе да извърши едно от желанията на туристическия бизнес - да се сътвори Национална туристическа организация, в която средствата за реклама да бъдат разпределени 50:50, както е в цяла Европа. Това означва 50% от всички средства за реклама да идват от страната, а останалите - от бизнеса. Така Министерството на туризма даде 5 млн.лв., а още 5 млн.лв. се предоставиха от бизнеса. В разследване на това се направиха разнообразни рекламни стратегии във Англия, Германия, организираха се срещи с туристически организации, акцентира се още и на Скандинавския полуостров. И резултатът е изтъкнат - имаме растеж със 70% на записванията от Англия и 40% растеж на записванията от Германия.
- В този смисъл какъв сезон да чакаме тази година, защото съгласно мнозина предходната година е била по-слаба от упованията?
- Нека обърна назад този въпрос - предходната година завършихме със 75 000 туристи повече по отношение на 2019 година, предпандемичната година, която се водеше една от най-силните за туризма у нас. Това са формалните данни на Националния статистически институт. Това, което може да се види от предходната година обаче, е че имахме мощни месеци януари, февраури и март, както и октомври, ноември, декември. През лятото, основно поради морето, туризмът стагнира и числата са по-ниски по отношение на 2019 година Сега това, което става със Зарица Динкова в Германия, Англия, Централна Европа и Скандинавия, е че ние възвръщаме летния морски рекреативен туризъм. Точно това са ни упованията за лятото. Дори бих споделил, че ще има растеж на летният туризъм по отношение на предпандемичната 2019 година
- Проблем, който се обрисува като главен за туристическия отрасъл, а и не цяло, е неналичието на фрагменти. Наскоро излезе статистика, съгласно която се търсят 27-30 000 индивида за личен състав.
- Проблемът на българския туризъм и като цяло промишленост не е във връзка с фрагментите. Обществото не е длъжно да обезпечава фрагменти за който и да е било. Туризмът е смеен бизнес и би трябвало да разчита на фрагментите, с които е работил предната година. Тези, които търсят в този момент готвачи или камериерки, да наемат хората от предходната година. Няма по какъв начин на всеки 12 месеца да осигуряваме за туристическия отрасъл нови готвачи и нови камериерки и нови позиции във всяка област, в случай, че те не могат да работят с предходния си личен състав. Затова следим две огромни групи обекти. Първата е формирана от тези, които работят на същинския най-много, имат личен състав и да вземем за пример резервация на маса се реализира няколко дни по-рано с цел да има място през уикенда. А втората са заведенията, които стоят празни събота и неделя. Така че доста апелирам. Отношението към фрагментите не е и не може да бъде, че някой е задължен да служи на някого. Кадрите би трябвало да се поддържат, да се знае по какъв начин се работи с тях и да се почитат. Хора за работа има в целия Европейски Съюз и в целия свят. Всеки да си „ пазари ” откъдето пожелае.
- В най-общи линии казвате, че бизнесът самичък би трябвало да си откри изчезналите фрагменти.
- Не, това не е обвързване на обществото. Не може то да построява мениджъри, които всяка година да търсят нови фрагменти. Да бъдат по този начин положителни да приказват един път за доста години.
- Малко преди и даже по време на огромните политически земетресения в столицата се заформи един скандал с „ Фрапорт Туйнстар ” АД. Има ли фактически дисбаланс в ръководството на Летище Бургас и Летище Варна от концесионера, както се твърди?
- Няма никакъв дисбаланс. Смятам, че „ Фрапорт ” е по-големият експерт от групата кметове на общини, които считат, че някой им пречи. Имам поради това, че когато става въпрос за летателни стратегии, за чартъри и полети, би трябвало да кажем, че това е доста виновен бизнес. Занимавал съм се с туроператорска активност и огромните банкрути в сектора са точно поради чартърите, а не поради хотелите или заведенията за хранене, или чадърите на плажовете. Когато не се изпълни един аероплан, туроператорът банкрутира. Затова поучавам за доста внимание по отношене на всевъзможни хрумвания за това по какъв начин се цялостни чартър. Ако си мислим, че някой е толкоз мощен, че може да осигрури 140 полета на ден, 120 дни в годината... скърбя доста, само че има неточност. Това е доста сложна задача. Всеки би трябвало да знае работата, която работи и да си я работи. Българският туризъм се нуждае от артикул и той ще го продаде. Няма никаква диспропорционалност и няма смисъл да се търси такава сред Варна и Бургас по отноение на „ Фрапорт ”. Такъв дисбаланс обаче може да се търси във връзка с предлагания артикул. „ Фрапорт ” е реализатор и може да помогне с минимално намаляне на такси, само че не и с броят на полетите.
- Имаше рецензии за това, че ограничавали кацането на огромните самолети на Летище Бургас...
- Това не може да бъде правилно. Погрешно е да се води такава война. Ако кметовете на общините и бизнесът водят война с превозвача и компаниите, които обслужват летището, това е борба, която води до загуба на двете страни.
- Какво бихте споделили за концепцията за тъй наречените „ общинска авиолиния ”?
- Не може да има такова нещо. Нека да пробват, дано да разпилян 20-30 млн.лв. за тази измислица и по-късно чак ще схванат какво желая да им кажа. Това не се прави. Ще има нулев резултат.
Румен Драганов е изпълнителен шеф на Института за разбори и оценки в туризма (ИАОТ). Той е специалист с дълготраен стаж в сферата, в това число и като туроператор. Какви са неговите упования за Лято 2023 и сезона като цяло, четете в нашето изявление:
- Г-н Драганов, имаме нов министър на туризма в лицето на Евтим Милошев. Подходяща персона ли е за поста той и какви са наблюденията ви за него?
- През този месец имаше показване какво тъкмо желае туристическият отрасъл във връзка с профила на бъдещия министър. Беше препоръчан доктор Мартин Захариев, който по профил съответствува едно към едно с този на Евтим Милошев. Така че при избора си на министър, министър председателят може би е предпочел единия продуцент пред другия. При всички случаи браншът даде явен знак, че са нужни повече средства за национална реклама и по-добро позициониране. Така че от тази позиция няма някакъв спор с настояванията на бизнеса при избора на Милошев.
- А може ли да се направи параленост с до момента настоящия министър Зарица Динкова? Каква е вашата оценка за нейната активност?
- Тя се оправи доста добре в работата си като министър. Динкова има напълно други качества, спрямо Милошев. Като посланик тя имаше умеенето да комуникира доста добре с всевъзможни общности. Познанията ѝ по британски, испански и немски и общуването ѝ на „ езика на обединена Европа ” и даде опция да показа България ослепително на интернационалните туристически изложби. Но най-ценното, което направи тя, бе да извърши едно от желанията на туристическия бизнес - да се сътвори Национална туристическа организация, в която средствата за реклама да бъдат разпределени 50:50, както е в цяла Европа. Това означва 50% от всички средства за реклама да идват от страната, а останалите - от бизнеса. Така Министерството на туризма даде 5 млн.лв., а още 5 млн.лв. се предоставиха от бизнеса. В разследване на това се направиха разнообразни рекламни стратегии във Англия, Германия, организираха се срещи с туристически организации, акцентира се още и на Скандинавския полуостров. И резултатът е изтъкнат - имаме растеж със 70% на записванията от Англия и 40% растеж на записванията от Германия.
- В този смисъл какъв сезон да чакаме тази година, защото съгласно мнозина предходната година е била по-слаба от упованията?
- Нека обърна назад този въпрос - предходната година завършихме със 75 000 туристи повече по отношение на 2019 година, предпандемичната година, която се водеше една от най-силните за туризма у нас. Това са формалните данни на Националния статистически институт. Това, което може да се види от предходната година обаче, е че имахме мощни месеци януари, февраури и март, както и октомври, ноември, декември. През лятото, основно поради морето, туризмът стагнира и числата са по-ниски по отношение на 2019 година Сега това, което става със Зарица Динкова в Германия, Англия, Централна Европа и Скандинавия, е че ние възвръщаме летния морски рекреативен туризъм. Точно това са ни упованията за лятото. Дори бих споделил, че ще има растеж на летният туризъм по отношение на предпандемичната 2019 година
- Проблем, който се обрисува като главен за туристическия отрасъл, а и не цяло, е неналичието на фрагменти. Наскоро излезе статистика, съгласно която се търсят 27-30 000 индивида за личен състав.
- Проблемът на българския туризъм и като цяло промишленост не е във връзка с фрагментите. Обществото не е длъжно да обезпечава фрагменти за който и да е било. Туризмът е смеен бизнес и би трябвало да разчита на фрагментите, с които е работил предната година. Тези, които търсят в този момент готвачи или камериерки, да наемат хората от предходната година. Няма по какъв начин на всеки 12 месеца да осигуряваме за туристическия отрасъл нови готвачи и нови камериерки и нови позиции във всяка област, в случай, че те не могат да работят с предходния си личен състав. Затова следим две огромни групи обекти. Първата е формирана от тези, които работят на същинския най-много, имат личен състав и да вземем за пример резервация на маса се реализира няколко дни по-рано с цел да има място през уикенда. А втората са заведенията, които стоят празни събота и неделя. Така че доста апелирам. Отношението към фрагментите не е и не може да бъде, че някой е задължен да служи на някого. Кадрите би трябвало да се поддържат, да се знае по какъв начин се работи с тях и да се почитат. Хора за работа има в целия Европейски Съюз и в целия свят. Всеки да си „ пазари ” откъдето пожелае.
- В най-общи линии казвате, че бизнесът самичък би трябвало да си откри изчезналите фрагменти.
- Не, това не е обвързване на обществото. Не може то да построява мениджъри, които всяка година да търсят нови фрагменти. Да бъдат по този начин положителни да приказват един път за доста години.
- Малко преди и даже по време на огромните политически земетресения в столицата се заформи един скандал с „ Фрапорт Туйнстар ” АД. Има ли фактически дисбаланс в ръководството на Летище Бургас и Летище Варна от концесионера, както се твърди?
- Няма никакъв дисбаланс. Смятам, че „ Фрапорт ” е по-големият експерт от групата кметове на общини, които считат, че някой им пречи. Имам поради това, че когато става въпрос за летателни стратегии, за чартъри и полети, би трябвало да кажем, че това е доста виновен бизнес. Занимавал съм се с туроператорска активност и огромните банкрути в сектора са точно поради чартърите, а не поради хотелите или заведенията за хранене, или чадърите на плажовете. Когато не се изпълни един аероплан, туроператорът банкрутира. Затова поучавам за доста внимание по отношене на всевъзможни хрумвания за това по какъв начин се цялостни чартър. Ако си мислим, че някой е толкоз мощен, че може да осигрури 140 полета на ден, 120 дни в годината... скърбя доста, само че има неточност. Това е доста сложна задача. Всеки би трябвало да знае работата, която работи и да си я работи. Българският туризъм се нуждае от артикул и той ще го продаде. Няма никаква диспропорционалност и няма смисъл да се търси такава сред Варна и Бургас по отноение на „ Фрапорт ”. Такъв дисбаланс обаче може да се търси във връзка с предлагания артикул. „ Фрапорт ” е реализатор и може да помогне с минимално намаляне на такси, само че не и с броят на полетите.
- Имаше рецензии за това, че ограничавали кацането на огромните самолети на Летище Бургас...
- Това не може да бъде правилно. Погрешно е да се води такава война. Ако кметовете на общините и бизнесът водят война с превозвача и компаниите, които обслужват летището, това е борба, която води до загуба на двете страни.
- Какво бихте споделили за концепцията за тъй наречените „ общинска авиолиния ”?
- Не може да има такова нещо. Нека да пробват, дано да разпилян 20-30 млн.лв. за тази измислица и по-късно чак ще схванат какво желая да им кажа. Това не се прави. Ще има нулев резултат.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ